Най-верните четирикраки приятели в историята
Три правилни кучета, потвърдили се на притежателите си. Те имат морал, предани са и стоят паралелно до стопаните си на бойния фронт. Имат справедливо място в човешката история и до през днешния ден.
Чували сте приказката, за това по какъв начин кучето е най-хубавият другар на индивида. Благодарение на своята мощ и честност, тези три кучета са почтено доказателство, че кучето в действителност е най-хубавият другар на индивида.
Сержант Стъби
Всичко почнало в един елементарен, само че по-късно оказал се предопределен ден на 1917 година В кампуса на Йейлския университет било открито изгубено кученце – от смесена порода питбул. Сякаш ориста се намесила – тъкмо в този ден 102 пехотен полк имали подготовка в кампуса.
Покорен от дребното кученце, редови войник Дж. Робърт Конрой го осиновява и го кръщава Стъби, тъй като има къса дебела опашка. Стъби става част от екипа и посещава задачи. Придружава редника на френския фронт и взема интензивно присъединяване. Дори се научава да отдава респект с дясната си лапа. Уникално, нали?
По-късно Стъби бива обгазен с иприт на френска земя.
Дори потърпевш, Стъби демонстрира невероятна воля. Веднага след възобновяване си се връща на първата фронтова линия. Налага се да носи особено пригодена за него противогазна маска, само че това не го стопира. Противогазната маска наред със мощното кучешко подушване, му дава опцията да известява своя полк за противников химически офанзиви.
Това самоуверено куче съумява да си завоюва ранга сержант. Това се случва откакто вижда немски разузнавач и го нападна, задържайки го задоволително, до момента в който дойдат другите военни. За 18-те месеца, в които служи, Стъби взема присъединяване в 17 борби, преборва се с голям брой тежки рани и дава своята кучешка поддръжка на своя екип.
След Първата международна война Стъби се прибира Съединени американски щати, където става народен воин. Умира през 1926 година, само че през целия си живот реализира доста триумфи и си печели най-различни почести и награди.
30 години по-късно подаряват тялото му на научноизследователския и учебен институт „ Смитсонов “ в Съединени американски щати. То бива изложено на място, където можете да видите смелият воин и през днешния ден.
Оуни
Оуни е осиновен през 1888г. от пощенски служащи в Олбани, щата Ню Йорк и става част от техния екип. Въпреки, че стопаните му не са го желали той въпреки всичко намерил своето място в света.
Оуни бил сладостен бордър териер. Спял върху чантите с писмата и не пречел на никого, само че последователно станал част от фамилията на пощальоните и почнал да ги съпровожда в обиколките по къщите. За няколко години станал толкоз значим, че взел участие в техните пътувания с трен из страната, а по-късно из целия свят.
Дори медийният свят наблюдава пътуванията на Оуни, което го прави още по-популярен. За интервала на цялата си кариера получава толкоз доста медали, че няма по какъв начин да ги носи всичките.
През 1895 година кучето куриер се качва на борда на парахода „ Виктория “ за 129-дневно околосветско странствуване. През цялата си 9-годишната работа като амулет на американските пощенски услуги, кучето има пропътувани над 225 000 км.
Не се знае по какъв начин е умряло пощенското куче, само че има хипотези, за това по какъв начин Оуни е ухапал куриер от Охайо и по-късно е направил опит да нападне проверяващият случая орган. Когато пощенските служби известяват гибелта на кучето куриер, вестници из цялата страна отдават респект на Оуни и разгласяват негови некролози.
Историята на това куче е същинско ентусиазъм за доста хора. И през днешния ден в интернет пространството и обществените мрежи може да намерите детайлности за подвизите му. В негова памет даже е пусната пощенска марка през 2011 година А в Националният пощенски музей „ Смитсонов “ във Вашингтон, може да видите към момента непокътнатото тяло на пощенският воин.
Балто
Чували ли сте за дифтерит? За тези от вас, които не са го чували, дифтеритът съставлява мощно заразна болест на дихателните пътища. През януари 1925 година деца в град Ноум, Аляска стават жертви на тази подла болест, което принуждава лекарят, доктор Къртис Уелч да разгласи карантина, поради заплахата, че всички 1400 души в селото могат да станат евентуални носители на болестта.
Единственият вид, който има докторът е животоспасяващ серум като най-близкото място, от където да го вземе било градче намиращо се на повече от 1500 км. от Ноум. Суровите зимни условия пречат на самолетите и корабите да стигнат до града и най-удачният вид бил да се употребява кучешки впряг.
Кучешкият впряг потегля от Ненана. За цялото пътешестване са употребявани 150 кучета, които непрекъснато се сменяли. Температурата стигала до -53 градуса по Целзий, имало мощен вятър и виелици.
Това ни минимум не тормози Балто да води своя впряг единствено напред. На 2 февруари 1925 година, Балто (който е от породата сибирско хъски) и неговият кучешки впряг влизат в град Ноум, а лидерът е приветстван като воин.
Това прави кучето извънредно известно, а през декември 1925 е издигната негова бронзова скулптура в Сентръл Парк, Ню Йорк.
Балто умира на 14 годишна възраст на 14 март 1933 година в Кливланд. След това е препариран и даден на Кливландския природонаучен музей, където може да го видите и през днешния ден.
Автор: Божидара Иванова
