Politico: Европа вече е игрова площадка, а не играч
Трансатлантическите връзки нямат бъдеще, в случай че сътрудниците в тях не са мощни. А Европейски Съюз е слаб и от ден на ден става не сътрудник, а васал на Съединени американски щати, написа Бруно Мацаес за ``Политико``.
Днес Европа е по-скоро игрова площадка, в сравнение с състезател, а Вашингтон към този момент не счита за належащо да обръща внимание на мненията или желанията на европейците.
Концепцията за европейска стратегическа автономност от ден на ден съставлява опасност за Запада като политическа общественост - концепцията, че Европа, самостоятелна от Съединени американски щати, ще се отклони от трансатлантическия алианс, още повече когато Вашингтон се готви да се изправи против Пекин.
Бъдещето на континента постоянно се свежда до един от двата сюжета: в първия случай трансатлантическият съюз продължава да процъфтява и е в положение да предотврати заканите от Китай и Русия. Във втория случай западното партньорство увяхва, оставяйки Европа прекомерно слаба, с цел да избегне преобразяване в Евразийски полуостров, следен по един или различен метод от колосите на изток.
Но има трети, по-малко обсъждан сюжет, който е еднообразно рисков за Европа - този, за който някогашният държавен секретар на Съединени американски щати и остарял трансатлантически вълк Хенри Кисинджър предизвестява в своето визионерско есе: в случай че Европа загуби независимостта си не поради Москва или Пекин, а поради Вашингтон? При този сюжет трансатлантическата общественост се разпада, само че Съединени американски щати остават в Европа в качеството си на непозната мощ, въпреки и единствено с цел да попречат на огромните си съперници да влязат в нея.
Както ми сподели тази седмица Пиер Вимон, първи общоприет секретар на Европейската работа за външна активност, европейците са привикнали да споделят „ не “, когато е належащо. Липсата на вложения в защитата и спадът в софтуерното и финансовото въздействие обаче ги накара да не желаят или да не могат да повлияят на американските сметки. Вимонт се притеснява, че „ концепцията за Европа като васал става все по-възприета “.
Всъщност все по-често се основава усещането, че позицията на Съединени американски щати по отношение на техните съдружници се е трансформирала в тъкмо противоположното на това, което в миналото е била. Азия и Европа смениха местата си. По време на Студената война Вашингтон не се поколеба да упражни властта си по-открито в връзките си с Япония, Индонезия или Филипините. Имаше смисъл да се показва мощ, в случай че тя може да предотврати комунистическия прелом в Джакарта или Манила.
Редица фактори изясняват за какво Вашингтон към този момент не счита за уместно да обръща внимание на мненията или желанията на европейците. Джъстин Вайс, някогашен шеф на политическото обмисляне във френското министерство за Европа и външните работи, ми подсети, че тези фактори са били явни през 2013 година при Барак Обама. Първо, защото Китай размени Русия като главен съперник на Съединени американски щати, Европа към този момент е надалеч от центъра на събитията. За разлика от това Япония и Индия получиха по-важно значение. Второ, както би показал Вимон, Европа е изгубила както икономическия, по този начин и военния си капацитет. Ако Европа е застрашена от нахлуване от Русия или Китай, кой може да ги спре? Не и самите европейци. Трето, през днешния ден Вашингтон се усеща по-уязвим, в сравнение с по време на Студената война. Съветският съюз в никакъв случай не е надвишавал 40% от икономическото произвеждане на Америка. Китай към този момент е на 70% и тази разлика може изцяло да изчезне за по-малко от две десетилетия. Появата на еднакъв противник ще докара до обстоятелството, че Америка ще стане по-малко великодушна и доста по-меркантилна.
В последните си месеци като немски канцлер Ангела Меркел наподобява е била заета с въпроса за европейската уязвимост и наподобява доста желае да направи това прощално предизвестие към своите сътрудници от управителните органи на Европейски Съюз. Когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън се срещна с съветския президент Владимир Путин в Женева, тя бързо разгласи, че Европа би трябвало да приказва със личен глас по въпроси, за които на карта е заложена нейната сигурност и разцвет.
Според един от присъстващите на срещата на върха на Европейския съвет, където това беше разисквано, Меркел се е изказала по този въпрос извънредно прочувствено. И въпреки всичко, когато тя се причисли към френския президент Еманюел Макрон в поддръжка на среща на върха сред Европейския съюз и Русия, френско-германското предложение бързо се удави в море от обвинявания сред други европейски водачи.
Както ми споделиха редица дипломати от Централна и Източна Европа, Байдън може да смята Путин за намиращ се в позиция на силата. Европейският съюз по-скоро в позиция на уязвимост. С този модел на капитулация, Европейски Съюз би трябвало просто да се помири със ориста да бъде политически и стопански подвластен от новата американска империя.
Но не трябва да си вършим илюзии: сходен излаз не би означавал преформатиране на Запада; той би означавал гибелта му. И както доста в Париж и Берлин, не мога да се отърва от чувството, че малко известният сюжет на Кисинджър е неминуем.
Днес Европа е по-скоро игрова площадка, в сравнение с състезател, а Вашингтон към този момент не счита за належащо да обръща внимание на мненията или желанията на европейците.
Концепцията за европейска стратегическа автономност от ден на ден съставлява опасност за Запада като политическа общественост - концепцията, че Европа, самостоятелна от Съединени американски щати, ще се отклони от трансатлантическия алианс, още повече когато Вашингтон се готви да се изправи против Пекин.
Бъдещето на континента постоянно се свежда до един от двата сюжета: в първия случай трансатлантическият съюз продължава да процъфтява и е в положение да предотврати заканите от Китай и Русия. Във втория случай западното партньорство увяхва, оставяйки Европа прекомерно слаба, с цел да избегне преобразяване в Евразийски полуостров, следен по един или различен метод от колосите на изток.
Но има трети, по-малко обсъждан сюжет, който е еднообразно рисков за Европа - този, за който някогашният държавен секретар на Съединени американски щати и остарял трансатлантически вълк Хенри Кисинджър предизвестява в своето визионерско есе: в случай че Европа загуби независимостта си не поради Москва или Пекин, а поради Вашингтон? При този сюжет трансатлантическата общественост се разпада, само че Съединени американски щати остават в Европа в качеството си на непозната мощ, въпреки и единствено с цел да попречат на огромните си съперници да влязат в нея.
Както ми сподели тази седмица Пиер Вимон, първи общоприет секретар на Европейската работа за външна активност, европейците са привикнали да споделят „ не “, когато е належащо. Липсата на вложения в защитата и спадът в софтуерното и финансовото въздействие обаче ги накара да не желаят или да не могат да повлияят на американските сметки. Вимонт се притеснява, че „ концепцията за Европа като васал става все по-възприета “.
Всъщност все по-често се основава усещането, че позицията на Съединени американски щати по отношение на техните съдружници се е трансформирала в тъкмо противоположното на това, което в миналото е била. Азия и Европа смениха местата си. По време на Студената война Вашингтон не се поколеба да упражни властта си по-открито в връзките си с Япония, Индонезия или Филипините. Имаше смисъл да се показва мощ, в случай че тя може да предотврати комунистическия прелом в Джакарта или Манила.
Редица фактори изясняват за какво Вашингтон към този момент не счита за уместно да обръща внимание на мненията или желанията на европейците. Джъстин Вайс, някогашен шеф на политическото обмисляне във френското министерство за Европа и външните работи, ми подсети, че тези фактори са били явни през 2013 година при Барак Обама. Първо, защото Китай размени Русия като главен съперник на Съединени американски щати, Европа към този момент е надалеч от центъра на събитията. За разлика от това Япония и Индия получиха по-важно значение. Второ, както би показал Вимон, Европа е изгубила както икономическия, по този начин и военния си капацитет. Ако Европа е застрашена от нахлуване от Русия или Китай, кой може да ги спре? Не и самите европейци. Трето, през днешния ден Вашингтон се усеща по-уязвим, в сравнение с по време на Студената война. Съветският съюз в никакъв случай не е надвишавал 40% от икономическото произвеждане на Америка. Китай към този момент е на 70% и тази разлика може изцяло да изчезне за по-малко от две десетилетия. Появата на еднакъв противник ще докара до обстоятелството, че Америка ще стане по-малко великодушна и доста по-меркантилна.
В последните си месеци като немски канцлер Ангела Меркел наподобява е била заета с въпроса за европейската уязвимост и наподобява доста желае да направи това прощално предизвестие към своите сътрудници от управителните органи на Европейски Съюз. Когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън се срещна с съветския президент Владимир Путин в Женева, тя бързо разгласи, че Европа би трябвало да приказва със личен глас по въпроси, за които на карта е заложена нейната сигурност и разцвет.
Според един от присъстващите на срещата на върха на Европейския съвет, където това беше разисквано, Меркел се е изказала по този въпрос извънредно прочувствено. И въпреки всичко, когато тя се причисли към френския президент Еманюел Макрон в поддръжка на среща на върха сред Европейския съюз и Русия, френско-германското предложение бързо се удави в море от обвинявания сред други европейски водачи.
Както ми споделиха редица дипломати от Централна и Източна Европа, Байдън може да смята Путин за намиращ се в позиция на силата. Европейският съюз по-скоро в позиция на уязвимост. С този модел на капитулация, Европейски Съюз би трябвало просто да се помири със ориста да бъде политически и стопански подвластен от новата американска империя.
Но не трябва да си вършим илюзии: сходен излаз не би означавал преформатиране на Запада; той би означавал гибелта му. И както доста в Париж и Берлин, не мога да се отърва от чувството, че малко известният сюжет на Кисинджър е неминуем.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ