Трудно е да си представим, че някога е имало време,

Трудно е да си представим, че в миналото е имало време, когато името на Алберт Айнщайн не е било известно по света, написа Би Би Си. Но даже откакто завършва със своята Теория на относителността през 1915 година той е бил съвсем незнаен отвън рамките на Германия – досега, в който английският астроном Артър Стенли Едингтън не се намесва, допълва Нова. Идеите на Айнщайн са хванати в клопката на блокадите на Първата международна война и даже на национализма, който не желае науката „ на врага “ на територията на Англия. Но Айнщайн, който по убеждения е социалист, и Едингтън, който е квакер, имат вяра, че точно науката би трябвало да преодолее раздялите на войната.

Именно тяхното партньорство разрешава на относителността да прескочи окопите и да направи Айнщайн един от най-известните учени на планетата.

Айнщайн и Едингтън не се срещат по време на войната и не си изпращат писма. Вместо това общ другар в неутрална Холандия взема решение да разпространява новата Теория на относителността във Англия.

Истински шанс е, че точно Едингтън, който е професор в Кеймбридж и офицер от Кралското астрономическо общество, получава писмото. Той не просто схваща комплицираната математика в новата доктрина, само че и като пацифист е един от дребното английски учени, които дръзват да се занимават с немска просвета.

Той се посвещава на концепцията на разпространява името на Айнщайн като бунтовник, който прекатурва основите на науката и възвръща интернационализма в научните среди. А Айнщайн е съвършеният знак – брилянтен, кротичък немец, който опровергава всеки боен стандарт до момента в който по едно и също време с това провокира теориите на самия Нютон.

Така че до момента в който Айнщайн е блокиран в Берлин, гладува поради блокадата и е под непрекъснатото наблюдаване на държавното управление си поради политическите си възгледи, Едингтън от своя страна пробва да убеди враждебно настроения британско говорящ свят, че този „ противников академик “ заслужава тяхното внимание.

Той написа първата книга за относителността, изнася лекции върху теорията на Айнщайн и се трансформира в един от най-великите преподаватели на 20-ти век. Неговите книги са отпред в листата на бестселърите в продължение на десетилетия, чест посетител е в предаванията на радио Би Би Си, и получава рицарско звание за работата си.

Трудно е несъмнено да се убеди Англия да обърне по-задълбочено внимание на космоса и гравитацията, когато немски подводници потапят кораби с хранителни ресурси, а хиляди млади животи гинат в полетата на белгийска Фландрия.

Само концепциите на Айнщайн не са задоволителни. Едингтън се нуждае от ясна проява, че относителността е същинска и Айнщайн е прав, и единствено интернационален метод може да докара до гражданска война в науката.

Най-добрата му опция била да тества странните изводи на теорията на Айнщайн за общата релативност.

Когато светлината минава покрай голямо тяло като Слънцето, твърди Айнщай, то гравитацията леко изкривява лъчите й. Това значи, че обликът на отдалечена звезда ще бъде преместен напълно леко – звездата ще наподобява по този начин, като че ли е на неверното място. Айнщайн даже дава характерно число за това изместване (1,7 градуса или към 1/60 милиметра при фотография). За един астроном сходно премерване несъмнено съставлява огромно предизвикателство, само че не е и непостижимо.

За злощастие не е допустимо да се следят звездите денем, по тази причина би трябвало да се изчака не просто рухването на нощта, само че и цялостно слънчево затъмнение, с цел да се създадат съответните измервания.

Пълните слънчеви затъмнения са необичайност, къси са и постоянно могат да бъдат следени от много неуместни места, което изисква скъпоструващи пътешествия за европейските астрономи. Самият Айнщайн несполучливо в продължение на години се е опитвал да тества своите теории.

Едингтън от своя страна бил сигурен, че ще успее да реализира наблюденията по време на идното слънчево затъмнение през май 1919 година, което е очевидно от Южното полукълбо. Дори със опасността от немските подводници, не е имало по-подготвена страна от Англия да предприеме сходна експедиция, с цел да тества теориите на Айнщайн. Но Едингтън се е нуждаел от огромна поддръжка, с цел да извърши сходно нещо.

За благополучие той е непосредствен другар с Франк Дайсън, кралски астроном. Дайсън обезпечава финансирането, макар че даже с обезпечени средства, поради войната е било мъчно да се закупи нужното съоръжение. Дори по-лошо – било прекомерно евентуално Едингтън да не може да тръгне на експедицията, тъй като може да се озове в пандиза.

Като квакер той се опълчва на войната и отхвърля да отбие военната си тегоба. Мнозина други квакери се озовават в пандиза или в лагери, където поставят тежък каторжен труд. Макар и застрашен от арест в последна сметка Едингтън заобикаля пандиза, защото е избавен от своя авторитетен другар кралския астроном. А най-удивителното е, че получава публично позволение да се насочи на експедицията, с цел да тества теорията на Айнщайн.

Мирното съглашение от ноември 1918 година значи, че начинанието може да продължи безпроблемно. Едингтън обаче желал да бъде сигурен, че резултатите от експедицията, каквито и да са те, ще привлекат вниманието на света към Айнщайн. Затова той и Дайсън стартират огромна за времето си ПР акция, с цел да заинтригуват и научната общественост, и елементарните хора към резултатите от начинанието си.