Три години – от 2017 до 2019, следих оперния фестивал

Три години – от 2017 до 2019, следих оперния фестивал „ Барток плюс “ в унгарския град Мишколц, където всякога се представяха модерни оперни произведения, отличени на интернационалния конкурс „ Ключ към бъдещето “. Мисията на състезанието беше да се начертае пътя, по който в днешно време могат да се основават слушаеми и привлекателни за публиката оперни произведения. Съвременните опери, които слушах и гледах на сцената на театъра в Мишколц, бяха в обсега от поп и рок опера до „ работа по модел “ на огромните типичен композитори отпреди втората половина на ХХ век. 

  В региона на неслушаемата или мъчно слушаемата модерна оперна музика, след студентските години в Музикалната академия съм гледала немного произведения у нас и отвън България, онлайн и в кино/интернет прожекции. С този багаж от знания и опит потеглих към залата на Софийската национална опера за спектакъла на операта „ Чичовци “ от Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов. Нека да направя уточнението, че тя също влиза в рамките на актуалната музика – от втората половина на ХХ век насам, обрисувани от музикознанието.

  В тази продукция най-голямото достижение е на постановъчния екип и по тази причина желая да го откроя, макар че се състои в основаването на еднороден повсеместен артикул. Резултатът е прелъстителен за публиката актуален оперен театър, за какъвто приказвах нагоре. Либретото на Лазар Николов по драматизацията на Методи Андонов на повестта на класика на българската литература Иван Вазов е интелигентно допълнено от „ Текст на съвременника “, основан от един от най-големите български писатели на нашето време със международна популярност – Георги Господинов. Този текст обгръща по най-хубавия метод либретото, насочва публиката към паралелите сред истинската ера и съвременноста. Без назидателност или поучаване, а напълно естествено води фена, поддържа интереса му от самото начало и предизвика размисъл. Така остарелият вазов текст е като инкрустирана драгоценност в едно модерно либрето, отправящо взор обратно към предишното.

  Същото се отнася и за времето на действието и образната страна на спектакъла. В началото режисьорът акад. Карталов придвижва действието във футуристична клиника, където се срещаме с героите и през техните изказвания, злословия и подигравки в един спектакъл на парадокса – с истинското деяние. В доста оперни продукции сходно преместване във времето наподобява самоцелно и неуместно, само че тук е майсторски направено и аз го схващам не като дисонанс с вазовия текст, а като съзвучно с музиката на Лазар Николов и пресътвореното либрето на Лазар Николов и Георги Господинов. Отново екипната работа на акад. Карталов и художниците на декорите – Свен Йонке, костюмите – Станка Вауда, осветлението – Иван Лушичич Лиик, и мултимедията – ELEKTRICK.ME, е забележителна, като че ли всички детайли са основани от една и съща креативна мощ! Действието е извънредно динамично, бих го определила като кинематографично, а за това усещане доста способстват декорите, които като че ли те придвижват на снимачната площадка, където се прибавят осветлението и мултимедията и филмът стартира. И във образната част, както и в текста, ловко е дозирано актуалното и истинското за епохата на Чичовците. Тук свързващото са добавените линии на огромния български график и карикатурист Борис Димовски в оформлението на спектакъла.

  Както постоянно повтаряме и звучи като факсимиле, най-важно е по какъв начин артистите актьори ще пресъздадат оперната творба, дали те са уверени в замисъла на една продукция и надлежно дали ще съумеят да убедят и публиката. В „ Чичовците “ на Софийската национална опера имах чувството, че всички артисти актьори, както и хора и оркестъра, са приели като собствен този план, макар предварителните терзания, че това е трудноизпълнима и труднослушаема музика. Без да опитвам за музикален разбор, в основата на музикалната тъкан на Лазар Николов стои сонорно-алеаторната техника, т.е. усещането е за напевна декламация върху звукови съчетания, в които ухото не разграничава обособените детайли на структурата по този начин, както при класическата естетика. След като два часа такова звучене не ми натежаха, нито ми досадиха по някакъв метод, значи и музикалният постановчик маестро Жорж Димитров и неговите сътрудници са си свършили доста добре работата.

  И най-после, въпреки и вазовите послания за манталитета на българина да оставят горчив усет, спектакълът на „ Чичовци “ на Софийската национална опера остава в съзнанието ми като заслужаващо най-висока оценка достижение.