Фатален сблъсък: Първото и последно плаване на „Титаник“
Той е измежду най-големите и първокласни кораби за своето време, считан е даже за непотопяем. Но още на първото си корабоплаване " Титаник " колидира с айсберг и за броени часове потъва в ледените води на Атлантическия океан, написа.
На 14 април 1912 година считаният за непотопяем първокласен лайнер „ Титаник " се движи по премиерния си маршрут от Саутхемптън към Ню Йорк. Нощта е леденостудена, звездното небе е ясно. Корабът, който е с дължина 269 метра, височина 53 и ширина 28 метра се движи със скорост от 22,5 възела през спокойните води.
Непосредствено преди среднощ пасажерите усещат леко клатене, на което не придават изключително значение. „ Когато хванах дръжката на вратата към каютата, се усети втори удар, а след това имаше и трети ", споделя след това пасажерката Едит Ръсел .
Причината за разтърсванията, на които съвсем никой не обръща внимание, е 300 000 тонен айсберг, в който се удря „ Титаник " на 300 морски благи от Нюфаундленд. Колизията е толкоз съдбовна, че корабът, който е прекарал само четири дни в намерено море, потъва за три часа. Сигналът „ Потъваме, елате бързо " стига прекомерно късно до корабите, които са наоколо и биха могли да се притекат на помощ.
Недостатъчен брой спасителни лодки
„ Титаник " е единият от двата флагмана на компанията „ White Star Line ". Желанието на английската компания е посредством тях да се наложи на мощно конкурентния пазар на трансатлантическите пътувания. И по тази причина залага повече на лукса, вместо на бързината. „ Титаник " разполага с голяма палуба за разходки и с луксозно стълбище, облицовано с дъбово дърво. Има разнообразни салони, отопляем басейн, както и стадиони за разнообразни спортни занимания. Всичко това обаче е разполагаем единствено за настанените по горните етажи мултимилионери, железопътни магнати, писатели и политици. Немалка част от пасажерите са емигранти, които заемат пространствата от трета класа в търбуха на презокеанския лайнер.
Радостта на богатите обаче трае единствено до конфликта с айсберга, в следствие от който в корпуса на кораба зейва голяма дупка. В първия час в трюма се изливат 22 000 тона вода. Бързо излиза наяве, че " Титаник " няма да може да бъде избавен - въпреки корабният оркестър да продължава безстрашно да свири за усмиряване на пасажерите до самото поглъщане.
Тъй като тогавашните наставления за сигурност са направени за по-малки пътнически кораби - с размери към една четвърт от тези на „ Титаник ", на борда на големия първокласен лайнер няма задоволително избавителни лодки. А някои от наличните избавителни лодки даже не се запълват напълно - и тъй като дамите от първа класа се страхували да не съсипят прелестните си рокли, и тъй като офицерският състав на кораба кардинално забранил на мъжете да се качват в лодките. Накрая от общия брой пасажери - 2200 души, се избавят единствено 700.
Катастрофата се трансформира в мит
Началото на мита за „ Титаник " се поставя още директно след потъването: месец по-късно към този момент е реалност немият филм „ Спасена от „ Титаник " с актрисата Дороти Гибсън , която е измежду оживелите. Вестниците се втурват да търсят очевидци на събитието. Мошеници като Макс Дитмар-Питман, който се показва за офицер от екипажа на „ Титаник ", припечелват много положителни пари с измислени истории за претърпяното. Но точно Дитмар-Питман със своите разкази въодушевява писателя Йозеф Пелц декор Фелинау да напише своя бестселър „ Титаник. Трагедията на един океански исполин " (1936).
Темата се трансформира в същински фетиш обаче много години по-късно - с кино лентата „ Титаник " на Джеймс Камерън и с едноименната холивудска мелодрама (1997) за любовта сред двама пасажери от първа и от трета класа.
Това, че „ Титаник " се помни и до през днешния ден, се изяснява най-вече с неговото поглъщане. Тъй като неговият близнак - корабът „ Олимпик " , който за времето си е най-големият в света, е същинското знамение на техниката и лукса. Когато той се насочва на първото си пътешестване през 1911-а, единствено няколко месеца преди „ Титаник ", кеят е препълнен от публицисти и зяпачи. По-късно - когато се оказва, че няма задоволително фотоси от „ Титаник ", фрагменти от „ Олимпик " се пробутват за документи от авариралия лайнер.
„ Олимпик " от своя страна плава сполучливо повече от три десетилетия - изминава четири милиона километра и пресича Атлантика 500 пъти. А през днешния ден е съвсем пропуснат.
На 14 април 1912 година считаният за непотопяем първокласен лайнер „ Титаник " се движи по премиерния си маршрут от Саутхемптън към Ню Йорк. Нощта е леденостудена, звездното небе е ясно. Корабът, който е с дължина 269 метра, височина 53 и ширина 28 метра се движи със скорост от 22,5 възела през спокойните води.
Непосредствено преди среднощ пасажерите усещат леко клатене, на което не придават изключително значение. „ Когато хванах дръжката на вратата към каютата, се усети втори удар, а след това имаше и трети ", споделя след това пасажерката Едит Ръсел .
Причината за разтърсванията, на които съвсем никой не обръща внимание, е 300 000 тонен айсберг, в който се удря „ Титаник " на 300 морски благи от Нюфаундленд. Колизията е толкоз съдбовна, че корабът, който е прекарал само четири дни в намерено море, потъва за три часа. Сигналът „ Потъваме, елате бързо " стига прекомерно късно до корабите, които са наоколо и биха могли да се притекат на помощ.
Недостатъчен брой спасителни лодки
„ Титаник " е единият от двата флагмана на компанията „ White Star Line ". Желанието на английската компания е посредством тях да се наложи на мощно конкурентния пазар на трансатлантическите пътувания. И по тази причина залага повече на лукса, вместо на бързината. „ Титаник " разполага с голяма палуба за разходки и с луксозно стълбище, облицовано с дъбово дърво. Има разнообразни салони, отопляем басейн, както и стадиони за разнообразни спортни занимания. Всичко това обаче е разполагаем единствено за настанените по горните етажи мултимилионери, железопътни магнати, писатели и политици. Немалка част от пасажерите са емигранти, които заемат пространствата от трета класа в търбуха на презокеанския лайнер.
Радостта на богатите обаче трае единствено до конфликта с айсберга, в следствие от който в корпуса на кораба зейва голяма дупка. В първия час в трюма се изливат 22 000 тона вода. Бързо излиза наяве, че " Титаник " няма да може да бъде избавен - въпреки корабният оркестър да продължава безстрашно да свири за усмиряване на пасажерите до самото поглъщане.
Тъй като тогавашните наставления за сигурност са направени за по-малки пътнически кораби - с размери към една четвърт от тези на „ Титаник ", на борда на големия първокласен лайнер няма задоволително избавителни лодки. А някои от наличните избавителни лодки даже не се запълват напълно - и тъй като дамите от първа класа се страхували да не съсипят прелестните си рокли, и тъй като офицерският състав на кораба кардинално забранил на мъжете да се качват в лодките. Накрая от общия брой пасажери - 2200 души, се избавят единствено 700.
Катастрофата се трансформира в мит
Началото на мита за „ Титаник " се поставя още директно след потъването: месец по-късно към този момент е реалност немият филм „ Спасена от „ Титаник " с актрисата Дороти Гибсън , която е измежду оживелите. Вестниците се втурват да търсят очевидци на събитието. Мошеници като Макс Дитмар-Питман, който се показва за офицер от екипажа на „ Титаник ", припечелват много положителни пари с измислени истории за претърпяното. Но точно Дитмар-Питман със своите разкази въодушевява писателя Йозеф Пелц декор Фелинау да напише своя бестселър „ Титаник. Трагедията на един океански исполин " (1936).
Темата се трансформира в същински фетиш обаче много години по-късно - с кино лентата „ Титаник " на Джеймс Камерън и с едноименната холивудска мелодрама (1997) за любовта сред двама пасажери от първа и от трета класа.
Това, че „ Титаник " се помни и до през днешния ден, се изяснява най-вече с неговото поглъщане. Тъй като неговият близнак - корабът „ Олимпик " , който за времето си е най-големият в света, е същинското знамение на техниката и лукса. Когато той се насочва на първото си пътешестване през 1911-а, единствено няколко месеца преди „ Титаник ", кеят е препълнен от публицисти и зяпачи. По-късно - когато се оказва, че няма задоволително фотоси от „ Титаник ", фрагменти от „ Олимпик " се пробутват за документи от авариралия лайнер.
„ Олимпик " от своя страна плава сполучливо повече от три десетилетия - изминава четири милиона километра и пресича Атлантика 500 пъти. А през днешния ден е съвсем пропуснат.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ