Новият парламент! Три знака ще има ли правителство
Три знака ще даде новият парламент за опцията да излъчи държавно управление.
Два от тях ще прояснят обстановката още в първите часове на днешното тържествено съвещание на Народното събрание, което би трябвало да ознаменува конституирането му с избора на негов ръководител и заместници, и посланията в речта на президента Румен Радев, с които президентът ще даде звук за ария на към този момент скараните като след цялостен мандат политически сили.
-->
Две са и събитията, които радикално разграничават днешните действителности от даденостите през изборна 2021-а. ГЕРБ излезе от изолацията, в която изпадна на трите вота през предходната година, и дружно с съдружния си сътрудник Съюз на демократичните сили се класира първа на изборите през октомври. Това трансформира вектора и патоса на дебатите в сплотяващата останалите анти-ГЕРБ реторика и избистря физиономиите им, унифицирани от нея.
А войната в Украйна прокара непреодолими разграничителни линии сред другите партии, съвсем заличавайки обичайния конкурент на десницата в лицето на Българска социалистическа партия от левия политически бранш, на чието място се възправи „ Възраждане “ и чиито политики с лекост облада „ Продължаваме промяната “. Доколко стабилно е тяхното състояние следва да се види през идващите месеци, защото и двете партии са относително нови и още не е ясно дали не влизат в политологичната категория „ партии светкавици “, каквато се оказа бързо изпадналата от властовия терен „ ИТН “.
Но все пак лакмусите ще очертаят процесите още през днешния ден.
През траялия цели 17 дни интервал сред провеждането на изборите и свикването на 48-о Народно заседание прозвучаха послания от всички заинтригувани страни. А най-последователен в тях беше президентът Румен Радев, чиито позиции препотвърждаваше вицето му Илияна Йотова. Точно те се чака да прозвучат и през днешния ден в пленарната зала с поантата, че политическите партии би трябвало да загърбят предизборното си говорене и да под напрежение разсъдък и мишци за съставянето на ръководство, което да запретне ръкави за решаването на крещящите проблеми на жителите, задълбочаващи се от поредицата вътрешно и външнополитически рецесии. А за задачата да загърбят егото си и необятно прокламираните си опорни точки, с които се надвикват, с цел да обявяват себе си и да се разграничават от останалите и да се съсредоточат върху това, поради което хората към момента вървят на избори и им дават въпреки и към този момент все по-оскъдното си доверие.
Дори и Радев да акцентира на най-шумната от тях – войната в Украйна и дейностите на България в тази обстановка, която най-малко четири от тях – ГЕРБ-СДС, Политическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България, твърдо отстояват, това няма да излезе по-далеч от тезата му за поредност в обичаните им „ евроатлантически полезности “, както и съвет за разграничаване от директна интервенция във военните дейности на 200 километра от границата на страната.
Тоест, с две думи, Румен Радев ще призове за разсъдък и старание по посока на съставянето на относително стабилно ръководство най-малко през околните месеци в името на държавните ползи и жителите.
Вторият лакмус обаче ще бъде още по-показателен. И това е изборът на ръководител на 48-о Народно заседание. За разлика от обичайния метод то да бъде ръководено от препоръчан от най-голямата политическа мощ (в случая ГЕРБ-СДС) в този момент този терен наподобява прекомерно глинест. Може би за пръв път в най-новата ни история четири партии и обединения са номинирали свои претенденти и тъкмо този факт навежда на мисълта, че три от предложенията – на Политическа партия (Никола Минчев), на Българска социалистическа партия (Кристиан Вигенин) и на „ Възраждане “ (Петър Петров) са направени на инат и ознаменуват опит за бламиране на самото конституиране на 48-ия парламент и старта на работата му. Защото без ръководител и зам.-председатели Народното събрание не може да стартира работа.
И тук, въпреки номинираните да са четирима, разновидностите наподобяват единствено два. За пръв сред равни може да бъде определен или Росен Желязков, или сваленият подобен в предишния парламент Никола Минчев. Зад кандидата на ГЕРБ-СДС сигурно могат да застанат Движение за права и свободи и „ Български напредък “. Но това няма да доближи заветната численост от 121 депутати, с цел да бъде определен. Същото важи и за Никола Митев, който сигурно би получил поддръжката на Българска социалистическа партия и Демократична България като към бивш сътрудник. А може би и на „ Български напредък “, само че и тук аритметиката на излиза.
Към всичко това се прибавя и фактът, че като се изключи Движение за права и свободи и „ Български напредък “, останалите партии имат свои кандидати. А това значи, че всяка от тях ще пази гласовете си за своя претендент, което усложнява още повече сметките. При това не е известно какви правила ще бъдат признати за гласуването на номинираните – дали това ще стане съгласно размера на политическите сили или по азбучен ред. Както и дали ще се зачете възвърнатото през предишния парламент предписание на падащия кворум, т.е., за признато да се счита решение, взето даже от минимум 61 депутати. Или ще се упорства за представителната численост от 121 гласа. Така че още преди да се организира гласуването разпоредбите ще предопределят и развоя.
Но занапред е ясно, че ГЕРБ-СДС може да утвърди кандидата си Росен Желязков за пръв сред равни единствено в случай че успее да „ отдели “ гласове от непримиримите си съперници Политическа партия или Демократична България и Българска социалистическа партия. Което ще бъде знак, че се отваря опция и за сполучливи договаряния за съставянето на държавно управление с техния първи мандат. Или, след неуспеха на тяхната кандидатура според от реда на гласуването, да даде поддръжката си за Никола Минчев, който въпреки да смъкнаха от поста в 47-ия парламент, не обругаха. И по този начин да хвърлят мост към опита да създадат държавно управление с мандата си, който неизбежно ще получат първи.
Отсега може да се каже, че възможностите за Кристиан Вигенин и Петър Петров са нулеви. Но за сметка на това разиграването на картата „ ръководител на Народното събрание “ ще хвърли доста светлина и върху опитите за съставянето на постоянно държавно управление в този парламент и опцията най-малката и най-нова политическа мощ „ Български напредък “ да стане най-решаващия фактор за това при връчването на третия мандат.
И тук на помощ идват обстоятелствата – както свалянето на Никола Минчев от председателския пост в 47-о национално заседание беше лакмус за първия сполучлив в най-новата ни история избор на съмнение към държавното управление на Кирил Петков, по този начин и сегашният избор на пръв измежду равни ще бъде лакмус за опциите за съставянето на кабинет от 48-я парламент.
И най-после третият знак за жизнеспособността на новото Народно заседание ще бъдат общите послания в речите на водачите на парламентарните групи и партиите. Няма никакво подозрение, че ГЕРБ-СДС, Политическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България ще натъртят на към този момент постоянно заявяваните от тях „ евроатлантически полезности “, което би трябвало да ги нарежда от една и съща страна и да значи единство посред им.
Уви, това няма да е по този начин. Защото към общата режисура „ евроатлантически полезности “ Политическа партия ще добави битката с корупцията, под което те схващат битка с ГЕРБ. Демократична България – правосъдната промяна, под което те не просто схващат, а и показват промяната на основния прокурор Иван Гешев. А Движение за права и свободи остро ще упорства за неотложно решение на спешните за жителите вътрешни въпроси и излизане от риториката на общите изречения по посока на външните фактори. С презумпцията, че въпросът за евроатлантическата ориентировка на България е решен към този момент преди много години и разискването му с днешна дата е просто опит за бягство от насъщните проблеми и прехвърлянето им от болната глава на хубавичко.
Няма подозрение, че „ Български напредък “ ще държи сдържан звук. Както няма подозрение и за партизанските позиции, които ще заявят Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, не толкоз с цел да търсят пътища за единство в Народното събрание, колкото обезверено и за следващ път да се извърнат към личните си гласоподаватели, защото точно те са ги оставили в маргинална позиция поради наличието им в този парламент.
Ето подобен забавен и непрогнозируем първи ден на 48-о Народно заседание следва през днешния ден. С три лакмуса, които ще дадат може би не напълно безапелационния, само че ясно насочен отговор на въпроса дали този парламент ще го бъде, дали ще има постоянно държавно управление и с чии мандат ще бъде формирано то – с първия на ГЕРБ-СДС, с втория на Политическа партия или с третия, връчен по желание от президента Румен Радев.
Разбира се, в случай че 48-ят парламент въобще ще успее да започва работата. Безпрецедентно за всичките 32 години от измененията в България преди конституирането му този въпрос няма явен отговор.
Интригата се заплита. И през днешния ден ще стане ясно дали той е първи за новоизбраното Народно заседание. Или финален.
Два от тях ще прояснят обстановката още в първите часове на днешното тържествено съвещание на Народното събрание, което би трябвало да ознаменува конституирането му с избора на негов ръководител и заместници, и посланията в речта на президента Румен Радев, с които президентът ще даде звук за ария на към този момент скараните като след цялостен мандат политически сили.
-->
Две са и събитията, които радикално разграничават днешните действителности от даденостите през изборна 2021-а. ГЕРБ излезе от изолацията, в която изпадна на трите вота през предходната година, и дружно с съдружния си сътрудник Съюз на демократичните сили се класира първа на изборите през октомври. Това трансформира вектора и патоса на дебатите в сплотяващата останалите анти-ГЕРБ реторика и избистря физиономиите им, унифицирани от нея.
А войната в Украйна прокара непреодолими разграничителни линии сред другите партии, съвсем заличавайки обичайния конкурент на десницата в лицето на Българска социалистическа партия от левия политически бранш, на чието място се възправи „ Възраждане “ и чиито политики с лекост облада „ Продължаваме промяната “. Доколко стабилно е тяхното състояние следва да се види през идващите месеци, защото и двете партии са относително нови и още не е ясно дали не влизат в политологичната категория „ партии светкавици “, каквато се оказа бързо изпадналата от властовия терен „ ИТН “.
Но все пак лакмусите ще очертаят процесите още през днешния ден.
През траялия цели 17 дни интервал сред провеждането на изборите и свикването на 48-о Народно заседание прозвучаха послания от всички заинтригувани страни. А най-последователен в тях беше президентът Румен Радев, чиито позиции препотвърждаваше вицето му Илияна Йотова. Точно те се чака да прозвучат и през днешния ден в пленарната зала с поантата, че политическите партии би трябвало да загърбят предизборното си говорене и да под напрежение разсъдък и мишци за съставянето на ръководство, което да запретне ръкави за решаването на крещящите проблеми на жителите, задълбочаващи се от поредицата вътрешно и външнополитически рецесии. А за задачата да загърбят егото си и необятно прокламираните си опорни точки, с които се надвикват, с цел да обявяват себе си и да се разграничават от останалите и да се съсредоточат върху това, поради което хората към момента вървят на избори и им дават въпреки и към този момент все по-оскъдното си доверие.
Дори и Радев да акцентира на най-шумната от тях – войната в Украйна и дейностите на България в тази обстановка, която най-малко четири от тях – ГЕРБ-СДС, Политическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България, твърдо отстояват, това няма да излезе по-далеч от тезата му за поредност в обичаните им „ евроатлантически полезности “, както и съвет за разграничаване от директна интервенция във военните дейности на 200 километра от границата на страната.
Тоест, с две думи, Румен Радев ще призове за разсъдък и старание по посока на съставянето на относително стабилно ръководство най-малко през околните месеци в името на държавните ползи и жителите.
Вторият лакмус обаче ще бъде още по-показателен. И това е изборът на ръководител на 48-о Народно заседание. За разлика от обичайния метод то да бъде ръководено от препоръчан от най-голямата политическа мощ (в случая ГЕРБ-СДС) в този момент този терен наподобява прекомерно глинест. Може би за пръв път в най-новата ни история четири партии и обединения са номинирали свои претенденти и тъкмо този факт навежда на мисълта, че три от предложенията – на Политическа партия (Никола Минчев), на Българска социалистическа партия (Кристиан Вигенин) и на „ Възраждане “ (Петър Петров) са направени на инат и ознаменуват опит за бламиране на самото конституиране на 48-ия парламент и старта на работата му. Защото без ръководител и зам.-председатели Народното събрание не може да стартира работа.
И тук, въпреки номинираните да са четирима, разновидностите наподобяват единствено два. За пръв сред равни може да бъде определен или Росен Желязков, или сваленият подобен в предишния парламент Никола Минчев. Зад кандидата на ГЕРБ-СДС сигурно могат да застанат Движение за права и свободи и „ Български напредък “. Но това няма да доближи заветната численост от 121 депутати, с цел да бъде определен. Същото важи и за Никола Митев, който сигурно би получил поддръжката на Българска социалистическа партия и Демократична България като към бивш сътрудник. А може би и на „ Български напредък “, само че и тук аритметиката на излиза.
Към всичко това се прибавя и фактът, че като се изключи Движение за права и свободи и „ Български напредък “, останалите партии имат свои кандидати. А това значи, че всяка от тях ще пази гласовете си за своя претендент, което усложнява още повече сметките. При това не е известно какви правила ще бъдат признати за гласуването на номинираните – дали това ще стане съгласно размера на политическите сили или по азбучен ред. Както и дали ще се зачете възвърнатото през предишния парламент предписание на падащия кворум, т.е., за признато да се счита решение, взето даже от минимум 61 депутати. Или ще се упорства за представителната численост от 121 гласа. Така че още преди да се организира гласуването разпоредбите ще предопределят и развоя.
Но занапред е ясно, че ГЕРБ-СДС може да утвърди кандидата си Росен Желязков за пръв сред равни единствено в случай че успее да „ отдели “ гласове от непримиримите си съперници Политическа партия или Демократична България и Българска социалистическа партия. Което ще бъде знак, че се отваря опция и за сполучливи договаряния за съставянето на държавно управление с техния първи мандат. Или, след неуспеха на тяхната кандидатура според от реда на гласуването, да даде поддръжката си за Никола Минчев, който въпреки да смъкнаха от поста в 47-ия парламент, не обругаха. И по този начин да хвърлят мост към опита да създадат държавно управление с мандата си, който неизбежно ще получат първи.
Отсега може да се каже, че възможностите за Кристиан Вигенин и Петър Петров са нулеви. Но за сметка на това разиграването на картата „ ръководител на Народното събрание “ ще хвърли доста светлина и върху опитите за съставянето на постоянно държавно управление в този парламент и опцията най-малката и най-нова политическа мощ „ Български напредък “ да стане най-решаващия фактор за това при връчването на третия мандат.
И тук на помощ идват обстоятелствата – както свалянето на Никола Минчев от председателския пост в 47-о национално заседание беше лакмус за първия сполучлив в най-новата ни история избор на съмнение към държавното управление на Кирил Петков, по този начин и сегашният избор на пръв измежду равни ще бъде лакмус за опциите за съставянето на кабинет от 48-я парламент.
И най-после третият знак за жизнеспособността на новото Народно заседание ще бъдат общите послания в речите на водачите на парламентарните групи и партиите. Няма никакво подозрение, че ГЕРБ-СДС, Политическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България ще натъртят на към този момент постоянно заявяваните от тях „ евроатлантически полезности “, което би трябвало да ги нарежда от една и съща страна и да значи единство посред им.
Уви, това няма да е по този начин. Защото към общата режисура „ евроатлантически полезности “ Политическа партия ще добави битката с корупцията, под което те схващат битка с ГЕРБ. Демократична България – правосъдната промяна, под което те не просто схващат, а и показват промяната на основния прокурор Иван Гешев. А Движение за права и свободи остро ще упорства за неотложно решение на спешните за жителите вътрешни въпроси и излизане от риториката на общите изречения по посока на външните фактори. С презумпцията, че въпросът за евроатлантическата ориентировка на България е решен към този момент преди много години и разискването му с днешна дата е просто опит за бягство от насъщните проблеми и прехвърлянето им от болната глава на хубавичко.
Няма подозрение, че „ Български напредък “ ще държи сдържан звук. Както няма подозрение и за партизанските позиции, които ще заявят Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, не толкоз с цел да търсят пътища за единство в Народното събрание, колкото обезверено и за следващ път да се извърнат към личните си гласоподаватели, защото точно те са ги оставили в маргинална позиция поради наличието им в този парламент.
Ето подобен забавен и непрогнозируем първи ден на 48-о Народно заседание следва през днешния ден. С три лакмуса, които ще дадат може би не напълно безапелационния, само че ясно насочен отговор на въпроса дали този парламент ще го бъде, дали ще има постоянно държавно управление и с чии мандат ще бъде формирано то – с първия на ГЕРБ-СДС, с втория на Политическа партия или с третия, връчен по желание от президента Румен Радев.
Разбира се, в случай че 48-ят парламент въобще ще успее да започва работата. Безпрецедентно за всичките 32 години от измененията в България преди конституирането му този въпрос няма явен отговор.
Интригата се заплита. И през днешния ден ще стане ясно дали той е първи за новоизбраното Народно заседание. Или финален.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ