Скритото бижу България може да бъде регионален лидер в иновациите
Това значи, че страната има да извърви дълъг път, само че Стойчева е амбициозна. Тя има вяра, че България може да бъде водещ иноватор в Европа, само че си слага за цел да я нарежда като водач измежду централните, южните и източните европейски страни.
Споразумения за нововъведения
През октомври предходната година министерството на Стойчева подписа първото в историята си съглашение с задграничен сътрудник, договаряйки меморандум за съгласие с Румъния за взаимна работа в региона на нововъведенията, цифровизацията, развиването на старъпове и научните проучвания. Предстоят още съглашения, като сходно съглашение с Гърция може да се реализира в най-скоро време, а диалозите със Словения и Хърватия са в ход. В развой на подготовка са и по-далечни партньорства с страни като Финландия, Египет и Грузия, споделя Стойчева.
" Живеем в ерата на партньорството и съдействието и е извънредно време Европа да стартира да гледа на членовете си не като на съперници, а като на сътрудници ", споделя тя.
Стойчева се надява да събере министрите на нововъведенията от околните съседи на България на среща в София към края на април, с цел да даде подтик на концепцията за усилване на нововъведенията в района.
" Смятам, че имаме чудесна опция да се обединим, с цел да [разработим] верига в някои от тези нови високотехнологични и конкурентни разрастващи се браншове, с цел да създадем повече общи конкурентни оферти за Европа. Можем да повишим европейската конкурентоспособност ", споделя тя.
Но преди България да стане хазаин на съседите си и да се трансформира в районен водач в региона на нововъведенията, тя би трябвало да подреди личната си къща. Първата задача на Стойчева в държавното управление е била да оцени кои са факторите, които забавят България. Предизвикателството не е малко. Тя показва бюрокрацията и регулациите, които спъват стартъповете, както и неналичието на връзка сред научните проучвания и бизнеса. В България и в Европа като цяло има прекалено много " просвета за самата нея ", споделя Стойчева. Необходимо е да се направи повече, с цел да може научните проучвания да се осъществят на пазара.
България работи по основаването на взаимен фонд за трансфер на технологии с Румъния и Европейския капиталов фонд (ЕИФ), като по този метод ще се сътвори общ фонд, който да подкрепя комерсиализацията на артикули, основани от университетите. Моделът беше основан от Хърватия, Словения и ЕИФ, когато през 2021 година те сътвориха първата в историята на Европейски Съюз многонационална платформа за трансфер на технологии - " Трансфер на технологии в Централна и Източна Европа ".
България също по този начин започва пилотна консултантска стратегия в поддръжка на своите стартъпове при кандидатстването им за финансиране от Европейския съвет за нововъведения посредством друго взаимно партньорство сред ЕИФ и Европейската капиталова банка. Част от този пакет е съглашение сред Европейска инвестиционна банка и Обединена българска банка за разпределяне на финансиране в размер на към 150 млн. евро за сдружения със междинна пазарна капитализация.
За България съвпадението на новите назначения през предходната година направи този миг съвършен за поощряване на нововъведенията. Премиерът на страната Николай Денков е член на Академията на науките, вицепремиерът Мария Габриел е някогашен комисар на Европейски Съюз по научните проучвания, а заместничката ѝ в Брюксел Илияна Иванова също е българка.
Точно тази седмица обаче беше оповестено, че концепцията на България за ротационна система на министър-председателите се е провалила, което значи, че се обрисуват предварителни избори и връщане на политическата неустойчивост. След едвам една година обещаващи стъпки, последният политически спор може да унищожи огромна част от напредъка.
Не е ясно дали Стойчева е предвиждала това, само че министърът на нововъведенията гледа надалеч оттатък актуалната политическа обстановка. Министерството преди малко е основало съвет по нововъведения, включващ специалисти от България и Европа, който да подкрепя насочването на политиките, свързани с нововъведенията. Една от първите му задания е да помогне за подобряването на прехвърлянето на технологии в България, само че в по-дългосрочен проект Стойчева съобщи, че се чака той да бъде " жива конструкция ", чиито членове ще се сменят, и да обезпечи дълготрайна непоклатимост на иновационната тактика на страната, с цел да я изолира от политическите промени.
" Наричам това министерство министерството на бъдещето на България ", казlа Стойчева, която има вяра, че нововъведенията са главният мотор на растежа, икономическите и публичните промени. " Трябва да мислим 20 до 30 години напред. Трябва да забележим какво би трябвало да създадем, с цел да нареждаме страната по този начин, че да прави умни вложения в своето бъдеще. "
Стойчева е наясно с предизвикването да трансформира България в районен водач в региона на нововъведенията или даже в общоевропейски водач, само че то не я плаши. " Ние може би сме едно от скритите съкровища на Европа като иноватори ", споделя тя. " Преживяхме промени и доста преходи, а това значи, че сме доста по-малко склонни към риск от някои по-утвърдени стопански системи. Хората са движещата мощ на растежа и ние имаме всички предпоставки да бъдем доста по-интересна дестинация за нововъведения. "
Споразумения за нововъведения
През октомври предходната година министерството на Стойчева подписа първото в историята си съглашение с задграничен сътрудник, договаряйки меморандум за съгласие с Румъния за взаимна работа в региона на нововъведенията, цифровизацията, развиването на старъпове и научните проучвания. Предстоят още съглашения, като сходно съглашение с Гърция може да се реализира в най-скоро време, а диалозите със Словения и Хърватия са в ход. В развой на подготовка са и по-далечни партньорства с страни като Финландия, Египет и Грузия, споделя Стойчева.
" Живеем в ерата на партньорството и съдействието и е извънредно време Европа да стартира да гледа на членовете си не като на съперници, а като на сътрудници ", споделя тя.
Стойчева се надява да събере министрите на нововъведенията от околните съседи на България на среща в София към края на април, с цел да даде подтик на концепцията за усилване на нововъведенията в района.
" Смятам, че имаме чудесна опция да се обединим, с цел да [разработим] верига в някои от тези нови високотехнологични и конкурентни разрастващи се браншове, с цел да създадем повече общи конкурентни оферти за Европа. Можем да повишим европейската конкурентоспособност ", споделя тя.
Но преди България да стане хазаин на съседите си и да се трансформира в районен водач в региона на нововъведенията, тя би трябвало да подреди личната си къща. Първата задача на Стойчева в държавното управление е била да оцени кои са факторите, които забавят България. Предизвикателството не е малко. Тя показва бюрокрацията и регулациите, които спъват стартъповете, както и неналичието на връзка сред научните проучвания и бизнеса. В България и в Европа като цяло има прекалено много " просвета за самата нея ", споделя Стойчева. Необходимо е да се направи повече, с цел да може научните проучвания да се осъществят на пазара.
България работи по основаването на взаимен фонд за трансфер на технологии с Румъния и Европейския капиталов фонд (ЕИФ), като по този метод ще се сътвори общ фонд, който да подкрепя комерсиализацията на артикули, основани от университетите. Моделът беше основан от Хърватия, Словения и ЕИФ, когато през 2021 година те сътвориха първата в историята на Европейски Съюз многонационална платформа за трансфер на технологии - " Трансфер на технологии в Централна и Източна Европа ".
България също по този начин започва пилотна консултантска стратегия в поддръжка на своите стартъпове при кандидатстването им за финансиране от Европейския съвет за нововъведения посредством друго взаимно партньорство сред ЕИФ и Европейската капиталова банка. Част от този пакет е съглашение сред Европейска инвестиционна банка и Обединена българска банка за разпределяне на финансиране в размер на към 150 млн. евро за сдружения със междинна пазарна капитализация.
За България съвпадението на новите назначения през предходната година направи този миг съвършен за поощряване на нововъведенията. Премиерът на страната Николай Денков е член на Академията на науките, вицепремиерът Мария Габриел е някогашен комисар на Европейски Съюз по научните проучвания, а заместничката ѝ в Брюксел Илияна Иванова също е българка.
Точно тази седмица обаче беше оповестено, че концепцията на България за ротационна система на министър-председателите се е провалила, което значи, че се обрисуват предварителни избори и връщане на политическата неустойчивост. След едвам една година обещаващи стъпки, последният политически спор може да унищожи огромна част от напредъка.
Не е ясно дали Стойчева е предвиждала това, само че министърът на нововъведенията гледа надалеч оттатък актуалната политическа обстановка. Министерството преди малко е основало съвет по нововъведения, включващ специалисти от България и Европа, който да подкрепя насочването на политиките, свързани с нововъведенията. Една от първите му задания е да помогне за подобряването на прехвърлянето на технологии в България, само че в по-дългосрочен проект Стойчева съобщи, че се чака той да бъде " жива конструкция ", чиито членове ще се сменят, и да обезпечи дълготрайна непоклатимост на иновационната тактика на страната, с цел да я изолира от политическите промени.
" Наричам това министерство министерството на бъдещето на България ", казlа Стойчева, която има вяра, че нововъведенията са главният мотор на растежа, икономическите и публичните промени. " Трябва да мислим 20 до 30 години напред. Трябва да забележим какво би трябвало да създадем, с цел да нареждаме страната по този начин, че да прави умни вложения в своето бъдеще. "
Стойчева е наясно с предизвикването да трансформира България в районен водач в региона на нововъведенията или даже в общоевропейски водач, само че то не я плаши. " Ние може би сме едно от скритите съкровища на Европа като иноватори ", споделя тя. " Преживяхме промени и доста преходи, а това значи, че сме доста по-малко склонни към риск от някои по-утвърдени стопански системи. Хората са движещата мощ на растежа и ние имаме всички предпоставки да бъдем доста по-интересна дестинация за нововъведения. "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ