Поучителна история: Една баба, която срещнах във влака, промени изцяло живота ми
Това се случи преди няколко години, само че като че ли беше през вчерашния ден. Бях студентка в последния курс и се канех да се омъжа за първата си обич – Венци. Родителите му доста ме харесваха, а аз просто летях от благополучие, тъй като той беше красавец, който влизаше под кожата на всеки. Харизматичен, това е точната дума! Вечно усмихнат, подкупващо благ, просто минаваше през живота като безоблачен лъч – кой може да спре слънцето! На всичкото от горната страна беше музикант, китарист, абе, огромен шанс бях извадила! Имаше моменти, когато ми се струваше, че очарованието му е театрално и че от време на време употребява чара си, с цел да получи това, което не е заслужил, само че се успокоявах, че като се оженим, малко по малко, спокойно и добродушно, ще го трансформира.
В навечерието на сватбата отпътувах в провинцията, с цел да обсъдим с нашите някои детайлности за идното празненство. Венци отхвърли да пристигна с мен, сякаш имал да чете за последните изпити, а и щял да се усеща неудобно – въпреки всичко ние сме си свои хора и някои неща трябвало да се обсъдят в стеснен кръг, т.е. без него. Както и да е, аз отпътувах, а след 3 дни хванах противоположния трен. Бях решила да остана повече, само че ми домъчня за него. Късно вечерта, към този момент наближавахме София, се обадих на Венци по телефона. Трудно го чувах от врявата край него, очевидно се намираше в някакво заведение и беше пиян и радостен. Обясних му, че би трябвало да ме посрещне, тъй като съм с доста багаж – бях награбила какви ли не вкусотии в буркани и кутии. Нашите имаха градина, а и животни гледаха.
Венци изрично отхвърли да пристигна до гарата – имало било таксита, какво толкоз.
Тъкмо се заформил купонът, белким съм желала да го лиша от последните му ергенски наслади? Пък и се срещнал с едни девойки, които упорствали да го чуят по какъв начин свири. Той поръчал да му донесат китарата, не можел да откаже на такива страхотни последователки. Навярно гласът ми е прозвучал обезверено, тъй като Венци стартира радостно да ме успокоява: „ Абе, какво толкоз си се стегнала, я върви във вагон-ресторанта да пийнеш една дребна бира, ще те отпусне незабавно! “ Затворих телефона и се разплаках. Представих си по какъв начин се мъкна с багажите по перона, по какъв начин след това ще ме атакуван всякакви съмнителни водачи пред гарата, пък след това ще вляза сама в тъмната кооперация, където от време на време в коридорите се криеха наркомани. В купето имаше единствено една, стара жена. Тя не можа да ме изтрае да ридая и взе да ме успокоява, а аз ревнах още повече. Обясних й през сълзи обстановката. Тя единствено ме попита: „ И ти ще се жениш за този мъж? “ Тъй като нея я посрещнаха двамата й внука със лична кола, тя ги накара да качат и мен, да ме закарат на адреса, та даже да ми качат багажа до петия етаж и да ме изчакат в тъмния кулоар да си отключа и да вляза. Ето, това е случката, която прекатурна живота ми. На другия ден, до момента в който Венци още спеше, аз си събрах движимостите и… дотук бяхме със сватбените мерки. Никой не можа повече да ме убеди, че това е мъжът за мен. Не се окайвам, през днешния ден имам прелестен брачен партньор до себе си, който не е музикант, не е харизматичен и даже е малко муден, съгласно думите на майка ми. Но той в никакъв случай не ми предлага да пийна биричка за разпределяне, тъй като знае, че имам алергия от всевъзможен алкохол.
Ивелина
Източник: petel.bg
