Транссексуални българки във фотографска възстановка на картините на Владимир Димитров - Майстора
Транссексуални българки вземат участие във фотографска възстановка на картините на Владимир Димитров - Майстора.
Изложбата " Другите българки " е въодушевена от персоналните истории на група транссексуални девойки в България. Картините демонстрират, че без значение от крайната маргинализация на тази общественост у нас, тя съществува и обогатява обществото ни. Фотографските възстановки вършат паралел с картините на Майстора, който е запечатал последните българки, подчинени на патриархалните порядки, чиято маргинализация тогава е сходна с тази на транс българката през днешния ден.
В процеса на работа създателят на изложбата Михаил Вучков осъзнава, че няма друга дискриминирана общественост у нас, която може да бъде съпоставена по степен на дискриминация с транссексуалното малцинство. Единствената допустима асоциация, която може да бъде направена е, че представителите на транссексуалното общество се усещат в България по този начин, както една жена в едно мощно патриархално общество. Точно тази асоциация кара създателя да потърси приликите и разликите сред дамата в патриархална България и транссексуалната българка през днешния ден.
Оказва се, че приликите са доста повече от разликите, които най-много се дължат на това, че транссексуалната българка може да се възползва от мъжкия си генезис по документи, което й дава право на политически избор и достъп до висшата просветителна система, нещо безусловно неразрешено за патриархалната българка в края на 19-и век. Всичко останало е поразително сходно. Извън дома, дамите в патриархална България са можели да се осъществят в доста лимитирани и ниско платени специалности. Такава типична специалност е била " учителството " - нещо, което може да бъде забелязано даже като преимущество пред опциите за днешната транссексуална българка, защото надали някой би позволил през днешния ден транссексуална преподавателка да образова " естествените “ деца в учебните заведения. Широката общност, както и видни персони на епохата тогава, като например писателят Стоян Михайловски считат, че женската равноправност води до " изкривяване на природата на дамата ", когато живеят извъндомашен живот и стартират да взимат присъединяване в публичните битки и да " мъжествуват ". Смята, че дамата е " приятелка на мъжа ", само че не " съдружница ", мястото й не е на площада, а " под домашната стряха “. За страдание през днешния ден " домашната стряха “ е мястото, където най-много участва транссексуалнта българка. Може да се каже, че тя е пандизчия на личния си дом, защото неналичието на работа и извънредно враждебна среда на улицата я задържа там.
Всички тези прилики тласкат Михаил Вучков към концепцията да изобрази в изложбата си " Другите българки “ транссексуалната българка, като жена от патриархалната ера на страната ни. Този облик е прочут на обществото ни най-много от платната на Владимир Димитров – Майстора, който от 1924 до 1938 г.в творбите си рисува най-вече хора и природа от селата в Кюстендилския край. Въпреки че през този интервал еманципацията към този момент е постигнала обилни победи, навътре в страната патриархалните порядки към момента са властвали с цялостна мощ. Вдъхновен от женските облици в платната на Майстора, Михаил Вучков взема решение да направи фотографска възстановка на най-популярните му платна, като замести персонажите в тях с транссексуални дами.
Желанието на Михаил Вучков е фотографските възстановки да въздействат на фена като картини, а не като фотографии. Това е повода, която тласка създателя да сътвори новаторско изразно средство, като всеки сниман кадър бива планово разслоен върху плексигласови листове, подредени в дълбочина, създавайки чувство за триизмерност на облика и осветени с самостоятелна осветителна LED система, която се ръководи чрез хардуер и програмен продукт, особено основани за потребностите на плана. Новосъздаденото устройство дава опция всеки облик в картината да бъде самостоятелно оцветяван в разнообразни цветове чрез авансово основана цветова скица.
Изложбата " Другите българки “ ще бъде показана на 8 март, 2022 година от 19:00 часа в пространството за културни събития " The Steps “.
Изложбата " Другите българки “ е подкрепена от Национален фонд " Култура “, фондация " Сингъл степ “ и филантропа Георги Балинов.
Изложбата " Другите българки " е въодушевена от персоналните истории на група транссексуални девойки в България. Картините демонстрират, че без значение от крайната маргинализация на тази общественост у нас, тя съществува и обогатява обществото ни. Фотографските възстановки вършат паралел с картините на Майстора, който е запечатал последните българки, подчинени на патриархалните порядки, чиято маргинализация тогава е сходна с тази на транс българката през днешния ден.
В процеса на работа създателят на изложбата Михаил Вучков осъзнава, че няма друга дискриминирана общественост у нас, която може да бъде съпоставена по степен на дискриминация с транссексуалното малцинство. Единствената допустима асоциация, която може да бъде направена е, че представителите на транссексуалното общество се усещат в България по този начин, както една жена в едно мощно патриархално общество. Точно тази асоциация кара създателя да потърси приликите и разликите сред дамата в патриархална България и транссексуалната българка през днешния ден.
Оказва се, че приликите са доста повече от разликите, които най-много се дължат на това, че транссексуалната българка може да се възползва от мъжкия си генезис по документи, което й дава право на политически избор и достъп до висшата просветителна система, нещо безусловно неразрешено за патриархалната българка в края на 19-и век. Всичко останало е поразително сходно. Извън дома, дамите в патриархална България са можели да се осъществят в доста лимитирани и ниско платени специалности. Такава типична специалност е била " учителството " - нещо, което може да бъде забелязано даже като преимущество пред опциите за днешната транссексуална българка, защото надали някой би позволил през днешния ден транссексуална преподавателка да образова " естествените “ деца в учебните заведения. Широката общност, както и видни персони на епохата тогава, като например писателят Стоян Михайловски считат, че женската равноправност води до " изкривяване на природата на дамата ", когато живеят извъндомашен живот и стартират да взимат присъединяване в публичните битки и да " мъжествуват ". Смята, че дамата е " приятелка на мъжа ", само че не " съдружница ", мястото й не е на площада, а " под домашната стряха “. За страдание през днешния ден " домашната стряха “ е мястото, където най-много участва транссексуалнта българка. Може да се каже, че тя е пандизчия на личния си дом, защото неналичието на работа и извънредно враждебна среда на улицата я задържа там.
Всички тези прилики тласкат Михаил Вучков към концепцията да изобрази в изложбата си " Другите българки “ транссексуалната българка, като жена от патриархалната ера на страната ни. Този облик е прочут на обществото ни най-много от платната на Владимир Димитров – Майстора, който от 1924 до 1938 г.в творбите си рисува най-вече хора и природа от селата в Кюстендилския край. Въпреки че през този интервал еманципацията към този момент е постигнала обилни победи, навътре в страната патриархалните порядки към момента са властвали с цялостна мощ. Вдъхновен от женските облици в платната на Майстора, Михаил Вучков взема решение да направи фотографска възстановка на най-популярните му платна, като замести персонажите в тях с транссексуални дами.
Желанието на Михаил Вучков е фотографските възстановки да въздействат на фена като картини, а не като фотографии. Това е повода, която тласка създателя да сътвори новаторско изразно средство, като всеки сниман кадър бива планово разслоен върху плексигласови листове, подредени в дълбочина, създавайки чувство за триизмерност на облика и осветени с самостоятелна осветителна LED система, която се ръководи чрез хардуер и програмен продукт, особено основани за потребностите на плана. Новосъздаденото устройство дава опция всеки облик в картината да бъде самостоятелно оцветяван в разнообразни цветове чрез авансово основана цветова скица.
Изложбата " Другите българки “ ще бъде показана на 8 март, 2022 година от 19:00 часа в пространството за културни събития " The Steps “.
Изложбата " Другите българки “ е подкрепена от Национален фонд " Култура “, фондация " Сингъл степ “ и филантропа Георги Балинов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ