На кого се дава титлата Цезар и какво значи?
Цезар или Кесар, както се произнася още, е най-високата купа в йерархията на владетелите в Западна Европа през Средновековието. Значението на купата е император.
Названието произлиза от прозвището на римския политик Гай Юлий Цезар. Етимологичното начало на името е неразбираемо, като догатките клонят както към латинския глагол нарязвам, по този начин и към думата коса, свързани със самия Гай Юлий Цезар. По-същественото е, че военната и политическата кариера на този античен римлянин, която е белязана с голям триумф, трансформират прозвището му в купа. За превръщането на едно име в купа е необходим съвсем век - от гибелта на Цезар през 44 година преди новата епоха, до 41 година от новата епоха, когато Клавдий става император.
По-късно през Средновековието Карл Велики и българският кан Тервел получават купа Кесар/Кайзер. Но има един забавен факт - нито на Изток, нито на Запад не е признавана купа Август на варварските владетели, оповестени за императори на свещената Римска империя, а им е давана единствено цезарска купа, т.е. на младши императори. Това значи, че Византия, която е имала право да раздава тези трофеи като правоприемник на Римската империя, е признавала всеки държател като император на личната му страна, само че не и на Римската империя, въпреки да го титулова с такова звание. То е единствено израз на поддръжка заради желанието да се очовечат варварските страни, които се появяват тогава, само че не и израз на действителна власт над Римската империя.
След рухването на Константинопол през 1453 година се трансформира и методът на признание на империите. Стремежът на всеки държател да получи това високо звание освен не изчезва, а дори се ускорява. Разликата е, че за империи към този момент могат да се признават освен християнски, само че и мюсюлмански, и будистки страни. Задължително изискване остава страната да бъде мощна, да включва в състава си и други нации. Тези характерности са към този момент в цялостно благозвучие с настъпилата нова колониална епоха.
Много от търсещите императорско приравняване страни са в същността си велики ханства, кралства и царства, в сравнение с действителни империи. Има се поради сходството им с римските институции и тяхната еволюция. Така че цезарската купа остава по-нисшата от августейшата, непокътната единствено за владетеля на свещената империя с център Рим.
