Петър Увалиев - невъзвращенец по етикет, българоман по душа
Трудно е да се откри по-всестранно развъртян и в същото време международно приет българин от Петър Увалиев. Дипломат, кино продуцент, сценарист, сценичен режисьор, изкуствовед, публицист, преводач, радиожурналист, критик, академични учител... Познат по света с псевдонима Пиер Рув, избягалият от родината си отстъпник остава в историята като един от най-безкористните посланици на България, работил за нейното име и имидж до последния си ден.
Роден на 12 януари 1915 година в София и умрял на 11 декември 1998 година в Лондон, Увалиев отдава целия си живот в услуга на сънародниците си и се трансформира в може би най-влиятелния български интелектуалец бежанец през втората половина на ХХ век. Определил самичък себе си като " българоман " и отказал да влезе в директна политическа борба с комунистическия режим, той получава етикета " невъзвращенец ", само че по едно и също време с това заслужава и уважението на еднопартийната страна и нейната агентура.
---
Петър Увалиев е роден на столичната улица " Кърниградска " в фамилията на учителите Христо и Гина Увалиеви. И двамата му родители произлизат от уважавани родове, като самият той е кръстен на дядо си Петър - юрист, владеещ пет езика.
Бащата Христо се е дипломирал в Швейцария и Германия и е учител по френски език във Висшето педагогическо учебно заведение, след това прераснало в Софийския университет. Майка му Гина пък е специализирала френски език в Гренобъл и от начална учителка се издига до шеф на главното учебно заведение " Иван Денкоглу " в столицата, през днешния ден познато на всички като 127-о СУ на ул. " Петър Парчевич ".
Христо Увалиев умира, когато Петър е единствено на 14 година, само че към този момент е съумял да възпита сина си да бъде и българин, и европеец, да учи и да приказва доста езици. За татко си Увалиев споделя, че
" пет месеца преди да почине, ме научи да бъда родолюбец "
Макар и рано останала вдовица, Гина Увалиева съумява сама да възпита и изучи Петър и сестра му Теодора, по-късно известна на Запад като Дора Валие.
Петър Увалиев получава доста солидно обучение. Преминава през съветска белогвардейска забавачница, учи в италианското главно учебно заведение и прогимназия в София, след което - във френския лицей " Св. Августин " в Пловдив. За родителите си по-късно Пиер Рув споделя: " Майка и баща умишлено разширяваха границите на нашата България, тя обхващаше културата на целия свят ".
Въпреки че овреме е имал интерес към изкуството и театъра, поради желанието на майка си Петър записва да следва право в Софийския университет. След дипломирането стартира да написа рецензии за филми във вестници. Сътрудничи със публикации на доста наши печатни издания, сред които " Златорогъ " и " Свободен народ ". Участва в екипа на Сирак Скитник в първите излъчвания по Българското национално радио. Пише и песни в съдействие с композитора Йосиф Цанков.
През 1936 година стартира работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. Владее чудесно 7 непознати езика, което го прави скъп и издирван кадър. През 1942 година отпътува за Рим като трети секретар на българската легация, с което слага началото на дипломатическата си кариера. След рухването на Бенито Мусолини се открива във Венеция.
В края на Втората международна война (1944-1945 г.) е задържан от Гестапо и е изпратен в Кьонигсберг (днешния Калининград в Русия), където прекарва близо година в лагер за дипломати. Според дипломатическия му паспорт той се завръща в България от Румъния през Русе на 26 октомври 1945 година В България обаче към този момент има нова власт.
От МвнР е пратен още веднъж в чужбина - като втори секретар на легацията ни в Лондон, а след това получава предопределение като първи секретар в Прага. Заради противоречие с философията на новата власт обаче отхвърля да го одобри и
търси политическо леговище във Англия
Молбата му е задоволена, а у нас скоро е провъзгласен за " невъзвращенец ".
Разтрогва се и първият му брак с Ивайла Вълкова, а българският съд го осъжда задочно на 5 година затвор. През 1962 година подписва брак с втората си брачна половинка - Соня Джойс, която остава негов сателит до гибелта му.
В Лондон Петър Увалиев стартира от 1948 година да сътрудничи на българската секция в радио Би Би Си като нещатен помощник с радиопиеси, драматизации и беседи. По-късно води и графа, озаглавена от него " Думи по вятъра ". Започва да слага пиеси в провинцията.
Под псевдонима Пиер Рув той работи като арт критик в британски, италиански и френски списания, като режисьор, продуцент, преподавател в влиятелни университети, семиолог, журналист. Освен това той е и преводач на българска лирика на непознати езици. Превеждал е на френски, немски, италиански, испански и британски произведения на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Никола Вапцаров, Елисавета Багряна. Автор е и на книгата за британския художник Уилям Търнър.
Петър Увалиев несъмнено не харесва политическия режим в България, само че през всичките години в Англия той няма очевидна политическа активност като други емигранти, като да вземем за пример Георги Марков. Впрочем именно той изиграва голяма роля за заминаването на писателя отстъпник за Лондон и оставането му там като редактор в Би Би Си.
По-късно самият Увалиев споделя със своята близка другарка и журналистка Бригита Йосифова, че не е бил и в никакъв случай не се е чувствал политическо лице. " Останах в чужбина без желание да развявам политически байраци ", споделя той.
През 70-те години
Петър Увалиев даже оказва помощ на Людмила Живкова,
до момента в който тя е на специализация в Оксфорд. Макар и импровизирано, таман това отваря пътя му назад към България. Официално е поканен чак през 1992 година През 1994 година е възобновено българското му поданство. Удостоен е със " Златно перо " от Съюза на българските публицисти.
Темата, че е бил нещо като ментор на дъщерята на диктатора Тодор Живков, е коментирана след гибелта му от неговата брачна половинка Соня Рув-Увалиева:
" Людмила Живкова беше призната в дома ни като всеки българин - Петьо я ценеше. И аз мога да кажа единствено хубави неща за нея. Тя беше необикновено амбициозна и интелигентна млада жена, която с изключителна сила направи доста неща за родината си. Защото имайте поради, че и до ден сегашен имам даже студенти, които мъчно биха дали отговор коя е столицата на България и постоянно получавам отговори " Букурещ " и " Будапеща ". Петьо общуваше по този начин, че караше чужденците да се заинтересуват от кое място е, каква е неговата страна. Хора като него и Людмила Живкова бяха едни неофициални посланици на най-хубавото усещане за България ".
През годините активността на емигранта Увалиев е следена редовно от българските управляващи посредством сътрудниците в Лондон. Ето какво споделя за него Димо Станков, който публично е българският аташе по печата в английската столица, а импровизирано - шпионин от Държавна сигурност:
" Да, той не мислеше като нас. Но той не мислеше и като англичаните. За него нямаше значение на коя точка на земното кълбо се намира. Той бе постоянно свободен човек, безгрижен дух. Имаше обаче голяма обич, нестихваща пристрастеност към България, към родния език. Казвал ми е с блага усмивка: " Тук, в чужбина, се изучавам да бъда българин ".
Роден на 12 януари 1915 година в София и умрял на 11 декември 1998 година в Лондон, Увалиев отдава целия си живот в услуга на сънародниците си и се трансформира в може би най-влиятелния български интелектуалец бежанец през втората половина на ХХ век. Определил самичък себе си като " българоман " и отказал да влезе в директна политическа борба с комунистическия режим, той получава етикета " невъзвращенец ", само че по едно и също време с това заслужава и уважението на еднопартийната страна и нейната агентура.
---
Петър Увалиев е роден на столичната улица " Кърниградска " в фамилията на учителите Христо и Гина Увалиеви. И двамата му родители произлизат от уважавани родове, като самият той е кръстен на дядо си Петър - юрист, владеещ пет езика.
Бащата Христо се е дипломирал в Швейцария и Германия и е учител по френски език във Висшето педагогическо учебно заведение, след това прераснало в Софийския университет. Майка му Гина пък е специализирала френски език в Гренобъл и от начална учителка се издига до шеф на главното учебно заведение " Иван Денкоглу " в столицата, през днешния ден познато на всички като 127-о СУ на ул. " Петър Парчевич ".
Христо Увалиев умира, когато Петър е единствено на 14 година, само че към този момент е съумял да възпита сина си да бъде и българин, и европеец, да учи и да приказва доста езици. За татко си Увалиев споделя, че
" пет месеца преди да почине, ме научи да бъда родолюбец "
Макар и рано останала вдовица, Гина Увалиева съумява сама да възпита и изучи Петър и сестра му Теодора, по-късно известна на Запад като Дора Валие.
Петър Увалиев получава доста солидно обучение. Преминава през съветска белогвардейска забавачница, учи в италианското главно учебно заведение и прогимназия в София, след което - във френския лицей " Св. Августин " в Пловдив. За родителите си по-късно Пиер Рув споделя: " Майка и баща умишлено разширяваха границите на нашата България, тя обхващаше културата на целия свят ".
Въпреки че овреме е имал интерес към изкуството и театъра, поради желанието на майка си Петър записва да следва право в Софийския университет. След дипломирането стартира да написа рецензии за филми във вестници. Сътрудничи със публикации на доста наши печатни издания, сред които " Златорогъ " и " Свободен народ ". Участва в екипа на Сирак Скитник в първите излъчвания по Българското национално радио. Пише и песни в съдействие с композитора Йосиф Цанков.
През 1936 година стартира работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. Владее чудесно 7 непознати езика, което го прави скъп и издирван кадър. През 1942 година отпътува за Рим като трети секретар на българската легация, с което слага началото на дипломатическата си кариера. След рухването на Бенито Мусолини се открива във Венеция.
В края на Втората международна война (1944-1945 г.) е задържан от Гестапо и е изпратен в Кьонигсберг (днешния Калининград в Русия), където прекарва близо година в лагер за дипломати. Според дипломатическия му паспорт той се завръща в България от Румъния през Русе на 26 октомври 1945 година В България обаче към този момент има нова власт.
От МвнР е пратен още веднъж в чужбина - като втори секретар на легацията ни в Лондон, а след това получава предопределение като първи секретар в Прага. Заради противоречие с философията на новата власт обаче отхвърля да го одобри и
търси политическо леговище във Англия
Молбата му е задоволена, а у нас скоро е провъзгласен за " невъзвращенец ".
Разтрогва се и първият му брак с Ивайла Вълкова, а българският съд го осъжда задочно на 5 година затвор. През 1962 година подписва брак с втората си брачна половинка - Соня Джойс, която остава негов сателит до гибелта му.
В Лондон Петър Увалиев стартира от 1948 година да сътрудничи на българската секция в радио Би Би Си като нещатен помощник с радиопиеси, драматизации и беседи. По-късно води и графа, озаглавена от него " Думи по вятъра ". Започва да слага пиеси в провинцията.
Под псевдонима Пиер Рув той работи като арт критик в британски, италиански и френски списания, като режисьор, продуцент, преподавател в влиятелни университети, семиолог, журналист. Освен това той е и преводач на българска лирика на непознати езици. Превеждал е на френски, немски, италиански, испански и британски произведения на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Никола Вапцаров, Елисавета Багряна. Автор е и на книгата за британския художник Уилям Търнър.
Петър Увалиев несъмнено не харесва политическия режим в България, само че през всичките години в Англия той няма очевидна политическа активност като други емигранти, като да вземем за пример Георги Марков. Впрочем именно той изиграва голяма роля за заминаването на писателя отстъпник за Лондон и оставането му там като редактор в Би Би Си.
По-късно самият Увалиев споделя със своята близка другарка и журналистка Бригита Йосифова, че не е бил и в никакъв случай не се е чувствал политическо лице. " Останах в чужбина без желание да развявам политически байраци ", споделя той.
През 70-те години
Петър Увалиев даже оказва помощ на Людмила Живкова,
до момента в който тя е на специализация в Оксфорд. Макар и импровизирано, таман това отваря пътя му назад към България. Официално е поканен чак през 1992 година През 1994 година е възобновено българското му поданство. Удостоен е със " Златно перо " от Съюза на българските публицисти.
Темата, че е бил нещо като ментор на дъщерята на диктатора Тодор Живков, е коментирана след гибелта му от неговата брачна половинка Соня Рув-Увалиева:
" Людмила Живкова беше призната в дома ни като всеки българин - Петьо я ценеше. И аз мога да кажа единствено хубави неща за нея. Тя беше необикновено амбициозна и интелигентна млада жена, която с изключителна сила направи доста неща за родината си. Защото имайте поради, че и до ден сегашен имам даже студенти, които мъчно биха дали отговор коя е столицата на България и постоянно получавам отговори " Букурещ " и " Будапеща ". Петьо общуваше по този начин, че караше чужденците да се заинтересуват от кое място е, каква е неговата страна. Хора като него и Людмила Живкова бяха едни неофициални посланици на най-хубавото усещане за България ".
През годините активността на емигранта Увалиев е следена редовно от българските управляващи посредством сътрудниците в Лондон. Ето какво споделя за него Димо Станков, който публично е българският аташе по печата в английската столица, а импровизирано - шпионин от Държавна сигурност:
" Да, той не мислеше като нас. Но той не мислеше и като англичаните. За него нямаше значение на коя точка на земното кълбо се намира. Той бе постоянно свободен човек, безгрижен дух. Имаше обаче голяма обич, нестихваща пристрастеност към България, към родния език. Казвал ми е с блага усмивка: " Тук, в чужбина, се изучавам да бъда българин ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ