Ритуалният сблъсък между Хелоуин и Будителите
" Trick or treat " - скандират децата, дегизирани като страшни същества. " Пакост или лакомство ", както го превеждат на български. В смисъл: дай ми лакомство, с цел да не ти направя беля.
По напълно непрозрачни за мен аргументи, в България този безопасен англосаксонски бит към този момент от години се натъква на преградния огън на Будителите. (Тук вероятно би трябвало да се направи едно дъъълго отклоняване за древногръцките му корени, за историческото му пораждане в днешния тип някъде през 16 век в Британия и Ирландия и за неговото поамериканчване през 20-те години на предишния век. А също по този начин и за съпротивата на други култури против този бит. В Германия да вземем за пример доста семейства категорично оповестяват, че ще раздават сладости не на Хелоуин, а на Свети Мартин, каквато е локалната традиция.) Тъй или другояче, за необятни национални маси в България Хелоуин явно наподобява като някаква опасност, като експанзия против „ родното ". И напълно естествено му се опълчва календарно най-близкото: Денят на националните будители.
Защо е този конфликт?
Всъщност, за актуалния обичай и психика на български народ „ Пакост или лакомство " като че ли наподобява по-уместно от будителството. Защо ли си мисля, че и в националната политика, и на сегашните локални избори част от електората скандира тъкмо това край вратата на своите евентуални избраници: Или ми дай лакомство, или ще ти направя пакост. Пък и в целия прагматичен актуален свят е почти по този начин: милиарди хора желаят лакомство и плашат тези политици, които не им обезпечават задоволително. И от ден на ден политици дават обещание какви ли не лакомства, с цел да успокоят призраците, които бродят в тъмната нощ в близост.
И назад. Колкото и на думи да тачат своите национални будители, доста днешни българи в действителност се вълнуват по-скоро от чалгата. Нека не дублирам тук общите места за срутва на образованието и образоваността, на положителните нрави и на просвещенските полезности. Тъжната истина е, че рейтингът на лакомствата е много по-висок от този на знанието. И когато многочислени групи патриотично настроени българи се възправят против Хелоуин, облечени в национални носии, като че ли никой не се сеща, че достоверните национални будители, хора като Раковски, Каравелов или Левски, демонстративно се обличат алафранга. А не в носии.
По напълно непрозрачни за мен аргументи, в България този безопасен англосаксонски бит към този момент от години се натъква на преградния огън на Будителите. (Тук вероятно би трябвало да се направи едно дъъълго отклоняване за древногръцките му корени, за историческото му пораждане в днешния тип някъде през 16 век в Британия и Ирландия и за неговото поамериканчване през 20-те години на предишния век. А също по този начин и за съпротивата на други култури против този бит. В Германия да вземем за пример доста семейства категорично оповестяват, че ще раздават сладости не на Хелоуин, а на Свети Мартин, каквато е локалната традиция.) Тъй или другояче, за необятни национални маси в България Хелоуин явно наподобява като някаква опасност, като експанзия против „ родното ". И напълно естествено му се опълчва календарно най-близкото: Денят на националните будители.
Защо е този конфликт?
Всъщност, за актуалния обичай и психика на български народ „ Пакост или лакомство " като че ли наподобява по-уместно от будителството. Защо ли си мисля, че и в националната политика, и на сегашните локални избори част от електората скандира тъкмо това край вратата на своите евентуални избраници: Или ми дай лакомство, или ще ти направя пакост. Пък и в целия прагматичен актуален свят е почти по този начин: милиарди хора желаят лакомство и плашат тези политици, които не им обезпечават задоволително. И от ден на ден политици дават обещание какви ли не лакомства, с цел да успокоят призраците, които бродят в тъмната нощ в близост.
И назад. Колкото и на думи да тачат своите национални будители, доста днешни българи в действителност се вълнуват по-скоро от чалгата. Нека не дублирам тук общите места за срутва на образованието и образоваността, на положителните нрави и на просвещенските полезности. Тъжната истина е, че рейтингът на лакомствата е много по-висок от този на знанието. И когато многочислени групи патриотично настроени българи се възправят против Хелоуин, облечени в национални носии, като че ли никой не се сеща, че достоверните национални будители, хора като Раковски, Каравелов или Левски, демонстративно се обличат алафранга. А не в носии.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ