Той успява да открие смешното във всичко около себе си

Той съумява да открие смешното във всичко към себе си и по този начин да трансформира хумора в своя специалност. Днес е един от най-известните български писатели и хумористи, както и дълготраен основен редактор на вестник " Стършел ". Михаил Вешим е Човек на деня на Свободна Европа.

Като дребен обича да разсмива съучениците си. Заради това му се постанова да прекарва повече време в коридора, в сравнение с в класната стая. Впоследствие хуморът се трансформира в негова специалност. Днес споделя, че пред физиката на тъгата избира химията на шегата.

Така кръщава и своята автобиография – " Химия на Шегата " . Писателят и сатирик Михаил Вешим се завръща на писателската сцена с нова хумористична история – неговата лична. Официалната премиера на книгата ще се състои по време на десетото издание на Софийския интернационален книжовен фестивал на 7 декември .

Михаил Мишев – Вешим прекарва детството си в Панчарево . Баща му е българският публицист Георги Мишев . В автобиографията си Вешим се разказва като „ едно ухилено хлапе “, което се залива от смях, без значение от обстановката.

„ Какво ти е толкоз смешно, Мишо? – питаше ме учителката в панчаревското начално учебно заведение. Я излез на открито! И влез, щом се насмееш! “, написа Вешим.

Вкъщи чете вестник " Стършел " и в началото се пробва да рисува карикатури. Това не му се отдава, само че пък съумява да разсмива съучениците си, като преразказва вицовете от вестника. Така той стартира да измисля и свои лични, а след това и да ги записва.

„ Открих химията на шегата, с цел да се върша на забавен пред близките, без да допускам, че това ще ми стане специалност “, написа той в книгата си.

Първите му фейлетони излизат във вестник " Средношколско знаме " и списание " Родна тирада " , когато е в 9-ти клас. Когато приключва гимназия, към този момент има към трийсет отпечатани фейлетона.

Още с първия си оповестен роман обръща името си наопаки – Вешим, с цел да се разграничи от известната фамилия на татко си. Той обаче не е сигурен, че би взел същото решение и през днешния ден.

„ Сега, в случай че трябваше да предпочитам, нямаше да пиша под псевдоним, тъй като през годините ми е носело повече обърквания. Да не приказваме, че непрекъснато ме назовават Вешин и считат, че съм внук на Ярослав Вешин . Веднъж пък една жена се обади в " Стършел " и търсеше господин Верешчагин “, споделя хумористът в изявление за.

Макар и да е роден в фамилията на публицист, още от дребен научава, че по завещание се предават единствено пари и заболявания, а за гения би трябвало да се работи.

„ Никой не може да те научи на писане - нито креативен курсове, нито академични преподаватели, даже и личният ти татко “, споделя Вешим.

Все отново той признава, че родствената връзка му е помогнала до някаква степен. В дома си още като дребен Вешим може да откри пъстра библиотека от книги, литературни вестници и списания. Освен това там постоянно се приказва за книги, а на посетители идват известни писатели.

„ От татко си научих не по какъв начин да пиша, а нещо доста по-важно: че писането е ежедневен труд, без почивен ден и хигиеничен полуден, без събота и неделя “, споделя той.

Доста време сътрудничи на " Стършел ", преди да бъде нает публично през 1982 година Когато го назначават черпи в дома си, където на посетители е писателят Борис Априлов . Той го поучава незабавно да напусне, тъй като във вестник не се става публицист.

„ Той самият е работил в " Стършел " и е напуснал. Аз му дадох обещание, само че останах към този момент над 40 години. " Стършел " се трансформира допълнително от вестник, това е идея “, споделя Вешим за БНР. През 2003 година той става основен редактор на изданието.

" Стършел " ме научи да виждам смешното в всекидневието, в елементарните случки, които другите хора отминават и не виждат. Аз в действителност не изобретявам сюжети, взимам ги от живота. Животът предлага доста по-големи парадокси, в сравнение с аз мога да измисля... ", споделя Вешим пред Дир.бг.

Тъжните парадокси в неговия живот също не са малко, само че той съумява да ги опише по радостен метод.

" Питам един продавач на будка за вестници: Имате ли " Стършел "? Той ми дава отговор: Няма „ Стършел ", но си вземи " Пчела и кошер " . Мисли, че " Стършел " е вестник за пчеларство, а е продавач на вестници! ", споделя Вешим в пред.

В това той вижда до каква степен е стигнало четенето у нас, както и че вестникарският поминък си отива. Вешим обаче не приема държавниците, които непрекъснато повтарят, че България е на дъното на Европейски Съюз.

" Какво щях да върша, в случай че бях съветски, турски сатирик или беларуски, или туркменистански. Единственият метод е или да не пиша, или да получавам плесници от властта, или да тичам някъде на запад. Къде на запад? В Германия , а може би щях да избягам и в България ", споделя още той пред БНР.

Днес Вешим е създател на стотици разкази и фейлетони. През 2008 година , дружно със сатирика Васил Сотиров , получава Националната премия за изцяло творчество в региона на хумора и сатирата " Райко Алексиев ".

Той споделя, че писането постоянно е било развлечение за него – игра на въображението и приема даже и личните си книги с подигравка.

" Аз не помня доста от книгите и текстовете си - някой път ми цитират личните редове и аз не си ги припомням, аха да кажа: Абе, какви са тия нелепости, кой ги написа такива... ", споделя той.

Романът му " Английският комшия " е една от двете български книги, номинирани за литературната премия на Европейския парламент. По романа е изработен сюжетът на едноименния филм с режисьор Дочо Боджаков , който излиза през 2011 г.