Цихлиди
Цихлидите са тип сладководни риби от разред Бодлоперки. Досега са разказани повече от 1600 типа цихлиди, само че учените считат, че същинският им брой е по-скоро към 2000-3000.
Особености на типа Цихлиди
Цихлидите са блестящо оцветени риби, чиято телесна багра може да бъде във всички мислени цветове. Мъжките имат по-ярки цветове от женските, което е от огромно значение по време на размножителния интервал. Цихлидите могат да доближат дължина от 2.2 см до 90 см. Макар да са доста огромни за аквариумни риби, те рядко порастват повече от 30 см.
Тялото им прилича яйцеклетка, леко сплескано в профил. Някои типове цихлиди също имат цилиндрично, дисково или триъгълно тяло. Повечето цихлиди имат по една ноздра (вместо нормалните две) от всяка страна на главата. Обикновено опашките им са заоблени. При доста типове задните ръбове на гърба и аналните перки са заострени, а тазовите перки са удължени.
Цихлидите споделят една основна линия: сливането на долните фарингеални кости в единна зъбна конструкция. Сложният набор от мускули разрешава на горните и долните фарингеални кости да се употребяват като втори набор от челюсти за обработка на храната, което разрешава разделяне на труда сред " същинските челюсти " (мандибулите) и " фарингеалните челюсти ".
Цихлидите могат да оцелеят от 5 до 60 години в природата, според от типа. Ако обаче живеят в аквариум, дължината на живота им понижава до към 5-8 години.
Естествена среда на Цихлидите
Цихлидите са едно от най-големите фамилии гръбначни животни в света. Те могат да бъдат открити най-често в Централна и Южна Америка, тропическа Африка, Югоизточна Азия и Индийския субконтинент. Те избират сладководни или лекосолени езера и реки. Повече от 500 типа се срещат единствено в три езера: Виктория, Малави и Танганика. Различните типове се хранят с разнообразни храни, което им разрешава да живеят дружно, без да се конкурират за храна.
Цихлидите са били въведени и в доста езера и реки в Азия и Америка. Хората обаче постоянно ги класифицират като злина, тъй като нарушават естествения баланс в новозаетите местообитания.
Въпреки че множеството цихлиди избират да живеят в по-плитки води, съществуват и няколко изключения. Циклидите, които живеят на най-голяма морска дълбочина, са от типа Trematocara и населяват езерото Танганика тук-там на повече от 300 м под морското ниво.
Често може да срещнете цихлиди и в аквариум, защото хората ги харесват доста поради другите им ярки цветове и спокойния им и устойчив темперамент.
Хранене на Цихлиди
Хранителният режим на цихлидите зависи от типа им. Някои цихлиди употребяват многообразие от зоопланктон и фитопланктон като диатоми и зелени водорасли, други обичат да ядат инсекти и дребна риба, до момента в който максимален брой типове употребяват всичко, до което могат да се докопат.
Някои от типовете цихлиди, които се хранят с мекотели, смазват черупките на плячката си и ги изяждат задачите, до момента в който други хващат снадки крайник на плячката и ги изсмукват от черупката. Тези, които избират безгръбначни за вечеря, могат да бъдат видяни да тършуват из водорасли и да се ровят по морското дъно в търсене на храна. Видовете, които се хранят с зоопланктон, нормално филтрират храната си напряко от водата. И макар че има доста рибоядни типове цихлиди, някои ядат единствено яйца, ларви или избрани елементи от тялото на други риби, в това число люспи, перки и даже очи.
Поведение на Цихлиди
Цихлидите употребяват няколко разнообразни тактики, с цел да уловят жертвите си. Едни се държат като хищници, причаквайки жертвите си от засада, други се преструват на мъртви, до момента в който някои цихлиди имитират краската на безобидни, тревопасни риби, с цел да примамят плячката си.
Агресивното държание при цихлидите е обред със характерни придвижвания и промени, употребявани в търсене на борба и постоянно се случва по време на или директно преди интервала на чифтосване. Една от тези промени е изменение на краската на тялото - цветовете на доминантния мъжки стават по-ярки и забележителни, а тези на подвластния мъжки без територия избледняват. Мъжките цихлиди са доста териториални, по тази причина те откриват своята територия и обществен статус, като физически прогонват други мъжки посредством паралелна ориентировка, отваряне и затваряне на хриле, хапане или борби с уста.
Размножаване на Цихлиди
Мъжките могат да бъдат моногамни или полигамни. Те постоянно танцуват пред женските, с цел да слагат начало на интервала на ухажване и да завоюват благоволението на една или доста женски.
Когато стартира хвърлянето на хайвера, мъжките копаят яма с уста и перки в плитка вода. По време на този интервал и до момента в който ухажват женските, те интензивно пазят териториите си от други мъжки.
Заинтересованата женска снася яйца в изкопаната дупка, които той в следствие опложда. Женската прибира яйцата в устата си и отплува, до момента в който мъжкият остава да чака друга женска. Този тип риби спадат към типа “mouthbrooders ”. При тях женската инкубира и излюпва яйцата в устата си. За към седмица след излюпването женската разрешава на дребните да плуват в и отвън устата ѝ, в случай че има някаква заплаха.
Има и различен тип цихлиди, при които женската оставя неоплодените яйца в издълбаната яма или по някоя канара и мъжкия ги опложда. След това двамата дружно пазят яйцата, а след излюпването им се грижат за тях.
Отглеждане на Цихлиди
Родителските грижи попадат в една от четирите категории: намерено развъждане, пещерно развъждане или устно развъждане, което пък се дели на два типа - развъждане на яйца или развъждане на ларви.
При откритото развъждане женската снася линия от яйца върху подводни трупи или скали. И мъжките, и женските се грижат за яйцата по време на инкубационния интервал. Мъжкият пази гнездото от хищници, до момента в който женската движи опашката си, с цел да се увери, че има задоволително О2 във водата към яйцата.
При пещерното развъждане цихлидите снасят яйцата си в пещери, цепнатини, дупки или изхвърлени черупки на мекотели, като постоянно прикрепват яйцата към покрива на камерата. Малките и родителите споделят посредством придвижвания на тялото, като клатене и хвърляне на тазовата перка.
При устното развъждане на яйца женските държат оплодените яйца в устата си, до момента в който се излюпят. След излюпването им разрешават в идващите няколко седмици да се крият в устата им при заплаха.
При устното развъждане на ларви женската снася снася яйца навън или в пещера, след което взема излюпените ларви в устата си.
Цихлидът може да снесе от 200 до 20 000 яйца. Незрелите цихлиди остават под закрилата на родителите си до навършване на няколко седмици, когато стават подготвени да отплуват и да се грижат за себе си.
Заплахи и запазване на Цихлидите
Поради неконтролиран лов, събиране на цихлиди за аквариумите, въвеждане на хищници в средата им или замърсяване на водата, която населяват, доста цихлиди са класифицирани като застрашени. Международният съюз за запазване на природата (IUCN) изброява общо 156 типа цихлиди като уязвими и 69 като застрашени. Смята се, че 6 типа към този момент са изчезнали в природата.
Интересни обстоятелства за Цихлиди
- Цихлидите спят с отворени очи, тъй като нямат клепачи;
- Цихлидите имат най-бързата еволюция от всички гръбначни животни. Един тип цихлиди се е развил в 500 нови типа за интервал от един милион години, до момента в който маймуната, да вземем за пример, се е развила в 3 нови типа за интервал от 10 милиона години.
