Това преживяване в залата на Театър 199 не е точно

Това прекарване в залата на Театър 199 не е тъкмо театрално. На пръв взор всичко наподобява познато – публиката в залата, сцената с четири стола и сини лампи в помещение, напомнящо неясно на полиция, килия в затвор или просто склад. Там се случва текстът на „ Разбиване “, тъй като това е от тези пиеси, в които концентрацията на смисъл и страсти в текста прави изцяло ненужно неговото „ изиграване “. Той просто би трябвало да се преживее и това вършат хората в залата – без значение дали седят на столовете на сцената или долу в публиката.Пиесата „ Разбиване “ се състои от три изцяло обособени истории, носещи обособени имена – „ IphigeniainOrem “, „ Рояк светци “ и „ Medearedux “. Препратките към древногръцките сюжети са повече от директни, както посредством разказаните истории за фамилни нещастия и гибел на почтени, по този начин и посредством катарзиса, който феновете претърпяват право в залата – текстове като тези не носят послепис. Емоциите са мощни, ярки и разтърсващи. И заслугата за това е напълно на актьорите – безупречни до един. Неслучайно трима от петимата артисти – Христо Петков, Анастасия Лютова и Дамян Тенев – имат заслужени номинации за „ Аскеер “ тази година, а Луиза Григорова и Стелиян Николов допълват успешно главното трио. Всеки от упоменатите играе, в действителност надминавайки най-хубавите си достижения, изцяло отвън рамките на всичко, в което сме го виждали до момента.

Белетристика вместо спектакъл – може би това е въпросният род, който с тази режисура търси своето място на сцената на 199; прочее, изцяло подобаваща е за него. Различен, въздействащ и жесток – незабравим театър!