По-лоши от Хитлер. Истории за руските зверства край Киев
Трупове и гробове. Руини вместо улици. Безпомощни хора в средата на голяма пустота.
Първо какво? Да погребете обичаните хора? Да потърсите някои неща, дребното неща, които може да са оживели? Да ревизирате дали носят вода? Да потърсите медикаменти? Всичко е сиво, измъчено. Всички кашлят.
Тишина. Само части калай, откъснати от покривите след снаряди, шумолят, повявани от вятъра.
Уплашени, гледат със боязън в очите. Нямат време да свикнат още веднъж със звуците и светлината. Не е толкоз елементарно, откакто са прекарали дълго време в изби.
Всички истории в Буча, Ирпин, Бородянка стартират по този начин:
" Преди войната живеехме напълно обикновено. Е, скучно, може би. Но умерено, не като в огромен град... "
Екзекуция на улицата
Сутринта на 5 март. В Буча, на ъгъла на " Вокзална " и " Яблунская ". Войната продължавала втора седмица.
Ира Абрамова:
" Този ден имаше детонация. Нещо беше хвърлено на покрива като граната. Имаше и пукотевица по прозорците. И споделих на мъжа си: " Това е, имахме дом – към този момент не ".
Съпругът й Олег извикал: " Не стреляйте, хей! Тук има единствено цивилни ".
Четирима влезнали в двора. С каски, униформени. Млади, всичките ниски. Никакви отличителни белези, единствено черните и оранжеви ленти на Свети Георги, признакът на доблестта на съветската войска.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Зеленски Буча 4 април 2022 ап бта.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Зеленски в Буча на 4 април. Снимка АП/БТА
Единият, очевидно началникът, проговорил.
" Излезте. Ръцете горе. Защо се криете? "
" Защото се стреля. Страшно е ", отговарила Ира.
" Не виждаш ли, че сме руснаци? Дойдохме да ви освободим. Кой различен е в къщата? "
" Никой. Само брачният партньор ми, аз и татко ми, възрастен мъж ".
" О, къщата ти гори. Трябва да се изгаси. Давайте ".
Покривът в действителност бил в пламъци. Олег и тъстът му почнали да го гасят. Ира била отведена в двора за разпит.
" Къде са нацистите? "
" Тук такива няма ".
" Не тук, само че къде са? По-конкретно, адреси ".
" Не знам ".
" А кой гласоподава за фашисткото държавно управление? И за какво убивате цивилни в Донбас? "
" Ние сме елементарни хора, нищо не зависи от нас ".
Съпругът на Ира даже не е бил в армията: имал проблеми с гръбначния дирек. Бащата бил боец, само че по това време армията била руска, украинци и руснаци воювали дружно.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/03/Изгоряла съветска бойна машина край Ирпин март 2022 ап бта.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Изгоряла съветска бойна машина в Ирпин. Снимка АП/БТА
" Всички сте отговорни ", сбито обобщил страховитият наследник на Марс.
Олег, до момента в който я разпитвали, бил прикрепен към оградата. Казали му да си съблече ризата и якето. Извели го на улицата.
" На колене ти се споделя! ", наредил един руснак.
" Момчета, какво вършиме? Недейте! ", отвърнал Олег.
Бащата на Ира изяснява:
" Не чух изстрел, очевидно имат някакво особено оръжие. Казах им: " Викнете зетя ми, аз с този огън самичък не мога да се спрява ". А руснак ми отвърна: " Зетят към този момент няма да оказва помощ ".
Ира споделя, че по-късно военният, който я разпитвал, просто се обърнал и си тръгнал.
" Излязох на улицата: Олег лежи. Сърцето ми още бие, та ще се пръсне, кръв тече от главата ми, ще получа разтърсване. Още не ми е хрумнало, че е мъртъв ".
Тя изкрещяла и извикала за помощ. Руснаците стояли от другата страна на улицата и пиели вода.
" Викнах им: " Убийте и мен! " Единият стана, приближи се, прицели се. И по-късно се ухили: " Ние с дами не водиме война ". После се обръща към татко ми: " Вземи я, търси си го. Даваме ви три минути ". Стоят, пият вода и зяпат. Интересно им е да ме гледат. Все едно са на спектакъл.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Украинец измежду руините на Бородянка АП Българска телеграфна агенция.jpeg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Украинец измежду руините на Бородянка. Снимка АП/БТА
" Руснаците са по-лоши от Хитлер ", изяснява ми бащата на Ира.
След това навлиза в неприятни детайлности:
" Изстрел от упор. Половината му глава беше взривена. Мозъкът му бе изминал, челюстта се бе обърнала... "
" Тате, стой! Не мога да устоя ".
Ира изскача от къщата, татко й потегля след нея.
" Виждате какво се случва с нея, да. Извинете я ", споделя той.
Ира счита, че това е било възмездие. Не персонално против Олег - елементарен заварчик, аматьорски футболист през уикендите. Отмъщение против цяла Буча, а може би и против цяла Украйна - по тази причина, че не сподели дължимата признателност за " освобождението ".
Ира си спомня последвалата окупация.
" Убиха мъжа ми и аз се чудих накъде да ходя. Къщата изгоря, Олег е мъртъв. " За такива като теб ", ми споделиха, " леговище има във фабриката ".
Минаваме с татко ми около труповете на съседи. Те лежат на улицата като моя брачен партньор. С бели панделки над лакътя. Руснаците споделиха на всички да имат ленти: какво значи това, ние сме цивилни.
През дворовете стигнахме до къщата на чичо ми, също на " Вокзална ", само че по-ниско - номер девет. В градината имаше съветски танк, който стреляше оттова в посока Ирпин. И знам, че Олег не е надалеч. Исках да се приближа към него - прогониха ме. През нощта сънувах, че го газят с танкове. Или че кучетата го раздират.
Отново пристигам при тях - апелирам ги: " Върнете мъжа ми ". И те още веднъж: " Махай се отсам ".
В продължение на месец Олег лежал на улицата в засъхнала кръв. Тогава руснаците си тръгнали, а Ира и татко й прибрали останките му в двора. Ден по-късно градските служби го отнесли.
" Страхувам, че в този безпорядък ще бъде заровен в всеобщ гроб. А това е невероятно. Невъзможно е за мен. Бяхме единствено двамата, всичките седемнадесет години. Той, аз и кучето. И още три котки.
Руснаците го гръмнаха, кучето избяга, а две котки изгориха. И в този момент съм сама. Е, едната котка остана. Не го желая в този всеобщ гроб ".
Карта на престъпността
На 27 февруари край " Вокзална ", съвсем под прозорците на Абрамови, била унищожена съветска колона с коли.
Руснаците навлезли в града и решително напредвали към Киев. Планът бил бързо да се завземе столицата, да се прогонят " фашистите " и да се заменят с " наши ".
https://www.clubz.bg/uploads/2022/03/Ирпин 06 03 2022 ап бта.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Експлозия в Ирпин. Снимка АП/БТА
Буча не била огромна цел за руснаците. Тя е предмостие за завладяването на Ирпин. Важна позиция от запад за офанзива против Киев.
Но това, което се случи, се случи: съветската колона беше унищожена.
Целият град се втурнал към " Вокзална ", където танковете горели. Направили фотоси и видеоклипове на унищожените машини. Снимките били оповестени онлайн, съпроводени с голям брой смешки.
Владимир Николаевич Сърбин, пенсионер, живее на " Садовая ":
" Когато руснаците още веднъж превзеха града, незабавно започнаха да ревизират всички телефони. Виждат фотография от " Вокзална " - и те прибират: с каква цел си снимал, по кое време си станал част от фашистката артилерия и така нататък
Синът ми беше отведен по този начин, вкараха го в мазето. Пребиха го съвсем до гибел. Слава Богу, че оцеля ".
Руснаците навлезли на " Вокзална " за повторно на 5 март. И прочистването почнало.
Ира:
" Прочистването е, когато те изгонят от вкъщи ти и те гръмнат ".
Историята на Ирина е единствено една от стотици.
Ето още една.
Виктор Турик, на осемдесет и две години. Застрелян е, по тази причина че излязъл на балкона, откакто получил заповед да си стои в дома. Руски танкист извикал: " Скрий се, дядо ", само че Турик стоял като дирек. Той не разбирал какво се случва: някакъв танк се намирал под балкона му.
Разказва съседката му Ала.
" Руснакът се прицели, а ние викаме: " Не стреляйте, момчета, той е ням! " Но по какъв начин ще си разрешаваш да им крещиш. Прас - и Галя Турик към този момент е вдовица ".
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Жена из разрухата на Буча АП.jpeg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Жена из руините на Буча. Снимка АП/БТА
Синът на Люда Вердинская от " Водопроводная ", на 54 години, бил погубен, когато отишъл да изнесе боклука.
" Няма го към този момент. Моят Владислав го няма. Отивам при един руснак и го апелирам: " Кажи, какво му е, къде е? " Нищо не споделят, единствено те гонят все едно си куче.
Чакам да се сменят, отново отивам: " Търся дете, разбери! " Никой от тях не сподели, макар че знаеха чудесно къде лежи. Те самите го гръмнаха.
Намерих го по-късно, когато отидох да групирам нещо за разпалване. Аня Копачкова и Юра Мартиненко лежаха наоколо ".
Очевидци описват и за гибелта на жена, която ще представим като " Ю. " Тя се скрила в най-голямото леговище на центъра, само че към този момент била травмирана.
" Тя описа ужасни неща. За всичко, което й се случило, просто са й развалили мозъка. Понякога просто сядаше на центъра на мазето и се облекчаваше пред всички. Или се събличаше ".
" Тя даже не плачеше, тя виеше. Всяка вечер. Знаете ли, даже се колебаехме дали да не я изгоним ".
Това споделят хората, които са прекарали най-тежките дни от живота си в убежището дружно с " Ю ". Тя била убита от съветски боец, откакто излязла на открито в търсене на огън, с цел да свари вода. Не се знае за какво е била убита.
След 5 март картата на потъналата в зеленина Буча наподобява друго. Преди това върху нея бяха маркирани църкви, лечебни заведения, търговски центрове, в покрайнините - детски санаториуми и старешки домове.
Днес се маркират местата, където са осъществени на закононарушения: Църквата " Св. Андрей Първозвани " - покрай всеобщ гроб. Ъгълът на " Яблунская " и " Яремчук " - най-бруталният съветски контролно-пропускателен пункт. Тела на цивилни с вързани ръце по улицата. Детският санаториум на " Институтска " - място за мъчения. Старческият дом на " Михайловски ", където бяха открити труповете на голям брой възрастни дами.
Отбрана
Полуизгорял мъртвец на съветски боец лежи на пътя за " Дмитриевка ". Бог знае от кой момент. Има азиатско лице. Танкът му е погубен. Опитал се е да се измъкне от горящата желязна кутия. Повечето от събратята му по този начин и не са я напуснали - кости и пепел.
Сигурно са отброявали времето преди да доближат рамките на Киев. Вероятно са си представяли по какъв начин ще ги посрещнат като спечелили и са си мечтали за идния по-добър живот.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Украински боец край Буча АП.jpeg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Украински боец в Буча. Снимка АП/БТА
Но ето я засадата. Пехотният шпионин, който вървял няколкостотин метра напред, първи умрял. Започнали да стрелят в предната и задната част на колоната, след това по тези, които били в средата. Споменатият танк се опитал да се обърне и да се скрие. Отначало даже изглеждало, че е допустимо.
Близо до тялото има тенекиена кутия - вътре говеждо месо. Остатъци. Салфетки. Чаени пакетчета и войнишки бисквити.
Украинската опозиция през цялото време сподели своята решителност. Взривени мостове, разрушени от багери автомагистрали. По основните пътища бяха съборени дървета, бе поставена тел, около пътищата небрежно бяха изкопани окопи.
А в окопите - довчерашните цивилни чакат с " калашници ", бутилки " Молотов " и противотанкови гранати. Не можеш да пробиеш такава отбрана.
" В Киев да вземем за пример Въоръжените сили на Украйна в началото направляваха единствено основните улици. Имахме единствено " калашници " и бензин. Бяхме подготвени да измрем.
За благополучие ВСУ ги завзе още веднъж. Тогава към този момент получихме обикновено бронебойно оръжие. Съвсем друга работа ", споделя журналистът Павел.
Александър Радзиховски пък споделя:
" Все още не разбирам по какъв начин се стреля с " Калашников ". Работя в IT бранша, пристигнах да се удрям от Лондон. Моята област са дроновете. Търсим противников групи и предаваме информация на артилерията. Това е моята роля в тази война ".
В в действителност горещи точки защитата се поддържеше от армията. Добре въоръжена, с богат опит през осемте години на войната.
Руснаците просто не съумяха да пробият и заседнаха.
Мъртви души
В Бородянка (тринадесет хиляди поданици преди войната) улиците са в руини.
Руснаците мислели да прокарат тук кулоар за прекачване на войски. Но незабавно щом се появявал танк или БТР, започвала пукотевица. В отговор те се блъскали безсистемно в многоетажни здания. Но градът не се отказал.
Или камион на някоя улица ще пламне, след това танк ще падне под градушка от камъни, най-после ще гръмне БТР... Трябваше да извикат военновъздушните сили за помощ.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/03/бородянка до киев.jfif " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Разрушени здания в Бородянка. Снимка АП/БТА
" Моят апартамент беше на четвъртия етаж. Ако някой ми бе споделил преди два месеца: " Коля, къщата ти ще бъде взривена от снаряди ", евентуално бих го изпратил в психиатрична болница ", споделя локалният гражданин Николай.
Страничната стена на многоетажната постройка, в която е живял Николай, се клати пред очите ни. Предстои да се срине. Той ми се извинява:
" Ще търча, може би ще съумея да извадя нещо ".
Скелетите на къщите в Бородянка наподобяват на къщи за кукли. Вижда се кой каква кухня е имал. Какъв душ - или може би вана?
По улиците се виждат хартиени движимости от бомбардираните жилища - албуми със фамилни фотоси, написани на ръка предписания, любовни писма, лекарски предписания.
Руските бомби разкриха фамилни секрети. Училищните дневници и домашните библиотеки бяха изложени на показ. На поляна пред къща, която към този момент не съществува, стои подгизнало издание на " Мъртви души ".
" Когато тези къщи бяха бомбардирани, ние хукнахме към тях, с цел да спасим хората. И руснаците ни прогониха, не ни разрешиха да се приближим до руините. А оттова се чуват писъци. След време заглъхнаха.
И тогава към този момент ни разрешиха да ги вадим ".
Руснаците ненавиждали Бородянка дотам, че преди да я изоставен един от бойците стрелял по бронзовата скулптура на Тарас Шевченко. Когато съветските танкове си тръгнали, локалните завързали на главата на поета парче бял чаршаф.
Окупация
Людмила Николаевна, преподавателка на 3-ти " Б " клас от 4-то учебно заведение в Буча, изпратила следното известие до родителите на своя клас на 18 март:
" Здравейте, скъпи родители. Днес пристигна ужасна вест. Засега няма публично удостоверение. Сърцето и душата ми отхвърлят да одобряват това. Семейство Чекмареви са починали на излизане от Буча. Молете се за тях, който може. "
Обаждам се на Людмила Николаевна. " Да, по този начин беше. "
На 5 март колата на Чекмареви, които се канели да се изтеглят, била обстреляна от руснаците. Маргарита ( " майката на моя възпитаник, знаете ли, такава дейна жена, ръководител на родителския съвет " ), деветгодишният Матвей ( " първенец, нашият клас взе участие в специфичната стратегия " Интелект на Украйна " ), неговият петгодишен брат ( " родителите споделиха, че при нас ще го пратят на учебно заведение " ). Таткото може да е още жив ( " Чух, че кракът му е откъснат " ).
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Бородянка 6 април 2022 ап бта.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Възрастна жена в Бородянка. Снимка АП/БТА
Отивам в Буча. Гледам колите с патрони по броните им. Тези с бели флагове. И с надписи " Деца ". Изрязани от патроните прозорци. И кръв.
Известно време след разстрела се отдали на обир. Гледам разхвърляни куфари, чанти, портфейли, портмонета. Търсели са пари и злато, останалото май не ги е интересувало.
Може би това спретнато " Мицубиши ", което е било подложено на обстрел от всички страни, е колата на Чекмареви? Бащата, несъмнено, кара. До него Маргарита. На седалката до женските остатъци има гребен и кутия за прахуляк. Момчетата бяха ли откъм гърба? От багажника надничат одеяло и пуловери - всичко, което са съумели да вземат на път.
На съветските контролно-пропускателни пунктове на всички места виждам следи от кръв или мъртви тела. Тук е умрял мъж на мотоциклет. Прострелян в главата, лежи в канавката.
Правили са каквото си изискат. При опит за опозиция - приклад в главата или патрон в челото.
" Прониква в къщата ви през нощта. И какво ще му направиш? Ръцете горе, усмихваш се. Отговаряш доста учтиво. Защото има автомат и всеки миг може да стреля ", споделя Адам, пенсионер от Бородянка.
В Бородянка виждам ремарке, цялостно с тв приемници, компютри, телефони. По някаква причина то е оставено по този начин - като доказателство. Тук руснаците са си поделили трофеите. Бижутата, които са решили като незадоволително скъпи, били оставени в щаба. Останалото било прибрано.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Буча 11 април 2022 ап бта.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Жертва в Буча. Снимка АП/БТА
Забелязвам място, където преди е имало банкомат. Руснаците пристигнали и го извадили. Магазинът с мобилни телефони, кръчмата, салонът за компютърна техника - всички са празни.
" Не остана нито един павилион, който да не е ограбен. Това са всички мои наематели. Не знам какво ще вършат в този момент ", споделя Роман, който е притежател на локален пазар.
На изхода от Буча към Бордянка е " освободен " голям магазин на " Йуск ".
---
Репортажът на Павел Решка е оповестен в полския всекидневник " Политика ", а по-късно препечатан в съветската версия на " Свободна Европа ". Преводът е на Клуб Z.
Първо какво? Да погребете обичаните хора? Да потърсите някои неща, дребното неща, които може да са оживели? Да ревизирате дали носят вода? Да потърсите медикаменти? Всичко е сиво, измъчено. Всички кашлят.
Тишина. Само части калай, откъснати от покривите след снаряди, шумолят, повявани от вятъра.
Уплашени, гледат със боязън в очите. Нямат време да свикнат още веднъж със звуците и светлината. Не е толкоз елементарно, откакто са прекарали дълго време в изби.
Всички истории в Буча, Ирпин, Бородянка стартират по този начин:
" Преди войната живеехме напълно обикновено. Е, скучно, може би. Но умерено, не като в огромен град... "
Екзекуция на улицата
Сутринта на 5 март. В Буча, на ъгъла на " Вокзална " и " Яблунская ". Войната продължавала втора седмица.
Ира Абрамова:
" Този ден имаше детонация. Нещо беше хвърлено на покрива като граната. Имаше и пукотевица по прозорците. И споделих на мъжа си: " Това е, имахме дом – към този момент не ".
Съпругът й Олег извикал: " Не стреляйте, хей! Тук има единствено цивилни ".
Четирима влезнали в двора. С каски, униформени. Млади, всичките ниски. Никакви отличителни белези, единствено черните и оранжеви ленти на Свети Георги, признакът на доблестта на съветската войска.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Зеленски Буча 4 април 2022 ап бта.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Зеленски в Буча на 4 април. Снимка АП/БТА
Единият, очевидно началникът, проговорил.
" Излезте. Ръцете горе. Защо се криете? "
" Защото се стреля. Страшно е ", отговарила Ира.
" Не виждаш ли, че сме руснаци? Дойдохме да ви освободим. Кой различен е в къщата? "
" Никой. Само брачният партньор ми, аз и татко ми, възрастен мъж ".
" О, къщата ти гори. Трябва да се изгаси. Давайте ".
Покривът в действителност бил в пламъци. Олег и тъстът му почнали да го гасят. Ира била отведена в двора за разпит.
" Къде са нацистите? "
" Тук такива няма ".
" Не тук, само че къде са? По-конкретно, адреси ".
" Не знам ".
" А кой гласоподава за фашисткото държавно управление? И за какво убивате цивилни в Донбас? "
" Ние сме елементарни хора, нищо не зависи от нас ".
Съпругът на Ира даже не е бил в армията: имал проблеми с гръбначния дирек. Бащата бил боец, само че по това време армията била руска, украинци и руснаци воювали дружно.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/03/Изгоряла съветска бойна машина край Ирпин март 2022 ап бта.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Изгоряла съветска бойна машина в Ирпин. Снимка АП/БТА
" Всички сте отговорни ", сбито обобщил страховитият наследник на Марс.
Олег, до момента в който я разпитвали, бил прикрепен към оградата. Казали му да си съблече ризата и якето. Извели го на улицата.
" На колене ти се споделя! ", наредил един руснак.
" Момчета, какво вършиме? Недейте! ", отвърнал Олег.
Бащата на Ира изяснява:
" Не чух изстрел, очевидно имат някакво особено оръжие. Казах им: " Викнете зетя ми, аз с този огън самичък не мога да се спрява ". А руснак ми отвърна: " Зетят към този момент няма да оказва помощ ".
Ира споделя, че по-късно военният, който я разпитвал, просто се обърнал и си тръгнал.
" Излязох на улицата: Олег лежи. Сърцето ми още бие, та ще се пръсне, кръв тече от главата ми, ще получа разтърсване. Още не ми е хрумнало, че е мъртъв ".
Тя изкрещяла и извикала за помощ. Руснаците стояли от другата страна на улицата и пиели вода.
" Викнах им: " Убийте и мен! " Единият стана, приближи се, прицели се. И по-късно се ухили: " Ние с дами не водиме война ". После се обръща към татко ми: " Вземи я, търси си го. Даваме ви три минути ". Стоят, пият вода и зяпат. Интересно им е да ме гледат. Все едно са на спектакъл.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Украинец измежду руините на Бородянка АП Българска телеграфна агенция.jpeg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Украинец измежду руините на Бородянка. Снимка АП/БТА
" Руснаците са по-лоши от Хитлер ", изяснява ми бащата на Ира.
След това навлиза в неприятни детайлности:
" Изстрел от упор. Половината му глава беше взривена. Мозъкът му бе изминал, челюстта се бе обърнала... "
" Тате, стой! Не мога да устоя ".
Ира изскача от къщата, татко й потегля след нея.
" Виждате какво се случва с нея, да. Извинете я ", споделя той.
Ира счита, че това е било възмездие. Не персонално против Олег - елементарен заварчик, аматьорски футболист през уикендите. Отмъщение против цяла Буча, а може би и против цяла Украйна - по тази причина, че не сподели дължимата признателност за " освобождението ".
Ира си спомня последвалата окупация.
" Убиха мъжа ми и аз се чудих накъде да ходя. Къщата изгоря, Олег е мъртъв. " За такива като теб ", ми споделиха, " леговище има във фабриката ".
Минаваме с татко ми около труповете на съседи. Те лежат на улицата като моя брачен партньор. С бели панделки над лакътя. Руснаците споделиха на всички да имат ленти: какво значи това, ние сме цивилни.
През дворовете стигнахме до къщата на чичо ми, също на " Вокзална ", само че по-ниско - номер девет. В градината имаше съветски танк, който стреляше оттова в посока Ирпин. И знам, че Олег не е надалеч. Исках да се приближа към него - прогониха ме. През нощта сънувах, че го газят с танкове. Или че кучетата го раздират.
Отново пристигам при тях - апелирам ги: " Върнете мъжа ми ". И те още веднъж: " Махай се отсам ".
В продължение на месец Олег лежал на улицата в засъхнала кръв. Тогава руснаците си тръгнали, а Ира и татко й прибрали останките му в двора. Ден по-късно градските служби го отнесли.
" Страхувам, че в този безпорядък ще бъде заровен в всеобщ гроб. А това е невероятно. Невъзможно е за мен. Бяхме единствено двамата, всичките седемнадесет години. Той, аз и кучето. И още три котки.
Руснаците го гръмнаха, кучето избяга, а две котки изгориха. И в този момент съм сама. Е, едната котка остана. Не го желая в този всеобщ гроб ".
Карта на престъпността
На 27 февруари край " Вокзална ", съвсем под прозорците на Абрамови, била унищожена съветска колона с коли.
Руснаците навлезли в града и решително напредвали към Киев. Планът бил бързо да се завземе столицата, да се прогонят " фашистите " и да се заменят с " наши ".
https://www.clubz.bg/uploads/2022/03/Ирпин 06 03 2022 ап бта.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Експлозия в Ирпин. Снимка АП/БТА
Буча не била огромна цел за руснаците. Тя е предмостие за завладяването на Ирпин. Важна позиция от запад за офанзива против Киев.
Но това, което се случи, се случи: съветската колона беше унищожена.
Целият град се втурнал към " Вокзална ", където танковете горели. Направили фотоси и видеоклипове на унищожените машини. Снимките били оповестени онлайн, съпроводени с голям брой смешки.
Владимир Николаевич Сърбин, пенсионер, живее на " Садовая ":
" Когато руснаците още веднъж превзеха града, незабавно започнаха да ревизират всички телефони. Виждат фотография от " Вокзална " - и те прибират: с каква цел си снимал, по кое време си станал част от фашистката артилерия и така нататък
Синът ми беше отведен по този начин, вкараха го в мазето. Пребиха го съвсем до гибел. Слава Богу, че оцеля ".
Руснаците навлезли на " Вокзална " за повторно на 5 март. И прочистването почнало.
Ира:
" Прочистването е, когато те изгонят от вкъщи ти и те гръмнат ".
Историята на Ирина е единствено една от стотици.
Ето още една.
Виктор Турик, на осемдесет и две години. Застрелян е, по тази причина че излязъл на балкона, откакто получил заповед да си стои в дома. Руски танкист извикал: " Скрий се, дядо ", само че Турик стоял като дирек. Той не разбирал какво се случва: някакъв танк се намирал под балкона му.
Разказва съседката му Ала.
" Руснакът се прицели, а ние викаме: " Не стреляйте, момчета, той е ням! " Но по какъв начин ще си разрешаваш да им крещиш. Прас - и Галя Турик към този момент е вдовица ".
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Жена из разрухата на Буча АП.jpeg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Жена из руините на Буча. Снимка АП/БТА
Синът на Люда Вердинская от " Водопроводная ", на 54 години, бил погубен, когато отишъл да изнесе боклука.
" Няма го към този момент. Моят Владислав го няма. Отивам при един руснак и го апелирам: " Кажи, какво му е, къде е? " Нищо не споделят, единствено те гонят все едно си куче.
Чакам да се сменят, отново отивам: " Търся дете, разбери! " Никой от тях не сподели, макар че знаеха чудесно къде лежи. Те самите го гръмнаха.
Намерих го по-късно, когато отидох да групирам нещо за разпалване. Аня Копачкова и Юра Мартиненко лежаха наоколо ".
Очевидци описват и за гибелта на жена, която ще представим като " Ю. " Тя се скрила в най-голямото леговище на центъра, само че към този момент била травмирана.
" Тя описа ужасни неща. За всичко, което й се случило, просто са й развалили мозъка. Понякога просто сядаше на центъра на мазето и се облекчаваше пред всички. Или се събличаше ".
" Тя даже не плачеше, тя виеше. Всяка вечер. Знаете ли, даже се колебаехме дали да не я изгоним ".
Това споделят хората, които са прекарали най-тежките дни от живота си в убежището дружно с " Ю ". Тя била убита от съветски боец, откакто излязла на открито в търсене на огън, с цел да свари вода. Не се знае за какво е била убита.
След 5 март картата на потъналата в зеленина Буча наподобява друго. Преди това върху нея бяха маркирани църкви, лечебни заведения, търговски центрове, в покрайнините - детски санаториуми и старешки домове.
Днес се маркират местата, където са осъществени на закононарушения: Църквата " Св. Андрей Първозвани " - покрай всеобщ гроб. Ъгълът на " Яблунская " и " Яремчук " - най-бруталният съветски контролно-пропускателен пункт. Тела на цивилни с вързани ръце по улицата. Детският санаториум на " Институтска " - място за мъчения. Старческият дом на " Михайловски ", където бяха открити труповете на голям брой възрастни дами.
Отбрана
Полуизгорял мъртвец на съветски боец лежи на пътя за " Дмитриевка ". Бог знае от кой момент. Има азиатско лице. Танкът му е погубен. Опитал се е да се измъкне от горящата желязна кутия. Повечето от събратята му по този начин и не са я напуснали - кости и пепел.
Сигурно са отброявали времето преди да доближат рамките на Киев. Вероятно са си представяли по какъв начин ще ги посрещнат като спечелили и са си мечтали за идния по-добър живот.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Украински боец край Буча АП.jpeg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Украински боец в Буча. Снимка АП/БТА
Но ето я засадата. Пехотният шпионин, който вървял няколкостотин метра напред, първи умрял. Започнали да стрелят в предната и задната част на колоната, след това по тези, които били в средата. Споменатият танк се опитал да се обърне и да се скрие. Отначало даже изглеждало, че е допустимо.
Близо до тялото има тенекиена кутия - вътре говеждо месо. Остатъци. Салфетки. Чаени пакетчета и войнишки бисквити.
Украинската опозиция през цялото време сподели своята решителност. Взривени мостове, разрушени от багери автомагистрали. По основните пътища бяха съборени дървета, бе поставена тел, около пътищата небрежно бяха изкопани окопи.
А в окопите - довчерашните цивилни чакат с " калашници ", бутилки " Молотов " и противотанкови гранати. Не можеш да пробиеш такава отбрана.
" В Киев да вземем за пример Въоръжените сили на Украйна в началото направляваха единствено основните улици. Имахме единствено " калашници " и бензин. Бяхме подготвени да измрем.
За благополучие ВСУ ги завзе още веднъж. Тогава към този момент получихме обикновено бронебойно оръжие. Съвсем друга работа ", споделя журналистът Павел.
Александър Радзиховски пък споделя:
" Все още не разбирам по какъв начин се стреля с " Калашников ". Работя в IT бранша, пристигнах да се удрям от Лондон. Моята област са дроновете. Търсим противников групи и предаваме информация на артилерията. Това е моята роля в тази война ".
В в действителност горещи точки защитата се поддържеше от армията. Добре въоръжена, с богат опит през осемте години на войната.
Руснаците просто не съумяха да пробият и заседнаха.
Мъртви души
В Бородянка (тринадесет хиляди поданици преди войната) улиците са в руини.
Руснаците мислели да прокарат тук кулоар за прекачване на войски. Но незабавно щом се появявал танк или БТР, започвала пукотевица. В отговор те се блъскали безсистемно в многоетажни здания. Но градът не се отказал.
Или камион на някоя улица ще пламне, след това танк ще падне под градушка от камъни, най-после ще гръмне БТР... Трябваше да извикат военновъздушните сили за помощ.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/03/бородянка до киев.jfif " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Разрушени здания в Бородянка. Снимка АП/БТА
" Моят апартамент беше на четвъртия етаж. Ако някой ми бе споделил преди два месеца: " Коля, къщата ти ще бъде взривена от снаряди ", евентуално бих го изпратил в психиатрична болница ", споделя локалният гражданин Николай.
Страничната стена на многоетажната постройка, в която е живял Николай, се клати пред очите ни. Предстои да се срине. Той ми се извинява:
" Ще търча, може би ще съумея да извадя нещо ".
Скелетите на къщите в Бородянка наподобяват на къщи за кукли. Вижда се кой каква кухня е имал. Какъв душ - или може би вана?
По улиците се виждат хартиени движимости от бомбардираните жилища - албуми със фамилни фотоси, написани на ръка предписания, любовни писма, лекарски предписания.
Руските бомби разкриха фамилни секрети. Училищните дневници и домашните библиотеки бяха изложени на показ. На поляна пред къща, която към този момент не съществува, стои подгизнало издание на " Мъртви души ".
" Когато тези къщи бяха бомбардирани, ние хукнахме към тях, с цел да спасим хората. И руснаците ни прогониха, не ни разрешиха да се приближим до руините. А оттова се чуват писъци. След време заглъхнаха.
И тогава към този момент ни разрешиха да ги вадим ".
Руснаците ненавиждали Бородянка дотам, че преди да я изоставен един от бойците стрелял по бронзовата скулптура на Тарас Шевченко. Когато съветските танкове си тръгнали, локалните завързали на главата на поета парче бял чаршаф.
Окупация
Людмила Николаевна, преподавателка на 3-ти " Б " клас от 4-то учебно заведение в Буча, изпратила следното известие до родителите на своя клас на 18 март:
" Здравейте, скъпи родители. Днес пристигна ужасна вест. Засега няма публично удостоверение. Сърцето и душата ми отхвърлят да одобряват това. Семейство Чекмареви са починали на излизане от Буча. Молете се за тях, който може. "
Обаждам се на Людмила Николаевна. " Да, по този начин беше. "
На 5 март колата на Чекмареви, които се канели да се изтеглят, била обстреляна от руснаците. Маргарита ( " майката на моя възпитаник, знаете ли, такава дейна жена, ръководител на родителския съвет " ), деветгодишният Матвей ( " първенец, нашият клас взе участие в специфичната стратегия " Интелект на Украйна " ), неговият петгодишен брат ( " родителите споделиха, че при нас ще го пратят на учебно заведение " ). Таткото може да е още жив ( " Чух, че кракът му е откъснат " ).
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Бородянка 6 април 2022 ап бта.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Възрастна жена в Бородянка. Снимка АП/БТА
Отивам в Буча. Гледам колите с патрони по броните им. Тези с бели флагове. И с надписи " Деца ". Изрязани от патроните прозорци. И кръв.
Известно време след разстрела се отдали на обир. Гледам разхвърляни куфари, чанти, портфейли, портмонета. Търсели са пари и злато, останалото май не ги е интересувало.
Може би това спретнато " Мицубиши ", което е било подложено на обстрел от всички страни, е колата на Чекмареви? Бащата, несъмнено, кара. До него Маргарита. На седалката до женските остатъци има гребен и кутия за прахуляк. Момчетата бяха ли откъм гърба? От багажника надничат одеяло и пуловери - всичко, което са съумели да вземат на път.
На съветските контролно-пропускателни пунктове на всички места виждам следи от кръв или мъртви тела. Тук е умрял мъж на мотоциклет. Прострелян в главата, лежи в канавката.
Правили са каквото си изискат. При опит за опозиция - приклад в главата или патрон в челото.
" Прониква в къщата ви през нощта. И какво ще му направиш? Ръцете горе, усмихваш се. Отговаряш доста учтиво. Защото има автомат и всеки миг може да стреля ", споделя Адам, пенсионер от Бородянка.
В Бородянка виждам ремарке, цялостно с тв приемници, компютри, телефони. По някаква причина то е оставено по този начин - като доказателство. Тук руснаците са си поделили трофеите. Бижутата, които са решили като незадоволително скъпи, били оставени в щаба. Останалото било прибрано.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/Буча 11 април 2022 ап бта.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Жертва в Буча. Снимка АП/БТА
Забелязвам място, където преди е имало банкомат. Руснаците пристигнали и го извадили. Магазинът с мобилни телефони, кръчмата, салонът за компютърна техника - всички са празни.
" Не остана нито един павилион, който да не е ограбен. Това са всички мои наематели. Не знам какво ще вършат в този момент ", споделя Роман, който е притежател на локален пазар.
На изхода от Буча към Бордянка е " освободен " голям магазин на " Йуск ".
---
Репортажът на Павел Решка е оповестен в полския всекидневник " Политика ", а по-късно препечатан в съветската версия на " Свободна Европа ". Преводът е на Клуб Z.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ