Липса на гориво по бензиностанциите, галопираща инфлация - по какво си приличат 1970-а и 2021-а?
Цените на енергоизточниците нарастват, инфлацията се покачва бързо, безработицата се усилва, прогнозите за растеж на брутния вътрешен артикул се утежняват, а очакванията, че пандемията бързо ще изчезне, се топят. Какво се случва? Дали не сме на ръба на световна рецесия, която по едно и също време ще е финансова, икономическа, ресурсна и обществена?
Световните политически водачи и централните банкери, се пробват да поддържат оптимизма, като декларират, че инфлацията и растежа на цените на енергийните запаси са краткотрайно събитие и доникъде на 2022-а ще влязат в естествени граници. Някои институции толкоз крепко се държат за тези прогнози, че са склонни да правят очевидни законови нарушавания, като подценяват мандатите, с които са учредени и работят. Ярък образец за това е ЕЦБ, която е учредена с контракта за основаване на Европейския съюз, където ясно е казано, че би трябвало да поддържа ценова непоклатимост. А с паричната си политика ЕЦБ освен, че не извършва този собствен ангажимент, само че и даже генерира инфлация. Оправдания за това се сипят като дъжд, само че същинските аргументи за сходна политика от ЕЦБ не смеят даже да загатнат. А те са, че в случай че ЕЦБ извърши мандата си за ценова непоклатимост и единствено спре количествените облечения (дори не приказваме за повишение на лихвените нива, от което има очевидна необходимост), ще лъсне цялото мръсно долни дрехи, проснато на южната тераса на Еврозоната.
Да сегашната рецесия е невиждана за актуалното потомство политици, банкери и финансисти. НО Светът към този момент прекосявал през сходни обстановки и в случай че прегледаме какво се случило тогава, можем с огромна доза меродавност да предвиждаме какво ще се случи в този момент. Точно това прави един разбор на " Дойче банк ", оповестен на 21 октомври 2021-а.
В него да вземем за пример се споделя: " Дебатът за инфлацията закупи нова мощ поради най-новата цена на суровините. Енергийните шокове и полемиките към стагфлацията кара т мнозина да създадат съпоставяне със 70-те години на предишния век. Решихме да разгледаме някои на приликите и разликите сред това прословуто инфлационно десетилетие и през днешния ден. Н е е претендираме за пълнота , само че желае ме да забележим по какъв начин 70-те години на предишния век се развиват от инфлационна позиция и се съпоставят с днешн ата обстановка . Нещата бяха доста зле през 70-те години телевизионните екрани в Обединеното кралство показ в аха подиуми на дълги опашки за бензин в по-голямата част от бензиностанциите. Първоначално не ставаше дума за дефицит на гориво, а за дефицит на водачи на тежкотоварни транспортни средства, кой то не позволяваше ритмични доставки и това докара до дефицит на гориво. В момента към момента сме надалеч от това, което видяхме в 70-те години на предишния век, когато имаше огромни понижения на доставките на сила, само че скорошното повишаване в международните цени на газа може да бъде доста по-обезпокоително в бъдеще. През седемдесетте години дефицита докара до там, че държавните управления бяха принудени да проведат големи медийни акции за икономисване на сила. Президентът Никсън помоли бензиностанциите не да продават бензин в събота или неделя вечер . В Съединени американски щати в един миг правото по кое време да купиш гориво се определяше въз основата на регистрационния номер на автомобила . В Европа, Холандия забрани шофирането в неделя , до момента в който Обединеното кралство наложи 3-дневна седмица, защото дефицитът на въглища заплашва доставките на електрическа енергия дружно със зимна серия от стачки на въглищни миньори и железопътен превоз служащи. Домакинствата бяха помолени да отопляват единствено една стая в домовете си. Така че би трябвало да погледнем в вероятност какъв брой неприятни са нещата за хората и стопански системи заради енергийните проблеми. Последните проблеми с газа повдигнаха вероятности за зима, в която може да се реализира нормиране, само че това е нечиста сделка в този момент. Скокове в цените на газа обаче припомнят за случилото се с петрола при започване на 70-те години (и двете имат геополитически ъгъл), тъй че известно историческо схващане е потребно " .
Представяте ли си това да се случи сега, до какъв безпорядък и обществено напрежение ще докара? В Западна Европа където обществата са наясно, че дисциплината в името на оцеляването на страната е по-важна от персоналните стремежи и свободи, и даже от желанието на някои бизнеси да запазят облагите си, някак си ще се оправят. Както се оправиха с пандемията, като ограничиха с крути ограничения тежката заболеваемост и смъртността. Но у нас....
Сигурно доста хора ще възкликнат, че сходна обстановка не може да се случи. Анализаторите на " Дойчебанк " обаче виждат нещата по различен метод.
" Днешната обстановка има редица паралели със случилото се през 60-те години и 70-те години, когато инфлацията последователно се форсира до точката, в която излезе отвън надзор. Различни шокове се сплотиха за къс интервал от време и политиците поредно изоставаха с реакциите. В Съединени американски щати стратегиите Great Society на администрацията на Джонсън и войната във Виетнам усили фискалните разноски в края на 60-те години. През 1971 година президентът Никсън постави завършек на връзката на $ със златото, поставяйки завършек на системата на закрепени валутни курсове, преобладаващи след Втората международна война. Климатичното събитие Ел Ниньо през 1972 година увеличи цените на храните. Доларът претърпя обезценка през февруари 1973 година. След това на всичкото от горната страна през 1973 година настава първият петролен потрес, последван от втори петролен потрес през 1979 година " , напомня разбора.
Описаната обстановка да ви наподобява на днешната? Разпасани обществени политики, изискващи големи средства, водещи до увеличение на дълговото задължение, климатични промени, предизвикващи бедствия и опустошения, енергийни шокове. Да не забравяме и острото опълчване на международни сили, заплашващо с военни спорове. И през 70-те е било по този начин поради конфликта на Западната цивилизация с ислямския свят първо поради арабско-израелските страни (войната Йон-Кипур), а по-късно и поради революцията на Аятоласите в Иран.
В разбора на " Дойче банк " ясно се показва, че сходно на днешните събития и през 70 години (по историческата последователност това в действителност са 80-те, които се броят от 1971-а до 1980-а) политиците и централните банкери не са посмели още в самото начало на повишение на инфлацията да вземат съответни ограничения. Не са посмели, тъй като първичната обществена цена на сходни решения е висока и заради това е неприемлива за по-голямата част от политическите елити, които преди всичко се интересуват да бъдат избрани отново или да вземат властта. Но тази колебливост за взимане на тежките, само че нужни решения е довела до внезапен скок на инфлацията (до двуцифрени размери), до срив на фискалната непоклатимост, до разрастваща се безработица и до понижаване на приходите и благосъстоянието на популацията във всички обществени групи. Излизането от сходна обстановка станало в действителност с драконовски ограничения. В средата на 70 (по историческата последователност 80-те години) тогавашния началник на Федералния запас Пол Волкър води парична политика на увеличение на лихвите по фондовете на ФЕД, които доближават двуцифрени размери. Цената на заемите също внезапно се усилва. Тази борба против инфлацията с високи лихви лишава няколко години, просто тъй като е почнала прекомерно късно. Едва през 1983 година резултата е налице когато инфлацията е свалена до 2.5% годишно от 12.2% през 1973 и над 14% през 1980-а.
И тук се връщаме на сегашните заявките от страна управлението на ЕЦБ и на нейния гуверньор Кристин Лагард, че настоящия растеж на инфлацията бил краткотраен и не претендирал съществени промени в паричната политика. Така са мислели и през 1970-а и това е довело до жестоките, само че нужни дейности на Пол Волкър няколко години по късно. Искаме ли да станем очевидци на двуцифрени базови лихвени проценти с всички произлизащи от това последици за бизнеса и семействата? Или би трябвало да изпием горчивата чаша на двуцифрена инфлация при намаляващ стопански растеж - стагфлация, при която приходите и на бизнеса и на домакинстват се топят като пролетен сняг?
И още един значим миг. Мерките на Пол Волкър са били приложени когато дългът на Съединени американски щати по отношение на брутният и вътрешен артикул се е движел сред 33% и 35 %. По тази причина е било допустимо изтърваната инфлация да бъде овладяна с мъчително високи лихви, без държавната хазна да банкрутира. Възможни ли е това в този момент когато дългът на Съединени американски щати е 125% от Брутният вътрешен продукт, а при някои водещи страни в Еврозоната това съответствие е още по-високо? Едва ли. Ето за какво неналичието на съответни ограничения против инфлацията в този момент и незабавно могат да доведат до финансов и стопански срив в световен мащаб. А стигне ли се до там тогава и военния спор може да се окаже неминуем.
Световните политически водачи и централните банкери, се пробват да поддържат оптимизма, като декларират, че инфлацията и растежа на цените на енергийните запаси са краткотрайно събитие и доникъде на 2022-а ще влязат в естествени граници. Някои институции толкоз крепко се държат за тези прогнози, че са склонни да правят очевидни законови нарушавания, като подценяват мандатите, с които са учредени и работят. Ярък образец за това е ЕЦБ, която е учредена с контракта за основаване на Европейския съюз, където ясно е казано, че би трябвало да поддържа ценова непоклатимост. А с паричната си политика ЕЦБ освен, че не извършва този собствен ангажимент, само че и даже генерира инфлация. Оправдания за това се сипят като дъжд, само че същинските аргументи за сходна политика от ЕЦБ не смеят даже да загатнат. А те са, че в случай че ЕЦБ извърши мандата си за ценова непоклатимост и единствено спре количествените облечения (дори не приказваме за повишение на лихвените нива, от което има очевидна необходимост), ще лъсне цялото мръсно долни дрехи, проснато на южната тераса на Еврозоната.
Да сегашната рецесия е невиждана за актуалното потомство политици, банкери и финансисти. НО Светът към този момент прекосявал през сходни обстановки и в случай че прегледаме какво се случило тогава, можем с огромна доза меродавност да предвиждаме какво ще се случи в този момент. Точно това прави един разбор на " Дойче банк ", оповестен на 21 октомври 2021-а.
В него да вземем за пример се споделя: " Дебатът за инфлацията закупи нова мощ поради най-новата цена на суровините. Енергийните шокове и полемиките към стагфлацията кара т мнозина да създадат съпоставяне със 70-те години на предишния век. Решихме да разгледаме някои на приликите и разликите сред това прословуто инфлационно десетилетие и през днешния ден. Н е е претендираме за пълнота , само че желае ме да забележим по какъв начин 70-те години на предишния век се развиват от инфлационна позиция и се съпоставят с днешн ата обстановка . Нещата бяха доста зле през 70-те години телевизионните екрани в Обединеното кралство показ в аха подиуми на дълги опашки за бензин в по-голямата част от бензиностанциите. Първоначално не ставаше дума за дефицит на гориво, а за дефицит на водачи на тежкотоварни транспортни средства, кой то не позволяваше ритмични доставки и това докара до дефицит на гориво. В момента към момента сме надалеч от това, което видяхме в 70-те години на предишния век, когато имаше огромни понижения на доставките на сила, само че скорошното повишаване в международните цени на газа може да бъде доста по-обезпокоително в бъдеще. През седемдесетте години дефицита докара до там, че държавните управления бяха принудени да проведат големи медийни акции за икономисване на сила. Президентът Никсън помоли бензиностанциите не да продават бензин в събота или неделя вечер . В Съединени американски щати в един миг правото по кое време да купиш гориво се определяше въз основата на регистрационния номер на автомобила . В Европа, Холандия забрани шофирането в неделя , до момента в който Обединеното кралство наложи 3-дневна седмица, защото дефицитът на въглища заплашва доставките на електрическа енергия дружно със зимна серия от стачки на въглищни миньори и железопътен превоз служащи. Домакинствата бяха помолени да отопляват единствено една стая в домовете си. Така че би трябвало да погледнем в вероятност какъв брой неприятни са нещата за хората и стопански системи заради енергийните проблеми. Последните проблеми с газа повдигнаха вероятности за зима, в която може да се реализира нормиране, само че това е нечиста сделка в този момент. Скокове в цените на газа обаче припомнят за случилото се с петрола при започване на 70-те години (и двете имат геополитически ъгъл), тъй че известно историческо схващане е потребно " .
Представяте ли си това да се случи сега, до какъв безпорядък и обществено напрежение ще докара? В Западна Европа където обществата са наясно, че дисциплината в името на оцеляването на страната е по-важна от персоналните стремежи и свободи, и даже от желанието на някои бизнеси да запазят облагите си, някак си ще се оправят. Както се оправиха с пандемията, като ограничиха с крути ограничения тежката заболеваемост и смъртността. Но у нас....
Сигурно доста хора ще възкликнат, че сходна обстановка не може да се случи. Анализаторите на " Дойчебанк " обаче виждат нещата по различен метод.
" Днешната обстановка има редица паралели със случилото се през 60-те години и 70-те години, когато инфлацията последователно се форсира до точката, в която излезе отвън надзор. Различни шокове се сплотиха за къс интервал от време и политиците поредно изоставаха с реакциите. В Съединени американски щати стратегиите Great Society на администрацията на Джонсън и войната във Виетнам усили фискалните разноски в края на 60-те години. През 1971 година президентът Никсън постави завършек на връзката на $ със златото, поставяйки завършек на системата на закрепени валутни курсове, преобладаващи след Втората международна война. Климатичното събитие Ел Ниньо през 1972 година увеличи цените на храните. Доларът претърпя обезценка през февруари 1973 година. След това на всичкото от горната страна през 1973 година настава първият петролен потрес, последван от втори петролен потрес през 1979 година " , напомня разбора.
Описаната обстановка да ви наподобява на днешната? Разпасани обществени политики, изискващи големи средства, водещи до увеличение на дълговото задължение, климатични промени, предизвикващи бедствия и опустошения, енергийни шокове. Да не забравяме и острото опълчване на международни сили, заплашващо с военни спорове. И през 70-те е било по този начин поради конфликта на Западната цивилизация с ислямския свят първо поради арабско-израелските страни (войната Йон-Кипур), а по-късно и поради революцията на Аятоласите в Иран.
В разбора на " Дойче банк " ясно се показва, че сходно на днешните събития и през 70 години (по историческата последователност това в действителност са 80-те, които се броят от 1971-а до 1980-а) политиците и централните банкери не са посмели още в самото начало на повишение на инфлацията да вземат съответни ограничения. Не са посмели, тъй като първичната обществена цена на сходни решения е висока и заради това е неприемлива за по-голямата част от политическите елити, които преди всичко се интересуват да бъдат избрани отново или да вземат властта. Но тази колебливост за взимане на тежките, само че нужни решения е довела до внезапен скок на инфлацията (до двуцифрени размери), до срив на фискалната непоклатимост, до разрастваща се безработица и до понижаване на приходите и благосъстоянието на популацията във всички обществени групи. Излизането от сходна обстановка станало в действителност с драконовски ограничения. В средата на 70 (по историческата последователност 80-те години) тогавашния началник на Федералния запас Пол Волкър води парична политика на увеличение на лихвите по фондовете на ФЕД, които доближават двуцифрени размери. Цената на заемите също внезапно се усилва. Тази борба против инфлацията с високи лихви лишава няколко години, просто тъй като е почнала прекомерно късно. Едва през 1983 година резултата е налице когато инфлацията е свалена до 2.5% годишно от 12.2% през 1973 и над 14% през 1980-а.
И тук се връщаме на сегашните заявките от страна управлението на ЕЦБ и на нейния гуверньор Кристин Лагард, че настоящия растеж на инфлацията бил краткотраен и не претендирал съществени промени в паричната политика. Така са мислели и през 1970-а и това е довело до жестоките, само че нужни дейности на Пол Волкър няколко години по късно. Искаме ли да станем очевидци на двуцифрени базови лихвени проценти с всички произлизащи от това последици за бизнеса и семействата? Или би трябвало да изпием горчивата чаша на двуцифрена инфлация при намаляващ стопански растеж - стагфлация, при която приходите и на бизнеса и на домакинстват се топят като пролетен сняг?
И още един значим миг. Мерките на Пол Волкър са били приложени когато дългът на Съединени американски щати по отношение на брутният и вътрешен артикул се е движел сред 33% и 35 %. По тази причина е било допустимо изтърваната инфлация да бъде овладяна с мъчително високи лихви, без държавната хазна да банкрутира. Възможни ли е това в този момент когато дългът на Съединени американски щати е 125% от Брутният вътрешен продукт, а при някои водещи страни в Еврозоната това съответствие е още по-високо? Едва ли. Ето за какво неналичието на съответни ограничения против инфлацията в този момент и незабавно могат да доведат до финансов и стопански срив в световен мащаб. А стигне ли се до там тогава и военния спор може да се окаже неминуем.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ