40 дни след Милен: ще се осмелим ли да забравим?
Трети февруари 1959 година В американската история тази дата е известна като The Day the Music Died . В самолетна злополука умират Ричи Валънс, Бъди Холи, Дъ биг Бопър и водачът на самолета. Загубата за света е толкоз огромна, че Дон Маклейн увековечава изпълнителите в ария.
Деветнадесети април 2020 година Великден. В българската история тази дата няма да бъде запомнена като The Day the Journalism Died . В автомобилна злополука почина Милен Цветков. Загубата за България бе толкоз огромна, че в продължение на две седмици името Милен Цветков фигурираше в общественото пространство, а продуцент, незабелязал съществуването му през двете години на медийна липса, го увековечи върху билбордовете по столичните булеварди.
40 дни след кончината на Цветков платната на билбордовете стартират да избледняват. Вероятно някои от тях към този момент са сменени от пъстри реклами. Какво да се прави, времето е пари, а бизнесът би трябвало да се възвърне без значение от гибелта. Безсилни сме пред тази максима, даже в миналото да сме написали във Facebook „ Аз съм Милен “. Безсилни сме и пред медийното изтриване на личностите, за които толкоз доста скърбим.
The Day the Journalism Died е всеки един ден в българската реалност. Това е посланието, с което ни напусна Милен Цветков. Макар и в никакъв случай да не е изрекъл тези думи, те бяха неведнъж потвърждавани от самия него и сътрудниците му. Както и от тези, дръзнали да се самоопределят като негови сътрудници. За да преоткрием извода, бе належащо публицистиката да преживее своя гибелен удар в задната ризница, до момента в който чака зелената светлина на своето прераждане. Инцидентът извади на показ още доста публични недъзи. Смъртта на Милен не е елементарна.
Това е сборен облик на обществената гибел на цялото общество, за която то единствено способства. Символична крах, която има риск да се повтаря при всяко вероятно нейно забравяне.
Плашеща символика има и в това, че Милен почина точно на Великден. Сякаш е следващият преподавател, паднал в жертва в името на всеобщата трезвеност. Уроците му могат да бъдат усвоени единствено и само посредством неговата загуба. Тогава, когато най-накрая разбираме, че прожекторите на живота му угасват дружно с тези в студиото и със промяната на канала в ефирното му време.
Внезапното премахване на водещия след опит за оборване на подправена вест, обвързвана с премиерското богатство, бе първият гвоздей от разпятието на Милен надалеч преди физическата му гибел. Студиото на „ Часът на Милен Цветков “ от преди малко ремонтирано се трансформира в демонтирано. Сходна е ориста на телевизионни водещи като Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и други публицисти в огромните медии с имена, които към днешна дата са банален синоним на уволнението. Те откриха своята „ Алтернатива “, въпреки и с по един забит гвоздей, сходно на Цветков. Все обстоятелства, чието всекидневно цитиране е сведено до част от ежедневния пейзаж на проповедниците на свободната мисъл, които по този начин и не желаят да прочетат публицистичен текст.
Има и още...
Деветнадесети април 2020 година Великден. В българската история тази дата няма да бъде запомнена като The Day the Journalism Died . В автомобилна злополука почина Милен Цветков. Загубата за България бе толкоз огромна, че в продължение на две седмици името Милен Цветков фигурираше в общественото пространство, а продуцент, незабелязал съществуването му през двете години на медийна липса, го увековечи върху билбордовете по столичните булеварди.
40 дни след кончината на Цветков платната на билбордовете стартират да избледняват. Вероятно някои от тях към този момент са сменени от пъстри реклами. Какво да се прави, времето е пари, а бизнесът би трябвало да се възвърне без значение от гибелта. Безсилни сме пред тази максима, даже в миналото да сме написали във Facebook „ Аз съм Милен “. Безсилни сме и пред медийното изтриване на личностите, за които толкоз доста скърбим.
The Day the Journalism Died е всеки един ден в българската реалност. Това е посланието, с което ни напусна Милен Цветков. Макар и в никакъв случай да не е изрекъл тези думи, те бяха неведнъж потвърждавани от самия него и сътрудниците му. Както и от тези, дръзнали да се самоопределят като негови сътрудници. За да преоткрием извода, бе належащо публицистиката да преживее своя гибелен удар в задната ризница, до момента в който чака зелената светлина на своето прераждане. Инцидентът извади на показ още доста публични недъзи. Смъртта на Милен не е елементарна.
Това е сборен облик на обществената гибел на цялото общество, за която то единствено способства. Символична крах, която има риск да се повтаря при всяко вероятно нейно забравяне.
Плашеща символика има и в това, че Милен почина точно на Великден. Сякаш е следващият преподавател, паднал в жертва в името на всеобщата трезвеност. Уроците му могат да бъдат усвоени единствено и само посредством неговата загуба. Тогава, когато най-накрая разбираме, че прожекторите на живота му угасват дружно с тези в студиото и със промяната на канала в ефирното му време.
Внезапното премахване на водещия след опит за оборване на подправена вест, обвързвана с премиерското богатство, бе първият гвоздей от разпятието на Милен надалеч преди физическата му гибел. Студиото на „ Часът на Милен Цветков “ от преди малко ремонтирано се трансформира в демонтирано. Сходна е ориста на телевизионни водещи като Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и други публицисти в огромните медии с имена, които към днешна дата са банален синоним на уволнението. Те откриха своята „ Алтернатива “, въпреки и с по един забит гвоздей, сходно на Цветков. Все обстоятелства, чието всекидневно цитиране е сведено до част от ежедневния пейзаж на проповедниците на свободната мисъл, които по този начин и не желаят да прочетат публицистичен текст.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ