Индекс на болниците: Три пъти разлика в болничната смъртност от инфаркт в различните области |
Три пъти е разликата в нестандартизираната (обща) болнична смъртност от инфаркт в 28-те области в страната. Най-висока тя се оказва в Търговище, а най-ниска в София-град. Това демонстрират данните на Националния център за публично здраве и разбори (НЦОЗА) за 2019 година, предоставени публично на „ Индекс на лечебните заведения “.
Сред вероятните аргументи за разликите в равнищата на смъртността са възрастовата конструкция на популацията, достъпът до здравна помощ и нейното качество.
Над 7% е нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт на миокарда в страната . През 2019 година с тази диагноза са осъществени 11 644 хоспитализации, като 7.7% от случаите са приключили съдбовно по време на лекуването. През 2018 година данните са аналогични. Хоспитализациите са били 11 908, а леталитетът – 7.3%.
Плюс-минус
Нивата на смъртност варират три пъти в обособените райони. Най-висок през 2019 година е бил леталитетът в област Търговище – 14.3% при 84 хоспитализации. Над 10% е била смъртността в още осем области - Шумен (106%), Смолян (13.3%), Разград (12.5%), Кюстендил (12%), Кърджали (10.5%), Добрич (12.7%), Видин (12.4%), Бургас (11%).
Най-ниска през 2019 година е била смъртността в Монтана – 4.5%, при 331 хоспитализации с изострен инфаркт. Под и тъкмо 6% е бил леталитетът в още 6 области – Благоевград (5.7%), Варна (5.3%), Пловдив (5.8%), Силистра (5%), София град (6%), Ловеч (6%).
Динамиката
Нивата на смъртността регистрират значими промени и във времето. Само за една година в страната има области, където леталитетът от изострен инфаркт се трансформира с няколко %. Подобен образец е Търговище, където смъртността се повишава с близо 6% за една година. През 2018 година тя е била 8.4% против 14.3% за 2019 година В Смолян наклонността е аналогична. През 2018 година там смъртността е 9.7%, а през 2019 година – 13.3%. В Добрич кривата е противоположна. През 2018 година смъртността е била 16.1%, а през 2019 година става 12.7%.
Възрастовата конструкция
Застаряващото население е един от рисковите фактори освен за развиването, само че и за изхода от лекуването на сърдечносъдовите болести. Подобна безапелационна взаимозависимост сред възрастовата конструкция на популацията в обособените области и равнищата на нестандартизирания болничен леталитет обаче се оказва мъчно да се изведе.
За 2019 година 33.8 е процентът на популацията за цялата страна над 64 години, съотнесено към това сред 16 и 65 години по данни на Национален статистически институт, а междинният леталитет от инфаркт е 7.7%. Сред седемте района, които са с най-ниска болнична смъртност от изострен инфаркт обаче, три имат по-висок % на застаряващо население от междинния за страната.
Най-ниската смъртност пред 2019 година от изострен инфаркт е записана в Монтана с 44.3% население над 64 години, следва Силистра, където застаряващото население е 39.5% и Ловеч, където то е 45.4%. Налице е и противоположният феномен – области с по-малък % на застаряващо население да имат по-висока болнична смъртност от междинната за страната.
Такива са Кърджали – със застаряващо население от 31.9%, Бургас – с 30.9%. Има и райони, като Видин, където процентът на популацията над 64 години (51.6) е паралелен на високия болничен леталитет (12.4%).
Осигуреността с лечебни заведения
Достъпът до лекуване е различен фактор, който въздейства върху изхода от острия инфаркт. В страната през 2019 година е имало 58 катетаризационни лаборатории, те са били ситуирани в 24 области. Без инвазивна конструкция са били Враца (-), Търговище (14.3%), Силистра (5%) и Разград (12.5%). Резултатите са нееднородни – в два от тези райони болничната смъртност е била доста висока за страната, в един е нямало случаи на лекуван инфаркт, а в четвъртата резултатите се оказват положителни за страната.
Аналогично е ситуацията в районите с най-гъста мрежа от инвазивни структури. В 7 области са съсредоточени 60% от инвазивните структури в страната. Това са София (12), Пловдив (5), Бургас (5), Варна (3), Плевен (3), Ст. Загора (3), Русе (3). Болничната смъртност в тези области също е друга – в четири от тях болничната смъртност се оказва по-висока от междинната за страната, а в три – по-ниска.
Сложност на случаите и качество на лекуване
За изхода на лекуване освен на острия инфаркт, а на всяко заболяване, голямо значение оказват тежестта на случаите и качеството на лекуване. Косвено можем да съдим за сложността на случаите от степента им на неотложност. Според данните на НЗОК през 2019 година 76% или 8 893 от всички 11 644 случаи на хоспитализации с изострен инфаркт на миокарда в лечебните заведения са били регистрирани като най-спешни (те са били лекувани по КП 28).
Това съответствие още веднъж варира сред обособените лечебни заведения, като регистрира ненапълно сложността на случаите, които са имали. Влияние върху изхода на лекуването обаче оказват още редица фактори като времето, за което пациентът е достигнал до лечебното заведение, кадровата обезпеченост на лечебните заведения, квалификацията на медицинските експерти, както и методът на лекуване. Към момента обществена информация за това няма.
Изводи и рекомендации
Високата разлика в нестандартизираната болнична смъртност по райони несъмнено постанова потребността от по-задълбочено изследване на аргументите за това, както и на предприемане на ограничения, които да доведат до равнопоставен достъп на пациентите до качествена здравна помощ у нас.
Доц. Васил Велчев, ръководител на Българското сдружение по интервенционална кардиология:
“Данните за вътреболничната смъртност демонстрират съществени вариации за другите области. За страната процентът на пациентите с съвременно новаторско лекуване е висок. Няма ясна връзка сред демографските индикатори, прилагaнето на перкутанни интервенции (минимално инвазивни интервенции под рентгенов или ултразвуков контрол) и смъртността.
Очевидно за по-задълбочен разбор на данните е належащо да се знаят и характерностите на пациентите (например дали имат диабет и хипертония, пушат ли ) по лечебни заведения и смъртността на 30-тия ден и първата година. Притеснително е, че подобен значим индикатор като смъртност варира в пъти. Отдавна е нужно основаване на указател на изострен коронарен синдром, който да разреши разбор на действителните данни “, обобщава кардиологът.
Сред вероятните аргументи за разликите в равнищата на смъртността са възрастовата конструкция на популацията, достъпът до здравна помощ и нейното качество.
Над 7% е нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт на миокарда в страната . През 2019 година с тази диагноза са осъществени 11 644 хоспитализации, като 7.7% от случаите са приключили съдбовно по време на лекуването. През 2018 година данните са аналогични. Хоспитализациите са били 11 908, а леталитетът – 7.3%.
Плюс-минус
Нивата на смъртност варират три пъти в обособените райони. Най-висок през 2019 година е бил леталитетът в област Търговище – 14.3% при 84 хоспитализации. Над 10% е била смъртността в още осем области - Шумен (106%), Смолян (13.3%), Разград (12.5%), Кюстендил (12%), Кърджали (10.5%), Добрич (12.7%), Видин (12.4%), Бургас (11%).
Най-ниска през 2019 година е била смъртността в Монтана – 4.5%, при 331 хоспитализации с изострен инфаркт. Под и тъкмо 6% е бил леталитетът в още 6 области – Благоевград (5.7%), Варна (5.3%), Пловдив (5.8%), Силистра (5%), София град (6%), Ловеч (6%).
Динамиката
Нивата на смъртността регистрират значими промени и във времето. Само за една година в страната има области, където леталитетът от изострен инфаркт се трансформира с няколко %. Подобен образец е Търговище, където смъртността се повишава с близо 6% за една година. През 2018 година тя е била 8.4% против 14.3% за 2019 година В Смолян наклонността е аналогична. През 2018 година там смъртността е 9.7%, а през 2019 година – 13.3%. В Добрич кривата е противоположна. През 2018 година смъртността е била 16.1%, а през 2019 година става 12.7%.
Възрастовата конструкция
Застаряващото население е един от рисковите фактори освен за развиването, само че и за изхода от лекуването на сърдечносъдовите болести. Подобна безапелационна взаимозависимост сред възрастовата конструкция на популацията в обособените области и равнищата на нестандартизирания болничен леталитет обаче се оказва мъчно да се изведе.
За 2019 година 33.8 е процентът на популацията за цялата страна над 64 години, съотнесено към това сред 16 и 65 години по данни на Национален статистически институт, а междинният леталитет от инфаркт е 7.7%. Сред седемте района, които са с най-ниска болнична смъртност от изострен инфаркт обаче, три имат по-висок % на застаряващо население от междинния за страната.
Най-ниската смъртност пред 2019 година от изострен инфаркт е записана в Монтана с 44.3% население над 64 години, следва Силистра, където застаряващото население е 39.5% и Ловеч, където то е 45.4%. Налице е и противоположният феномен – области с по-малък % на застаряващо население да имат по-висока болнична смъртност от междинната за страната.
Такива са Кърджали – със застаряващо население от 31.9%, Бургас – с 30.9%. Има и райони, като Видин, където процентът на популацията над 64 години (51.6) е паралелен на високия болничен леталитет (12.4%).
Осигуреността с лечебни заведения
Достъпът до лекуване е различен фактор, който въздейства върху изхода от острия инфаркт. В страната през 2019 година е имало 58 катетаризационни лаборатории, те са били ситуирани в 24 области. Без инвазивна конструкция са били Враца (-), Търговище (14.3%), Силистра (5%) и Разград (12.5%). Резултатите са нееднородни – в два от тези райони болничната смъртност е била доста висока за страната, в един е нямало случаи на лекуван инфаркт, а в четвъртата резултатите се оказват положителни за страната.
Аналогично е ситуацията в районите с най-гъста мрежа от инвазивни структури. В 7 области са съсредоточени 60% от инвазивните структури в страната. Това са София (12), Пловдив (5), Бургас (5), Варна (3), Плевен (3), Ст. Загора (3), Русе (3). Болничната смъртност в тези области също е друга – в четири от тях болничната смъртност се оказва по-висока от междинната за страната, а в три – по-ниска.
Сложност на случаите и качество на лекуване
За изхода на лекуване освен на острия инфаркт, а на всяко заболяване, голямо значение оказват тежестта на случаите и качеството на лекуване. Косвено можем да съдим за сложността на случаите от степента им на неотложност. Според данните на НЗОК през 2019 година 76% или 8 893 от всички 11 644 случаи на хоспитализации с изострен инфаркт на миокарда в лечебните заведения са били регистрирани като най-спешни (те са били лекувани по КП 28).
Това съответствие още веднъж варира сред обособените лечебни заведения, като регистрира ненапълно сложността на случаите, които са имали. Влияние върху изхода на лекуването обаче оказват още редица фактори като времето, за което пациентът е достигнал до лечебното заведение, кадровата обезпеченост на лечебните заведения, квалификацията на медицинските експерти, както и методът на лекуване. Към момента обществена информация за това няма.
Изводи и рекомендации
Високата разлика в нестандартизираната болнична смъртност по райони несъмнено постанова потребността от по-задълбочено изследване на аргументите за това, както и на предприемане на ограничения, които да доведат до равнопоставен достъп на пациентите до качествена здравна помощ у нас.
Доц. Васил Велчев, ръководител на Българското сдружение по интервенционална кардиология:
“Данните за вътреболничната смъртност демонстрират съществени вариации за другите области. За страната процентът на пациентите с съвременно новаторско лекуване е висок. Няма ясна връзка сред демографските индикатори, прилагaнето на перкутанни интервенции (минимално инвазивни интервенции под рентгенов или ултразвуков контрол) и смъртността.
Очевидно за по-задълбочен разбор на данните е належащо да се знаят и характерностите на пациентите (например дали имат диабет и хипертония, пушат ли ) по лечебни заведения и смъртността на 30-тия ден и първата година. Притеснително е, че подобен значим индикатор като смъртност варира в пъти. Отдавна е нужно основаване на указател на изострен коронарен синдром, който да разреши разбор на действителните данни “, обобщава кардиологът.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ