Ивайло Станев: Липсата на конкурентна среда убива българските таланти
Треньорът на групировката на ЦСКА до 17-годишна възраст, даде извънредно изявление пред Efirbet.com. В него той заключи компликациите, които юношите и техните треньори е трябвало да надмогват през миналите 12 месеца.
Станев засегна и проблемите в България, във връзка с произвеждането на положителни футболисти. Според него, една от основните аргументи за тези усложнения, е неналичието на конкурентна среда, в която децата да се изявяват и която да ги тласка непрекъснато към развиване.
Здравей, Иво! Полусезонът в юношеските групи беше пресечен авансово заради пандемията от COVID-19. Колко странна беше изминаващата година за един треньор на юноши?
По време на първата вълна бях дружно с мъжкия тим, а чак по-късно започнах да упражнявам набора до 17 години. Има огромни разлики по връзки на подготвянето на състезателите. При мъжете насочеността е основно към предварителна защита на травмите, както и възвръщане на кондиционната форма. Останалото идва с натрупването на мачове. При децата и юношите, въпреки това, се натъртва на приучаването на привички, което в случай че не се овладее на този стадий, става доста мъчно отсега нататък. През тази година на процедура беше загубен половин сезон за трениране. През пролетта, изключително, момчетата бяха изцяло затворени и това си оказа въздействие.
Кои детайли страдат най-вече от толкоз дълга пауза?
Отново би трябвало да се вземе поради за коя възраст играчи приказваме. Най-вече пострадаха технико-тактическите привички на играчите. Кондиционно има опция да се навакса, само че това, което се пропуща през тези години, в подготвителните възрасти, след това ще тежи на децата през задачите им кариери. Особено, в случай че продължим да живеем в такава конюнктура още 1-2 години.
Наскоро сътрудника ти, Костадин Ангелов-Лаптопа, показа, че една от главните разлики сред младите играчи у нас и тези в латиноамериканските страни, да вземем за пример, е в броя часове, в които те се упражняват. Той показа, че в Южна Америка се доближава котата от 10 хиляди часа, белег за професионализъм, още преди 18-годишна възраст, до момента в който у нас, надалеч по-късно. В това ли се крие огромният проблем на нашия футбол?
Това е една от аргументите, заради които не можем да изкараме 17-18-годишен футболист на по-високо равнище. Преди тази граница е била даже 12-13 хиляди часа футбол и още 2-3 хиляди часа за други спортове, които са подкрепили и футболното развиване. Трябва да си спомним, че преди 20 години децата играехме по 10 часа футбол дневно, в това число и двата часа на подготовка. Сега, без значение от методиката, която използваме, тези деца прекарват по 2 часа на подготовка, а през останалото време те се занимават с други неща и тези часове не се доближават. Изучаване на обещано умеене е въз основата на повторението, същото важи и за научаването на език, да вземем за пример.
Клубовете демонстрират ли задоволително самодейност във връзка с това да оказват помощ на играчите за набирането на тези часове?
Клубовете би трябвало да образоват в този подтекст децата, с цел да се изясни, че това, което се прави на подготовка е извънредно незадоволително. Не мога да разясня работата на всеки клуб, само че ние би трябвало да приучим децата към професионализъм. Това включва и храненето и възобновяване след игра. В тези направление също би трябвало да ги образоваме. В ЦСКА, да вземем за пример, организираме лекции на тази тематика непрекъснато.
Младите футболисти гледат единствено лъскавата страна на триумфа на огромните играчи, само че не вникват в това какъв брой старания е трябвало да положат тези играчи, с цел да стигнат до там.
Александър Томаш неотдавна сподели, че медиите са отговорни също за главозамайването на младите играчи в България. Съгласен ли си с това?
Да, само че не са единствено медиите отговорни. Това са неосъзнати млади играчи, които се въздействат освен от медии, а и от футболни мениджъри, които непрекъснато ги омайват с огромни прехвърляния и пари. Това са неукрепнали деца и изключенията от това са малко.
Ти си отпред на юношите до 17-годишна възраст в ЦСКА през тази акция. Има ли български момчета в тази възраст, които имат капацитет да доближат до високо европейско равнище?
Абсолютно, тъй като в България към момента мога да настоявам, че имаме гении. Проблемът обаче е, че тези гении не ги трансформираме във футболисти. Преди говорехме, че нишката се къса на 16-17 години, само че съгласно мен огромните школи стартират да вземат предимство още при 14-15-годишните.
Самата система на ръководство на детско-юношеския футбол пречи за развиването на играчите и унищожава гениите на играчите и треньорите. Във всеки клуб има по 1-2-ма положителни гении, същото важи и за треньорите, само че в последна сметка средата не допуска тези гении да се развият.
Във Франция бях чел, че се основават т.н пре-академични центрове, където най-хубавите гении от подобаващ район се събират и упражняват дружно през седмицата, а през уикенда играят с клубните си тимове. Полезно ли ще е това да се приложи и при нас?
Мисля, че би трябвало да погледнем на още по-локално равнище, да заимстваме от страни, които са минали през същите проблеми като нас. Такъв образец може да вземем от Унгария, Хърватия, Сърбия, които всички към този момент създават положителни футболисти.
Най-добрите гении би трябвало да играят против деца на своето равнище, да са в конкурентна среда ежедневно, с цел да може да са сложени преди тестване във всеки един ден и всяка една минута. Каква е изгодата от мачовете у нас, които приключват 10:0? И двата тима губят от такова нещо. Трябва да се седне на една необятна маса, да се обсъдят нещата и всеки един клуб и всяко едно дете да бере изгодите от преструктурирането. Трябва всяка една школа да даде своето, с цел да може да се произведат играчи, които да съставляват себе си и родината си почтено на интернационалната сцена.
В ЦСКА от към 2 години стартира известно преструктуриране в школата, след идването на шефа Пауло Кардосо. Кои са най-отчетливите промени, които настъпиха за този интервал?
Пак ще кажа, че средата би трябвало да се промени, почвата. Ако сложиш най-хубавото цвете в неприятна почва, то няма да израсне. Не зависи единствено от един клуб, би трябвало цялата среда да се промени.
Пред нас стои въпросът, че в случай че 1000 деца упражняват футбол, то ние би трябвало да се стремим първоначално към 100 от тях да станат футболисти и оттова насетне да подвигаме летвата.
Структурните промени в ЦСКА наподобява, че са на всички равнища, след идването на Бруно Акрапович и Алан Пардю. Колко оказва помощ привличането на такива имена за повдигането на качеството на всички равнища в един клуб?
Разбира се, това е огромна опция за българския футбол, дори и единствено с това да имаме допир до такива имена като Пардю и Кристиано Джарета преди този момент. Няма дори да разясня предишното на Пардю, той е бил треньор на толкоз високо равнище и мога да изкажа единствено възторженостти към нашето управление, за това, че се опитваме да се съпоставяме с европейските тимове.
Задава се Конгрес на БФС, дава ли вяра това най-сетне да се видят някакви промени?
За страдание, на тези конгреси не се приказва за такива тематики. Всеки установи проблемите, само че нищо не се случва. Няма и по какъв начин да се чака, че всички на този Конгрес ще имат идентична идея за развиването на футбола.
През последните години се организираха в България многочислени семинари за обогатяването на българските младежки треньори. Виждаш ли усъвършенстване в употребяваните способи и работата по школите?
Треньорството е ежедневно образование. Всеки ден би трябвало да се развиваш и от всеки един може да научиш нещо и непрекъснато да си променяш мирогледа. Ако вземем образец за един семинар, който се организира в школата на Аталанта преди няколко години, то гледайки по какъв начин те работят, може да съпоставим и да забележим какво ще сработи, в случай че се приложи у нас. Всеки обаче би трябвало да си направи пречистване на информацията, с цел да е от изгода тя.
Смяташ ли, че в България има известно пренебрежение към треньорите в школите?
За мен персонално генерално има пренебрежение към българския треньор, като цяло. Това смачква самочувствието на експертите у нас, без значение дали приказваме за детски футбол, или мъжки. Самият факт, че специалността не е уредена в Кодекса на труда, е индикативен. Липсва и взаимно почитание, което води до срив на самата специалност.
Ако погледнем най-изявените български треньори, като Стойчо Младенов, Станимир Стоилов, Ясен Петров и други, всички те вземат със себе си български треньори в своите щабове, което преди не беше процедура и от това би трябвало да се поучим. Не е зле и да вземем образец от сърбите, които имат необикновено самочувствие, че са най-хубавите треньори и го носят със себе си на всички места.
Младежките национали реализираха известни триумфи напоследък. Дава ли вяра идващото потомство, че и мъжкият народен тим ще тръгне нагоре в идните години?
Въпросът, още веднъж, е по какъв начин ще ги наложим в мъжките тимове. Опираме още веднъж до организацията в българския футбол и цели. Не може тимове, които изпадат от елитната дивизия, да имат по 15-20 чужденци, както и Пирин, който се пробва да се качи в efbet Лига. Това блокира и развиването на нашите гении, които умерено може да се обиграват във Втора Лига. За това приказвам, когато споделям, че всеки клуб би трябвало да си има роля във футбола ни.
Поколението е извънредно мощно, тъй като още от 16-годишни тези играчи са се съревновавали с най-хубавите в Европа, били са на европейско състезание, победиха Франция като посетител. Поколението на 98-ми набор е доста мощно, тогава и конкуренцията във вътрешното състезание беше жестока, имаше 9 доста мощни тимове в групата до 17-годишна възраст.
Това обаче няма по какъв начин да се повтаря непрекъснато, без да мерим сили против най-хубавите в Европа. Да си чувал скоро време за тим над 16-годишна възраст, който да е взел участие по европейски шампионати? Само по този метод, съревновавайки се с най-хубавите, можем да си вдигнем и ние равнището.
Какво си пожелаваш за 2021-а година?
Най-важното е да сме живи и здрави и всеки да има шанс. Надявам се да стартира същинска смяна в българския футбол, а освен да хвърлим виновността върху младите играчи, в случай че още веднъж не запишем положителни резултати в идващия квалификационен цикъл.
Станев засегна и проблемите в България, във връзка с произвеждането на положителни футболисти. Според него, една от основните аргументи за тези усложнения, е неналичието на конкурентна среда, в която децата да се изявяват и която да ги тласка непрекъснато към развиване.
Здравей, Иво! Полусезонът в юношеските групи беше пресечен авансово заради пандемията от COVID-19. Колко странна беше изминаващата година за един треньор на юноши?
По време на първата вълна бях дружно с мъжкия тим, а чак по-късно започнах да упражнявам набора до 17 години. Има огромни разлики по връзки на подготвянето на състезателите. При мъжете насочеността е основно към предварителна защита на травмите, както и възвръщане на кондиционната форма. Останалото идва с натрупването на мачове. При децата и юношите, въпреки това, се натъртва на приучаването на привички, което в случай че не се овладее на този стадий, става доста мъчно отсега нататък. През тази година на процедура беше загубен половин сезон за трениране. През пролетта, изключително, момчетата бяха изцяло затворени и това си оказа въздействие.
Кои детайли страдат най-вече от толкоз дълга пауза?
Отново би трябвало да се вземе поради за коя възраст играчи приказваме. Най-вече пострадаха технико-тактическите привички на играчите. Кондиционно има опция да се навакса, само че това, което се пропуща през тези години, в подготвителните възрасти, след това ще тежи на децата през задачите им кариери. Особено, в случай че продължим да живеем в такава конюнктура още 1-2 години.
Наскоро сътрудника ти, Костадин Ангелов-Лаптопа, показа, че една от главните разлики сред младите играчи у нас и тези в латиноамериканските страни, да вземем за пример, е в броя часове, в които те се упражняват. Той показа, че в Южна Америка се доближава котата от 10 хиляди часа, белег за професионализъм, още преди 18-годишна възраст, до момента в който у нас, надалеч по-късно. В това ли се крие огромният проблем на нашия футбол?
Това е една от аргументите, заради които не можем да изкараме 17-18-годишен футболист на по-високо равнище. Преди тази граница е била даже 12-13 хиляди часа футбол и още 2-3 хиляди часа за други спортове, които са подкрепили и футболното развиване. Трябва да си спомним, че преди 20 години децата играехме по 10 часа футбол дневно, в това число и двата часа на подготовка. Сега, без значение от методиката, която използваме, тези деца прекарват по 2 часа на подготовка, а през останалото време те се занимават с други неща и тези часове не се доближават. Изучаване на обещано умеене е въз основата на повторението, същото важи и за научаването на език, да вземем за пример.
Клубовете демонстрират ли задоволително самодейност във връзка с това да оказват помощ на играчите за набирането на тези часове?
Клубовете би трябвало да образоват в този подтекст децата, с цел да се изясни, че това, което се прави на подготовка е извънредно незадоволително. Не мога да разясня работата на всеки клуб, само че ние би трябвало да приучим децата към професионализъм. Това включва и храненето и възобновяване след игра. В тези направление също би трябвало да ги образоваме. В ЦСКА, да вземем за пример, организираме лекции на тази тематика непрекъснато.
Младите футболисти гледат единствено лъскавата страна на триумфа на огромните играчи, само че не вникват в това какъв брой старания е трябвало да положат тези играчи, с цел да стигнат до там.
Александър Томаш неотдавна сподели, че медиите са отговорни също за главозамайването на младите играчи в България. Съгласен ли си с това?
Да, само че не са единствено медиите отговорни. Това са неосъзнати млади играчи, които се въздействат освен от медии, а и от футболни мениджъри, които непрекъснато ги омайват с огромни прехвърляния и пари. Това са неукрепнали деца и изключенията от това са малко.
Ти си отпред на юношите до 17-годишна възраст в ЦСКА през тази акция. Има ли български момчета в тази възраст, които имат капацитет да доближат до високо европейско равнище?
Абсолютно, тъй като в България към момента мога да настоявам, че имаме гении. Проблемът обаче е, че тези гении не ги трансформираме във футболисти. Преди говорехме, че нишката се къса на 16-17 години, само че съгласно мен огромните школи стартират да вземат предимство още при 14-15-годишните.
Самата система на ръководство на детско-юношеския футбол пречи за развиването на играчите и унищожава гениите на играчите и треньорите. Във всеки клуб има по 1-2-ма положителни гении, същото важи и за треньорите, само че в последна сметка средата не допуска тези гении да се развият.
Във Франция бях чел, че се основават т.н пре-академични центрове, където най-хубавите гении от подобаващ район се събират и упражняват дружно през седмицата, а през уикенда играят с клубните си тимове. Полезно ли ще е това да се приложи и при нас?
Мисля, че би трябвало да погледнем на още по-локално равнище, да заимстваме от страни, които са минали през същите проблеми като нас. Такъв образец може да вземем от Унгария, Хърватия, Сърбия, които всички към този момент създават положителни футболисти.
Най-добрите гении би трябвало да играят против деца на своето равнище, да са в конкурентна среда ежедневно, с цел да може да са сложени преди тестване във всеки един ден и всяка една минута. Каква е изгодата от мачовете у нас, които приключват 10:0? И двата тима губят от такова нещо. Трябва да се седне на една необятна маса, да се обсъдят нещата и всеки един клуб и всяко едно дете да бере изгодите от преструктурирането. Трябва всяка една школа да даде своето, с цел да може да се произведат играчи, които да съставляват себе си и родината си почтено на интернационалната сцена.
В ЦСКА от към 2 години стартира известно преструктуриране в школата, след идването на шефа Пауло Кардосо. Кои са най-отчетливите промени, които настъпиха за този интервал?
Пак ще кажа, че средата би трябвало да се промени, почвата. Ако сложиш най-хубавото цвете в неприятна почва, то няма да израсне. Не зависи единствено от един клуб, би трябвало цялата среда да се промени.
Пред нас стои въпросът, че в случай че 1000 деца упражняват футбол, то ние би трябвало да се стремим първоначално към 100 от тях да станат футболисти и оттова насетне да подвигаме летвата.
Структурните промени в ЦСКА наподобява, че са на всички равнища, след идването на Бруно Акрапович и Алан Пардю. Колко оказва помощ привличането на такива имена за повдигането на качеството на всички равнища в един клуб?
Разбира се, това е огромна опция за българския футбол, дори и единствено с това да имаме допир до такива имена като Пардю и Кристиано Джарета преди този момент. Няма дори да разясня предишното на Пардю, той е бил треньор на толкоз високо равнище и мога да изкажа единствено възторженостти към нашето управление, за това, че се опитваме да се съпоставяме с европейските тимове.
Задава се Конгрес на БФС, дава ли вяра това най-сетне да се видят някакви промени?
За страдание, на тези конгреси не се приказва за такива тематики. Всеки установи проблемите, само че нищо не се случва. Няма и по какъв начин да се чака, че всички на този Конгрес ще имат идентична идея за развиването на футбола.
През последните години се организираха в България многочислени семинари за обогатяването на българските младежки треньори. Виждаш ли усъвършенстване в употребяваните способи и работата по школите?
Треньорството е ежедневно образование. Всеки ден би трябвало да се развиваш и от всеки един може да научиш нещо и непрекъснато да си променяш мирогледа. Ако вземем образец за един семинар, който се организира в школата на Аталанта преди няколко години, то гледайки по какъв начин те работят, може да съпоставим и да забележим какво ще сработи, в случай че се приложи у нас. Всеки обаче би трябвало да си направи пречистване на информацията, с цел да е от изгода тя.
Смяташ ли, че в България има известно пренебрежение към треньорите в школите?
За мен персонално генерално има пренебрежение към българския треньор, като цяло. Това смачква самочувствието на експертите у нас, без значение дали приказваме за детски футбол, или мъжки. Самият факт, че специалността не е уредена в Кодекса на труда, е индикативен. Липсва и взаимно почитание, което води до срив на самата специалност.
Ако погледнем най-изявените български треньори, като Стойчо Младенов, Станимир Стоилов, Ясен Петров и други, всички те вземат със себе си български треньори в своите щабове, което преди не беше процедура и от това би трябвало да се поучим. Не е зле и да вземем образец от сърбите, които имат необикновено самочувствие, че са най-хубавите треньори и го носят със себе си на всички места.
Младежките национали реализираха известни триумфи напоследък. Дава ли вяра идващото потомство, че и мъжкият народен тим ще тръгне нагоре в идните години?
Въпросът, още веднъж, е по какъв начин ще ги наложим в мъжките тимове. Опираме още веднъж до организацията в българския футбол и цели. Не може тимове, които изпадат от елитната дивизия, да имат по 15-20 чужденци, както и Пирин, който се пробва да се качи в efbet Лига. Това блокира и развиването на нашите гении, които умерено може да се обиграват във Втора Лига. За това приказвам, когато споделям, че всеки клуб би трябвало да си има роля във футбола ни.
Поколението е извънредно мощно, тъй като още от 16-годишни тези играчи са се съревновавали с най-хубавите в Европа, били са на европейско състезание, победиха Франция като посетител. Поколението на 98-ми набор е доста мощно, тогава и конкуренцията във вътрешното състезание беше жестока, имаше 9 доста мощни тимове в групата до 17-годишна възраст.
Това обаче няма по какъв начин да се повтаря непрекъснато, без да мерим сили против най-хубавите в Европа. Да си чувал скоро време за тим над 16-годишна възраст, който да е взел участие по европейски шампионати? Само по този метод, съревновавайки се с най-хубавите, можем да си вдигнем и ние равнището.
Какво си пожелаваш за 2021-а година?
Най-важното е да сме живи и здрави и всеки да има шанс. Надявам се да стартира същинска смяна в българския футбол, а освен да хвърлим виновността върху младите играчи, в случай че още веднъж не запишем положителни резултати в идващия квалификационен цикъл.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ