Путин създаде „нова група чернобилци“ - ще умрат от страшна смърт
„ Това са ходещи мъртъвци “: служащите от Чернобилската АЕЦ описват, че съветските военни са си създали лагер в инфектираната зона, ловили риба в река Припят и са копали окопи в „ мръсната зона “
Анна Бровко и Сергей Сивко, currenttime.tv
Още в първия ден от огромното навлизане на Русия в Украйна, на 24 февруари, съветските войски завзеха Чернобилската атомна електростанция. Намиращите се там чиновници в действителност се оказаха заложници и прекараха в плен няколко седмици.
Почти месец те работеха без отмора, заобиколени от тежка военна техника, под непрекъснатия надзор на въоръжени бойци, с спирания в електрозахранването.
Те описват по какъв начин съветските военни са копали окопи в инфектираната с радиация почва в гората, ловили риба в река Припят и се излагали на радиационно облъчване.
Владимир Алексеенко, който и работил по ликвидирането на повредата в Чернобилската АЕЦ през 1986 година демонстрира окопите в гората, където са живели съветските бойци и акцентира, че когато прочел първите известия за тези окопи, помислил, че това е небивалица, глупава смешка.
Но се оказало, че това е безспорна истина: за укритията си съветските бойци фактически избрали територията на по този начин наречената „ рижа “ гора – една от най-заразените територии към Чернобилската АЕЦ. Оставането там даже единствено за няколко часа е рисково.
" Това е една огромна полоса, това, което се назовава „ рижата гора “. Това е мястото на първото изхвърляне на радиоактивни материали при повредата, от 4-ти реактор “, изяснява Алексеенко.
Скоро след повредата мъртвите дървета са изкоренени и незабавно са закопани на дълбочина от 3 до 5 метра. А дружно с тях и радиацията.
" На повърхността там е 3 милирентгена, 3000 микрорентгена в час. Тоест, тази доза надвишава санитарната норма 100 пъти “, изяснява Владимир Алексеенко.
Но подземен, по думите му, излъчването е десетки и стотици пъти по-силно.
Най-опасното, което може да направи човек в тази зона е да се яде. Руските военни правили това нееднократно: на мястото на техния лагер са открити голям брой консервни кутии от храна.
" Да ядеш, да приемаш храна, в тези условия, това значи еднопосочно, че след това си ходещ труп. Тези хора
ще умрат от страшна гибел
Защо тези хора въобще пристигнаха тук? Защо са такива необразовани невежи? “, пита се
Началникът на промяна в Чернобилската АЕЦ Владимир Фалшовник споделя, че съветските военни не питали чиновниците от централата къде да копаят окопи, а препоръките им просто пренебрегнали.
В свободното си време ходели на лов на риба на река Припят. В реката гъмжи от риба, само че просто тъй като никой не я лови и яде – рисково е.
Фалшовник идва, по-точно доплува с лодка на промяна на личния състав едвам на 20 март.
" Защо толкоз дълго не сменяхме хората тук? Защото влакчето, което преди войната докарваше личния състав на централата, минава през територията на Беларус. Когато ходехме постоянно на работа по два пъти дневно пресичахме границата – един път в едната посока, повторно в противоположната. А мостът над Днепър беше взривен в първите дни на войната, с цел да се попречи на съветското нахлуване “, споделя той.
Украинските чиновници от Чернобил споделят, че съветските бойци съвсем не са пречили на работата им, за разлика от това, което се е случвало в Запорожската АЕЦ, която също беше завладяна от руснаците.
На въпросите за задачата на войната отговаряли, че търсят фашисти и националисти.
" Е, и аз ги питах доста фашисти ли са намерили? Питах ги и дали към този момент са се справили с националистите в Русия, че са пристигнали да ни оказват помощ на нас? И в отговор те ясно и непосредствено чух фразата: „ Тук повече няма нищо украинско, тъй като ние ще вземаме и ще вършим това, което на нас ни се желае “.
Думите на Фалшовник за това, че
„ повече няма нищо украинско “,
удостоверява Александър Скирта, чиновник в държавната организация на Украйна, която ръководи зоната на отчуждение (зоната, в която не би трябвало да има никаква човешка активност, да влизат хора, да не се изнася безусловно нищо от нея).
В Чернобил той управлява екип, който дава отговор за утилизацията на всевъзможни рискови боклуци. С идването на съветските окупационни войски работата им се усилва, само че техниката и инструментите – наобратно.
" Всичко грабеха. Основно компютри, монитори, принадлежности, материали, дори греблата и вилите “, оплаква се Скирта.
Скирта демонстрира една от стаите в постройката на станцията, в която живее екипът, който дава отговор за сигурността на „ заровения “ реактор. След като руснаците си отпътували, чиновниците решили да не я ремонтират, а да я запазят във типа, в който са я оставили окупаторите: с изподраскани стени, празна бутилка водка и опаковка аналгин.
" С оръжието не им се получава доста добре да водят война, само че пропагандата им е мощна. Всичко там е на висше равнище: съумяха да убедят цялата страна че тук сме някакви националисти, фашисти. Че ядем деца! ", разяснява Скирта.
Сергей Мирний, публицист, ликвидатор на повредата през 1986-та, офицер от радиационното разузнаване споделя, че здравето на тази
„ нова група чернобилци “,
както тогава са наричали изложените на радиацията, е потърпевшо от самия факт на пребиваването им в инфектираната зона.
„ Самият аз съм ликвидатор, изучавал съм здравето на чернобилските ликвидатори, да живеят там, на радиационно инфектирана територия, без да се вземат никакви защитни ограничения – това е задоволително да получат нараснали дози и да последват редица болести.
Най-страшното, съгласно него, е, че психическите последици за тях ще бъдат доста по-тежки, в сравнение с у ликвидаторите на повредата.
„ Ликвидаторите от 1986 година, без значение от трагичната си орис, знаеха, че правят положително дело. А тези „ приятели “ правят неща, които осъжда целият свят и ще осъжда до момента в който те са живи, в това число, доста скоро, и в Русия. И това ще е събитие, което ще утежнява и физическото им здраве “, счита писателят.
Той споделя, че „ рижата гора “ е мястото на най-мощното изхвърляне на радиационни частици след най-първия, мощен гърмеж.
„ Когато бях там през лятото на 1986 година като пълководец на взвод за радиационно разузнаване, гората към този момент умираше от получeната доза радиация. Отначало дърветата пожълтяха, а по-късно се оцветиха в ръждив цвят и по тази причина беше кръстен и остана в историята като „ рижата “ гора. След това тя цялата беше изкоренена и зарита. И там в този момент слушам, че се е появила нова гора, брезова “, споделя Мирний.
Неговата първа военна компетентност е пълководец на мотострелкови взвод.
„ Не мисля, че те са копали окопи из цялата гора, само че най-вероятно са оборудвали блокпост на оперативно значимия кръстопът, на който се намира знака на Припят. Там се пресичат няколко пътя сред Чернобилската АЕЦ и град Припят. Намира се на не повече от 100 метра от западната радиационна диря, където равнището на радиация е оптимално. И когато са оборудвали този блокпост са копали и окопи “, разяснява Мирний.
На 31 март съветските войски напущат територията на Чернобилската АЕЦ, когато ги изтеглят от Киевска област и ги трансферират в Донбас.
Украинските чиновници в Чернобил се надяват, че това е вечно.
Превод: Faktor.bg
Анна Бровко и Сергей Сивко, currenttime.tv
Още в първия ден от огромното навлизане на Русия в Украйна, на 24 февруари, съветските войски завзеха Чернобилската атомна електростанция. Намиращите се там чиновници в действителност се оказаха заложници и прекараха в плен няколко седмици.
Почти месец те работеха без отмора, заобиколени от тежка военна техника, под непрекъснатия надзор на въоръжени бойци, с спирания в електрозахранването.
Те описват по какъв начин съветските военни са копали окопи в инфектираната с радиация почва в гората, ловили риба в река Припят и се излагали на радиационно облъчване.
Владимир Алексеенко, който и работил по ликвидирането на повредата в Чернобилската АЕЦ през 1986 година демонстрира окопите в гората, където са живели съветските бойци и акцентира, че когато прочел първите известия за тези окопи, помислил, че това е небивалица, глупава смешка.
Но се оказало, че това е безспорна истина: за укритията си съветските бойци фактически избрали територията на по този начин наречената „ рижа “ гора – една от най-заразените територии към Чернобилската АЕЦ. Оставането там даже единствено за няколко часа е рисково.
" Това е една огромна полоса, това, което се назовава „ рижата гора “. Това е мястото на първото изхвърляне на радиоактивни материали при повредата, от 4-ти реактор “, изяснява Алексеенко.
Скоро след повредата мъртвите дървета са изкоренени и незабавно са закопани на дълбочина от 3 до 5 метра. А дружно с тях и радиацията.
" На повърхността там е 3 милирентгена, 3000 микрорентгена в час. Тоест, тази доза надвишава санитарната норма 100 пъти “, изяснява Владимир Алексеенко.
Но подземен, по думите му, излъчването е десетки и стотици пъти по-силно.
Най-опасното, което може да направи човек в тази зона е да се яде. Руските военни правили това нееднократно: на мястото на техния лагер са открити голям брой консервни кутии от храна.
" Да ядеш, да приемаш храна, в тези условия, това значи еднопосочно, че след това си ходещ труп. Тези хора
ще умрат от страшна гибел
Защо тези хора въобще пристигнаха тук? Защо са такива необразовани невежи? “, пита се
Началникът на промяна в Чернобилската АЕЦ Владимир Фалшовник споделя, че съветските военни не питали чиновниците от централата къде да копаят окопи, а препоръките им просто пренебрегнали.
В свободното си време ходели на лов на риба на река Припят. В реката гъмжи от риба, само че просто тъй като никой не я лови и яде – рисково е.
Фалшовник идва, по-точно доплува с лодка на промяна на личния състав едвам на 20 март.
" Защо толкоз дълго не сменяхме хората тук? Защото влакчето, което преди войната докарваше личния състав на централата, минава през територията на Беларус. Когато ходехме постоянно на работа по два пъти дневно пресичахме границата – един път в едната посока, повторно в противоположната. А мостът над Днепър беше взривен в първите дни на войната, с цел да се попречи на съветското нахлуване “, споделя той.
Украинските чиновници от Чернобил споделят, че съветските бойци съвсем не са пречили на работата им, за разлика от това, което се е случвало в Запорожската АЕЦ, която също беше завладяна от руснаците.
На въпросите за задачата на войната отговаряли, че търсят фашисти и националисти.
" Е, и аз ги питах доста фашисти ли са намерили? Питах ги и дали към този момент са се справили с националистите в Русия, че са пристигнали да ни оказват помощ на нас? И в отговор те ясно и непосредствено чух фразата: „ Тук повече няма нищо украинско, тъй като ние ще вземаме и ще вършим това, което на нас ни се желае “.
Думите на Фалшовник за това, че
„ повече няма нищо украинско “,
удостоверява Александър Скирта, чиновник в държавната организация на Украйна, която ръководи зоната на отчуждение (зоната, в която не би трябвало да има никаква човешка активност, да влизат хора, да не се изнася безусловно нищо от нея).
В Чернобил той управлява екип, който дава отговор за утилизацията на всевъзможни рискови боклуци. С идването на съветските окупационни войски работата им се усилва, само че техниката и инструментите – наобратно.
" Всичко грабеха. Основно компютри, монитори, принадлежности, материали, дори греблата и вилите “, оплаква се Скирта.
Скирта демонстрира една от стаите в постройката на станцията, в която живее екипът, който дава отговор за сигурността на „ заровения “ реактор. След като руснаците си отпътували, чиновниците решили да не я ремонтират, а да я запазят във типа, в който са я оставили окупаторите: с изподраскани стени, празна бутилка водка и опаковка аналгин.
" С оръжието не им се получава доста добре да водят война, само че пропагандата им е мощна. Всичко там е на висше равнище: съумяха да убедят цялата страна че тук сме някакви националисти, фашисти. Че ядем деца! ", разяснява Скирта.
Сергей Мирний, публицист, ликвидатор на повредата през 1986-та, офицер от радиационното разузнаване споделя, че здравето на тази
„ нова група чернобилци “,
както тогава са наричали изложените на радиацията, е потърпевшо от самия факт на пребиваването им в инфектираната зона.
„ Самият аз съм ликвидатор, изучавал съм здравето на чернобилските ликвидатори, да живеят там, на радиационно инфектирана територия, без да се вземат никакви защитни ограничения – това е задоволително да получат нараснали дози и да последват редица болести.
Най-страшното, съгласно него, е, че психическите последици за тях ще бъдат доста по-тежки, в сравнение с у ликвидаторите на повредата.
„ Ликвидаторите от 1986 година, без значение от трагичната си орис, знаеха, че правят положително дело. А тези „ приятели “ правят неща, които осъжда целият свят и ще осъжда до момента в който те са живи, в това число, доста скоро, и в Русия. И това ще е събитие, което ще утежнява и физическото им здраве “, счита писателят.
Той споделя, че „ рижата гора “ е мястото на най-мощното изхвърляне на радиационни частици след най-първия, мощен гърмеж.
„ Когато бях там през лятото на 1986 година като пълководец на взвод за радиационно разузнаване, гората към този момент умираше от получeната доза радиация. Отначало дърветата пожълтяха, а по-късно се оцветиха в ръждив цвят и по тази причина беше кръстен и остана в историята като „ рижата “ гора. След това тя цялата беше изкоренена и зарита. И там в този момент слушам, че се е появила нова гора, брезова “, споделя Мирний.
Неговата първа военна компетентност е пълководец на мотострелкови взвод.
„ Не мисля, че те са копали окопи из цялата гора, само че най-вероятно са оборудвали блокпост на оперативно значимия кръстопът, на който се намира знака на Припят. Там се пресичат няколко пътя сред Чернобилската АЕЦ и град Припят. Намира се на не повече от 100 метра от западната радиационна диря, където равнището на радиация е оптимално. И когато са оборудвали този блокпост са копали и окопи “, разяснява Мирний.
На 31 март съветските войски напущат територията на Чернобилската АЕЦ, когато ги изтеглят от Киевска област и ги трансферират в Донбас.
Украинските чиновници в Чернобил се надяват, че това е вечно.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ