Троянски манастир е третият по големина духовен център в България.

Троянски манастир е третият по величина нравствен център в България. Намира се на 10 км от град Троян. Разположенa в живописна околност в Троянския Балкан, светата обител се издига на 350 м надморска височина. Намира се на брега на красивата река Черни Осъм и е покрай село Орешак.

Не единствено географското разположение прави манастира постоянно посещаван, само че и неговият статут.

Троянски манастир „ Успение Богородично “ е ставропигиален манастир (пряко зависещ на Светия синод), дружно с Рилски манастир и Бачковски манастир.

В момента манастирският комплекс обгръща икономически и жилищни здания, черква и два скита (християнска монашеска обител). В манастира се пази Чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица, поради която идват доста поклонници.

Ето забавна информация за Троянски манастир – средище на вярата:

История на Троянски манастир

Светата обител поражда при започване на 17 век и съгласно исторически сведения, създател е бил един монах-отшелник, който в началото положил основите на дребна черква към река Черни Осъм.

Летописци описват, че основаването било към 1600 година от двама монаси от Атон. По-късно тук пристигнал и различен духовник от Атонските манастири, дружно с Чудотворната икона на Пресвета Богородица, само че колкото пъти се опитвал да си тръгне, толкоз пъти иконата неизвестно по какъв начин идвала назад в манастира. Накрая той оставил иконата и си тръгнал. Това привлякло интереса на други монаси и Троянският манастир се увеличен.

През идващите епохи, светата Троянска обител минала през сложни времена. Благодарение на родолюбиви монаси и будни поданици от близките села, манастирът устоял. С помощта на тази поддръжка през 18 век към манастира бил издигнат скитът „ Свети Никола “, а по-късно и „ Свети Йоан Предтеча “.

Духовен и образован център

През цялото време бил център на духовна култура, просвета и просветеност.

Тук били преписвани и формирани доста ръкописни книги, тук било намерено първото килийно учебно заведение за децата от околията. Поради честите гонения и нападения, учебното заведение било преместено в скита „ Свети Никола “ и това място се трансформирало в център на културен и образован живот. По този метод в библиотеката на манастира се натрупала доста ръкописна и печатна книжнина. Ценен монумент от това време е Троянски дамаскин от 17 век.

През 1830 година манастирът получава специфична грамота от патриарха в Цариград, с която манастирът е разгласен за ставропигиален, по този метод към този момент бил на директно послушание на Константинополската патриаршия.

През 1835 година се издига нова черква в манастира – църквата „ Успение Пресветая Богородици “.

По време на битката на народа за избавление, в манастира намирали леговище национални борци, а също и Апостолът на свободата Васил Левски. Там бил образуван революционен комитет, в който взели участие монаси и младежи от града. Но защото в манастира са настанени турски елементи, той няма присъединяване в Априлското въстание.

В Троянската света обител е бил послушник Българският патриарх Максим.

Архитектура и художествено изкуство в Троянски манастир

Най-известен монумент на изкуството в манастира е църквата „ Успение Богородично “. В декорацията на стените на храма има аркирани слепи ниши и изображения с релеф. Много ефектни са корнизите от дялан камък. Има мараморни настилки, които са непокътнати от предишното.

Освен архитектурата, църквата е забележителна с изключителните си фрески. Те са дело на даровития художник и възрожденския художник Захарий Зограф. Стенописите са по стените и сводовете, предверието и галерията. Тематиката е най-вече евангелска, с доста облици, подиуми и композиции на религиозна тема. Интересно е, че с изключение на нормалните евангелски фрески, Захарий изписва облиците на Св. Св. Кирил и Методий, Свети Георги Нови и Свети Никола Софийски. Има изобразени и някои ктитори – Спас Маринов и Петър Балюв и други, а също и личен автопортрет на художника.

Троянски манастир – нравствен център на вярата Снимка: https://www.pinterest.com/

Забелязват се изображения на царе – Тервел, Михаил Борис, Йоан-Владимир. На юг върху стените се виждат Св. Иван Рилски, Св. Теодосий Търновски, Св. Димитър Басарбовски. В галерията са тематиките „ Страшният съд “ и „ Колелото на живота “, а над входа на север е стенописът на Света Богородица с Младенеца. Изрисуваните изображения на лъв и слон на стените в източната част, се смятат за знак на мощ и самообладание, и също се смятат дело на Захарий Зограф.

Стенописите в Троянски манастир са сходни на тези изображения, които има в Рилски манастир. Тази монументална живопис е превъзходна и неповторима по нюанс и осъществяване.

Дърворезбата е другото благосъстояние на манастира. Иконостасите в църквата и двата скита, вършат извънредно усещане. Особено забележителна е дърворезбата на позлатения иконостас в основната черква на манастира – цветя, ластари, птици, гроздове и доста пластични елементи, пресъздават възрожденския дух и хармония на създателя.

Богато са показани и иконите в храма („ Христос “, „ Св. Богородица, „ Св. Три Светители “ и други), като се смята, че са дело на Захарий Зограф. Има творби и на тревненски иконописци.

В централната черква „ Успение Богородично “ се пази най-голямата реликва на манастира – Чудотворната икона „ Св. Богородица Троеручица “, за която се носят митове и е най-старата икона тук. Много други исторически и художествените полезности се пазят в светата обител.

„ Св. Богородица Троеручица “ Инфо: https://issuu.com/

Троянският манастир е едно от огромните средища на вярата и значим образован център в предишното. Както преди, по този начин и в този момент, Троянски манастир е свещено място на светлина и нематериалност, като поддържа и укрепва националната религия на българина.