АКФ: Борбата с корупцията все по-често стига до оправдателни присъди
Три неоправдателни присъди към тринайсет оправдателни по най-значимите наказателни следствия с обвинявания за корупция по високите етажи на властта.
Това е настоящата равносметка на Антикорупционния фонд (АКФ) в тазгодишния му отчет за проблемите в битката против корупцията в България. В отчета се напомня, че другояче по другите наказателни каузи в България процентът на неоправдателните присъди клони към 100%, в това число и по обвинителните актове за общите корупционни закононарушения, които не включват високите етажи.
Същевременно не оправдателните присъди сами по себе си са проблем, тъй като анализът на тези каузи демонстрира съществени проблеми в работата на прокуратурата. И шестте нови оправдателни решения на съда през тази година да вземем за пример са по причина, че повдигнатото обвиняване не е обвързвано с закононарушение. Нещо повече, по четири от шестте проблема самата прокуратура се е съгласила с оправдаването на подсъдимите.
АКФ прави годишно без значение гражданско наблюдаване на най-значимите наказателни следствия на хипотетично корупционно държание по високите етажи на властта, като този мониторинг обгръща интервал от 6 години (2014-2020г.).
Мониторинг, който би трябвало да вършат институциите " Такъв мониторинг се постанова да се прави от нас, тъй като не го вършат институциите, които са натоварени да се борят с корупцията по високите етажи ", сподели през днешния ден при представянето един от създателите на отчета в частта за наказателното гонене Андрей Янкулов - някогашен прокурор, някогашен зам. министър на правораздаването и на вътрешните работи, специалист при АКФ. Не е известно прокуратурата да прави подобен разбор, няма критерии, направени от самите институции, с цел да наблюдават по какъв начин тези случаи стартират и по какъв начин приключват. А подобен разбор е нужен, с цел да се види на какво се дължат пропуските, които съдът установи в крайните правосъдни актове. Освен това, шумното начало на един наказателни процеси контрастира с мълчанието на финала им, а обществото би трябвало да знае.
Към 40-те наказателни производства, обсъждани предходната година, в новия отчет са добавени още пет. От тези 40 каузи, някои от които са за твърдени закононарушения, осъществени преди повече от 20 години (като да вземем за пример по делото против Румен Овчаров, Петър Димитров и Делян Добрев поради занемареност в изключително огромни размери за строителството на АЕЦ " Беленe " ), досега има единствено три неоправдателни присъди, произнесени много обратно във времето - против някогашната председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, някогашния ръководител на КПУКИ Филип Златанов и шефа " Вътрешна сигурност " в Министерство на вътрешните работи (2013-2014) Тодор Костадинов. Същественото е, че и в миналогодишния разбор бяха същите три неоправдателни присъди.
Това е настоящата равносметка на Антикорупционния фонд (АКФ) в тазгодишния му отчет за проблемите в битката против корупцията в България. В отчета се напомня, че другояче по другите наказателни каузи в България процентът на неоправдателните присъди клони към 100%, в това число и по обвинителните актове за общите корупционни закононарушения, които не включват високите етажи.
Същевременно не оправдателните присъди сами по себе си са проблем, тъй като анализът на тези каузи демонстрира съществени проблеми в работата на прокуратурата. И шестте нови оправдателни решения на съда през тази година да вземем за пример са по причина, че повдигнатото обвиняване не е обвързвано с закононарушение. Нещо повече, по четири от шестте проблема самата прокуратура се е съгласила с оправдаването на подсъдимите.
АКФ прави годишно без значение гражданско наблюдаване на най-значимите наказателни следствия на хипотетично корупционно държание по високите етажи на властта, като този мониторинг обгръща интервал от 6 години (2014-2020г.).
Мониторинг, който би трябвало да вършат институциите " Такъв мониторинг се постанова да се прави от нас, тъй като не го вършат институциите, които са натоварени да се борят с корупцията по високите етажи ", сподели през днешния ден при представянето един от създателите на отчета в частта за наказателното гонене Андрей Янкулов - някогашен прокурор, някогашен зам. министър на правораздаването и на вътрешните работи, специалист при АКФ. Не е известно прокуратурата да прави подобен разбор, няма критерии, направени от самите институции, с цел да наблюдават по какъв начин тези случаи стартират и по какъв начин приключват. А подобен разбор е нужен, с цел да се види на какво се дължат пропуските, които съдът установи в крайните правосъдни актове. Освен това, шумното начало на един наказателни процеси контрастира с мълчанието на финала им, а обществото би трябвало да знае.
Към 40-те наказателни производства, обсъждани предходната година, в новия отчет са добавени още пет. От тези 40 каузи, някои от които са за твърдени закононарушения, осъществени преди повече от 20 години (като да вземем за пример по делото против Румен Овчаров, Петър Димитров и Делян Добрев поради занемареност в изключително огромни размери за строителството на АЕЦ " Беленe " ), досега има единствено три неоправдателни присъди, произнесени много обратно във времето - против някогашната председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, някогашния ръководител на КПУКИ Филип Златанов и шефа " Вътрешна сигурност " в Министерство на вътрешните работи (2013-2014) Тодор Костадинов. Същественото е, че и в миналогодишния разбор бяха същите три неоправдателни присъди.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ