Треморът е често срещан симптом при много хора и се

Треморът е постоянно срещан признак при доста хора и се появява като разследване от разнообразни болести. Доста постоянно хората не му обръщат внимание в началото или го подценяват. 

Кои са най-честите типове тремор и каква е ролята на невролога в диагностичния и лечебния развой при тези пациенти, разяснява доцент доктор Стефка Мантарова, д.м., шеф на Клиника „ Функционална диагностика на нервната система “ на Военномедицинска академия (ВМА).

Какво в действителност съставлява треморът и какъв брой постоянно се среща? 

Треморът се дефинира като неволево, ритмично и осцилиращо придвижване в една или няколко елементи на тялото, най-често в горните крака. При всеки човек може да бъде регистриран тремор, само че не при всеки е израз на заболяване. При негативни или позитивни страсти, несъразмерна приложимост на кофеин, ниски равнища на кръвна захар, приложимост на алкохол и други може да се появи така наречен интензивен физиологичен тремор – по характерност той е дребен и бърз. 

Най-често срещан тремор е есенциалният, следван от тремор при Паркинсонова болест и при дистонии. Редки форми на тремор са ортостатичния (треперене на долните крака при изправяне), малкомозъчния и рубралния тремор, тремор на мекото небце.

Треморът може да е признак при невромускулни болести, множествена склероза или при болест на Wilson. Интерес съставлява функционалния, именуван още психогенен тремор, който може да прилича всеки друг тип тремор и постоянно основава диагностични усложнения. 

Нерядко треморът е вследствие на нежелани лекарствени реакции при банкет на някои лекарства, като амиодарон, антидепресанти, литий, валпроева киселина, бета агонисти, допамин рецепторни антагонисти, и при корист с алкохол и кокаин. 

Често пациентите с тремор считат, че страдат от заболяването на Паркинсон. Затова и в практиката е от значително значение разграничаването на есенциалния тремор от този при Паркинсонова болест. За задачата има ясни критерии и относително елементарно опитния невролог  може да разграничи двете положения.   

Какви диагностични проби са нужни за навременната диагноза на тремора?

В клиничната процедура се следва избран логаритъм за диагностика. От главно значение е в детайли събраната анамнеза –  отминалостта на недоволствата, прогресията във времето, съществуването на фамилна обремененост (типична за есенциалния тремор).

Снемането на неврологичен статус дефинира типа на тремора и дали са налице спомагателни признаци, насочващи към етиологията. 

Провеждат се проби с писане, изобразяване на серпантина и прави линии, пресипване на течност от една чаша в друга, регистрира се смяна на тремора при инициация на придвижване или почукване с пръсти. Осъществява се и скрининг за хормонални или метаболитни нарушавания, токсични субстанции.

За обективизиране честотата и амплитудата на тремора най-често се организира тремограма, като в последните години място намират и  ултразвуковите способи ( М-mode тремограма). 

При показани пациенти за отдиференциране на есенциален тремор от паркинсонизъм се употребява еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT). 

Къде е мястото на новите технологии и телемедицината в диагностиката на тремора? 

Телемедицината е предизивикателство, само че уголемява опциите за оценка на пациенти с тремор. При някои от тях по време на визитата и провежданите проби не се обективизира тремор.

В такива случаи съвременни биосензори могат да са в помощ за оценка на тремора по време на действителни всекидневни обстановки. Разработени са и разнообразни приложения за оценка на умения посредством упоменатите нагоре проби, само че с потреблението на мобилно устройство. 

Какви са лечебните благоприятни условия при тези пациенти?

Задоволителни  резултати от фармакотерапия се регистрират най - към този момент при  есенциалния тремор. При част  от тези пациенти се ползват и лечения с ботулинов токсин, дълбока мозъчна стимулация или високоинтензивен фокусиран ултразвук. През последните години все по-голям прогрес има и в региона на  невромодулацията при есенциален тремор, основаваща се на електростимулация на периферни нерви.

При паркинсоновия тремор не постоянно може да се чака резултат от  прилаганата антипаркинсонова терапия.  При другите по-редки тремори са относително лимитирани терапевтичните  благоприятни условия, само че има такива. Поради тази причина съветваме пациентите да търсят профилирана помощ от невролог, за да  не пропущат благоприятни условия за по-добро качество на живот.