Целувката – един устен изпит по химия и физика
Целувките са забележителна активност. Най-ранната грамотна просвета, шумерите, пишат за целувките в своята лирика. Всички знаем Кама Сутра – в книгата се посвещава цяла глава извънредно на разнообразни способи и техники на целуване. Херодот споделя, че персите посрещат тези с еднакъв обществен статус с целувка по устата, а тези с по-нисък статус – с целувка по бузата. Той също по този начин загатва, че тъй като гърците ядат краве месо, египтяните не ги целуват по устата, тъй като кравите са свещени за тях.
Нещата обаче фрапантно се трансформират с възхода на християнството. Целуването с сантиментални цели изчезва в доста култури (поне публичното) в продължение на няколкостотин години, до момента в който не се появи още веднъж през 11 век. Жарките любовници от литературата, като шекспировите Ромео и Жулиета, въплъщават ножа с две остриета, който е сантименталната обич – по едно и също време вълнуваща и освобождаваща, само че също и недобросъвестна и рискова.
Но за какво целуването е толкоз хубаво, че постоянно сме склонни даже да захвърлим здравия разсъдък и хигиена поради него? Също по този начин – целуването заучено или инстинктивно държание е?
Онези, които имат вяра, че целуването е, най-малко частично, заучено държание, считат че то може да идва от интервала, когато нашите предшественици са употребявали езиците си, с цел да си дават храна в устите един на различен. Освен с тази хранителна цел, също се спекулира, че може да съществува връзка сред удоволствието от целуването и чувството за комфорт при хранене, когато сме бебета. За бебетата кърменето не е единствено с питателни цели, само че е значимо и за определяне на връзка с друго човешко създание. Смята се, че може би тези ранни мемоари основават мощни подсъзнателни асоциации сред използването на устата и сигурността, привързаността и надлежно любов.
Основен факт в поддръжка на теорията, че целуването е най-малко частично заучено, а не инстинктивно, е, че с изключение на образци за най-различни култури през историята, които въобще не са се целували (от които има много), даже и през днешния ден почти 10% от хората не се целуват.
И все пак 90% от нас го вършат. Така че за какво хората, най-малко на пръв взор, наподобяват предразположени да се любуват на целуването откакто го заучат – по-скоро бихме предположили, че хората ще странят от сходен тип продан на микроби, който не е безусловно нужен?
Интересно е да отбележим, че изследвания демонстрират, че до момента в който двата пола нормално обичат целуването наедно, мъжете са по-склонни да избират целуването преди секс – когато задачата му е ориентирана повече към полова възбуденост и евентуална генетична съгласуемост – до момента в който дамите са по-склонни да предпочитайте целуването след секс – когато функционалността му е да предизвиква връзката и обвързаност.
Оказва се, хормоните, които тялото ви отделя по време на целувки, се трансформират в хода на връзката. Целуването на нов сътрудник подтиква отделянето на допамин, което основава това възприятие на влюбване, на неспокойствие и предпочитание (и глупавост). От друга страна, мозъкът ви освобождава окситоцин, когато се целувате със същия сътрудник за избран интервал от време, а това предизвиква привързаността, връзката и способността за безпределно гледане на сериали.
Установено е и, че двойките, които са в дълготрайна връзка и постоянно се целуват, имат по-здрави, щастливи и удовлетворяващи връзки. Това не може да се каже за двойки, които единствено вършат доста секс, само че не се целуват толкоз. Целуването, наподобява, е доста по-интимен акт от секса за множеството хора.
Освен цялата химия, която се случва в тялото по време на целуване, за множеството хора този акт просто е доста прелестен. Човешкият език и устни са цялостни с нервни окончания и полагането им върху езика и устните на някой различен, който в действителност ни подхожда, не е неприятен метод да убием малко време, даже с риск да получим милиарди бактериални кафези.
