“Трябва ни политическа сила, която да дефинира дългосрочните цели на

“Трябва ни политическа мощ, която да дефинира дълготрайните цели на обществото за неговата деликатна, умерена, нереволюционна рационализация и акомодация към извънредно комплицираната геополитическа обстановка в света. Трябва ни политическа мощ, която отстоява десните полезности. ”

Това съобщи в изявление за “Дарик радио ” водачът на “Да, България ” и съпредседател на “Демократична България ” Христо Иванов. Той посочи, че това по никакъв метод не слага под подозрение поддръжката за държавното управление и партньорството с “Продължаваме Промяната ” , а дава отговор на нуждата от по-дългосрочни визии на “Демократична България ”.

“Трябва ни политически индивид, който дълготрайно може да постанова цели. “Демократична България ” би трябвало да се върнем към първостепенната си задача да представляваме десните хора, от център-дясна позиция ” , сподели Иванов. И аргументира това и с потребността от легитимация на политическите позиции в една нова политическа среда, в която към този момент няма партии-великани и никой не може да претендира за цялата власт, а е належащо политическо договаряне.

“За да се възстановява средата на договаряне, доста е значимо политическите обединения да имат огромни разкази. Защото повече не можеш да се легитимираш единствено с настояването на цялата власт, това би трябвало да става през огромни разкази, с цел да бъде резистентен моделът. Това е късмет за нормализация ” , сподели Иванов.

По думите му, хората са привикнали изборите да бъдат извоювани от една партия , а това постоянно е водело до централизация на политическа власт, която се трансформира в безконтролна финансова, икономическа и репресивна власт посредством проведена корист в задкулисието отвън обществените институции. Партиите великани обаче към този момент са изчезнали и българската политическа система се фрактурира до най-много междинни по мярка политически обединения.

“А това значи неспособност за тракане по масата и до потребността да се беседва. Това води до фрустрация – обществото чака някой да ръководи, а ние би трябвало всекидневно да обясняваме, че имаме 60 гласа. Премиерът не може към този момент да е цар, да командва всичко от джипката. Той не може да смени министър, само че и никой не може. Всички партийни ядра и фенски маси всекидневно споделят между тях – абе вземете и направете еди какво си. И в края на ежеседмичния цикъл на драмата осъзнаваме, че няма накъде да вървим и тихичко започваме да поизстиваме. Не можеш да вземаш еднолично решения с 60 гласа, това ражда фрустрация ” , изясни Иванов.

Според него преходът от политиката на алените линии и на кандидатирането на политическите сили в ролята на колоси към просвета на договаряне е муден, само че градивен развой .

“Ако успеем да легитимираме политическото договаряне и го създадем стабилно, това ще е най-голямата независимост. Видяхме го на локалните избори – на практика в нито един огромен регионален град няма общински съвет, доминиран от една политическа мощ. И би трябвало да се договаряш. Това е най-голямата гаранция, че няма да го има остарелия модел. Ние имахме концепцията, че ще сме авангарда на разграждането му, само че не се получи. И се отнасям с известна признателност към жителите, тъй като схващат, че задачата не е била “моделът Борисов ” да стане “моделът Иванов ”, а да няма модел. Но фрустрацията може да роди нова вълна на търсене на избавител и се багра, че тя няма да е в демократична посока. Затова би трябвало да изградим просвета на диалог и договаряне ” , сподели Иванов.

Според съпредседателя на Демократична България не е правилно, че Делян Пеевски иззема ролята на премиера и акад. Денков сполучливо се оправя с сложната си задача да балансира една невъзможна структура, която би трябвало да създава резултати.

“Всички, които сме на политическата сцена, би трябвало да бъдем оценени не по шума, който подвигаме, а по това доколко сме част от решението, а не от казуса. Основната ни задача е да сме доста обрани, доста деликатни, с цел да не се превърнем в част от казуса – другояче обществото няма да ни го елементарни. Затова рядко приказвам, тъй като би трябвало да сме обрани ” , сподели Христо Иванов. И добави по-колоритни линии към тезата си:

“Много е изкушаващо да кажеш – държавното управление е толкоз едва, аз мога да го бутна и всеки стартира да клати лодката, с претенцията – затова силата е при мен. Нищо сходно, всеки може да унищожи държавното управление, само че тогава ще понесе тежки вреди. Ако искаш да извлечеш дял, би трябвало да покажеш, че държавното управление зависи от теб и с цел да го им, би трябвало да го укрепваш. Идва време да си седнем на задниците, малко да помълчим и да стартираме да се държим по-конструктивно. ”

По мотив измененията в Конституцията, засягащи служебното държавно управление, Иванов сподели, че след извършените до момента експертно-политически диспути се стига до разбирането за промени с две задания . Първата е да се ограничи опцията на президента да взема еднолично решения, тъй като това опонира на концепцията на българския републикански парламентарен модел. Затова служебният министър председател би трябвало да престане да бъде функционалност на еднолично решение на президента . Втората цел е да бъде стеснен обсегът на дилемите, с които може да се занимава служебния кабинет – “като съседа, на който давате ключа до момента в който сте в отпуска, с цел да дава храна на кучето и да полива цветята ” .