ЕРП-та искат държавна политика за развитието на електроенергийните мрежи
Трябва да има държавна политика за развиването на електроенергийните мрежи, настояха представителите на електроразпределителните сдружения у нас /ЕРП/ на кръгла маса „ Развитие на европейски и национални енергийни мрежи “. Според Калина Трифонова от ЕВН това ще даде тенденция на бизнеса в кои региони страната ни ще развива производството на електрическа енергия от възобновими енергийни източници /ВЕИ/ и по този начин сдруженията в действителност ще отсеят спекулативните поръчки.
„ Най-много поръчки има там, където има минимум ползване, както и където мрежата е най-слабо развита. Имаме дълги въздушни линии, които покриват стандарта за качество на услугата за потребителите. Заявките за присъединение на фотоволтаици, обаче, са за тези региони, в които сечението на мрежата е минимум и тя не може да поеме огромно натоварване. Ако пренебрегнем това, то напрежението при клиентите „ ще играе “ и ще има разтърсване по мрежата “, посочи Трифонова.
„ След като искаш да изградиш ВЕИ, само че не го направиш, а възпрепятстваш останалите след теб, ще си заплатиш за това наслаждение. Не може един да блокира мрежата с концепцията, че в един миг ще продаде този план “, добави Трифонова. Тя напомни, че има случаи, в които операторът на мрежата - Електроенергийният систематичен оператор /ЕСО/, е изключвал зареждането на клиентите.
В поддръжка основният изпълнителен шеф на групата „ Еврохолд “ Карел Крал посочи, че единствено 10% от поръчките за присъединение на фотоволтаици са действително построени, а останалите не е ясно дали ще се строят, само че сдруженията са длъжни да резервират мощ и за тяхното присъединение.
„ Осем пъти се усилиха поръчките за присъединение на фотоволтаици, а срокът за това понижа от 24 на 15 дни. Не е ясно по какъв начин ще се финансира услугата. Единият вид е посредством нарастване на цената й. Ежегодно сдружението ни влага в това направление 100млн.лв. Два пъти повече средства ще трябват в този момент. Очаквахме и средства по Плана за възобновяване и резистентност, само че там с изключение на за акумулатори, няма средства за развиване на ВЕИ за ЕРП-тата. Мрежата не може да поеме натиска “, безапелационен бе Карел Крал.
Анжела Тонева, член на Управителния съвет и изпълнителен шеф на ЕНЕРГО-ПРО Варна, уточни, че за последната година при тях има 209 % нарастване на заявки за присъединение на ВЕИ мощности, главно фотоволтаици. Според нея оттук-нататък присъединението на нови ВЕИ мощности ще докара до дисбаланс в мрежата.
„ При тази обстановка, с това законодателство, всички консуматори ще платят тази цена “, добави Тонева. Според нея това ще докара до нарастване на мрежовите цени.
„ На нашата територия потреблението е съвсем никакво, само че за сметка на това има ужасно доста поръчки за присъединение към мрежата “, разяснява Тонева. В полемиката се включи и ръководителят на КЕВР Иван Иванов.
„ За всяко 1 евро, вложено в нови ВЕИ мощности, би трябвало да се планува 1 евро за развиване на мрежите “, счита ръководителят на енергийния регулатор.
По думите му понастоящем този диалог е сложен, тъй като войната в Украйна провокира съществени промени в проектите на европейската енергетика.
„ Европа е относително бедна на фосилни енергоизточници - въглища, нефт и газ. Това я прави мощно уязвима в случаите, когато външните доставки на тези първични материали биват ограничавани и даже прекъсвани. Общо е убеждението на Европейската комисия и страните от Европейски Съюз, че стабилната опция на фосилните източници е възобновимата сила. Това умозаключение докара до внезапно ускорение на производството на електрическа енергия от ВЕИ. Допълнителен тласък за тяхното развиване се явява и условието за понижаване на излъчванията въглероден диоксид с 40 % до 2030 година “, посочи Иванов.
Той подсети, че европейската наклонност въздейства и на развиването на българската енергетика, като в интервала от 2022 до 2030 година се планува създаване на 759 мегавата вятърна сила (увеличение 3,4 пъти) и 2894 мегавата слънчева сила - нарастване с 2,5 пъти по отношение на сегашните конфигурирани мощности.
„ Затова би трябвало да се развият мрежите. До момента постъпилите заявки за присъединение на ВЕИ мощности в Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) надвишават 33 000 мегавата и не престават да порастват “, означи ръководителят на КЕВР. Според него мрежите би трябвало да бъдат реорганизирани за ръководство на товарите, а по отношение на присъединението на огромния брой нови ВЕИ мощности е належащо да се направи по-добро обмисляне.
„ Най-много поръчки има там, където има минимум ползване, както и където мрежата е най-слабо развита. Имаме дълги въздушни линии, които покриват стандарта за качество на услугата за потребителите. Заявките за присъединение на фотоволтаици, обаче, са за тези региони, в които сечението на мрежата е минимум и тя не може да поеме огромно натоварване. Ако пренебрегнем това, то напрежението при клиентите „ ще играе “ и ще има разтърсване по мрежата “, посочи Трифонова.
„ След като искаш да изградиш ВЕИ, само че не го направиш, а възпрепятстваш останалите след теб, ще си заплатиш за това наслаждение. Не може един да блокира мрежата с концепцията, че в един миг ще продаде този план “, добави Трифонова. Тя напомни, че има случаи, в които операторът на мрежата - Електроенергийният систематичен оператор /ЕСО/, е изключвал зареждането на клиентите.
В поддръжка основният изпълнителен шеф на групата „ Еврохолд “ Карел Крал посочи, че единствено 10% от поръчките за присъединение на фотоволтаици са действително построени, а останалите не е ясно дали ще се строят, само че сдруженията са длъжни да резервират мощ и за тяхното присъединение.
„ Осем пъти се усилиха поръчките за присъединение на фотоволтаици, а срокът за това понижа от 24 на 15 дни. Не е ясно по какъв начин ще се финансира услугата. Единият вид е посредством нарастване на цената й. Ежегодно сдружението ни влага в това направление 100млн.лв. Два пъти повече средства ще трябват в този момент. Очаквахме и средства по Плана за възобновяване и резистентност, само че там с изключение на за акумулатори, няма средства за развиване на ВЕИ за ЕРП-тата. Мрежата не може да поеме натиска “, безапелационен бе Карел Крал.
Анжела Тонева, член на Управителния съвет и изпълнителен шеф на ЕНЕРГО-ПРО Варна, уточни, че за последната година при тях има 209 % нарастване на заявки за присъединение на ВЕИ мощности, главно фотоволтаици. Според нея оттук-нататък присъединението на нови ВЕИ мощности ще докара до дисбаланс в мрежата.
„ При тази обстановка, с това законодателство, всички консуматори ще платят тази цена “, добави Тонева. Според нея това ще докара до нарастване на мрежовите цени.
„ На нашата територия потреблението е съвсем никакво, само че за сметка на това има ужасно доста поръчки за присъединение към мрежата “, разяснява Тонева. В полемиката се включи и ръководителят на КЕВР Иван Иванов.
„ За всяко 1 евро, вложено в нови ВЕИ мощности, би трябвало да се планува 1 евро за развиване на мрежите “, счита ръководителят на енергийния регулатор.
По думите му понастоящем този диалог е сложен, тъй като войната в Украйна провокира съществени промени в проектите на европейската енергетика.
„ Европа е относително бедна на фосилни енергоизточници - въглища, нефт и газ. Това я прави мощно уязвима в случаите, когато външните доставки на тези първични материали биват ограничавани и даже прекъсвани. Общо е убеждението на Европейската комисия и страните от Европейски Съюз, че стабилната опция на фосилните източници е възобновимата сила. Това умозаключение докара до внезапно ускорение на производството на електрическа енергия от ВЕИ. Допълнителен тласък за тяхното развиване се явява и условието за понижаване на излъчванията въглероден диоксид с 40 % до 2030 година “, посочи Иванов.
Той подсети, че европейската наклонност въздейства и на развиването на българската енергетика, като в интервала от 2022 до 2030 година се планува създаване на 759 мегавата вятърна сила (увеличение 3,4 пъти) и 2894 мегавата слънчева сила - нарастване с 2,5 пъти по отношение на сегашните конфигурирани мощности.
„ Затова би трябвало да се развият мрежите. До момента постъпилите заявки за присъединение на ВЕИ мощности в Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) надвишават 33 000 мегавата и не престават да порастват “, означи ръководителят на КЕВР. Според него мрежите би трябвало да бъдат реорганизирани за ръководство на товарите, а по отношение на присъединението на огромния брой нови ВЕИ мощности е належащо да се направи по-добро обмисляне.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ