Аз да не съм страхливец? Как Антон отиде на война, за да спечели пари за операция
Той е заровен в железен ковчег с прозорче. Съвсем до неотдавна е желал единствено едно - да изкара пари от това, че подписва контракт с съветската войска и става професионален боец. С парите е считал да си направи интервенция на лицето и да помогне на майка си.
Тази история завършва на 25 май в гробището на едно село на юг от Санкт-Петербург. 21-годишният Антон Федосеев е бил изпратен да води война в Украйна и е погубен в Харковска област. Приживе са го наричали „ момчето с необятната душа “.
Антон се ражда с тежък недостатък - по време на раждането пъпната шнур се омотава към лицето му и се постанова да му бъде направена незабавна интервенция. Израства в многодетно селско семейство. Бащата умира през 2004 година, майката сама отглежда четирите си деца.
Заветната фантазия на Антон е била да си направи пластична интервенция на лицето, с цел да може носът му да бъде като на другите. Да завоюва пари за такава интервенция на село не е било действително, споделят всички негови познати. Затова след казармата Антон се съгласява да подпише контракт с съветската войска за професионална военна работа.
"Момченца от селата "
Последният пост на Антон Федосеев в обществената мрежа „ ВКонтакте “ е фотография на тапия от Бегуницкия агротехнически колеж, където е учил за тракторист. През лятото на 2020 година приключва и на 20 години получава призовка от военното окръжие.
"Последния път си писахме през октомври 2020 година, когато той към този момент служеше в гр. Мурманск ", спомня си Наталия Сабодаш , възпитателка във Волосовския център за обществено обслужване на популацията. Получила е от него известие: „ Здравейте, да не сте ме не запомнили? Аз съм в казармата от юли. “
"Антон още тогава загатваше, че обмисля да остане на професионална военна работа. Може би не виждаше вероятности в това да остане у дома. Все отново би трябвало някак и с нещо да се живее, а на село да намериш работа си е същински героизъм. В армията всичко е доста по-просто - дават обещание ти положителни пари, описват ти за непоклатимост и индивидът е твой. Антон не ме потърси повече, аз също не му писах – армията си е войска ", споделя Наталия.
Наталия работи от над 20 години като възпитателка в центъра за реабилитация, където Антон е прекарал две години от живота си. За пръв път е попаднал там, до момента в който е бил в главното учебно заведение, за втори – в осми клас. Причината е в това, че Антон не е имал татко, а майка му е пиела. Заедно с него в центъра е бил и по-малкият му брат, за който се е грижел.
"Обикновено децата в такива фамилии също са проблематични: зарязват ученето, влизат в спорове с другите. Но тук обстановката беше тъкмо противоположната. Антон беше доста виновен ", споделя Наталия.
Друга служителка на Волосовския център, Инна Тимофеева , също си спомня Антон като "момче с необятна душа ". Наскоро го е видяла на улицата: "Видях този дребен, слаб, нежен човек, който неразбираемо за какво изпратиха на тази "специална интервенция ". Явно като наемник, другояче той не би отишъл ", счита тя. Според Инна Антон в никакъв случай не е прибягвал до принуждение.
“Мисля, че всичко това е погрешно. Каквито и да са аргументите, не би трябвало да бъдат изпращани [на война] момченца от селата “, - отбелязва тя.
У дома, където няма вероятност
Волосовският център се намира на 80 км. от Санкт-Петербург и на 45 мин. с кола от с. Болшой Сабск – мястото, в което е роден Антон. Селото има към 1500 поданици, вили, няколко пететажни блока и езеро, което е някогашна кариера за рандеман на пясък. Има и част от дребен цех за произвеждане на асфалт, от който, по думите на локалните, „ е останала някаква неразбираема площадка “.
Един от разположените в гората пететажни блокове, именуван в селото „ Вавилонската кула “, е бил употребен като място за краткотрайно задържане на задържани.
Сестрата на Антон Альона Федулова счита, че брат й се е озовал в Украйна заради желанието си по някакъв метод да устрои живота си.
"След като приключи учебно заведение, Антон изкара курс за ръководство на трактори ", споделя тя, само че незабавно прибавя, че локалните ферми не заплащат съвсем нищо. "Брат ми се опита да откри някаква въпреки и дребна непоклатимост и по този начин подписа контракт с армията, макар че ние се опитвахме да го разубедим. Когато му предложиха да замине за Украйна , той към момента имаше опция да се откаже. Но той постоянно споделяше: „ Аз да не съм страхливец? “ И се е съгласи ".
В фамилията на Федосееви има четири деца. Най-голямата Альона е на 38 години, тя е обществен служащ. Заедно с мъжа си и 16-годишната си щерка сега живеят във Волосово. Разнася артикули, оказва помощ на възрастните хора да отидат в магазина, да се запишат на обзор в болничното заведение. Заплатата й е дребна, само че мъжът й също не безделничи, тъй че парите стигат, твърди Альона. Миша , който дружно с Антон е живял в центъра за реабилитация, е най-малкият и към момента се намира под опеката на сестра си – тази година ще навърши 18.
"Въпреки всички проблеми, ние постоянно сме били заедно семейство. Никога не е имало случай някой да упрекна мама за нещо. На село постоянно е било мъчно с работата. По-рано мама записваше показанията на уредите в завода, метеше дворове, помагаше в учебния стол – правеше всичко, с цел да ни помогне. После стартира да пие, започнаха проблемите със здравето й. През това време аз към този момент живеех в апартамент чартърен в прилежащата постройка. После се реалокирах във Волосово, братята ми също пристигнаха. Мама по този начин си и остана в Болшой Сабск ", споделя Альона.
Тя приказва с брат си за финален път на 10 май. Антон й се е обадил, с цел да се похвали с положителната заплата, поради която към този момент можел да оказва помощ на майка им финансово. „ Каза, че ги предислоцират някъде и че известно време няма да има връзка с него. Но след това щял да има огромна отпуска и безусловно щял да си пристигна “.
Альона споделя, че Антон е възнамерявал да си прави пластична интервенция. „ Много се притесняваше от външния си тип, искаше да завоюва задоволително за интервенция, а от кое място такива пари? “
„ Шойгу, другарю Путин, вашите деца са в чужбина “
Антон Федосеев е служил като механик-водач в 200-а Отделна Мотострелкова Бригада от Бреговите войски на съветския Северен флот (военна част 08275), ситуирана единствено на няколко километра от границата на Норвегия и Финландия. Две години по-рано военнослужещите от тази бригада са се оплаквали от непоносимите условия за работа. Ето един образец:
„ Шойгу, другарю Путин, вашите деца са в чужбина. На вас всичко ви е наред, да ви ***. Нали? А ето по какъв начин живеят офицерите и бойците в съветската войска, 200 мотострелкова бригада, в.ч. 08275. Командирът на бригадата дори не идва тук, все му е все едно, да му ***, по какъв начин живеят подчинените му. Най-важното му е да отиде командировка в Сирия, да завоюва парички. Това е за него най-важното “, - споделя пред камерата сержантът от бригадата Михаил Баленко, след което неотложно е уволнен.
Военните се оплакват и от корупция: искаш ли да служиш, би трябвало да си платиш; би трябвало ли ти награда, дават ти единствено половината, описват те на нашия сътрудник. По техни думи, заплатите са съществени. Те мъчно биха получавали по 60 000 рубли (886 евро) в „ цивилния живот “.
В началото на март изданието Odessa Journal описа, че украинската войска е атакувала съветската 200–а бригада малко откакто подразделението е пресякло украинската граница покрай гр. Харков. Украинският публицист Юрий Буцов е преброил повече от 30 бр. унищожена или пленена техника - камиони КАМАЗ и бронирани машини.
Украинците са употребявали управляеми противотанкови ракети “Джавелин “, които нападат от горе надолу, поразявайки най-незащитената част на танка.
200-а бригада в настоящия си тип съществува от 1997 година, само че нейната история стартира още преди Втората международна война. През 2014 година елементи от бригадата вземат участие във войната в Донбас, за което тогава оповестява Barents Observer.
„ Батальонно-тактическа група на 200-а обособена мотострелкова бригада, която взе участие в „ профилираната военна интервенция “ на територията на Украйна е понесла обилни загуби в жива мощ. От 648 военнослужащи, които са изпратени, са убити 645. От оживелите трима, двама са ранени “, оповестява в края на март съветникът на Офиса на президента на Украйна Алексей Арестович . Руското Министерство на защитата не разяснява тези данни.
Роднините на Антон Федосеев са известени, че той е бил погубен на 18 май: попаднал е под артилерийски обстрел в Харковска област. Докаран е до родното си място в железен ковчег с прозорче, след което на 25 май е заровен.
"Всичко това е толкоз извънредно, - споделя Наталя Сабодаш. – Моят внук е на 21, на колкото беше и Антон, той още учи и не желае да върви в армията. А и никой не желае да го пусне там към този момент. Ако по-рано споделях: какво толкоз, една година ще послужиш, върви. Сега съм съперник на армията. Антон не е първото момче от нашия център, което погребахме тази пролет. През април донесоха различен в закрит ковчег – дори една година не беше отслужил. Наборник, многодетно семейство, евентуално и той е отишъл поради парите. Витаят разнообразни клюки по какъв начин отиват там такива млади момчета: някои ги подмамват с пари, други може и да „ ги подпишат “ вместо тях в някой документ.
По думите на Альона Федулова, управляващите оказват помощ на фамилията й при оформянето на документите за паричното обезщетение след гибелта на брат й. „ Опростиха процеса, по този начин да се каже. А за това, че ги връщат в ковчези… Не знам, нужна ли ни беше тази специфична интервенция? Не запознат съм това, дори не чета вести. Колкото по-малко знаеш, толкоз по-добре спиш “, счита Альона.
Тази история завършва на 25 май в гробището на едно село на юг от Санкт-Петербург. 21-годишният Антон Федосеев е бил изпратен да води война в Украйна и е погубен в Харковска област. Приживе са го наричали „ момчето с необятната душа “.
Антон се ражда с тежък недостатък - по време на раждането пъпната шнур се омотава към лицето му и се постанова да му бъде направена незабавна интервенция. Израства в многодетно селско семейство. Бащата умира през 2004 година, майката сама отглежда четирите си деца.
Заветната фантазия на Антон е била да си направи пластична интервенция на лицето, с цел да може носът му да бъде като на другите. Да завоюва пари за такава интервенция на село не е било действително, споделят всички негови познати. Затова след казармата Антон се съгласява да подпише контракт с съветската войска за професионална военна работа.
"Момченца от селата "
Последният пост на Антон Федосеев в обществената мрежа „ ВКонтакте “ е фотография на тапия от Бегуницкия агротехнически колеж, където е учил за тракторист. През лятото на 2020 година приключва и на 20 години получава призовка от военното окръжие.
"Последния път си писахме през октомври 2020 година, когато той към този момент служеше в гр. Мурманск ", спомня си Наталия Сабодаш , възпитателка във Волосовския център за обществено обслужване на популацията. Получила е от него известие: „ Здравейте, да не сте ме не запомнили? Аз съм в казармата от юли. “
"Антон още тогава загатваше, че обмисля да остане на професионална военна работа. Може би не виждаше вероятности в това да остане у дома. Все отново би трябвало някак и с нещо да се живее, а на село да намериш работа си е същински героизъм. В армията всичко е доста по-просто - дават обещание ти положителни пари, описват ти за непоклатимост и индивидът е твой. Антон не ме потърси повече, аз също не му писах – армията си е войска ", споделя Наталия.
Наталия работи от над 20 години като възпитателка в центъра за реабилитация, където Антон е прекарал две години от живота си. За пръв път е попаднал там, до момента в който е бил в главното учебно заведение, за втори – в осми клас. Причината е в това, че Антон не е имал татко, а майка му е пиела. Заедно с него в центъра е бил и по-малкият му брат, за който се е грижел.
"Обикновено децата в такива фамилии също са проблематични: зарязват ученето, влизат в спорове с другите. Но тук обстановката беше тъкмо противоположната. Антон беше доста виновен ", споделя Наталия.
Друга служителка на Волосовския център, Инна Тимофеева , също си спомня Антон като "момче с необятна душа ". Наскоро го е видяла на улицата: "Видях този дребен, слаб, нежен човек, който неразбираемо за какво изпратиха на тази "специална интервенция ". Явно като наемник, другояче той не би отишъл ", счита тя. Според Инна Антон в никакъв случай не е прибягвал до принуждение.
“Мисля, че всичко това е погрешно. Каквито и да са аргументите, не би трябвало да бъдат изпращани [на война] момченца от селата “, - отбелязва тя.
У дома, където няма вероятност Волосовският център се намира на 80 км. от Санкт-Петербург и на 45 мин. с кола от с. Болшой Сабск – мястото, в което е роден Антон. Селото има към 1500 поданици, вили, няколко пететажни блока и езеро, което е някогашна кариера за рандеман на пясък. Има и част от дребен цех за произвеждане на асфалт, от който, по думите на локалните, „ е останала някаква неразбираема площадка “.
Един от разположените в гората пететажни блокове, именуван в селото „ Вавилонската кула “, е бил употребен като място за краткотрайно задържане на задържани.
Сестрата на Антон Альона Федулова счита, че брат й се е озовал в Украйна заради желанието си по някакъв метод да устрои живота си.
"След като приключи учебно заведение, Антон изкара курс за ръководство на трактори ", споделя тя, само че незабавно прибавя, че локалните ферми не заплащат съвсем нищо. "Брат ми се опита да откри някаква въпреки и дребна непоклатимост и по този начин подписа контракт с армията, макар че ние се опитвахме да го разубедим. Когато му предложиха да замине за Украйна , той към момента имаше опция да се откаже. Но той постоянно споделяше: „ Аз да не съм страхливец? “ И се е съгласи ".
В фамилията на Федосееви има четири деца. Най-голямата Альона е на 38 години, тя е обществен служащ. Заедно с мъжа си и 16-годишната си щерка сега живеят във Волосово. Разнася артикули, оказва помощ на възрастните хора да отидат в магазина, да се запишат на обзор в болничното заведение. Заплатата й е дребна, само че мъжът й също не безделничи, тъй че парите стигат, твърди Альона. Миша , който дружно с Антон е живял в центъра за реабилитация, е най-малкият и към момента се намира под опеката на сестра си – тази година ще навърши 18.
"Въпреки всички проблеми, ние постоянно сме били заедно семейство. Никога не е имало случай някой да упрекна мама за нещо. На село постоянно е било мъчно с работата. По-рано мама записваше показанията на уредите в завода, метеше дворове, помагаше в учебния стол – правеше всичко, с цел да ни помогне. После стартира да пие, започнаха проблемите със здравето й. През това време аз към този момент живеех в апартамент чартърен в прилежащата постройка. После се реалокирах във Волосово, братята ми също пристигнаха. Мама по този начин си и остана в Болшой Сабск ", споделя Альона.
Тя приказва с брат си за финален път на 10 май. Антон й се е обадил, с цел да се похвали с положителната заплата, поради която към този момент можел да оказва помощ на майка им финансово. „ Каза, че ги предислоцират някъде и че известно време няма да има връзка с него. Но след това щял да има огромна отпуска и безусловно щял да си пристигна “.
Альона споделя, че Антон е възнамерявал да си прави пластична интервенция. „ Много се притесняваше от външния си тип, искаше да завоюва задоволително за интервенция, а от кое място такива пари? “
„ Шойгу, другарю Путин, вашите деца са в чужбина “
Антон Федосеев е служил като механик-водач в 200-а Отделна Мотострелкова Бригада от Бреговите войски на съветския Северен флот (военна част 08275), ситуирана единствено на няколко километра от границата на Норвегия и Финландия. Две години по-рано военнослужещите от тази бригада са се оплаквали от непоносимите условия за работа. Ето един образец:
„ Шойгу, другарю Путин, вашите деца са в чужбина. На вас всичко ви е наред, да ви ***. Нали? А ето по какъв начин живеят офицерите и бойците в съветската войска, 200 мотострелкова бригада, в.ч. 08275. Командирът на бригадата дори не идва тук, все му е все едно, да му ***, по какъв начин живеят подчинените му. Най-важното му е да отиде командировка в Сирия, да завоюва парички. Това е за него най-важното “, - споделя пред камерата сержантът от бригадата Михаил Баленко, след което неотложно е уволнен.
Военните се оплакват и от корупция: искаш ли да служиш, би трябвало да си платиш; би трябвало ли ти награда, дават ти единствено половината, описват те на нашия сътрудник. По техни думи, заплатите са съществени. Те мъчно биха получавали по 60 000 рубли (886 евро) в „ цивилния живот “.
В началото на март изданието Odessa Journal описа, че украинската войска е атакувала съветската 200–а бригада малко откакто подразделението е пресякло украинската граница покрай гр. Харков. Украинският публицист Юрий Буцов е преброил повече от 30 бр. унищожена или пленена техника - камиони КАМАЗ и бронирани машини.
Украинците са употребявали управляеми противотанкови ракети “Джавелин “, които нападат от горе надолу, поразявайки най-незащитената част на танка.
200-а бригада в настоящия си тип съществува от 1997 година, само че нейната история стартира още преди Втората международна война. През 2014 година елементи от бригадата вземат участие във войната в Донбас, за което тогава оповестява Barents Observer.
„ Батальонно-тактическа група на 200-а обособена мотострелкова бригада, която взе участие в „ профилираната военна интервенция “ на територията на Украйна е понесла обилни загуби в жива мощ. От 648 военнослужащи, които са изпратени, са убити 645. От оживелите трима, двама са ранени “, оповестява в края на март съветникът на Офиса на президента на Украйна Алексей Арестович . Руското Министерство на защитата не разяснява тези данни.
Роднините на Антон Федосеев са известени, че той е бил погубен на 18 май: попаднал е под артилерийски обстрел в Харковска област. Докаран е до родното си място в железен ковчег с прозорче, след което на 25 май е заровен.
"Всичко това е толкоз извънредно, - споделя Наталя Сабодаш. – Моят внук е на 21, на колкото беше и Антон, той още учи и не желае да върви в армията. А и никой не желае да го пусне там към този момент. Ако по-рано споделях: какво толкоз, една година ще послужиш, върви. Сега съм съперник на армията. Антон не е първото момче от нашия център, което погребахме тази пролет. През април донесоха различен в закрит ковчег – дори една година не беше отслужил. Наборник, многодетно семейство, евентуално и той е отишъл поради парите. Витаят разнообразни клюки по какъв начин отиват там такива млади момчета: някои ги подмамват с пари, други може и да „ ги подпишат “ вместо тях в някой документ.
По думите на Альона Федулова, управляващите оказват помощ на фамилията й при оформянето на документите за паричното обезщетение след гибелта на брат й. „ Опростиха процеса, по този начин да се каже. А за това, че ги връщат в ковчези… Не знам, нужна ли ни беше тази специфична интервенция? Не запознат съм това, дори не чета вести. Колкото по-малко знаеш, толкоз по-добре спиш “, счита Альона.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ