Tой е на 30 години, от Сандански, женен. Шеф Масимо

Tой е на 30 години, от Сандански, женен. Шеф Масимо Ботура е индивидът, който е повлиял на стила му на готвене. Мечтае да отвори собствен ресторант. Голям почитател е на футболния клуб „ Левски ”. Отпадна от конкуренцията, само че споделя, че се е научил да работи в екип. Той даде и първото си изявление във вестник " Телеграф:

– Мартин, по какъв начин се чувствате, откакто отпаднахте от Hell’s Kitchen?

– За момента ми стана доста гадно, само че в този момент не толкоз. Бях сърдит, само че когато премислих нещата, беше окей. Може би не бях задоволително забавен за самия фен.

– Какво Ви даде присъединяване в предаването?

– Мотивация. Записах се в предаването, тъй като бях в мотивационна дупка. Имах потребност от нещо ново. Беше ми писнало от мястото, на което работех. Нямах развиване. За това се записах, с цел да работя с хора, които в действителност могат.

– Успяхте ли да станете другари с някой от формата. Имате ли любимец?

– Да, с съвсем всички. Павел и Богомил ми бяха най-близките вътре.

– Разкажи някоя занимателна преживелица по време на фотосите?

– Нонстоп имаше такива. Когато пътувахме за Враца, след това за Сандански. Играехме на игри, на които не съм считал, че мога да играя на тези години. Кънките и караокето ми бяха два от страховете, тъй като знам, че тези двете са ми доста сложни. Точно се надявах да няма нещо такова, и бам, тъкмо те се паднаха. На прибиране от Враца не спряхме да пеем по пътя. Надухме главата на целия екип.

– Бихте ли пробвал отново да карате кънки?

– Аз и преди този момент съм пробвал, само че безрезултатно. Само по оградата. Сега беше по същия метод. Аз по тази причина застанах на вратата, да вардя.

– А със звездите, има ли някой, с който си допаднахте?

– С Роксана и Къци, доста са радостни. Имаше една игра с асоциации, беше доста занимателно. Учудиха ме, че те познаха безусловно всичко. Аз персонално не бях играл от дете на тази игра, само че вътре доста постоянно я практикувахме. Всички игри бяха доста прочувствени и зареждащи.

В обичания Сандански
Епипът на Hell’s Kitchen на посетители в Сандански
Мартин предлага годежен пръстен на Николина пред 400 очевидци
Санданчанинът чака присъдата на началник Ангелов
Мартин и Николина обичат българския фолклор и носиите
– Като влязохте в предаването, споделихте, че мечтаете за личен ресторант, в този момент стартира ли преследването на тази фантазия?

– Да, само че след най-малко година. Първо имам други проекти, жена ми да забременее. Това ми е на първи проект.

– Вие със брачната половинка Ви сте дружно от доста време.

– Да, от 12-и клас. Много дълга обич. Видяхме се в 1-ви клас за първи път, ходехме дружно на карате. Бяхме един против различен. В 9-и клас бяхме в една и съща паралелка. Започнахме да се тормозим един различен. Първо аз нея, след това тя мен. В 12-и клас към този момент станахме гаджета, 5-6 години по-късно се оженихме.

– Помните ли първата Ви целувка?

– Да, на една поляна в Сандански. Много сантиментално, след учебно заведение, до една река. Спонтанно отидохме там, не го бях възнамерявал.

– А предлагането за брак?

– Доста добре го помня. Жена ми танцува национални танци и групата им вършат празник на Божик на 26 декември. Танцуват за едно село до Сандански. Отидох да им оказвам помощ за храната, която приготвят, за скарата най-много. Бях се уговорил с ръководителите й там да й направя предлагането пред всички. Имаше към 300-400 индивида. Идеята беше да си сложа една носия и да й предложа, до момента в който играе обичаното си хоро. Те да спрат музиката и да й дам пръстена. Точно и по този начин се получи, макар че имах дребни инциденти. Щях да си разбия главата от бързане да си взема носията. Докато бях на скарата, забравих защо съм пристигнал и по най-бързия метод трябваше да се случи всичко. Тя не го очакваше, макар че ние си живеехме дружно. Аз бях взел пръстена 2-3 месеца по-рано и го бях скрил. През цялото време се чудех дали не го е видяла, само че откакто видях какъв брой сюрпризирана беше, когато й паднах на колене, несъмнено не е предполагала.

– Съпругата Ви с какво се занимава?

– Тя също е в тази сфера, само че не тъкмо. Отвън е, отговорник на комерсиална зала.

– Разкажете за Италия, за Масимо Ботура. Искате ли да се запознаете с него, а за какво не и да посетите негов курс?

– Това е готвачът, който ме е въодушевил най-вече. Като метод на готвене и всички неща, с които се занимава. Много са нещата, които са ме въодушевили и ме карат да ходя по неговите стъпки. Да, желая да отида при него. Това ми е концепцията, да се развъртвам професионално по всевъзможни способи. Hell’s Kitchen беше една от задачите ми, да науча нови неща.

Обичам си България, само че не ми пречи да отида за самото развиване и самия опит, който мога да получа.

– Тоест, не бихте напуснали България?

– Абсолютно. Имал съм предложения за чужбина, само че не. Имам другари в Швейцария, които ми откриха работа за доста положителни пари, само че за мен родината си е татковина. По-добре да се мъчим тук ние, с цел да развием България, в сравнение с да работим за другите страни.

– Освен патриот, си огромен почитател на „ Левски ”?

– То се раждаш левскар. Бях на 7-8 годинки, от татко ми се зароди тази обич. Все още помня първия мач на Левски, на който той ме заведе. И по този начин до през днешния ден.
„ Телеграф ”