Този път думата не е нарицателно, а собствено име. Разговорът

Този път думата не е нарицателно, а лично име. Разговорът в студиото е за Левиатан – митичното страшилище, което Бог демонстрира на Йов, и за това споделя Вехтият завет.

Но „ Левиатан “ е и най-важната книга и на Томас Хобс, в която този ренесансов мъдрец разсъждава за държавното устройство, за индивида и формите на социална организация. Човек за индивида е вълк, счита той. Хаос и война на всички против всички заплашват хората, в случай че не делегират част от свободите си на суверена, постулира Хобс.

Левиатан е прелъстителен облик за тълкования в изобразителното изкуство, киното, музиката – да си спомним кино лентата на Андрей Звягинцев със същото име, донесъл доста награди на основателя си.

Та що е Левиатан – фантом на насилието от тъмното минало, митична емблема на човешката двойнственост, или метафора за държавната власт?

В студиото дискутират по тематиката философът професор Стилиян Йотов от СУ. Той споделя забавни и непознати неща за Хобс. Д-р Митко Новков и доктор Петър Айолов се стопират върху кино лентата на Звягинцев и връзката му със модерна Русия, само че и се гмуркат в библейското – а дали Левиатан не е образец за Божието господство и за непознаваемостта на замисъла от елементарния човек? По телефона културният антрополог Ивайло Цветков - Нойзи разсъждава за митологичните превъплъщения на чудовището Левиатан, както и за актуалните му проекции.
Убиването на Левиатан, Гравюра от Густав Доре, 1865