Правителство в сянка“ или майтапи на припек?
Традицията да се образуват „ държавни управления в сянка “ от опозицията не откри удобна почва в нашата политическа система през последните 30 години. Имаше няколко опита за такива, които бяха по-скоро смехотворни, в сравнение с сериозна опция на настоящия кабинет. По принцип основаването на „ държавно управление в сянка “ е особено за одобрените мажоритарни изборни системи. Класическият модел за две държавни управления, при което едното ръководи, а другото следи всяка крачка на властта и подлага на критика ходовете й, се ползва от години в Англия. На Острова това не е традиция или известна процедура, а политически императив. Но при парламентарни многопартийни системи кабинет в сянка мъчно може да се образува и да работи пълноценно.
На последния конгрес на Българска социалистическа партия беше взето решение за основаване на помощни органи към Националния съвет - седемнадесет съвета с ресори като министерствата, които ще наблюдават активността на съответните министри, ще вършат разбори и ще дават различни решения на проблемите, т.е. ще изготвят платформата на левицата за идните парламентарни избори. Медиите незабавно възприеха това като основаване на „ държавно управление в сянка “ и взеха решение, че ръководителите на тези препоръки ще са надали не възможните бъдещи министри. Което е много пресилено.
Иначе
първия подобен опит направи отново Българска социалистическа партия
откакто през есента на 1991-а изборите за парламент бяха извоювани от Съюз на демократичните сили. Тогава социалистите образуваха „ държавно управление в сянка “ с началник Александър Томов, който към този момент бе вицепремиер в съдружния кабинет на Димитър Попов. През лятото на 1992 година обаче Томов насочи тежки рецензии към ръководителя на партията Жан Виденов за отхвърли му от социалдемократизация на партията и завой към неокомунистически политики и практики. След изострен политически конфликт сред двамата, партийното управление закри „ кабинета ".
Само че свадите в Столетницата не завършиха с това. През април 1993-та на свое съвещание Висшият съвет на Българска социалистическа партия одобри икономическа платформа, обвързвана с надзор върху цените и отвод от промени и приватизация, както и ретроградна политика във връзка с финансите и банките. Александър Томов се разграничи от тези решения и месец по-късно разгласи началото на ново политическо придвижване – "Гражданско обединяване за републиката " (ГОР), в което съумя да притегли редица изтъкнати интелектуалци по това време. След оповестяване на социалдемократическата стратегия и подписването на коалиция за стратегическо партньорство с историческата социалдемократическа партия на доктор Петър Дертлиев, ГОР публично се утвърди като лявоцентристка политическа организация с евроатлантическа ориентировка и реши да прерасне от придвижване в партия.
Оттам нататък опитите да се основат сходни формати бяха по-скоро единствено медиен звук, в сравнение с някакво съществено и потребно начинание. След успеха на парламентарните избори на Национална движение „Симеон Втори" през 2001 година Българска социалистическа партия още веднъж реши да се саморекламира с квалифициран идейно и експертно кадрови екип, само че тогавашният водач на Съюз на демократичните сили Надежда Михайлова иронизира желанията им с въпроса
„ на сянка или на слънце е вицепремиерът Костадин Паскалев”.
Той и съпартиецът му екскмет на Русе Димитър Калчев участваха в персонално качество в кабинета на Симеон Сакскобургготски, само че непроменяемо бяха свързвани със социалистическата партия.
Амбиция да се съобщи като сериозна опция на Тройна коалиция направи и тогавашният наследник водач Петър Стоянов. След като някогашният президент застана отпред на Съюз на демократичните сили, Националният съвет реши да преобразува работните групи към групировката в експертни сформира с присъединяване и на членове на Съюз на демократичните сили, и на експерти.
Групите работеха в няколко посоки: икономическа политика, обществена политика, районна и локална политика, правораздаване и вътрешен ред, външна политика, европейски въпроси и национална сигурност, административна промяна и осведомително общество, обучение, просвета и просвета, политика за младежта и спорта, земеделие, гори и околна среда, филантропична политика и гражданско общество, вяра и човешки права. Гръмовните кавги в синята партия за водачеството обаче сложиха кръст на плана.
През 2009 година на власт пристигнаха Бойко Борисов и ГЕРБ. Първоначално партията на Яне Янев "Ред, правда и правдивост " (РЗС) - плод на политическо инженерство, беше съпротива на новите ръководещи. Тогава Янев, който поддържаше тесни връзки с английските консерватори, се закани, че ще се съветва с тях и ще направи "кабинет в сянка ". За "премиер " пък се спрягаше
името на някогашната барета Алексей Петров,
за който градската легенда носеше, че е един от "политическите инженери " основали РЗС.
Част от медиите не на смешка подеха тази подхвърлена дъвка. Те напълно съществено одобриха, че доцентът в УНСС и някогашен чиновник на ДАНС може да се заеме с такава работа. Дори започнаха да вършат догатки кое министерство най-вече би му подхождало - на вътрешните работи или финансовото и икономическото, защото напоследък говорел повече за стопанска система и финанси. Пишеше се също по този начин, че няма нищо неестествено Алексей Петров да се стреми към политическа кариера, а и за какво един ден да не стане министър-председател. Още повече, че биографията му била доста по-богата и впечатляваща от тази на Бойко Борисов. Близките до Петров медии се заеха с извайването на облика на бъдещия политик, стартирал кариерата си като "премиер в сянка ", само че нямало да се задоволи единствено с тази позиция, а възнамерявал да сътвори своя партия, да учреди банка и да пусне на пазара още най-малко две медии...
Дали някой се е уплашил съществено от тази вероятност или взаимоотношенията сред Алексей Петров и Бойко Борисов имат друго естество, не е доста ясно, само че всички знаем какво се случи след това – правосъдната сага "Октопод ", прозвището Трактора и т. н. Казано в резюме, беше комплициран кръст на незапочналата политическа кариера на Петров, а с това завършиха и опитите за основаване на „ държавни управления в сянка “ от опозиционни обединения.
На последния конгрес на Българска социалистическа партия беше взето решение за основаване на помощни органи към Националния съвет - седемнадесет съвета с ресори като министерствата, които ще наблюдават активността на съответните министри, ще вършат разбори и ще дават различни решения на проблемите, т.е. ще изготвят платформата на левицата за идните парламентарни избори. Медиите незабавно възприеха това като основаване на „ държавно управление в сянка “ и взеха решение, че ръководителите на тези препоръки ще са надали не възможните бъдещи министри. Което е много пресилено.
Иначе
първия подобен опит направи отново Българска социалистическа партия
откакто през есента на 1991-а изборите за парламент бяха извоювани от Съюз на демократичните сили. Тогава социалистите образуваха „ държавно управление в сянка “ с началник Александър Томов, който към този момент бе вицепремиер в съдружния кабинет на Димитър Попов. През лятото на 1992 година обаче Томов насочи тежки рецензии към ръководителя на партията Жан Виденов за отхвърли му от социалдемократизация на партията и завой към неокомунистически политики и практики. След изострен политически конфликт сред двамата, партийното управление закри „ кабинета ".
Само че свадите в Столетницата не завършиха с това. През април 1993-та на свое съвещание Висшият съвет на Българска социалистическа партия одобри икономическа платформа, обвързвана с надзор върху цените и отвод от промени и приватизация, както и ретроградна политика във връзка с финансите и банките. Александър Томов се разграничи от тези решения и месец по-късно разгласи началото на ново политическо придвижване – "Гражданско обединяване за републиката " (ГОР), в което съумя да притегли редица изтъкнати интелектуалци по това време. След оповестяване на социалдемократическата стратегия и подписването на коалиция за стратегическо партньорство с историческата социалдемократическа партия на доктор Петър Дертлиев, ГОР публично се утвърди като лявоцентристка политическа организация с евроатлантическа ориентировка и реши да прерасне от придвижване в партия.
Оттам нататък опитите да се основат сходни формати бяха по-скоро единствено медиен звук, в сравнение с някакво съществено и потребно начинание. След успеха на парламентарните избори на Национална движение „Симеон Втори" през 2001 година Българска социалистическа партия още веднъж реши да се саморекламира с квалифициран идейно и експертно кадрови екип, само че тогавашният водач на Съюз на демократичните сили Надежда Михайлова иронизира желанията им с въпроса
„ на сянка или на слънце е вицепремиерът Костадин Паскалев”.
Той и съпартиецът му екскмет на Русе Димитър Калчев участваха в персонално качество в кабинета на Симеон Сакскобургготски, само че непроменяемо бяха свързвани със социалистическата партия.
Амбиция да се съобщи като сериозна опция на Тройна коалиция направи и тогавашният наследник водач Петър Стоянов. След като някогашният президент застана отпред на Съюз на демократичните сили, Националният съвет реши да преобразува работните групи към групировката в експертни сформира с присъединяване и на членове на Съюз на демократичните сили, и на експерти.
Групите работеха в няколко посоки: икономическа политика, обществена политика, районна и локална политика, правораздаване и вътрешен ред, външна политика, европейски въпроси и национална сигурност, административна промяна и осведомително общество, обучение, просвета и просвета, политика за младежта и спорта, земеделие, гори и околна среда, филантропична политика и гражданско общество, вяра и човешки права. Гръмовните кавги в синята партия за водачеството обаче сложиха кръст на плана.
През 2009 година на власт пристигнаха Бойко Борисов и ГЕРБ. Първоначално партията на Яне Янев "Ред, правда и правдивост " (РЗС) - плод на политическо инженерство, беше съпротива на новите ръководещи. Тогава Янев, който поддържаше тесни връзки с английските консерватори, се закани, че ще се съветва с тях и ще направи "кабинет в сянка ". За "премиер " пък се спрягаше
името на някогашната барета Алексей Петров,
за който градската легенда носеше, че е един от "политическите инженери " основали РЗС.
Част от медиите не на смешка подеха тази подхвърлена дъвка. Те напълно съществено одобриха, че доцентът в УНСС и някогашен чиновник на ДАНС може да се заеме с такава работа. Дори започнаха да вършат догатки кое министерство най-вече би му подхождало - на вътрешните работи или финансовото и икономическото, защото напоследък говорел повече за стопанска система и финанси. Пишеше се също по този начин, че няма нищо неестествено Алексей Петров да се стреми към политическа кариера, а и за какво един ден да не стане министър-председател. Още повече, че биографията му била доста по-богата и впечатляваща от тази на Бойко Борисов. Близките до Петров медии се заеха с извайването на облика на бъдещия политик, стартирал кариерата си като "премиер в сянка ", само че нямало да се задоволи единствено с тази позиция, а възнамерявал да сътвори своя партия, да учреди банка и да пусне на пазара още най-малко две медии...
Дали някой се е уплашил съществено от тази вероятност или взаимоотношенията сред Алексей Петров и Бойко Борисов имат друго естество, не е доста ясно, само че всички знаем какво се случи след това – правосъдната сага "Октопод ", прозвището Трактора и т. н. Казано в резюме, беше комплициран кръст на незапочналата политическа кариера на Петров, а с това завършиха и опитите за основаване на „ държавни управления в сянка “ от опозиционни обединения.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ