Transparency International публикува последния си доклад за усилията за борба

...
Transparency International публикува последния си доклад за усилията за борба
Коментари Харесай

Въпреки напредъка: България остава сред страните с най-ниска борба с корупцията

Transparency International разгласява последния си отчет за напъните за битка с корупцията в Западна Европа и Европейски Съюз и България не може да се похвали със забележителни резултати, макар, че данните демонстрират, че на страната е дадена най-хубавата оценка за битката с корупцията от повече от 10 години , демонстрира информация на Moreto.net

За България годишният показател е с число от 45, което е под една граница, която е възприета в това проучване, от 50 точки . Тя е границата, по която страните имат систематичен проблем със оправянето с корупцията – мъчно функциониращи институции, продължителен недостиг на някои съществени демократични процеси.

Корупцията в Западна Европа и Европейския съюз става все по-лоша съгласно оценките на специалистите и това е първото утежняване от повече от десетилетие.

Последният Индекс за разбиране на корупцията (CPI) на Transparency International преглежда 180 страни и територии съгласно техните възприемани равнища на корупция в обществения бранш по канара от нула (силно корумпиран) до 100 (много чист).
Индексът за разбиране на корупцията (CPI) за 2023 година разкрива, че напъните за битка с корупцията са в застой или са намалели допълнително от три четвърти от страните в района. Сред 31 оценени страни единствено шест са подобрили резултата си, до момента в който осем са се намалили от 2012 година

Няколко високопоставени демокрации, в това число Швеция (оценка на CPI: 82), Холандия (79), Исландия (72) и Обединеното кралство (71), записаха най-ниските си резултати до момента. Трябва да се означи, че Обединеното кралство означи спад от шест пункта през последните пет години. Дания (90), Финландия (87) и Норвегия (84) оглавяват класацията на CPI, до момента в който страните с най-ниски резултати, отразяващи обилни недостатъци в върховенството на закона, включват Унгария (42), Румъния (46) и България (45).

Заглушаване на рецензията и намаляване на инспекциите и балансите
Слабата отчетност и политическата корупция подкопават върховенството на закона в район, където хората губят доверие в своите институции. В най-тревожните случаи групите с тесни ползи имат прекомерно огромен надзор върху вземането на политически решения. В други държавните управления се насочват към публицисти, лица, подаващи сигнали за нередности, и други наблюдаващи.

Повече от десетилетие редовно нарушение на върховенството на закона в Унгария (42) сътвори система, в която корупцията на високо равнище процъфтява без наказания. Реформите на върховенството на закона, съчетани със скорошна законодателна самодейност за затваряне на устата на останалите критици, разкриват уговорката на държавното управление да отбрани статуквото.

Въпреки приемането на от дълго време закъсняло законодателство по отношение на подаването на сигнали за нередности, забележителните проблеми на България (45) с върховенството на закона и олигархичното въздействие остават, макар стратегиите за законодателни промени на поредни държавни управления. Дълго закъснялото законодателство по отношение на подаването на сигнали за нередности беше признато, само че провокациите при използването му са явни.
Предложените от Италия (56) промени на конституцията, в случай че бъдат признати, ще концентрират властта в изпълнителната власт, отслабвайки парламентарния надзор.

Докладването на корупция също става все по-голямо предизвикателство за публицистите, отслабвайки жизненоважната инспекция на държавното управление, заради засиленото потребление на стратегически правосъдни каузи против присъединяване на обществеността (SLAPPs) или правно заплашване от авторитетни бизнеси и политици в страни като Кипър (53), Малта ( 51), Ирландия (77), Унгария (42), Хърватия (50), България (45), Холандия (79) и Полша (54).

Недостиг на правосъдна самостоятелност в целия район
Слабостите в правосъдните системи основават бариери пред достъпа до правораздаване и не разрешават на съдилищата дейно да лимитират пълномощията на държавното управление. В най-лошите случаи политизирането на правосъдните и правоохранителните назначения остави злоупотребите с власт непроверени.

ЕС посочи проблеми при назначението на съдии и цялостното качество на правосъдната система в страни от района, в това число Швеция (82), Испания (60), Полша (54), Хърватия (50), Малта (51), Гърция (49), Литва (61) и Ирландия (77).

В Словакия (54) предходният прогрес в наказателното гонене на корупцията е очернен от спорните уволнения от държавното управление в бранша на правораздаването. Това беше бързо последвано от законодателни ограничения, ориентирани към закриване на специфичната прокуратура, отговаряща за битка с корупцията, и понижаване на наказателните наказания за корупция. Ако бъдат признати, тези промени доста биха подкопали върховенството на закона и демократичната непоклатимост, насърчавайки среда на безотговорност за корупцията.

Дългогодишни проблеми с върховенството на закона не престават да съществуват в Испания (60), като правосъдната самостоятелност се възприема като незадоволителна. В центъра е незабавната нужда от промяна на партийната квотна система за правосъдни назначения, която докара до петгодишно спиране на назначенията в Генералния съвет на правосъдната власт.

Във Франция (71) министърът на правораздаването Ерик Дюпон-Морети е упрекнат по съмнение, че е употребявал министерската си роля за споразумяване на разногласия с магистрати, с които е бил в спор по време на адвокатската си активност. Спецсъдът, формиран от депутати, го призна за почтен. Dupond-Moretti остана на поста си по време на процеса.

Съобщава се, че съдиите и прокурорите са се сблъсквали с възходящи закани от проведени незаконни групи в Нидерландия (79).

В Малта (51) неотдавнашна резолюция на Европейския парламент прикани малтийските управляващи да засилят следствията на вероятни случаи на опити на някогашни държавни чиновници да прикрият доказателства и да попречват следствията и правосъдните производства за убийството на проверяващата журналистка Дафне Каруана Галиция.

По-положително е, че повишението на CPI на Естония (76) е подхранвано от основни промени, укрепващи независимостта на правосъдната система и насърчаващи прозрачността. По-специално въвеждането на споделен контрол върху правосъдната администрация и по-строги стандарти за честност в правосъдната система.

Възможност за слагане на по-строги стандарти
Като добре пристигнала стъпка, предходната година Европейската комисия предложи антикорупционен пакет за подсилване на инструментите, налични за държавите-членки на Европейски Съюз за битка с корупцията. Пакетът включва специфична инструкция за битка с корупцията, която ще хармонизира правните правила в държавите-членки на Европейски Съюз против корупционни закононарушения, ще усили наказателните наказания и ще разшири ограниченията, налични за правоприлагащите органи за следствие и наказателно гонене на корупция.

Регионът е на кръстопът във възобновяване на публичното доверие. През идната година институциите на Европейски Съюз би трябвало да се възползват от опцията да покачат стандартите и да наложат по-добре личните си правила, с цел да усилят напъните си против корупцията, сочи отчетът.
Източник: moreto.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР