Паника след труса: 1,6 млн. българи живеят в панелки
Тревоги се развихриха към това дали панелните блокове, чиито формален период на валидност от 50 години изтича скоро, са задоволително сигурни при земетресение. “Труд News ” се допита до необятен кръг от специалисти - строители, инженери, проектанти и архитекти, като всички те са безапелационни, че все още това са едни от най-сигурните здания при земетресения у нас, стига да са експлоатирани вярно и без в тях да са правени доста вътрешни преустройства от жителите.
Темата от време на време е настояща, изключително при огромни земни земетресения на Балканите като последното опустошително земетресение в прилежаща Турция. Над 1,6 милиона българи населяват панелни блокове.
Животът на панелните блокове е изминал, като най-застрашени са хората с жилища на първите етажи, изясни преди дни инж. Владимир Жиянски. Сградите, в които има вътрешни преустройства са най-застрашени, безапелационен е инж. Димитър Куманов.
Именно избиването на стени, превръщането на терасите в част от кухненското пространство, сливане на стаи и други решение на жителите могат да се окажат съдбовни при мощен земен труд. Тъй като в панелните здания всички стени са носещи и оказват помощ против колапса на постройката, изясняват специалисти. Особено рискови са сходни поправки в партерните етажи на постройките.
В същото време обаче едропанелното строителство се оказва с максимален потенциал да устои на мощни земни земетресения, изяснява проф. доктор инж. Петър Павлов, началник на Националния център по сеизмично инженерство към Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия, базирайки се на опита си от проучване на здания след земетресението в Албания през 2019 година с магнитуд 6,4 по Рихтер.
В отчет на столичното общинско дружество “Софтплан ” за София е записано, че “многофамилните жилищни здания с максимален брой жилища (типологията едропанелни жилищни здания (ЕПЖС) имат по-ниска накърнимост и надлежно се чака да доведат до релативно дребен брой жертви ” при вероятно мощно земетресение, като данните в него се базират на отчет, изработен от Световната банка.
Сградите от типология ЕПК/ПК и тези със стоманобетонни носещи стени са оценени като такива с релативно по-ниска накърнимост и надлежно те имат по-нисък принос към сеизмичния риск. А актуалните многофамилни жилищни здания, построени след 1987 година и изключително след 2012 година, когато се завишават и условията към построяването им, съгласно отчета на Световната банка имат ниска накърнимост и упованията им принос към сеизмичния риск е най-малък.
Инженери проектанти обясниха пред “Труд news ”, че старите панелни здания в София са построени, тъй че да устоят на трус от 7 по Рихтер, а при новите заложената резистентност е даже по-висока. В същото време столицата се намира в регион със междинна сеизмичност от световна позиция, макар че е измежду най-сеизмичните у нас.
Експертите са безапелационни, че би трябвало да се прави разлика сред гаранционен и експлоатационен период на панелните блокове и твърдят, че те са по този начин строени, че да устоят освен на мощните земни земетресения, само че и на времето. Затова и при скорошно проучване на типична панелка в столичния квартал “Дружба ” при откриване на връзките сред панелите се потвърди, че те са в чудесно експлоатационно положение и няма учредения за паники, а блоковете са построени в сходство с плановата документи от 60-те години на предишния век.
В София максимален е рискът при земетресение за постройките със зидани структури и стоманобетонни рамки, строени преди 1987 година, се споделя в отчета на “Софтплан ”, основан на изследване от Световната банка. “В случай на огромно земетресение тези здания ще допринесат за към половината от всички жертви, към три четвърти от хората, останали без дом и към половината от директните вреди ” е записано в него.
Темата от време на време е настояща, изключително при огромни земни земетресения на Балканите като последното опустошително земетресение в прилежаща Турция. Над 1,6 милиона българи населяват панелни блокове.
Животът на панелните блокове е изминал, като най-застрашени са хората с жилища на първите етажи, изясни преди дни инж. Владимир Жиянски. Сградите, в които има вътрешни преустройства са най-застрашени, безапелационен е инж. Димитър Куманов.
Именно избиването на стени, превръщането на терасите в част от кухненското пространство, сливане на стаи и други решение на жителите могат да се окажат съдбовни при мощен земен труд. Тъй като в панелните здания всички стени са носещи и оказват помощ против колапса на постройката, изясняват специалисти. Особено рискови са сходни поправки в партерните етажи на постройките.
В същото време обаче едропанелното строителство се оказва с максимален потенциал да устои на мощни земни земетресения, изяснява проф. доктор инж. Петър Павлов, началник на Националния център по сеизмично инженерство към Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия, базирайки се на опита си от проучване на здания след земетресението в Албания през 2019 година с магнитуд 6,4 по Рихтер.
В отчет на столичното общинско дружество “Софтплан ” за София е записано, че “многофамилните жилищни здания с максимален брой жилища (типологията едропанелни жилищни здания (ЕПЖС) имат по-ниска накърнимост и надлежно се чака да доведат до релативно дребен брой жертви ” при вероятно мощно земетресение, като данните в него се базират на отчет, изработен от Световната банка.
Сградите от типология ЕПК/ПК и тези със стоманобетонни носещи стени са оценени като такива с релативно по-ниска накърнимост и надлежно те имат по-нисък принос към сеизмичния риск. А актуалните многофамилни жилищни здания, построени след 1987 година и изключително след 2012 година, когато се завишават и условията към построяването им, съгласно отчета на Световната банка имат ниска накърнимост и упованията им принос към сеизмичния риск е най-малък.
Инженери проектанти обясниха пред “Труд news ”, че старите панелни здания в София са построени, тъй че да устоят на трус от 7 по Рихтер, а при новите заложената резистентност е даже по-висока. В същото време столицата се намира в регион със междинна сеизмичност от световна позиция, макар че е измежду най-сеизмичните у нас.
Експертите са безапелационни, че би трябвало да се прави разлика сред гаранционен и експлоатационен период на панелните блокове и твърдят, че те са по този начин строени, че да устоят освен на мощните земни земетресения, само че и на времето. Затова и при скорошно проучване на типична панелка в столичния квартал “Дружба ” при откриване на връзките сред панелите се потвърди, че те са в чудесно експлоатационно положение и няма учредения за паники, а блоковете са построени в сходство с плановата документи от 60-те години на предишния век.
В София максимален е рискът при земетресение за постройките със зидани структури и стоманобетонни рамки, строени преди 1987 година, се споделя в отчета на “Софтплан ”, основан на изследване от Световната банка. “В случай на огромно земетресение тези здания ще допринесат за към половината от всички жертви, към три четвърти от хората, останали без дом и към половината от директните вреди ” е записано в него.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ