Джеймс Ливайн – диригентът, за когото музиката беше като дишането
Той беше същинска легенда още приживе. Роден на 23 юни 1943 в Синсинати, в фамилията на татко – цигулар, майка – актриса и дядо – кантор в синагогата, Джеймс Ливайн в никакъв случай не е имал подозрения по отношение на това, в каква посока би трябвало да поеме животът му.
„ За мен музиката е като дишането – споделя в едно свое изявление музикантът. – Ако ги нямаше нотите и мелодиите, щях да се усещам като на уединен остров. Започнах да пея, още преди да съм проговорил. Дори не бях навършил 4 години, когато потеглих на уроци по пиано. Нямаше подозрение, че това е моята орис. На родителите ми не им беше елементарно да се чудят по какъв начин да поддържат връзка с мен. Те трябваше твърдо да решат по какъв начин да получа „ обикновено “ образование и да изявя своята персона. Още тогава не намирах време за игри с другите момчета. Предпочитах концерти, художествени галерии и театрални постановки... “
На 10 години Джеймс Ливайн дебютира със симфоничния оркестър на Синсинати, изпълнявайки Втория клавирен концерт на Менделсон. Три години по-късно стартира да взема уроци по пиано при Рудолф Серкин в музикалното учебно заведение в Марлборо и по-късно – в Аспен при Розина Левин. През 1961, след довеждане докрай на влиятелното висше учебно заведение „ Walnut Hills High School “ в Синсинати, постъпва в „ Джулиард Скуул “, където учи диригентство при Жан Морел. Три години по-късно се дипломира и е включен в плана за американски диригенти към Симфоничния оркестър на Балтимор. През 1964-65 стажува при Джордж Сел в Кливлъндския Следствен отдел към окръжна прокуратура и по-късно остава да работи като негов помощник до 1970. През тази година той дебютира и като гост-диригент с оркестъра на Филаделфия на неговата открита лятна сцена – „ Robin Hood Dell “. Дебютира също и с Уелската национална опера и операта в Сан Франциско.
1971 е знаменателна година за Джеймс Ливайн. Тогава през месец юни той прави своя дебют в МЕТ с операта „ Тоска “ от Пучини. Две години по-късно – сезон 1973-1974 – става диригент на оперния спектакъл, а от 1976 стартира звездният му, 40-годишен интервал като музикален шеф на „ Метрополитън “. Но въпреки в съзнанието на множеството меломани името на Ливайн да е обвързвано с Метрополитън опера, диригентският му гений не се ограничаваше единствено и само с оперния спектакъл. 20 години от неговата звездна кариера – от 1973 до 1993 – бяха свързани с Чикагския симфоничен оркестър, от 1999 до 2004 той беше основен диригент на Мюнхенската филхармония, за чието израстване способства извънредно доста, а по-късно в продължение на 7 години – от 2004 до 2011 – бе музикален шеф на Бостонския симфоничен оркестър – първият роден в Америка диригент, заел тази влиятелна позиция. Изявяваше се с Виенската и Берлинската филхармония, дирижираше на фестивалите в Байройт, Залцбург, Тангълууд и Вербие, беше чест посетител на Лондонската филхармония и Щатскапеле – Дрезден.
Наричаха го „ маестро на прищевките “, въпреки съгласно мнозина той по-скоро да приличаше на добросърдечен мечок. „ Ролята на диригента постоянно се надценява “ – споделя в едно изявление от това време пред списание „ Бунте “ Джеймс Ливайн. – Когато той се появи на сцената, облечен във фрак, хората постоянно си споделят: „ А-ха, това е босът “. А в действителност всички членове на оркестъра, които свирят, са значими. Това е сложна система от връзки. Затова и от време на време не ми подхожда доста резултатът. Често той е нещо друго от това, което композиторът е желал да изрази. Но когато доближаването до оригинала е задоволително, аз съм удовлетворен. Това ми се е случвало по време на 2000-те ми концерта с „ Метрополитън опера “, както и тук, в Мюнхен. “.
Джеймс Ливайн не бе просто основен диригент на най-големия оперен спектакъл в света, той бе цяла ера в оперното изкуство. От дебюта си на сцената на МЕТ през 1971, до отдръпването му през 2018 той е дирижирал 2552 спектакъла, доста повече от всеки различен в историята на този спектакъл. Номиниран е 37 пъти за премиите „ Грами “ и ги е печелил 10 пъти. На процедура Ливайн бе най-популярният американски диригент след Ленърд Бърнстейн. През 1983 списание „ Тайм “ излезе с неговия лик на корицата и с голямо заглавие: „ Най-добрият маестро на Америка “.
За страдание, с изключение на сериозните здравословни проблеми, които през последните години го принуждаваха да дирижира върху особено направена за него инвалидна количка, Джеймс Ливайн бе заставен да изпие още една горчива чаша – той стана жертва на придвижването „ Me too “ и през 2018 бе уволнен от институцията, на която посвети повече от половината си живот. Малко след уволнението му Ливайн заведе дело против „ Метрополитен “ и изиска обезщетение за спирането на контракта му. На 11 януари 2021 се планираше концерт на симфоничен оркестър във Флоренция под негово дирижиране, само че концертът бе анулиран като формалното пояснение за това бе пандемията.
За него музиката в действителност беше като дишането. И когато му лишиха опцията да я прави, завърши и земният му път. Джеймс Ливайн ни напусна доскоро повече от месец и странното беше, че светът научи за неговата гибел едвам на 17 март, въпреки Маестрото да бе умрял на 9-ти. Засега към момента не е изяснено за какво персоналният му доктор е съобщил на медиите за гибелта му цяла седмица след настъпването ѝ. Но въпреки че си отиде наскърбен и болен, Ливайн остави след себе си прелестно завещание – голямо количество записи, които радват и ще не престават да радват всички, за които музиката е това, което беше и за самия него: светлина, наслада, съдба; задача и смисъл на съществуванието.
Четирите часа в съботната оперна вечер (17 април от 20 часа) на стратегия „ Христо Ботев “ ще бъдат отдадени на изкуството на Джеймс Ливайн. Под негово дирижиране ще звучи музика от Росини, Верди, Пучини, Бизе, Берлиоз и Гершуин. Ще ви предложим и второ деяние на операта „ Любовен елексир “ от Гаетано Доницети с присъединяване на Катлин Батл, Лучано Павароти, Доун Ъпшоу, Лео Нучи, Енцо Дара и хора и оркестъра на „ Метрополитън опера “. Записът е изработен през 1989 в Ню Йорк и е публикуван на компактдиск от компанията „ Deutsche Grammophon “.
„ За мен музиката е като дишането – споделя в едно свое изявление музикантът. – Ако ги нямаше нотите и мелодиите, щях да се усещам като на уединен остров. Започнах да пея, още преди да съм проговорил. Дори не бях навършил 4 години, когато потеглих на уроци по пиано. Нямаше подозрение, че това е моята орис. На родителите ми не им беше елементарно да се чудят по какъв начин да поддържат връзка с мен. Те трябваше твърдо да решат по какъв начин да получа „ обикновено “ образование и да изявя своята персона. Още тогава не намирах време за игри с другите момчета. Предпочитах концерти, художествени галерии и театрални постановки... “
На 10 години Джеймс Ливайн дебютира със симфоничния оркестър на Синсинати, изпълнявайки Втория клавирен концерт на Менделсон. Три години по-късно стартира да взема уроци по пиано при Рудолф Серкин в музикалното учебно заведение в Марлборо и по-късно – в Аспен при Розина Левин. През 1961, след довеждане докрай на влиятелното висше учебно заведение „ Walnut Hills High School “ в Синсинати, постъпва в „ Джулиард Скуул “, където учи диригентство при Жан Морел. Три години по-късно се дипломира и е включен в плана за американски диригенти към Симфоничния оркестър на Балтимор. През 1964-65 стажува при Джордж Сел в Кливлъндския Следствен отдел към окръжна прокуратура и по-късно остава да работи като негов помощник до 1970. През тази година той дебютира и като гост-диригент с оркестъра на Филаделфия на неговата открита лятна сцена – „ Robin Hood Dell “. Дебютира също и с Уелската национална опера и операта в Сан Франциско.
1971 е знаменателна година за Джеймс Ливайн. Тогава през месец юни той прави своя дебют в МЕТ с операта „ Тоска “ от Пучини. Две години по-късно – сезон 1973-1974 – става диригент на оперния спектакъл, а от 1976 стартира звездният му, 40-годишен интервал като музикален шеф на „ Метрополитън “. Но въпреки в съзнанието на множеството меломани името на Ливайн да е обвързвано с Метрополитън опера, диригентският му гений не се ограничаваше единствено и само с оперния спектакъл. 20 години от неговата звездна кариера – от 1973 до 1993 – бяха свързани с Чикагския симфоничен оркестър, от 1999 до 2004 той беше основен диригент на Мюнхенската филхармония, за чието израстване способства извънредно доста, а по-късно в продължение на 7 години – от 2004 до 2011 – бе музикален шеф на Бостонския симфоничен оркестър – първият роден в Америка диригент, заел тази влиятелна позиция. Изявяваше се с Виенската и Берлинската филхармония, дирижираше на фестивалите в Байройт, Залцбург, Тангълууд и Вербие, беше чест посетител на Лондонската филхармония и Щатскапеле – Дрезден.
Наричаха го „ маестро на прищевките “, въпреки съгласно мнозина той по-скоро да приличаше на добросърдечен мечок. „ Ролята на диригента постоянно се надценява “ – споделя в едно изявление от това време пред списание „ Бунте “ Джеймс Ливайн. – Когато той се появи на сцената, облечен във фрак, хората постоянно си споделят: „ А-ха, това е босът “. А в действителност всички членове на оркестъра, които свирят, са значими. Това е сложна система от връзки. Затова и от време на време не ми подхожда доста резултатът. Често той е нещо друго от това, което композиторът е желал да изрази. Но когато доближаването до оригинала е задоволително, аз съм удовлетворен. Това ми се е случвало по време на 2000-те ми концерта с „ Метрополитън опера “, както и тук, в Мюнхен. “. Джеймс Ливайн не бе просто основен диригент на най-големия оперен спектакъл в света, той бе цяла ера в оперното изкуство. От дебюта си на сцената на МЕТ през 1971, до отдръпването му през 2018 той е дирижирал 2552 спектакъла, доста повече от всеки различен в историята на този спектакъл. Номиниран е 37 пъти за премиите „ Грами “ и ги е печелил 10 пъти. На процедура Ливайн бе най-популярният американски диригент след Ленърд Бърнстейн. През 1983 списание „ Тайм “ излезе с неговия лик на корицата и с голямо заглавие: „ Най-добрият маестро на Америка “.
За страдание, с изключение на сериозните здравословни проблеми, които през последните години го принуждаваха да дирижира върху особено направена за него инвалидна количка, Джеймс Ливайн бе заставен да изпие още една горчива чаша – той стана жертва на придвижването „ Me too “ и през 2018 бе уволнен от институцията, на която посвети повече от половината си живот. Малко след уволнението му Ливайн заведе дело против „ Метрополитен “ и изиска обезщетение за спирането на контракта му. На 11 януари 2021 се планираше концерт на симфоничен оркестър във Флоренция под негово дирижиране, само че концертът бе анулиран като формалното пояснение за това бе пандемията.
За него музиката в действителност беше като дишането. И когато му лишиха опцията да я прави, завърши и земният му път. Джеймс Ливайн ни напусна доскоро повече от месец и странното беше, че светът научи за неговата гибел едвам на 17 март, въпреки Маестрото да бе умрял на 9-ти. Засега към момента не е изяснено за какво персоналният му доктор е съобщил на медиите за гибелта му цяла седмица след настъпването ѝ. Но въпреки че си отиде наскърбен и болен, Ливайн остави след себе си прелестно завещание – голямо количество записи, които радват и ще не престават да радват всички, за които музиката е това, което беше и за самия него: светлина, наслада, съдба; задача и смисъл на съществуванието.
Четирите часа в съботната оперна вечер (17 април от 20 часа) на стратегия „ Христо Ботев “ ще бъдат отдадени на изкуството на Джеймс Ливайн. Под негово дирижиране ще звучи музика от Росини, Верди, Пучини, Бизе, Берлиоз и Гершуин. Ще ви предложим и второ деяние на операта „ Любовен елексир “ от Гаетано Доницети с присъединяване на Катлин Батл, Лучано Павароти, Доун Ъпшоу, Лео Нучи, Енцо Дара и хора и оркестъра на „ Метрополитън опера “. Записът е изработен през 1989 в Ню Йорк и е публикуван на компактдиск от компанията „ Deutsche Grammophon “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ