“Жанрове в живописта” - голяма изложба от фонда на Градската художествена галерия във Варна | На 18 януари ще има безплатен вход за всички посетители
Традиционно Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” във Варна стартира годината с огромна представителна галерия от своите богати фондове.
Мащабната експозиция, която застава пред публиката от 18 януари, е селектирана от сбирката на Галерията под мотото “Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена изложба във Варна ”.
Изложбата е налична за публиката от 18 януари до края на февруари 2022 година при съблюдаване на настоящите противоепидемични ограничения, в това число зелен документ.
Галерията прави жест към феновете на изкуството в морската столица и дава безвъзмезден вход за всички на 18 януари, с цел да могат повече хора да се допрян до съхраняваното във фондовете ѝ изкуство.
Акцентите в плана показва културологът, изкуствовед Доротея Павлова, шеф на ГХГ - Варна:
В изложбата „ Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена изложба във Варна ” са показани 98 живописни творби в жанровете на пейзажа, портрета, натюрморта и фигуралната комбинация от 65 създатели. Колекцията, образувана в продължение на 70 години, отразява значимите креативен имена и особеностите на художествените процеси в историята на българското образно изкуство.
В подбраната експозиция са показани панорамни пейзажи на утвърдилите се с креативното потомство от първите десетилетия на ХХ век варненски маринисти Георги Велчев и Христо Каварналиев. Освен с превъзходните морски пейзажи от българското Черноморие, притежаващи изключителна пластична образност, те участват в изложбата и с живописни автопортрети, датирани в първата половина на 1940-те години, в които реалистичният облик е обогатен с експресивни и символистични внушения. Тъмният нюанс и ескизният фасон на създаване акцентират драматизма, закодиран у индивида, съвременник на военните спорове.
Класикът на маринистичния пейзаж Александър Мутафов е показан с образеца „ Вълни ” от 1934 година Фронтално против фена, със мощно съкратен първи проект, се разпростира кипежът на морски талази, предадени с честност към натурата, което основава извънредно прочувственото подстрекателство.
Марио Жеков – един от одобрените български художници в морския пейзаж от първата половина на ХХ век, е показан с пейзаж от Балчик, основан към 1940 година Към варненската маринистична традиция принадлежи художникът Милен Сакъзов , чиято комбинация разкрива безспорния изящен гений, с който създателят претворява природата чрез триизмерност и компактност на формата на постоянно менящата се морска буря.
Жанрът на пейзажа е желан и от художника Янко Маринов , създател и пръв шеф на Художествена изложба във Варна. Неговите изгледи от Италия и България са рисувани пленерно с отривиста и точна мазка в присъщ постимпресионистичен жанр.
Големият гений на Борис Денев се открива в живописната творба “Пейзаж от Кавала ” от 1942 година, построен в стегната комбинация, в която художникът съумява да свърже пространствени проектите, предадени с друг живописен фасон – в предния проект дърветата са изобразени материално и компактно, до момента в който постройките във вторият проект на пейзажа са рисувани с подчертана линеарност.
Реалистичният пейзаж е показан в експозицията с изкуството на Атанас Михов , чиято комбинация удивлява с поетичното подстрекателство, реализирано от тоналното благосъстояние, посредством което художникът изобразява природата. Импресионистичният жанр в пейзажа се открива в творбата на Данаил Дечев „ Търново ” .
Изключителната пластична просвета на художника Ванко Урумов се открива в неговия пейзаж „ Остров Алхон ” от 1977 година, както и в натюрморта „ Московска керамика ” от 1976 година и фигурата „ Разходка във Версай ” от 1981 година Във всички тях може да се изследва художествената интерпретация на документалисткия миг и архитектоничния принцип на основаване на формата.
Варненската художничка Дария Василянска работи в жанровете на пейзажа, натюрморта и фигуралната комбинация . Нейната постекспресионистична хармония показва опциите на чистия цвят и на композициите, в които отсъства светлосенъчно моделиране, тъй че се реализира живопис, усвоила иконографските правила на създаване.
Пейзажът „ Бряг ” от 1980 година на Георги Баев утвърждава присъщите за неговото изкуство сбита комбинация и спестовни изразни средства, посредством които реализира ниския небосвод на морето, изведен в права, равна линия. В експозицията е показан „ Индустриален пейзаж ” от 1962 година на Емил Стойчев. Майсторът колорист самоуверено конструира пространството посредством живописни петна, образуващи естетика от светлини и сенки, основана напълно по художествените закони на живописта и единствено видимо кореспондираща с натурата.
Колекцията на галерията във Варна има пример от ранните пейзажи на Генко Генков . „ Край София ” е основан през 1961 година Композиционните детайли в творбата са построени като едри пропорции. Художникът още не е стигнал до експресивната приложимост на черното и присъщите за по-късния му живописен прийом плътни, пастозни и доста тежки мазки.
В тази ранна творба създателят пламенно е издраскал живописната повърхнина, с цел да съобщи динамичността на пейзажа. Перспективата е сменена с нареждане на колоритни полета. Това бележи трендовете към търсене на самостоятелност на художествения изказ оттатък сюжетната картина, присъща за този интервал в българското изкуство.
В изложбата може да се тип и пейзажът „ Гора “ от 1983 година на Йордан Кацамунски, чиято поетика се построява от нюансиране на обща монохромна гама. От същия интервал е и пейзажът на Никола Даскалов „ Балчик ” . Независимо, че създателят едно десетилетие по-рано е достигнал в изкуството си до цялостната абстракция, в тази живописна комбинация се придържа към разпознаваема натурна форма.
В изложбата могат да се видят още пейзажи от художниците Преслав Кършовски, Владимир Вичев, Теню Щерев, Дора Бонева, Йордан Йорданов, Ангел Атанасов и Радко Мурзов , които обогатяват жанра с авторски тълкования.
През 1970-те и 1980-те години в българското изкуство се появяват нови пластични търсения в жанровата дефинираност. В сбирката на галерията във Варна жанрът на натюрморта е показан с творби на Стефка Аройо, Лиляна Русева, Кина Петрова, Маргарита Денева , с творби, в които се претворява делничната поетика и актуалната определеност, изхождаща от модерната опора в сетивността с присъща ярка мелодичност на локалния цвят и динамична изразност. Особен интерес съставлява живописната картина „ Самовар “ от 1982 година на Вера Недкова.
Тя е пример на усвоените в българското изкуство пластични и официални стойности от европейската художествена просвета. Посредством комбинация от три художествени облика художничката построява пространствения ракурс, реализира самостоятелност на цвета и изследва отношението цвят – светлина. Михалис Гарудис в „ Кафене “ от 1969 година вгражда натюрморта в комбинация с фигури и мозайка от декоративни детайли, тъй че да показва отместването на границите в жанровата яснота в живописта.
Наред с пейзажа, главен род в българския импресионизъм е портретът. Характерен пример е „ Портрет на М. Михайлов “ от една от първите жени-художнички в българското изкуство Елена Карамихайлова. Портретът е добит като подаяние в сбирката на варненската изложба при започване на 90-те години. Образът е построен отстрани чрез полагане на мека, къса вибрираща мазка, която основава подстрекателство за въздушност. В картината е уловен един момент на притихналост, вглабеност и размисъл.
Академичния натурализъм е присъщ за портрета на проф. Иванов от Борис Митов. Илия Петров, който остава в българското изкуство с огромна поредност от исторически картини и произведения на революционна тема, е занаятчия и в жанра на портрета. В изложбата е показан с „ Портрет на дъртак ”.
Живописната материя е построена посредством деликатни полагания на боята, цветовете се преливат, тъй че се основава чувство за вътрешна светлина в пространството на картината, реализирана посредством периодично повтаряне на топъл и леден натоварен, и приглушен нюанс. „ Спиридон ” от 1965 година на Найден Петков има материална компактност и тежък нюанс, достигащи до физическа осезаемост.
Същевременно художникът съумява да реши чисто пластична задача и да реализира синтез сред фигурата и пространството.
Фигуралното е изследвано и в творбите на Димитър Киров, Бисера Прахова, Андрей Даниел, Снежина Попгенчева, Володя Вълчев, Милко Божков, Димитър Трайчев и Мария Зафиркова – всеки един от тях носещ огромна живописна просвета и представляващ събитие в актуалната история на българското образно изкуство.
Мащабната експозиция, която застава пред публиката от 18 януари, е селектирана от сбирката на Галерията под мотото “Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена изложба във Варна ”.
Изложбата е налична за публиката от 18 януари до края на февруари 2022 година при съблюдаване на настоящите противоепидемични ограничения, в това число зелен документ.
Галерията прави жест към феновете на изкуството в морската столица и дава безвъзмезден вход за всички на 18 януари, с цел да могат повече хора да се допрян до съхраняваното във фондовете ѝ изкуство.
Акцентите в плана показва културологът, изкуствовед Доротея Павлова, шеф на ГХГ - Варна:
В изложбата „ Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена изложба във Варна ” са показани 98 живописни творби в жанровете на пейзажа, портрета, натюрморта и фигуралната комбинация от 65 създатели. Колекцията, образувана в продължение на 70 години, отразява значимите креативен имена и особеностите на художествените процеси в историята на българското образно изкуство.
В подбраната експозиция са показани панорамни пейзажи на утвърдилите се с креативното потомство от първите десетилетия на ХХ век варненски маринисти Георги Велчев и Христо Каварналиев. Освен с превъзходните морски пейзажи от българското Черноморие, притежаващи изключителна пластична образност, те участват в изложбата и с живописни автопортрети, датирани в първата половина на 1940-те години, в които реалистичният облик е обогатен с експресивни и символистични внушения. Тъмният нюанс и ескизният фасон на създаване акцентират драматизма, закодиран у индивида, съвременник на военните спорове.
Класикът на маринистичния пейзаж Александър Мутафов е показан с образеца „ Вълни ” от 1934 година Фронтално против фена, със мощно съкратен първи проект, се разпростира кипежът на морски талази, предадени с честност към натурата, което основава извънредно прочувственото подстрекателство.
Марио Жеков – един от одобрените български художници в морския пейзаж от първата половина на ХХ век, е показан с пейзаж от Балчик, основан към 1940 година Към варненската маринистична традиция принадлежи художникът Милен Сакъзов , чиято комбинация разкрива безспорния изящен гений, с който създателят претворява природата чрез триизмерност и компактност на формата на постоянно менящата се морска буря.
Жанрът на пейзажа е желан и от художника Янко Маринов , създател и пръв шеф на Художествена изложба във Варна. Неговите изгледи от Италия и България са рисувани пленерно с отривиста и точна мазка в присъщ постимпресионистичен жанр.
Големият гений на Борис Денев се открива в живописната творба “Пейзаж от Кавала ” от 1942 година, построен в стегната комбинация, в която художникът съумява да свърже пространствени проектите, предадени с друг живописен фасон – в предния проект дърветата са изобразени материално и компактно, до момента в който постройките във вторият проект на пейзажа са рисувани с подчертана линеарност.
Реалистичният пейзаж е показан в експозицията с изкуството на Атанас Михов , чиято комбинация удивлява с поетичното подстрекателство, реализирано от тоналното благосъстояние, посредством което художникът изобразява природата. Импресионистичният жанр в пейзажа се открива в творбата на Данаил Дечев „ Търново ” .
Изключителната пластична просвета на художника Ванко Урумов се открива в неговия пейзаж „ Остров Алхон ” от 1977 година, както и в натюрморта „ Московска керамика ” от 1976 година и фигурата „ Разходка във Версай ” от 1981 година Във всички тях може да се изследва художествената интерпретация на документалисткия миг и архитектоничния принцип на основаване на формата.
Варненската художничка Дария Василянска работи в жанровете на пейзажа, натюрморта и фигуралната комбинация . Нейната постекспресионистична хармония показва опциите на чистия цвят и на композициите, в които отсъства светлосенъчно моделиране, тъй че се реализира живопис, усвоила иконографските правила на създаване.
Пейзажът „ Бряг ” от 1980 година на Георги Баев утвърждава присъщите за неговото изкуство сбита комбинация и спестовни изразни средства, посредством които реализира ниския небосвод на морето, изведен в права, равна линия. В експозицията е показан „ Индустриален пейзаж ” от 1962 година на Емил Стойчев. Майсторът колорист самоуверено конструира пространството посредством живописни петна, образуващи естетика от светлини и сенки, основана напълно по художествените закони на живописта и единствено видимо кореспондираща с натурата.
Колекцията на галерията във Варна има пример от ранните пейзажи на Генко Генков . „ Край София ” е основан през 1961 година Композиционните детайли в творбата са построени като едри пропорции. Художникът още не е стигнал до експресивната приложимост на черното и присъщите за по-късния му живописен прийом плътни, пастозни и доста тежки мазки.
В тази ранна творба създателят пламенно е издраскал живописната повърхнина, с цел да съобщи динамичността на пейзажа. Перспективата е сменена с нареждане на колоритни полета. Това бележи трендовете към търсене на самостоятелност на художествения изказ оттатък сюжетната картина, присъща за този интервал в българското изкуство.
В изложбата може да се тип и пейзажът „ Гора “ от 1983 година на Йордан Кацамунски, чиято поетика се построява от нюансиране на обща монохромна гама. От същия интервал е и пейзажът на Никола Даскалов „ Балчик ” . Независимо, че създателят едно десетилетие по-рано е достигнал в изкуството си до цялостната абстракция, в тази живописна комбинация се придържа към разпознаваема натурна форма.
В изложбата могат да се видят още пейзажи от художниците Преслав Кършовски, Владимир Вичев, Теню Щерев, Дора Бонева, Йордан Йорданов, Ангел Атанасов и Радко Мурзов , които обогатяват жанра с авторски тълкования.
През 1970-те и 1980-те години в българското изкуство се появяват нови пластични търсения в жанровата дефинираност. В сбирката на галерията във Варна жанрът на натюрморта е показан с творби на Стефка Аройо, Лиляна Русева, Кина Петрова, Маргарита Денева , с творби, в които се претворява делничната поетика и актуалната определеност, изхождаща от модерната опора в сетивността с присъща ярка мелодичност на локалния цвят и динамична изразност. Особен интерес съставлява живописната картина „ Самовар “ от 1982 година на Вера Недкова.
Тя е пример на усвоените в българското изкуство пластични и официални стойности от европейската художествена просвета. Посредством комбинация от три художествени облика художничката построява пространствения ракурс, реализира самостоятелност на цвета и изследва отношението цвят – светлина. Михалис Гарудис в „ Кафене “ от 1969 година вгражда натюрморта в комбинация с фигури и мозайка от декоративни детайли, тъй че да показва отместването на границите в жанровата яснота в живописта.
Наред с пейзажа, главен род в българския импресионизъм е портретът. Характерен пример е „ Портрет на М. Михайлов “ от една от първите жени-художнички в българското изкуство Елена Карамихайлова. Портретът е добит като подаяние в сбирката на варненската изложба при започване на 90-те години. Образът е построен отстрани чрез полагане на мека, къса вибрираща мазка, която основава подстрекателство за въздушност. В картината е уловен един момент на притихналост, вглабеност и размисъл.
Академичния натурализъм е присъщ за портрета на проф. Иванов от Борис Митов. Илия Петров, който остава в българското изкуство с огромна поредност от исторически картини и произведения на революционна тема, е занаятчия и в жанра на портрета. В изложбата е показан с „ Портрет на дъртак ”.
Живописната материя е построена посредством деликатни полагания на боята, цветовете се преливат, тъй че се основава чувство за вътрешна светлина в пространството на картината, реализирана посредством периодично повтаряне на топъл и леден натоварен, и приглушен нюанс. „ Спиридон ” от 1965 година на Найден Петков има материална компактност и тежък нюанс, достигащи до физическа осезаемост.
Същевременно художникът съумява да реши чисто пластична задача и да реализира синтез сред фигурата и пространството.
Фигуралното е изследвано и в творбите на Димитър Киров, Бисера Прахова, Андрей Даниел, Снежина Попгенчева, Володя Вълчев, Милко Божков, Димитър Трайчев и Мария Зафиркова – всеки един от тях носещ огромна живописна просвета и представляващ събитие в актуалната история на българското образно изкуство.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ