Кой колко загуби на изборите на 4 април?
Традиционните партии изгубиха гласове на изборите в неделя за сметка на " партиите на протестния избор ". Кой обаче какъв брой тъкмо губи?
За ГЕРБ това е най-слабото показване, откогато се явяват на избори. През 2009 година, когато за първи път се яви на парламентарни избори, партията на Бойко Борисов получи 1 678 641 гласа - 39,72% от всички гласове. Така първото държавно управление " Борисов " беше държавно управление на малцинството (ГЕРБ имаше само116 депутати), само че подкрепяно от депутати от " Атака " и РЗС.
На 20 февруари 2013 година Борисов подаде оставка след митинги против цената на тока. На предварителните парламентарни избори през май 2013-та поддръжката за ГЕРБ към този момент беше 30.54% или 1 081 605 гласа. Със своите 97 депутата ГЕРБ не можа да излъчи държавно управление и Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи поддържаха държавно управление с министър председател Пламен Орешарски. То оцеля единствено година и на парламентарните избори през 2014-та партията на Бойко Борисов събра по-голяма в проценти поддръжка - 32.67%, само че по-малко гласове - 1 072 491 гласа.
Така за второто си държавно управление Борисов разчиташе на поддръжката на Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт. " Борисов-2 " също не изкара целия си мандат. На предварителните парламентарни избори през 2017-та година обаче ГЕРБ събра повече гласове - 33.54% или 1 147 292 гласа. За кабинета " Борисов-3 " поддръжка дадоха Обединените патриоти. Това беше единственото държавно управление на Бойко Борисов, което изкара целия си мандат.
Резултатът от изборите в неделя за ГЕРБ беше най-ниският от 2009-а до момента - 837 671 гласа или 26.18%.
Левицата също получи най-слабата поддръжка на парламентарни избори в последните години. През 2009-а, когато огромният победител беше ГЕРБ, за Коалиция за България гласоподаваха 17.7% или 748 147 българи. На предварителните избори след 4 години левицата усили съществено резултата си - 942 541 гласа или 26.61%.
Година по-късно, след мандата на Пламен Орешарски, доверието в левицата спадна внезапно - Българска социалистическа партия лява Българияполучи единствено 505 527 гласа или 15.40%. През 2017 година растежът в поддръжката за левицата беше явен - 955 490 гласа или 27.93%. На изборите на 4 април вотът за Българска социалистическа партия се срина до 480 124 гласа или 15.01%.
Въпреки че останаха четвърта политическа мощ, Движение за права и свободи събраха по-голяма поддръжка спрямо предходния парламентарен избор. През 2009-та Движение за права и свободи бяха трета политическа мощ с 610 521 гласа или 14.45%. През 2013-та поддръжката за придвижването беше 11.31% или 400 466 гласа, а година по-късно се усили на 14.84% или 487 134 гласа. На изборите през 2017-та Движение за права и свободи остана четвърта политическа мощ след Обединените патриоти с 9,24% или 315 976 гласа. На този декор резултатът от неделя е растеж в поддръжката - 10.49% или 335 701 гласа.
Извън триумфа на партията на Слави Трифонов ИТН, която стана втора политическа мощ, изборите в неделя бяха триумф и за Демократична България. Коалицията събра 302 270 гласа или 9.45%, при 107 407 гласа или 3,14% през 2017 година, когато Реформаторският блок не съумя да влезе в Народното събрание (разбира се, с уточнението че в тези обединения влизат разнообразни партии). На изборите през 2014-та поддръжката за Реформаторския блок беше 8.89% или 291 806 гласа.
Парламентарният избор в неделя остави под чертата за влизане в 45-ото Народно събрание патриотичните обединения. Вътрешна македонска революционна организация събра 116 430 гласа или 3.64%. Патриотичната коалиция Воля-НФСБ получи поддръжката на 75 921 българи или 2.37%. Атака събра единствено 15 660 гласа или 0.49% и за първи път, откогато взе участие на парламентарни избори, не влезе в Народното събрание.
За ГЕРБ това е най-слабото показване, откогато се явяват на избори. През 2009 година, когато за първи път се яви на парламентарни избори, партията на Бойко Борисов получи 1 678 641 гласа - 39,72% от всички гласове. Така първото държавно управление " Борисов " беше държавно управление на малцинството (ГЕРБ имаше само116 депутати), само че подкрепяно от депутати от " Атака " и РЗС.
На 20 февруари 2013 година Борисов подаде оставка след митинги против цената на тока. На предварителните парламентарни избори през май 2013-та поддръжката за ГЕРБ към този момент беше 30.54% или 1 081 605 гласа. Със своите 97 депутата ГЕРБ не можа да излъчи държавно управление и Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи поддържаха държавно управление с министър председател Пламен Орешарски. То оцеля единствено година и на парламентарните избори през 2014-та партията на Бойко Борисов събра по-голяма в проценти поддръжка - 32.67%, само че по-малко гласове - 1 072 491 гласа.
Така за второто си държавно управление Борисов разчиташе на поддръжката на Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт. " Борисов-2 " също не изкара целия си мандат. На предварителните парламентарни избори през 2017-та година обаче ГЕРБ събра повече гласове - 33.54% или 1 147 292 гласа. За кабинета " Борисов-3 " поддръжка дадоха Обединените патриоти. Това беше единственото държавно управление на Бойко Борисов, което изкара целия си мандат.
Резултатът от изборите в неделя за ГЕРБ беше най-ниският от 2009-а до момента - 837 671 гласа или 26.18%.
Левицата също получи най-слабата поддръжка на парламентарни избори в последните години. През 2009-а, когато огромният победител беше ГЕРБ, за Коалиция за България гласоподаваха 17.7% или 748 147 българи. На предварителните избори след 4 години левицата усили съществено резултата си - 942 541 гласа или 26.61%.
Година по-късно, след мандата на Пламен Орешарски, доверието в левицата спадна внезапно - Българска социалистическа партия лява Българияполучи единствено 505 527 гласа или 15.40%. През 2017 година растежът в поддръжката за левицата беше явен - 955 490 гласа или 27.93%. На изборите на 4 април вотът за Българска социалистическа партия се срина до 480 124 гласа или 15.01%.
Въпреки че останаха четвърта политическа мощ, Движение за права и свободи събраха по-голяма поддръжка спрямо предходния парламентарен избор. През 2009-та Движение за права и свободи бяха трета политическа мощ с 610 521 гласа или 14.45%. През 2013-та поддръжката за придвижването беше 11.31% или 400 466 гласа, а година по-късно се усили на 14.84% или 487 134 гласа. На изборите през 2017-та Движение за права и свободи остана четвърта политическа мощ след Обединените патриоти с 9,24% или 315 976 гласа. На този декор резултатът от неделя е растеж в поддръжката - 10.49% или 335 701 гласа.
Извън триумфа на партията на Слави Трифонов ИТН, която стана втора политическа мощ, изборите в неделя бяха триумф и за Демократична България. Коалицията събра 302 270 гласа или 9.45%, при 107 407 гласа или 3,14% през 2017 година, когато Реформаторският блок не съумя да влезе в Народното събрание (разбира се, с уточнението че в тези обединения влизат разнообразни партии). На изборите през 2014-та поддръжката за Реформаторския блок беше 8.89% или 291 806 гласа.
Парламентарният избор в неделя остави под чертата за влизане в 45-ото Народно събрание патриотичните обединения. Вътрешна македонска революционна организация събра 116 430 гласа или 3.64%. Патриотичната коалиция Воля-НФСБ получи поддръжката на 75 921 българи или 2.37%. Атака събра единствено 15 660 гласа или 0.49% и за първи път, откогато взе участие на парламентарни избори, не влезе в Народното събрание.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ