Кремена Кунева за Фрог: Доскоро имахме бразда помежду си. Сега успешно се копаят пропасти
Това съобщи за ФрогНюз някогашният народен представител от " Демократична България " Кремена Кунева, съосновател и ръководител на фондация " За Доброто “.
Ето и цялото изявление:
Госпожо Кунева обществото ни като че ли постоянно е било по някакъв метод разграничено. Последният образец може би беше планът с пилона на Рожен. Сякаш обаче в никакъв случай това разделяне не е било толкоз осезаемо. С какво си го обяснявате?
Факт е, че обществото ни постоянно е било разграничено по един или различен метод и това не е нещо ново. Последните година-две нещата ескалираха ужасно доста. Това бе и повода една част от хората да бъдат мощно скептични в самото начало на самодейността за това какво тъкмо желаеме да създадем с издигането на този стълб. Още тогава се чуха разнообразни отзиви за това, че подобен вид паметник, който показва националната горделивост, си има своето място и исторически миг.
При цялото това разделяне беше ясно, че една такава самодейност ще се трансформира в нещо сходно. Имаше и неясноти в самата организация, която стоеше зад самодейността - във връзка с парите, които са дарявани, присъединяване на основателя й в други такива. После се появи и абсурдът с дарените огромни суми пари под политически напън от служебния кабинет. Черешката на тортата беше с изявлението на президента Румен Радев, който без значение от отговорностите си по Конституция да сплотява нацията, разгласи, че са безродници тези, които не поддържат самодейността.
Всъщност тъкмо тук е добре да се сложи въпроса за президента Радев. Споменахте, че още през цялото време е било ясно, че тази самодейност ще раздели обществото. В същото време обаче неин патрон е индивидът, който по конституция би трябвало да е обединител. Каква е ролята на президента в цялото това разделяне на обществото?
Обяснявам си го с едно само нещо - поръчка за негова политическа кариера. Тази самодейност не е държавна самодейност. Наречена е идея. Аз съм се занимавала с доста дела и дръзвам да настоявам, че не е уместно даже да се канят такива политически фигури в сходни начинания - те по дифолт са нещо, което би трябвало да сплотява обществото. Всеки един политик, без значение от това какъв брой е добър или неприятен, има своите поддръжници и своите критици.
За мен да поканиш президента за патрон на това събитие беше или напълно безогледно решение на човек, който сякаш би трябвало да има опит, или просто една проведена сцена, на която да се показа един заформящ се политически план на Радев и хората към него. Имах възприятието, че бях на учредително заседание.
Чухме едни неприемливи думи от президент на една демократична страна. Господин Радев цитира Сталин и това би трябвало да е ясно - употребява неговата изразителност с думата “безродници ”. После направи изказването за Украйна. Журналистите не зададоха контравъпроси.
Всичко това раздели не просто обществото, а като че ли раздели цяла България съвсем дефинитивно на две елементи с общителното подпомагане на президента.
Необратим ли е този развой? Стигнали ли сме до миг, в който няма по какъв начин да се върнем обратно?
Не имам вяра, че сме стигнали до този миг. Ако до неотдавна имахме една вадичка между тях, сега доста сполучливо се копаят пропасти.
Кога смятате, че Румен Радев излезе от амплоато си на обединител и влезе в това поле на разделяне? Видяхме го през 2020 година, когато поведе митингите против ръководството на ГЕРБ, корупцията и овладяната правосъдна система.
Още тогава може би пропуснахме, екзалтирани от протичащото се, че до момента в който хората бяхме на Росенец и протестирахме, Радев излезе от Президентството, подвигна пестник и сподели “Мутри, вън! ”. Следващата огромна неточност беше, че демократичната общественост не застана мощно зад кандидатурата на Лозан Панов за президент и Радев получи опцията за втори мандат. След това, като включим съвсем двете години служебно ръководство на Радев и войната в Украйна, която със своята хибридна форма работи и в България. Много ясно тогава излязоха същинските позиции по линията Запад - Изток, Русия - Европа.
Споменахте президентските избори и кандидатурата на Лозан Панов, която не съумя да сплоти дясно мислещите хора. В момента има ново разделяне поради идните локални избори към кандидатурата на Васил Терзиев и тази на проф. Вили Лилков. Как гледате на тезата, че Лилков е креатура на ГЕРБ, която цели да разцепи гласовете?
Много съществено виждам на тази теза. Не съм осведомена детайлно с работата на Лилков. Проблемът беше човек като Васил Терзиев - че се явява млад, сполучлив човек, човеколюбец, просветен, наподобява добре. Мисля, че на ГЕРБ им стана много мъчно да извадят нещо против един подобен претендент. Видяхме, че фамилната обремененост, която Васил носи. Разбирам болката на хората, само че в никакъв случай не съм подкрепяла такива претекстове - че каквито и да са децата, би трябвало да носят раните на родителите си. Това беше употребявано ловко от ГЕРБ, без самите те да си дават сметка дали техният водач не е бил член на Българска социалистическа партия. Защо не приказваме за самите членове на Българска комунистическа партия? Някак си не мерим с един критерий. Нека го вършим.
Смятате ли, че единствено меренето с двоен критерий е казусът или и късата ни памет?
Паметта ни е доста необичайно нещо. Изградена е от голям брой фактори, наслагвани през годините. Памет, друга от истината. Палим клечката за нещо малко, което дълго време е било потискано в душите ни. Мисля, че паметта ни е изборна. Не знам дали е къса. И ловко се подменя във времето от хората, които се нуждаят тя да бъде употребена за политически или публични цели. Моето потомство съвсем не беше възпитавано в памет и национално, патриотично съзнание. То се самозгради. Паметта ни е шарено разбиране сега.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
Госпожо Кунева обществото ни като че ли постоянно е било по някакъв метод разграничено. Последният образец може би беше планът с пилона на Рожен. Сякаш обаче в никакъв случай това разделяне не е било толкоз осезаемо. С какво си го обяснявате?
Факт е, че обществото ни постоянно е било разграничено по един или различен метод и това не е нещо ново. Последните година-две нещата ескалираха ужасно доста. Това бе и повода една част от хората да бъдат мощно скептични в самото начало на самодейността за това какво тъкмо желаеме да създадем с издигането на този стълб. Още тогава се чуха разнообразни отзиви за това, че подобен вид паметник, който показва националната горделивост, си има своето място и исторически миг.
При цялото това разделяне беше ясно, че една такава самодейност ще се трансформира в нещо сходно. Имаше и неясноти в самата организация, която стоеше зад самодейността - във връзка с парите, които са дарявани, присъединяване на основателя й в други такива. После се появи и абсурдът с дарените огромни суми пари под политически напън от служебния кабинет. Черешката на тортата беше с изявлението на президента Румен Радев, който без значение от отговорностите си по Конституция да сплотява нацията, разгласи, че са безродници тези, които не поддържат самодейността.
Всъщност тъкмо тук е добре да се сложи въпроса за президента Радев. Споменахте, че още през цялото време е било ясно, че тази самодейност ще раздели обществото. В същото време обаче неин патрон е индивидът, който по конституция би трябвало да е обединител. Каква е ролята на президента в цялото това разделяне на обществото?
Обяснявам си го с едно само нещо - поръчка за негова политическа кариера. Тази самодейност не е държавна самодейност. Наречена е идея. Аз съм се занимавала с доста дела и дръзвам да настоявам, че не е уместно даже да се канят такива политически фигури в сходни начинания - те по дифолт са нещо, което би трябвало да сплотява обществото. Всеки един политик, без значение от това какъв брой е добър или неприятен, има своите поддръжници и своите критици.
За мен да поканиш президента за патрон на това събитие беше или напълно безогледно решение на човек, който сякаш би трябвало да има опит, или просто една проведена сцена, на която да се показа един заформящ се политически план на Радев и хората към него. Имах възприятието, че бях на учредително заседание.
Чухме едни неприемливи думи от президент на една демократична страна. Господин Радев цитира Сталин и това би трябвало да е ясно - употребява неговата изразителност с думата “безродници ”. После направи изказването за Украйна. Журналистите не зададоха контравъпроси.
Всичко това раздели не просто обществото, а като че ли раздели цяла България съвсем дефинитивно на две елементи с общителното подпомагане на президента.
Необратим ли е този развой? Стигнали ли сме до миг, в който няма по какъв начин да се върнем обратно?
Не имам вяра, че сме стигнали до този миг. Ако до неотдавна имахме една вадичка между тях, сега доста сполучливо се копаят пропасти.
Кога смятате, че Румен Радев излезе от амплоато си на обединител и влезе в това поле на разделяне? Видяхме го през 2020 година, когато поведе митингите против ръководството на ГЕРБ, корупцията и овладяната правосъдна система.
Още тогава може би пропуснахме, екзалтирани от протичащото се, че до момента в който хората бяхме на Росенец и протестирахме, Радев излезе от Президентството, подвигна пестник и сподели “Мутри, вън! ”. Следващата огромна неточност беше, че демократичната общественост не застана мощно зад кандидатурата на Лозан Панов за президент и Радев получи опцията за втори мандат. След това, като включим съвсем двете години служебно ръководство на Радев и войната в Украйна, която със своята хибридна форма работи и в България. Много ясно тогава излязоха същинските позиции по линията Запад - Изток, Русия - Европа.
Споменахте президентските избори и кандидатурата на Лозан Панов, която не съумя да сплоти дясно мислещите хора. В момента има ново разделяне поради идните локални избори към кандидатурата на Васил Терзиев и тази на проф. Вили Лилков. Как гледате на тезата, че Лилков е креатура на ГЕРБ, която цели да разцепи гласовете?
Много съществено виждам на тази теза. Не съм осведомена детайлно с работата на Лилков. Проблемът беше човек като Васил Терзиев - че се явява млад, сполучлив човек, човеколюбец, просветен, наподобява добре. Мисля, че на ГЕРБ им стана много мъчно да извадят нещо против един подобен претендент. Видяхме, че фамилната обремененост, която Васил носи. Разбирам болката на хората, само че в никакъв случай не съм подкрепяла такива претекстове - че каквито и да са децата, би трябвало да носят раните на родителите си. Това беше употребявано ловко от ГЕРБ, без самите те да си дават сметка дали техният водач не е бил член на Българска социалистическа партия. Защо не приказваме за самите членове на Българска комунистическа партия? Някак си не мерим с един критерий. Нека го вършим.
Смятате ли, че единствено меренето с двоен критерий е казусът или и късата ни памет?
Паметта ни е доста необичайно нещо. Изградена е от голям брой фактори, наслагвани през годините. Памет, друга от истината. Палим клечката за нещо малко, което дълго време е било потискано в душите ни. Мисля, че паметта ни е изборна. Не знам дали е къса. И ловко се подменя във времето от хората, които се нуждаят тя да бъде употребена за политически или публични цели. Моето потомство съвсем не беше възпитавано в памет и национално, патриотично съзнание. То се самозгради. Паметта ни е шарено разбиране сега.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ