Три денонощия - толкова престоява Васил Левски в Търновския затвор.

Три денонощия - толкоз престоява Васил Левски в Търновския затвор . Там е отведен след залавянето му при Къкрина и разпитите в Ловеч. Денонощия, в които Апостола не желае да приказва с никого, и до последно не разкрива самоличността си пред турските управляващи. Време, в което сподвижниците му от Търновския революционен комитет вършат два опита да го освободят. Неуспешни.

За тези последни дни, преди да бъде откаран в София в нощта против 1 януари 1873 година и наказан на гибел посредством обесване, споделя пред Dir.bg историкът и пенсиониран основен организатор от Регионалния исторически музей във Велико Търново Стефан Бейков .

Заедно с него се връщаме малко по-назад, във времето, когато Левски стартира да обикаля из " цяло българско ", както назовава той родината си, и да построява мрежа от революционни комитети. Целта - народът да се приготви за всеобщо въстание. И в трите си обиколки, почнали през декември 1868 година и приключили със залавянето му, в края на 1872 година, Васил Левски неведнъж идва в търновския край и открива връзки с локални дейци, които влизат в основаните от него комитети.

Начело на Търновския революционен комитет, основан по време на втората обиколка на Апостола през лятото на 1869 година, застава Христо Иванов-Големия. Двамата се познават от присъединяване си в Първата българска легия.

" В качеството си на Главен деятел на " цяло българско ", Левски издава пълномощие на Христо Иванов-Големия, с което той да съставлява Вътрешната революционна организация - мрежата от близо 500 комитета ", споделя Стефан Бейков. Именно спомените на този негов непосредствен сподвижник ни пращат към последните дни на Васил Левски, които прекарва в търновския край, преди да бъде наказан на гибел.

А до залавянето на Васил Левски се стига на 26 декември 1872 година Няколко дни по-рано той идва в Ловеч, с цел да прибере архивата на Централния комитет на Вътрешната революционна организация и по създаден към този момент канал да изпрати всички скъпи документи в Букурещ, където е седалището на Българския централен революционен комитет. Заедно с неговия съмишленик Николчо Цветков те потеглят към Търново. По пътя обаче Апостола е хванат от турската полиция. В Къкринското ханче.

" Първоначално Левски е отведен в Ловеч, където го разпитва локалният каймаканин. Според турските управляващи обаче той трябвало да бъде разпитан от мютесарифин - областен шеф. Затова Левски, дружно с Николчо Цветков и Христо Латинеца, притежател на Къкринското ханче, са натоварени на шеркет - специфична каруца за транспорт на арестанти, и под ескорт от заптиета са докарани в Търново ", споделя още Стефан Бейков.

Така стигаме до спомените на Христо Иванов-Големия за посрещането на хванатия Левски в Търново. Ето по какъв начин той разказва видяното с очите си:

" Когато се разчу, че в Ловешко е заловен някакъв огромен комита, вестта стигна и до Търново, само че ние не знаехме кой е този комита. Говореше се, че той ще бъде докаран в града. Когато споделиха, че ще бъде докаран, на основната улица се събра шествие. Най-отпред стояха дребните турчета. Зад тях бяха бащите им и други хора, а най-отзад страхливо се подаваха главите на българските занаятчии.

Аз замръзнах на мястото си, когато видях в колата, която докарваше арестантите, наметнат с ямурлук, Васил Левски, до него моят брат Николчо Цветков и моят първи братовчед Христо Латинеца ".

Тогава двамата разменят привет за последно, споделя Стефан Бейков, и цитира още от думите на Големия:

" Когато Левски ме погледна, аз му кимнах леко с глава, и той ми отговори, и очите му се изпълниха със сълзи ".


Килията, в която е лежал Васил Левски
Снимка: Михаил Стойчев, РИМ Велико Търново

Апостола е отведен в Търновския затвор, където престоява 3 денонощия - от 28 декември до вечерта на 31 декември. Търновските революционни дейци взимат решение да опитат да влязат по отношение на него. Отначало той няма достъп до никого, защото по разпореждане на турските управляващи е затворен в обособена килия.

" Революционерите употребяват лекуващия му доктор Евстати Антонов, с цел да се свържат с него, само че Апостола отхвърля да разкрие пред който и да било своята идентичност. Притиснат от събитията обаче, в последна сметка Левски разкрива кой е. За първи път управляващите откриват, че са заловили индивида, който в продължение на 9 години се търси интензивно от турската полиция ", прибавя Стефан Бейков.


Пособия за мъчения на пандизчиите
Снимка: Михаил Стойчев, РИМ Велико Търново

И още веднъж съгласно спомените на Христо Иванов-Големия, локалните дейци вършат опит да освободят Левски, като провокират пожар в пандиза. Те хвърлят факли в двора му, само че пожарът не се случва. Опитът е несполучлив.

След това научват, че Левски ще бъде изместен в София, с цел да бъде изправен пред съд. Решават да устроят засада на конвоя.

" В нощта на 31 декември против 1 януари Апостола е отведен в София, а неговите съидейници се събират чак на сутринта, на края на града, по пътя за Севлиево и София. По това време конвоят към този момент е бил надалеч след Търново ", споделя историкът.

И разкрива още един любопитен факт - пандизът, в който е лежал Левски, е единственият музей-затвор в България. В него са били затваряни и други известни революционери от епохата на Възраждането. Два пъти там е лежал Филип Тотю, който е единственият пандизчия, съумял да избяга от тази тюрма. За една нощ там е бил и Стефан Караджа, както и доста участници в Априлското въстание от търновския край.


Табло в музея-затвор със спомените на Филип Тотю
Снимка: Михаил Стойчев, РИМ Велико Търново

А в случай че имате път към Велико Търново и желаете да се докоснете до силата на Васил Левски, можете да посетите прилежащата на музея-затвор постройка, известна като Конака. Тя също е част от Регионалния исторически музей и в нейната експозиция са непокътнати истински движимости на Левски - фотография от 1870 година с негов подпис, отдаден на един от ботевите четници, Сава Пенев. Оригиналният му дяконски орар - лента от плат, която се носи на рамото на дякона, както и два истински печата на БРЦК.

Dir.bg изрича признателност на Регионалния исторически музей във Велико Търново за предоставените фотоси!