Непочтената политическа игра с пенсиите - местим просто едни пари
Трябват устойчиви правила и предвидимост, а не - да вземем едни гласове
В резултат на “мъдрата” политика на българските политици по време на целия преход България застаря и пенсионерите към този момент са над 2 млн. души, или 31% (близо една трета) от популацията. По този метод пенсионерите са над 40% от имащите право на глас и над 50% от гласуващите. Казано с други думи, пенсионерите дефинират кой и по какъв начин да ръководи България, отбелязва проф. Иван Тодоров във вестник.
Затова политиците го удрят на популизъм. И тази година видяхме наддаването сред политическите партии за увеличението на пенсиите. Не споделям, че са високи (10,4% от Брутният вътрешен продукт за България при 12,7% от Брутният вътрешен продукт приблизително за ЕС), само че ударното харчене за увеличение на пенсиите в границите на една година за сметка на създаване на инфраструктура е рисково за бъдещето на стопанската система. А и застаряващата Европа не трябва да е аршин за една страна, която желае да просперира. Минималната пенсия се усилва с 26,2%, обществената се усилва с 45,3%. Добре е да не живееш в бедност, само че хората би трябвало да бъдат подтиквани да работят крепко и да си заплащат общественото обезпечаване.
Над половината пенсионери получават минималната или по-ниска пенсия, 20% - под минималната. Това в огромна степен лишава от смисъл общественото обезпечаване Простата сметка демонстрира, че е доста по-добре в огромния брой случаи човек да не заплаща обществено обезпечаване и да си икономисва и влага тези пари. А по-късно да му дадат обществена пенсия, вместо да получава минимална или близка до минималната. Ето за какво липсва стопански механизъм, който да подтиква хората да излязат от сивата стопанска система и да заплащат обществено и здравно обезпечаване и надлежно налози върху цялостния размер на получаваните от тях приходи. Успешната страна с вероятност няма по какъв начин да се гради по този метод.
Пенсиите се подвигнаха доста по-бързо от заплатите и по този начин швейцарското предписание и изобщо потреблението на трайни правила беше загърбено. Съвсем не на всички места се употребява швейцарското предписание и не е казано, че то е най-хубаво за България. Проблемът е, че страната немощно не може да изкопира трайна и обективна система за увеличение на пенсиите, която заради това се основава на предвидими правила, които да подтикват хората да си заплащат обществено обезпечаване в действителен размер.
Тези правила би трябвало да са съобразени и с българските условия на огромна емиграция на младежи. Пенсионерите да получават съществени надбавки според от броя на децата им, работещи в България. Навремето точно децата са били главното обществено обезпечаване – дано се употребява този мощен механизъм, който ще е тласък за всеки да има мотив децата му да останат в България. Няма никаква логичност и не е заслужено тези, които живеят тук, да устоят със своите налози и осигурителни вноски родителите на напусналите България. При това напусналите като цяло получават по-високи приходи. Не бива тази мярка да се ползва към хората, които нямат деца – в големия брой случаи това не е по тяхно предпочитание и не трябва да бъдат наказвани.
Не се мисли преди всичко за стимулиране на раждаемостта измежду младежите. А в страна без младежи пенсионерите водят тъпо битие.
В същото време България не може да поддържа пътищата си. Мит е по какъв начин България изграждала доста автомагистрали. За последните 10 година Сърбия е построила два пъти повече автомагистрали от България, и то с доста по-малко европейски пари. Граничните пунктове постоянно се задръстват от хиляди тирове, които чакат с дни. Това предизвиква големи загуби. И за 30 година се построи единствено един нов мост над Дунав. Толкова ли беше мъчно най-малко да се направи втори мост край Русе, вместо да има тирове на десетки километри и да се задържат още в други общини. А хората от Русе мъчно да се придвижват.
Вече се поде сериозна акция и за връщане на хартиените бюлетини, тъй като някои пенсионери се тормозили да гласоподават, нищо, че съвсем всички имат мобилни телефони. Ама че има деформиране при гласуването – това по-второстепенен въпрос ли е?
Само положителното икономическо развиване, грижата за младежите за задържането им в страната, въвеждането на ефикасни ограничения за по-висока раждаемост и справедливите пенсии, определяни от относителната тежест на платеното обществено обезпечаване към времето, когато е правено, ще обезпечат високи приходи и за пенсионерите.
В резултат на “мъдрата” политика на българските политици по време на целия преход България застаря и пенсионерите към този момент са над 2 млн. души, или 31% (близо една трета) от популацията. По този метод пенсионерите са над 40% от имащите право на глас и над 50% от гласуващите. Казано с други думи, пенсионерите дефинират кой и по какъв начин да ръководи България, отбелязва проф. Иван Тодоров във вестник.
Затова политиците го удрят на популизъм. И тази година видяхме наддаването сред политическите партии за увеличението на пенсиите. Не споделям, че са високи (10,4% от Брутният вътрешен продукт за България при 12,7% от Брутният вътрешен продукт приблизително за ЕС), само че ударното харчене за увеличение на пенсиите в границите на една година за сметка на създаване на инфраструктура е рисково за бъдещето на стопанската система. А и застаряващата Европа не трябва да е аршин за една страна, която желае да просперира. Минималната пенсия се усилва с 26,2%, обществената се усилва с 45,3%. Добре е да не живееш в бедност, само че хората би трябвало да бъдат подтиквани да работят крепко и да си заплащат общественото обезпечаване.
Над половината пенсионери получават минималната или по-ниска пенсия, 20% - под минималната. Това в огромна степен лишава от смисъл общественото обезпечаване Простата сметка демонстрира, че е доста по-добре в огромния брой случаи човек да не заплаща обществено обезпечаване и да си икономисва и влага тези пари. А по-късно да му дадат обществена пенсия, вместо да получава минимална или близка до минималната. Ето за какво липсва стопански механизъм, който да подтиква хората да излязат от сивата стопанска система и да заплащат обществено и здравно обезпечаване и надлежно налози върху цялостния размер на получаваните от тях приходи. Успешната страна с вероятност няма по какъв начин да се гради по този метод.
Пенсиите се подвигнаха доста по-бързо от заплатите и по този начин швейцарското предписание и изобщо потреблението на трайни правила беше загърбено. Съвсем не на всички места се употребява швейцарското предписание и не е казано, че то е най-хубаво за България. Проблемът е, че страната немощно не може да изкопира трайна и обективна система за увеличение на пенсиите, която заради това се основава на предвидими правила, които да подтикват хората да си заплащат обществено обезпечаване в действителен размер.
Тези правила би трябвало да са съобразени и с българските условия на огромна емиграция на младежи. Пенсионерите да получават съществени надбавки според от броя на децата им, работещи в България. Навремето точно децата са били главното обществено обезпечаване – дано се употребява този мощен механизъм, който ще е тласък за всеки да има мотив децата му да останат в България. Няма никаква логичност и не е заслужено тези, които живеят тук, да устоят със своите налози и осигурителни вноски родителите на напусналите България. При това напусналите като цяло получават по-високи приходи. Не бива тази мярка да се ползва към хората, които нямат деца – в големия брой случаи това не е по тяхно предпочитание и не трябва да бъдат наказвани.
Не се мисли преди всичко за стимулиране на раждаемостта измежду младежите. А в страна без младежи пенсионерите водят тъпо битие.
В същото време България не може да поддържа пътищата си. Мит е по какъв начин България изграждала доста автомагистрали. За последните 10 година Сърбия е построила два пъти повече автомагистрали от България, и то с доста по-малко европейски пари. Граничните пунктове постоянно се задръстват от хиляди тирове, които чакат с дни. Това предизвиква големи загуби. И за 30 година се построи единствено един нов мост над Дунав. Толкова ли беше мъчно най-малко да се направи втори мост край Русе, вместо да има тирове на десетки километри и да се задържат още в други общини. А хората от Русе мъчно да се придвижват.
Вече се поде сериозна акция и за връщане на хартиените бюлетини, тъй като някои пенсионери се тормозили да гласоподават, нищо, че съвсем всички имат мобилни телефони. Ама че има деформиране при гласуването – това по-второстепенен въпрос ли е?
Само положителното икономическо развиване, грижата за младежите за задържането им в страната, въвеждането на ефикасни ограничения за по-висока раждаемост и справедливите пенсии, определяни от относителната тежест на платеното обществено обезпечаване към времето, когато е правено, ще обезпечат високи приходи и за пенсионерите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ