Цените в Древния Рим през вековната му история многократно се

Цените в Древния Рим през вековната му история неведнъж се променяли. В някои случаи, да вземем за пример по време на войни, всичко доста поскъпвало заради внезапното понижаване на морската търговия. След завладяването на богати земи пък цените падали.

Освен това, цените на селските артикули зависели от сезонните съмнения и от реколтата. Днес археолозите разполагат с задоволително количество достоверна информация за междинните цени по времето на Гай Юлий Цезар. Например, точно в тази ера градовете Помпей и Херкуланум били затрупани с вулканична пепел, което съхранило доста скъпи сведения за всекидневието на римляните и тогавашните цени на стоките.

Жилища. Цената на жилищата в самия Рим зависела най-много от търсенето им за наемане. Имало многоетажни здания, особено издигнати за предоставяне чартърен. Наричали ги „ инсули “ и нормално били държавна благосъстоятелност. Стая на горния етаж в инсула (без течаща вода, канализация, кухня и отопление) била наемана за 2 хиляди сестерции годишно, т.е. за към 40 седмично. По-удобна стая в същата инсула на втория етаж към този момент коствала 3 хиляди сестерции годишно (60 на седмица).

Но наемът на огромна стая в прилична, обособена частна къща бил 10 хиляди сестерции годишно (200 седмично). Между другото, в провинцията за такива пари бихте могли да си купите неголямо имение. А близо до Рим толкоз коствало лозе с повърхност 25 декара.

Цените на недвижимите парцели в столицата зависели от площта на жилището, региона и от лукса на самото жилище. Например през 44 година прочие Хр. Цицерон купил някогашния дом на спечелилия на Спартак – Марк Крас, върху хълма Палатин за 3,6 милиона сестерции. Недвижимите парцели отвън Рим били несравнимо по-евтини. Къщата на пълководеца Гай Марий, ситуирана в курортната околност Байя, била продадена единствено за 300 хиляди сестри.

Освен сестерциите, в Древния Рим имало и по-дребна монета – ас. Два аса и половина се равнявали на една сестерция. Какво можело да се купи за 1 ас? Например, чиния чорба в елементарна таверна. Или едно вървене в баня.

Храна. Един ас коствали още 1 самун или половин литър трапезно вино от не най-хубаво качество. А също и кг месо за готвене (филето, както и до ден-днешен, било по-скъпо). Зърнените култури, от които можело да се готви каша – овес, лимец, просо, били относително евтини. Като размер, половин литър от тях също можело да се купи за 1 ас. Бобовите култури – грах и леща, коствали два пъти по-скъпо, оризът – шест пъти. Фасул към момента нямало, той бил донесен в Европа от Христофор Колумб след експедициите му до Америка. С лещата римските лекари лекували стомашни болести, считало се, че тя прави индивида спокоен и толерантен.

Още за 1 ас можело да си купите дребна зелка, четири моркова, една огромна краставица или една ябълка. Екзотичните плодове били скъпи – да вземем за пример, един лимон коствал до 70 сестерции. Същото се отнасяло и за редките меса, изключително дивечово. По-евтино коствали оцетът и сосът гарум (от ферментирали морски дарове) – за 1 ас можели да се купят 100 грама. Зехтинът коствал три пъти повече. Прилично вино, като фалернското, коствало на римляните към 6 сестерции за половин литър.

Съдейки по записките на гражданин в Помпей, за най-проста храна, която се състояла основно от самун и зеленчуци, той отделял към 6 сестерции дневно.

Дрехи. Освен жилище и храна, човек би трябвало и да се облича. Една елементарна лятна туника коствала към 15 сестерции – само че зимно палто, направено от добра вълна, можело да стигне 200 и повече сестерции. Обувките също били скъпи; при всички случаи порядъчен чифт сандали можели да костват 70 сестерции. Не е изненадващо, че римските легионери, които купували облекла за своя сметка, а не ги получавали от страната, нормално сами си правели обувки, в това число „ калиги “ (войнишки ботуши). По-точно, всяка кохорта от 550 бойци си имала свои майстори, които шиели ботуши за сътрудниците си, а те им плащали за труда.

Транспорт, плебеи, обществени помощи. Нуждите на всички хора са разнообразни. Някои, да вземем за пример, може да желаят транспортно средство и персонални плебеи, с цел да си обезпечат комфорт. Най-евтиният превоз бил муле, което коствало към 500 сестерции. При шанс можело да си купите плебей за хиляда сестерции, само че на тази цена той щял да бъде недъгав и с недостатъци. Един млад мощен плебей коствал два до три пъти по-скъпо.

Цените на младите робини започвали от 10 хиляди сестерции. Разбира се, в случай че имало „ промоция “ след завладяването на огромен противников град или провалянето на някое диво племе (келти или германци), тогава цените на робите и робините внезапно спадали.

В същото време римските сиромаси, плебсът (римляните ги наричали „ пролетарии “) можело с години да не заплащат наема на държавното жилище, без да бъдат обезпокоявани. Както в Републиката, по този начин и по време на Империята, висшите политици и владетели в Рим се страхували да провокират гнева на тълпата. При Републиката разчитали на нея по време на избори, а императорите не желаели да провокират протести.Този пролетариат се хранел с безвъзмезден самун, раздаван от градските управляващи.

Въобще, би трябвало да се има поради, че действителната стойност на потребителската кошница в града Рим била доста друга за другите групи от популацията.