... Той изговаря Шекспировите реплики така, сякаш наистина ги мисли...

Аз съм Англия. Това е всичко ~ Сър Лорънс ОЛИВИЕ

"... Той изговаря Шекспировите реплики по този начин, като че ли в действителност ги мисли... " - споделя британският драматург Чарлз Бенет, който среща Лорънс Оливие през 1927 година Един от най-ранните триумфи на Оливие като шекспиров артист идва през 1935 година на лондонска сцена в спектакъла " Ромео и Жулиета " с Джон Гилгуд. След Втората международна война, на предлагането си към Уилям Уайлър да го режисира във кино версия на " Хенри V ", Оливие получава отвод и съвет - " да се режисира самичък ". Резултатът излиза през 1945 година като първата сериозна и сполучлива акомодация на Шекспир за кино с " Оскар " за извънредно достижение. Само три години по-късно Оливие надминава себе си, режисирайки се самичък в амбициозната акомодация на " Хамлет " (1948) и печели 4 награди " Оскар ", две от тях в свое лице – за най-хубав филм и най-хубава мъжка роля.

Лорънс Оливие е единственият представител в историята на " Оскар " -ите, режисирал себе си в награден от Академията филм.

Всичко е заложено през цялото време. Лорънс Кер Оливие е роден на 22 май 1907 година в Доркинг, графство Съри, Англия. Баща му е духовник и взема решение, че синът му ще стане артист. Всъщност, корените им идват от Франция. Родът Оливие се придвижва в Англия през ХVІІ век по религиозни аргументи. Те са протестанти-хугeноти, преследвани от Католическата черква. Първитe актьорски изяви са още на 15 години, след това Оливие учи в Лондското учебно заведение по театрална тирада и трагични изкуства. Успехът идва скоро. През 1929 година година той сполучливо се подвизава и в Лондон, и в Ню Йорк ( " Краят на пътя ", " Личен живот " ).

Portrait of Laurence Olivier, 1930's

Vivien Leigh and Laurence Olivier, 1950's

Laurence Olivier, Vivien Leigh, Marilyn Monroe, and Arthur Miller during a press conference for The Prince and the Showgirl, 1957

Една млада англичанка, едвам почнала кариерата си на сцената, се влюбва в Лорънсовия " Ромео ". През 1937 година тя е Офелия за Хамлет в специфичния театър в Елсинор, Дания. През 1940 година става втора брачна половинка на Лорънс Оливие. И двамата се завръщат след сполучливо показване на американския екран през 1939 година Тя е Вивиан Лий и звездата в " Отнесени от вихъра " (с Кларк Гейбъл). През 1944 година двойката Оливие-Лий към този момент е снимала дружно четири кино лентата и отпътува с режисьора Чарлз Бенет за Шотландия, с цел да пресъздават действителна история за шотландско момиче, упрекнато в убийството на своя френски ухажор. Търсейки обстоятелства за сюжета, тримата кинотворци се демонстрират като съвременници на Шерлок Холмс и изравят доказателства, незнайни на процеса, които могат да изпратят младата жена напряко на бесилката. Затова и планът е зарязан. По време на 20-годишния си брак Вивиан Лий и Лорънс Оливие се появяват на театралните подиуми в Англия и Америка, само че се снимат във филми, единствено когато в действителност имат потребност от пари. През 1951 година Оливие работи върху екранната акомодация на романа на Теодор Драйзър " Сестра Кери ", само че нe е удовлетворен от себе си и в никакъв случай не приказва за кино лентата. По това време Вивиан приключва присъединяване си във филмирането на пиесата на Тенеси Уилямс " Трамвай предпочитание " и получава втори " Оскар " за ролята си на Бланш Дюбоа.

В биографията на Лорънс Оливие (изд. 1987) за холивудския му интервал от 30-те години се отбелязва, че първата му брачна половинка Джил Езмънд е по-голяма звезда от него по това време. В киното той е превъзхождан от втората си брачна половинка Вивиан Лий, макар че описът с филмовите му функции е четири пъти по-дългъг от нейния.

Половината от капитала му в киното идва с " Играчът " на Тони Ричардсън, за първи път подложен като театър на Лондонска сцена през 1957 година Във кино лентата взе участие и бъдещата му трета брачна половинка Джоан Плоурайт. Двамата подписват брак през 1960 година и остават дружно до гибелта на Оливие. Прекосявайки Атлантика през 1958 година, ролята на Арчи Райс в " Играчът " затвърждава триумфа му в Америка. Той към този момент е завладял Холивуд още през 1940г. с " Ребека " на Хичкок, " Гордост и предубеждения " и парада на звездите във военната драма " 49-ти ПАРАЛЕЛ ".

След Втората международна война стартира Шекспировата епоха в биографията на Оливие, която остава емблематична за творчеството му с " Хенри V ", " Хамлет ", " Ричард ІІІ ", " Отело ". Междувремено отхвърля ролята на проф. Хумбърт в " Лолита ".

През 1974 година по едно и също време е номиниран за " ЕММИ " в две телевизионни функции - " Дългия път на деня към нощта " и " Венецианският търговец ". Последната му велика роля е в тв адпатация на " Крал Лир ", отнасяйки последната премия " ЕММИ " в своята сбирка от 70-те.

Laurence Olivier and Eileen Herlie in Hamlet directed by Laurence Olivier, 1948

Laurence Olivier in Hamlet directed by Laurence Olivier, 1948

Laurence Olivier and Jean Simmons in Hamlet directed by Laurence Olivier, 1948

Зад кадър:
• През 1985 година на Церемонията по връчването на премиите " Оскар " Лорънс не помни да прочете номинациите за най-хубав филм, просто отваря плика и без оповестена конкуренция прогласява спечелилия - " АМАДЕУС " на Милош Форман.
• Въпреки своите благороднически трофеи отхвърля да води диалог, в който не се обръщат към него с " Лари ".
• През 1947 година става Кавалер на Кралския медал.
• През 1970 година получава доживотната купа " Лорд ". Погребан е в Уестминстърското абатство в Лондон.
• През 1984 година излиза автобиографичната му книга " Изповеди на един артист ".

Споделени мисли:

Винаги признава, че за него работата е повече от всичко: " Без играта не мога да вдишвам. "

" Аз съм Англия. Това е всичко. "

" Всички приказват за МЕТОДА. Какъв способ? Аз учех, че всеки от нас би трябвало да има собствен СОБСТВЕН способ. "

" Но скъпа, това е твое решение. " - към млада актриса, оплакваща се от несериозно отношение, тъй като е русокоска.

" Тя е професионален дилетант. " - за Мерилин Монро.

" Не познавам по-добра работа от тази, дадена на артиста - да учи човешкото сърце на умеенето да се познава. "

" Естествено, всички сме играли, това е присъщ инстинкт във всеки от нас. Някои са по-добри от други, само че всички сме били в функции, други към момента са - политици, плейбои, кардинали и крале ".

" Актьорът би трябвало да може да сътвори галактика в дланта на ръката си ".

Автор: Златна Романова

Vivien Leigh and Laurence Olivier in Anthony and Cleopatra by Cornell Capa, 1951