Работата ми е ад, но оставам: Психология на възможното напускане
Травмите за чиновниците на работното им място могат да са от друго естество – саботиращ ръководител; неподходящи политики за непрекъснати съкращения, които водят до стрес и паника, или основаване на възприятие за непълноценност в служащите.
Странно психическо събитие е, че доста от хората, подложени на подобен вид въздействия, са склонни да ги понасят в продължение на години, въпреки да осъзнават, че работната среда не е здравословна за тях.
Harvard Business Review предлага главните аргументи, които изясняват за какво е толкоз мъчно да напуснем работното си място, даже когато всекидневно ни кара да се усещаме зле, както и какви са вероятните решения.
Лоялност
Дългогодишната работа в дадена компания може да сътвори възприятие на преданост към организацията и членовете на екипа.
Беатрис работи в адвокатска адвокатска фирма повече от 15 години и чака да стане акционер. Но един ден научава, че е отхвърлена от партньорството.
" Лампичката ми светна – това в никакъв случай нямаше да бъде моята компания. Дадох живота си на тези хора, а те не ме оцениха. Трябваше да реша дали желая да стартира изначало и да се опитам да стана акционер някъде другаде? ", споделя тя.
Това е преломният миг за нея, само че даже с предложение от друга компания, в която да бъде акционер, тя към момента се бори с възприятието за виновност дали е трябвало да напусне.
" Чувствах голяма виновност, че напущам. Празнувах всеки празник с тях. Двама сътрудници са кръстници на децата ми. Те ми бяха като семейство. "
В последна сметка Беатрис претегля на везните лоялността си към адвокатската фирма и тази към нея, което ѝ оказва помощ да одобри предлагането на конкуренцията.
Решение:
Признайте, че фирмите ви наемат, с цел да употребявате уменията и качествата си за даване на услуга.
Ако към този момент не предоставяте цената, която компанията чака, или компанията промени задачите си и вашите умения към този момент не са нужни, тя ще ви освободи.
Сега обърнете тази логичност. Погледнете по какъв начин обслужвате компанията през призмата на това, което ви е належащо, с цел да се чувствате задоволени и ценени в работата си. Определете дали компанията към момента обезпечава цената на живота ви, от която се нуждаете и която заслужавате.
Някои въпроси, които да си зададете:
1. Предоставя ли ми компанията придобивки и благоприятни условия за развиване, които ще подобрят кариерата и живота ми?
2. Политиката на компанията включва ли моите характерни потребности?
3. Признава ли компанията цената, която импортирам, с повече пари, покачване, партньорство или друго значимо самопризнание, което е от голяма важност за мен?
Всяка връзка сред компания и чиновник е обвързвана с преданост и ангажираност и от двете страни, а освен с реализиране на задачите и приемане на заплата.
Психоклимат
Когато се присъедините към дадена компания, всички работят за постигането на обща задача или цел.
Ако компанията има обективна задача, като да вземем за пример да оказва помощ на хората да бъдат здрави, сполучливи, щастливи или да опазва планетата, чиновниците се усещат по този начин, като че ли способстват за по-голямото богатство на човечеството или света.
Ако решите да напуснете компанията, може да се почувствате егоистични или даже изменнически, като че ли сте се " отказали " от груповата задача.
Дори и компанията да не оказва огромно влияние върху хората или света, вътрешната атмосфера е обвързвана със съдействието за реализиране на обща цел. Това чувство, че сте значима част от екипа или се чувствате " мощен ", се трансформира в пристрастяване и понижава нездравословните аспекти на работата.
Но индивидът, който е напуснал зле влияещата работа, знае, че е избягал от дълги изключителни часове, работа през уикендите и празниците, ниско възнаграждение за изключителни старания и стресиращи ежедневни крайни периоди. Той желае повече за живота си в сходство с полезностите си.
Решение:
Ако усещате мощна колегиалност, която ви пречи да напуснете това, което знаете, че е нездравословна работна среда, отделете известно време, с цел да определите какво е значимо за вас и дали тези полезности се извършват в работата - настрана от потребностите на компанията.
Ето няколко въпроса, които да си зададете:
1. Какво е значимо за мен в работата и по какъв начин дефинирам какво значи това?
2. Кои полезности се зачитат или нарушават непрекъснато?
3. Има ли нещо, което мога да направя, с цел да подсигурявам, че полезностите ми се зачитат?
Например, в случай че уважението е полезност и вие я определяте като чуване и разглеждане на концепциите ви, само че вашият началник непрекъснато приказва вместо вас или пренебрегва концепциите ви, вашата полезност се нарушава.
Можете ли да обсъдите с вашия началник за какво тази полезност е толкоз значима за вас и да повлияете тя да бъде зачитана? Ако не, ще би трябвало да решите дали задачата на компанията е по-важна от вашите полезности.
Носталгия по предишното
Когато се присъедините към дадена компания и имате страховит опит в продължение на месеци или даже години, вие сте изцяло ангажирани с работата си.
След това настава смяна, без значение дали става въпрос за нов водач, нова конструкция или смяна в стратегическата посока, и може да ви е мъчно да се справите с нея.
Тези организационни промени могат да доведат до възприятие на потрес, отказване, отчаяние и меланхолия.
Ако с течение на времето се затруднявате да приемете и да се адаптирате към измененията и си казвате: " Не желая да напущам, тъй като в действителност обичам компанията ", вместо " Не желая да напущам, тъй като обичам работата си ", тогава може би сте заседнали в предишното, надявайки се, че компанията ще се върне към това, което е била в миналото.
Решение:
Промяната е сложна, по тази причина си дайте време да се адаптирате и да прецените какво значи тя за работата ви. След като приемете смяната, погледнете обективно на това дали актуалната обстановка към момента дава отговор на вашите полезности и кариерни цели.
Ако след смяната към момента изпитвате усложнения в работата си, помислете върху следните въпроси:
1. Каква беше компанията, когато постъпих на работа, и каква е действителността в компанията през днешния ден?
2. Какво би направило средата по-добра за мен?
3. Мога ли да направя някакви спомагателни промени или претенции, с цел да извърша полезностите, които към този момент не се извършват?
Компаниите, екипите и водачите се трансформират - постоянно изключително с разрастването на фирмите. От вас зависи да определите дали желаете да живеете в актуалната действителност или в предишното, което към този момент не съществува.
Страх
Страхът, че ще попаднете в нова сложна обстановка, че ще би трябвало да се потвърждавате още веднъж и още веднъж, че няма да можете да печелите толкоз пари.
Страх, че даже не знаете по какъв начин да си търсите работа.
Ако се чувствате потиснати от неприятна работна обстановка, страхът може да ви остави малко убеденост, че смяната ще докара до по-добра работна среда.
Решение:
Затворете очи и помислете за следното, когато се пробвате да се преборите с отрицателните мисли и страхове:
1. Ако не се опасявах да напусна, какво би било допустимо?
2. Как наподобява и се усеща новата ми работна среда?
3. От какъв тип поддръжка се нуждая, с цел да се усещам по-уверен?
И най-после, помислете какъв съвет бихте дали на непосредствен другар по отношение на работна обстановка, която е огледална на вашата.
Напускането на неприятна работа в никакъв случай не е елементарно и точката на изкривяване при всеки човек е друга, тъй че да се самобичувате за какво сте останали дълго в травматична обстановка няма да ви помогне. Но поуките от всеки опит ще ви дадат опция да извършите своя избор и да напуснете по-рано, в случай че още веднъж попаднете в сходна обстановка.
Странно психическо събитие е, че доста от хората, подложени на подобен вид въздействия, са склонни да ги понасят в продължение на години, въпреки да осъзнават, че работната среда не е здравословна за тях.
Harvard Business Review предлага главните аргументи, които изясняват за какво е толкоз мъчно да напуснем работното си място, даже когато всекидневно ни кара да се усещаме зле, както и какви са вероятните решения.
Лоялност
Дългогодишната работа в дадена компания може да сътвори възприятие на преданост към организацията и членовете на екипа.
Беатрис работи в адвокатска адвокатска фирма повече от 15 години и чака да стане акционер. Но един ден научава, че е отхвърлена от партньорството.
" Лампичката ми светна – това в никакъв случай нямаше да бъде моята компания. Дадох живота си на тези хора, а те не ме оцениха. Трябваше да реша дали желая да стартира изначало и да се опитам да стана акционер някъде другаде? ", споделя тя.
Това е преломният миг за нея, само че даже с предложение от друга компания, в която да бъде акционер, тя към момента се бори с възприятието за виновност дали е трябвало да напусне.
" Чувствах голяма виновност, че напущам. Празнувах всеки празник с тях. Двама сътрудници са кръстници на децата ми. Те ми бяха като семейство. "
В последна сметка Беатрис претегля на везните лоялността си към адвокатската фирма и тази към нея, което ѝ оказва помощ да одобри предлагането на конкуренцията.
Решение:
Признайте, че фирмите ви наемат, с цел да употребявате уменията и качествата си за даване на услуга.
Ако към този момент не предоставяте цената, която компанията чака, или компанията промени задачите си и вашите умения към този момент не са нужни, тя ще ви освободи.
Сега обърнете тази логичност. Погледнете по какъв начин обслужвате компанията през призмата на това, което ви е належащо, с цел да се чувствате задоволени и ценени в работата си. Определете дали компанията към момента обезпечава цената на живота ви, от която се нуждаете и която заслужавате.
Някои въпроси, които да си зададете:
1. Предоставя ли ми компанията придобивки и благоприятни условия за развиване, които ще подобрят кариерата и живота ми?
2. Политиката на компанията включва ли моите характерни потребности?
3. Признава ли компанията цената, която импортирам, с повече пари, покачване, партньорство или друго значимо самопризнание, което е от голяма важност за мен?
Всяка връзка сред компания и чиновник е обвързвана с преданост и ангажираност и от двете страни, а освен с реализиране на задачите и приемане на заплата.
Психоклимат
Когато се присъедините към дадена компания, всички работят за постигането на обща задача или цел.
Ако компанията има обективна задача, като да вземем за пример да оказва помощ на хората да бъдат здрави, сполучливи, щастливи или да опазва планетата, чиновниците се усещат по този начин, като че ли способстват за по-голямото богатство на човечеството или света.
Ако решите да напуснете компанията, може да се почувствате егоистични или даже изменнически, като че ли сте се " отказали " от груповата задача.
Дори и компанията да не оказва огромно влияние върху хората или света, вътрешната атмосфера е обвързвана със съдействието за реализиране на обща цел. Това чувство, че сте значима част от екипа или се чувствате " мощен ", се трансформира в пристрастяване и понижава нездравословните аспекти на работата.
Но индивидът, който е напуснал зле влияещата работа, знае, че е избягал от дълги изключителни часове, работа през уикендите и празниците, ниско възнаграждение за изключителни старания и стресиращи ежедневни крайни периоди. Той желае повече за живота си в сходство с полезностите си.
Решение:
Ако усещате мощна колегиалност, която ви пречи да напуснете това, което знаете, че е нездравословна работна среда, отделете известно време, с цел да определите какво е значимо за вас и дали тези полезности се извършват в работата - настрана от потребностите на компанията.
Ето няколко въпроса, които да си зададете:
1. Какво е значимо за мен в работата и по какъв начин дефинирам какво значи това?
2. Кои полезности се зачитат или нарушават непрекъснато?
3. Има ли нещо, което мога да направя, с цел да подсигурявам, че полезностите ми се зачитат?
Например, в случай че уважението е полезност и вие я определяте като чуване и разглеждане на концепциите ви, само че вашият началник непрекъснато приказва вместо вас или пренебрегва концепциите ви, вашата полезност се нарушава.
Можете ли да обсъдите с вашия началник за какво тази полезност е толкоз значима за вас и да повлияете тя да бъде зачитана? Ако не, ще би трябвало да решите дали задачата на компанията е по-важна от вашите полезности.
Носталгия по предишното
Когато се присъедините към дадена компания и имате страховит опит в продължение на месеци или даже години, вие сте изцяло ангажирани с работата си.
След това настава смяна, без значение дали става въпрос за нов водач, нова конструкция или смяна в стратегическата посока, и може да ви е мъчно да се справите с нея.
Тези организационни промени могат да доведат до възприятие на потрес, отказване, отчаяние и меланхолия.
Ако с течение на времето се затруднявате да приемете и да се адаптирате към измененията и си казвате: " Не желая да напущам, тъй като в действителност обичам компанията ", вместо " Не желая да напущам, тъй като обичам работата си ", тогава може би сте заседнали в предишното, надявайки се, че компанията ще се върне към това, което е била в миналото.
Решение:
Промяната е сложна, по тази причина си дайте време да се адаптирате и да прецените какво значи тя за работата ви. След като приемете смяната, погледнете обективно на това дали актуалната обстановка към момента дава отговор на вашите полезности и кариерни цели.
Ако след смяната към момента изпитвате усложнения в работата си, помислете върху следните въпроси:
1. Каква беше компанията, когато постъпих на работа, и каква е действителността в компанията през днешния ден?
2. Какво би направило средата по-добра за мен?
3. Мога ли да направя някакви спомагателни промени или претенции, с цел да извърша полезностите, които към този момент не се извършват?
Компаниите, екипите и водачите се трансформират - постоянно изключително с разрастването на фирмите. От вас зависи да определите дали желаете да живеете в актуалната действителност или в предишното, което към този момент не съществува.
Страх
Страхът, че ще попаднете в нова сложна обстановка, че ще би трябвало да се потвърждавате още веднъж и още веднъж, че няма да можете да печелите толкоз пари.
Страх, че даже не знаете по какъв начин да си търсите работа.
Ако се чувствате потиснати от неприятна работна обстановка, страхът може да ви остави малко убеденост, че смяната ще докара до по-добра работна среда.
Решение:
Затворете очи и помислете за следното, когато се пробвате да се преборите с отрицателните мисли и страхове:
1. Ако не се опасявах да напусна, какво би било допустимо?
2. Как наподобява и се усеща новата ми работна среда?
3. От какъв тип поддръжка се нуждая, с цел да се усещам по-уверен?
И най-после, помислете какъв съвет бихте дали на непосредствен другар по отношение на работна обстановка, която е огледална на вашата.
Напускането на неприятна работа в никакъв случай не е елементарно и точката на изкривяване при всеки човек е друга, тъй че да се самобичувате за какво сте останали дълго в травматична обстановка няма да ви помогне. Но поуките от всеки опит ще ви дадат опция да извършите своя избор и да напуснете по-рано, в случай че още веднъж попаднете в сходна обстановка.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ