Редица български общественици са убити в центъра на София през годините
Центърът на София е белязан от редица брутални и кървави убийства на български общественици и политици, някои от които са били основни настоящи фигури на българската политическа сцена, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Министър-председателят на България в интервала 1887 – 1894 година Стефан Стамболов е погубен в центъра на София по изключително нечовечен метод. Убийството му става на 15 юли 1895 година (3 юли 1895 година по остарял стил) на ул. „ Раковски “ и ул. „ Стефан Караджа “, където Стамболов е посечен – и двете ми ръце са отрязани, в това число и някои от пръстите. Дясното му око е прободено, а по главата му има 12 рани. Около гибелта на Стамболов витаят разнообразни тези – че убийството му е по поръчка на опозицията, както и на Русия, за която той счита, че няма място в българския политически живот, за физически причинители са посочени македонският комита Михаил Ставрев-Халю от Ресен, Боне Георгиев и Атанас Цветков-Талю.
Паметник на българския политик Стефан Стамболов е повдигнат през 1995 година в градинката на Кристал против Военния клуб във връзка със 100-годишнината от неговото ликвидиране.
По време на ръководството на Стамболов Димитър Петков е кмет на София в интервала 1888 – 1893 година, той става и очевидец на убийството му, като упреква княз Фердинанд I за това. В качеството му на министър-председател в интервала 1906 – 1907 година, Димитър Петков е сполетян от същата орис – погубен е в центъра на столицата. Убийството се случва към 17 ч. на 11 март 1907 година (26 февруари 1907 година по остарял стил) на бул. „ Цар Освободител “ наоколо до Ректората на Софийския университет, където е убит с револвер, като гибелта му настава бързо. Убийството е осъществено от уволнения поради подбудителството на хора от редакцията на обвързвания с „ Народната партия “ в. „ Балканска естрада “ служител от Българската земеделска банка (БЗБ) Александър Петров, който през юни с.г. е наказан на гибел посредством обесване. На лобното място на Димитър Петков има повдигнат монумент.
Христо Белчев е министър на финансите в държавното управление на Стефан Стамболов през 1890 година Той е погубен в центъра на столицата през 1891 година при нападение против министър-председателя, а причинителите са Наум Тюфекчиев, Никола Тюфекчиев, Денчо Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров и Михаил Ставрев-Хальо.
Видният публицист и политик Никола Генадиев от Битоля е погубен с няколко пистолетни изстрела на ъгъла на ул. „ Кракра “ и ул. „ Шипка “ в София на 17 октомври 1923 година, когато след 20.30 ч. си потегля от „ Юнион клуб “ в компанията на Иван Стефанов Гешов. Спусъкът е натиснат от Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Близките на Генадиев упрекват за убийството му членове на държавното управление, макар че към оня миг причинителят не е оголен.
Петко Д. Петков, един от синовете на Димитър Петков, който от края на 1922 година е шеф на Политическия отдел на Министерството на вътрешните работи и е задържан по време на Деветоюнския прелом, а след освобождението си през юли 1923 година се заема с възобновяване на локалните структури на Български земеделски народен съюз, е определен през ноември 1923 година за депутат и се трансформира в дейна фигура на опозицията в Народното събрание, също е погубен в столицата. И той като своя татко е убит. Покушението против Петко Д. Петков е осъществено на 14 юни 1924 година сред Руската черква и ул. „ Московска “ от полицейския чиновник, бежанец от Гевгелийско и член на Вътрешна македонска революционна организация Стефан Каркалашев. Силната воля на Петков обаче му дава силата да премине пешком по ул. „ Раковски “, той обаче пада и умира наоколо до сегашната постройка на НАТФИЗ.
В памет на Петко Д. Петков има повдигнат монумент в градинката против Национална изложба „ Квадрат 500 “.
Кметът на София в интервала от 1924 до 1925 година Паскал Паскалев умира на 16 април 1925 година при най-големия терористичен акт в историята на България – атентатът в църквата „ Света Неделя “, осъществен на Велики четвъртък от крайнолеви дейци на Военната организация на Българска комунистическа партия. Покривът на църквата е взривен по време на погребението на ген. Константин Георгиев, погубен два дни по-рано от комунистически деятел, а задачата на атентата е да бъде премахнат целият боен и политически хайлайф на България. 134 души умират, измежду тях е и столичният кмет Паскал Паскалев. /БГНЕС
Министър-председателят на България в интервала 1887 – 1894 година Стефан Стамболов е погубен в центъра на София по изключително нечовечен метод. Убийството му става на 15 юли 1895 година (3 юли 1895 година по остарял стил) на ул. „ Раковски “ и ул. „ Стефан Караджа “, където Стамболов е посечен – и двете ми ръце са отрязани, в това число и някои от пръстите. Дясното му око е прободено, а по главата му има 12 рани. Около гибелта на Стамболов витаят разнообразни тези – че убийството му е по поръчка на опозицията, както и на Русия, за която той счита, че няма място в българския политически живот, за физически причинители са посочени македонският комита Михаил Ставрев-Халю от Ресен, Боне Георгиев и Атанас Цветков-Талю.
Паметник на българския политик Стефан Стамболов е повдигнат през 1995 година в градинката на Кристал против Военния клуб във връзка със 100-годишнината от неговото ликвидиране.
По време на ръководството на Стамболов Димитър Петков е кмет на София в интервала 1888 – 1893 година, той става и очевидец на убийството му, като упреква княз Фердинанд I за това. В качеството му на министър-председател в интервала 1906 – 1907 година, Димитър Петков е сполетян от същата орис – погубен е в центъра на столицата. Убийството се случва към 17 ч. на 11 март 1907 година (26 февруари 1907 година по остарял стил) на бул. „ Цар Освободител “ наоколо до Ректората на Софийския университет, където е убит с револвер, като гибелта му настава бързо. Убийството е осъществено от уволнения поради подбудителството на хора от редакцията на обвързвания с „ Народната партия “ в. „ Балканска естрада “ служител от Българската земеделска банка (БЗБ) Александър Петров, който през юни с.г. е наказан на гибел посредством обесване. На лобното място на Димитър Петков има повдигнат монумент.
Христо Белчев е министър на финансите в държавното управление на Стефан Стамболов през 1890 година Той е погубен в центъра на столицата през 1891 година при нападение против министър-председателя, а причинителите са Наум Тюфекчиев, Никола Тюфекчиев, Денчо Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров и Михаил Ставрев-Хальо.
Видният публицист и политик Никола Генадиев от Битоля е погубен с няколко пистолетни изстрела на ъгъла на ул. „ Кракра “ и ул. „ Шипка “ в София на 17 октомври 1923 година, когато след 20.30 ч. си потегля от „ Юнион клуб “ в компанията на Иван Стефанов Гешов. Спусъкът е натиснат от Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Близките на Генадиев упрекват за убийството му членове на държавното управление, макар че към оня миг причинителят не е оголен.
Петко Д. Петков, един от синовете на Димитър Петков, който от края на 1922 година е шеф на Политическия отдел на Министерството на вътрешните работи и е задържан по време на Деветоюнския прелом, а след освобождението си през юли 1923 година се заема с възобновяване на локалните структури на Български земеделски народен съюз, е определен през ноември 1923 година за депутат и се трансформира в дейна фигура на опозицията в Народното събрание, също е погубен в столицата. И той като своя татко е убит. Покушението против Петко Д. Петков е осъществено на 14 юни 1924 година сред Руската черква и ул. „ Московска “ от полицейския чиновник, бежанец от Гевгелийско и член на Вътрешна македонска революционна организация Стефан Каркалашев. Силната воля на Петков обаче му дава силата да премине пешком по ул. „ Раковски “, той обаче пада и умира наоколо до сегашната постройка на НАТФИЗ.
В памет на Петко Д. Петков има повдигнат монумент в градинката против Национална изложба „ Квадрат 500 “.
Кметът на София в интервала от 1924 до 1925 година Паскал Паскалев умира на 16 април 1925 година при най-големия терористичен акт в историята на България – атентатът в църквата „ Света Неделя “, осъществен на Велики четвъртък от крайнолеви дейци на Военната организация на Българска комунистическа партия. Покривът на църквата е взривен по време на погребението на ген. Константин Георгиев, погубен два дни по-рано от комунистически деятел, а задачата на атентата е да бъде премахнат целият боен и политически хайлайф на България. 134 души умират, измежду тях е и столичният кмет Паскал Паскалев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ