Димитър Аврамов пред Фрог: Радев допуска сериозна грешка. Ако продължава, следващият протест ще е срещу него
Това изясни в изявление за Фрог Нюз политологът Димитър Аврамов. Според него това, което прави президентът, е на практика да ескалира политическото напрежение в страната и да трансформира политическата рецесия в институционална.
„ Ако президентът продължава да се държи по този начин, с която и да е партия, не става въпрос единствено за „ Продължаваме Промяната “, идващият голям цивилен митинг ще е против него пред институцията, която той оглавява “, предизвести Аврамов.
Ето какво още сподели политологът пред Фрог:
Вчера „ Продължаваме Промяната “ и Българска социалистическа партия отклониха поканата за съвещания на президента Румен Радев, през днешния ден обаче той също ги отряза. Как ще коментирате този ексклузивен ход?
Това е второто държавно управление, с което президентът Румен Радев не може да реализира разговор. Той оставя усещането, че единственият метод на връзка, на който е податлив, е някой да му козирува. Това не е моделът на държание на българския президент, който Конституцията предписва. България е парламентарна република и това значи, че политическата самодейност априори се намира в парламентарно показаните партии. Конституцията отрежда една характерна покорност на президента в политическия развой. Всяка интензивност, която внушава, че президентът желае да уголемява обсега на конституционните си пълномощия по посока изпълнителна власт, е рискова за страната. Казвам това, тъй като преди всичко явно президентът не го схваща. На второ място Румен Радев не си дава сметка, че парламентарно показаните партии може да сгрешат, когато отхвърлят обещано негово предложение, само че той би трябвало да е въоръжен с цялото самообладание, належащо му за този пост. Защото това, което прави той е на практика да ескалира политическото напрежение в страната и да трансформира политическата рецесия в институционална. Ако президентът продължава да се държи по този начин, с която и да е партия, не става въпрос единствено за „ Продължаваме Промяната “, идващият голям цивилен митинг ще е против него пред институцията, която той оглавява.
Защо президентът Румен Радев толкоз прибърза с провеждането на консултациите преди връчването на първия мандат?
Няма никаква особена неотложност в това консултациите да стартират незабавно. Спомняме си, че минути откакто министър председателят Кирил Петков внесе оставката на държавното управление, Политическа партия бяха извикани на съвещания. Това не е военна организация. Необходима е тактичност в така и така напрегнатата политическа конюнктура. Президентът би трябвало да даде нужното време на парламентарните партии. Консултациите умерено можеха да стартират след връщането му от срещата на НАТО в Мадрид. Прибързаността е ужасна неточност, споделям го безусловно доброжелателно. Съзнавам, че всеки може да сгреши в напрегнатата конюнктура. Президентът обаче позволява сериозна неточност. Страхувам се, че няма да му бъде простена.
Политическа партия обаче оповестиха, че стартират съвещания с Демократична България, Българска социалистическа партия и самостоятелните депутати. Има ли въобще смисъл от такива диалози, защото общо събират 115 гласа?
Консултации могат да бъдат водени. Има разнообразни субективни отзиви. Едното е, че „ Продължаваме Промяната “ са изхабили заема си на доверие и би трябвало да отидат на избори. Другото субективно мнение е, че в границите на конституционната процедура те имат право да се опитат да сформират държавно управление с мандата, връчен им от президента. И двете отзиви са законни. Всеки политик, който е изгубил доверие и позиции, има право да се поправи. И в този смисъл връчването на първия мандат е изправителен изпит. Нямаме право да лишаваме на който и да било поправителния изпит, без значение дали го харесваме, или не. Съвсем различен е въпросът за политическия език и задачите, които употребяват главните политически партии, включително и „ Продължаваме Промяната “. Много би ми се желало да видя политически език, който подхожда на публичната обстановка. В момента българското общество е умерено. В него няма някакви големи напрежения отвън общото напрежение във връзка с по-високата инфлация и на икономическите компликации. Този вид напрежение в обществото се смъква с политически консенсус, а не с взаимни обвинявания, изразени във допустимо най-тежка форма. От тази позиция „ Продължаваме Промяната “ са изправени пред предизвикателство, а точно в случай че ще вършат държавно управление, да разширят електоралното му пространство, най-малко краткотрайно. Защото държавно управление на Политическа партия, Българска социалистическа партия, Демократична България и самостоятелните депутати, може да бъде определено, само че същото такова може да бъде свалено доста бързо по-късно при нов избор на съмнение. От тази позиция е значимо да се търси оптималната резистентност и тя е допустима само с две неща. Първо – отвод от потребление на квалификации и лепене на политически етикети на съперниците. На второ място – основаване на някакъв небосвод, евентуално кратковременен, към съответни неща, които да бъдат правени в Народното събрание и които държавното управление ще извършва. Очевидно е, че те би трябвало да са обект на консенсус. Не можеш да очакваш политическият ти конкурент да се съгласи с нещо, с което в никакъв случай не би се съгласил априори.
След като към този момент проследихме всички срещи в президентството, в случай че се стигне до връчване на третия мандат, съгласно Вас на коя парламентарна група би бил връчен той?
Това е мятане на фасул, не е правилно да се вършат спекулации. Много ми е елементарно да Ви кажа, че президентът предишния път го връчи на третата политическа групировка. Какво ще направи в този момент – не знам, той има право на избор. Колкото и несъответстващо да се държи президентът сега, а той се държи несъответстващо, нямаме право да му лепим етикети, нямаме право да го наскърбяваме или пък да му лишаваме правото да взема решение в границите на личните пълномощия на институцията, която оглавява. Това е кардинален въпрос за всеки. Успокояването на българското общество и на политическото напрежение изисква използването на идентични критерии към всички, в това число към себе си.
Какво е Вашето персонално чувство – вървим ли към предварителни парламентарни избори?
Моето персонално чувство не е обвързвано с това дали ще има избори, или не, а с желанието ми да бъде реализирана допустимо най-проста и устойчива структура на идващото парламентарно болшинство, което да се концентрира върху рационални и съответни цели, свързани с възстановяване на положението на разнообразни браншове. Това преди се наричаше „ промяна “, само че никой не го прави години наред. Очевидно е, че би трябвало да го прекръстим по някакъв различен метод, тъй като сега, в който се каже „ промени “ и никой не желае да ги прави. Необходими са усъвършенствания в основни браншове, належащо е стесняване на работата на държавното управление, с цел да могат хората да взимат от ден на ден решения. Разбира се, належащо е България да стои там, където й е мястото – твърдо в НАТО и твърдо в Европейския съюз. Това е единствената рационална вероятност, която обезпечава естествена социална среда и политически живот на идващото държавно управление. Като приказваме за народен интерес е извънредно време да стане ясно, че националният интерес на България е обвързван с влизането в Еврозоната, т.е. икономическа сигурност и с влизането в Шенген, със усилване на всички други форми на сигурност. Крайно време е да стане ясно, че осъществяването на критериите за влизане в Шенген всъщност е битка с всевъзможни форми на престъпления, корупция и за потребление на страната за частни цели. Добре е политиците да се концентрират върху това.
Интервю на Веселка Иванова
„ Ако президентът продължава да се държи по този начин, с която и да е партия, не става въпрос единствено за „ Продължаваме Промяната “, идващият голям цивилен митинг ще е против него пред институцията, която той оглавява “, предизвести Аврамов.
Ето какво още сподели политологът пред Фрог:
Вчера „ Продължаваме Промяната “ и Българска социалистическа партия отклониха поканата за съвещания на президента Румен Радев, през днешния ден обаче той също ги отряза. Как ще коментирате този ексклузивен ход?
Това е второто държавно управление, с което президентът Румен Радев не може да реализира разговор. Той оставя усещането, че единственият метод на връзка, на който е податлив, е някой да му козирува. Това не е моделът на държание на българския президент, който Конституцията предписва. България е парламентарна република и това значи, че политическата самодейност априори се намира в парламентарно показаните партии. Конституцията отрежда една характерна покорност на президента в политическия развой. Всяка интензивност, която внушава, че президентът желае да уголемява обсега на конституционните си пълномощия по посока изпълнителна власт, е рискова за страната. Казвам това, тъй като преди всичко явно президентът не го схваща. На второ място Румен Радев не си дава сметка, че парламентарно показаните партии може да сгрешат, когато отхвърлят обещано негово предложение, само че той би трябвало да е въоръжен с цялото самообладание, належащо му за този пост. Защото това, което прави той е на практика да ескалира политическото напрежение в страната и да трансформира политическата рецесия в институционална. Ако президентът продължава да се държи по този начин, с която и да е партия, не става въпрос единствено за „ Продължаваме Промяната “, идващият голям цивилен митинг ще е против него пред институцията, която той оглавява.
Защо президентът Румен Радев толкоз прибърза с провеждането на консултациите преди връчването на първия мандат?
Няма никаква особена неотложност в това консултациите да стартират незабавно. Спомняме си, че минути откакто министър председателят Кирил Петков внесе оставката на държавното управление, Политическа партия бяха извикани на съвещания. Това не е военна организация. Необходима е тактичност в така и така напрегнатата политическа конюнктура. Президентът би трябвало да даде нужното време на парламентарните партии. Консултациите умерено можеха да стартират след връщането му от срещата на НАТО в Мадрид. Прибързаността е ужасна неточност, споделям го безусловно доброжелателно. Съзнавам, че всеки може да сгреши в напрегнатата конюнктура. Президентът обаче позволява сериозна неточност. Страхувам се, че няма да му бъде простена.
Политическа партия обаче оповестиха, че стартират съвещания с Демократична България, Българска социалистическа партия и самостоятелните депутати. Има ли въобще смисъл от такива диалози, защото общо събират 115 гласа?
Консултации могат да бъдат водени. Има разнообразни субективни отзиви. Едното е, че „ Продължаваме Промяната “ са изхабили заема си на доверие и би трябвало да отидат на избори. Другото субективно мнение е, че в границите на конституционната процедура те имат право да се опитат да сформират държавно управление с мандата, връчен им от президента. И двете отзиви са законни. Всеки политик, който е изгубил доверие и позиции, има право да се поправи. И в този смисъл връчването на първия мандат е изправителен изпит. Нямаме право да лишаваме на който и да било поправителния изпит, без значение дали го харесваме, или не. Съвсем различен е въпросът за политическия език и задачите, които употребяват главните политически партии, включително и „ Продължаваме Промяната “. Много би ми се желало да видя политически език, който подхожда на публичната обстановка. В момента българското общество е умерено. В него няма някакви големи напрежения отвън общото напрежение във връзка с по-високата инфлация и на икономическите компликации. Този вид напрежение в обществото се смъква с политически консенсус, а не с взаимни обвинявания, изразени във допустимо най-тежка форма. От тази позиция „ Продължаваме Промяната “ са изправени пред предизвикателство, а точно в случай че ще вършат държавно управление, да разширят електоралното му пространство, най-малко краткотрайно. Защото държавно управление на Политическа партия, Българска социалистическа партия, Демократична България и самостоятелните депутати, може да бъде определено, само че същото такова може да бъде свалено доста бързо по-късно при нов избор на съмнение. От тази позиция е значимо да се търси оптималната резистентност и тя е допустима само с две неща. Първо – отвод от потребление на квалификации и лепене на политически етикети на съперниците. На второ място – основаване на някакъв небосвод, евентуално кратковременен, към съответни неща, които да бъдат правени в Народното събрание и които държавното управление ще извършва. Очевидно е, че те би трябвало да са обект на консенсус. Не можеш да очакваш политическият ти конкурент да се съгласи с нещо, с което в никакъв случай не би се съгласил априори.
След като към този момент проследихме всички срещи в президентството, в случай че се стигне до връчване на третия мандат, съгласно Вас на коя парламентарна група би бил връчен той?
Това е мятане на фасул, не е правилно да се вършат спекулации. Много ми е елементарно да Ви кажа, че президентът предишния път го връчи на третата политическа групировка. Какво ще направи в този момент – не знам, той има право на избор. Колкото и несъответстващо да се държи президентът сега, а той се държи несъответстващо, нямаме право да му лепим етикети, нямаме право да го наскърбяваме или пък да му лишаваме правото да взема решение в границите на личните пълномощия на институцията, която оглавява. Това е кардинален въпрос за всеки. Успокояването на българското общество и на политическото напрежение изисква използването на идентични критерии към всички, в това число към себе си.
Какво е Вашето персонално чувство – вървим ли към предварителни парламентарни избори?
Моето персонално чувство не е обвързвано с това дали ще има избори, или не, а с желанието ми да бъде реализирана допустимо най-проста и устойчива структура на идващото парламентарно болшинство, което да се концентрира върху рационални и съответни цели, свързани с възстановяване на положението на разнообразни браншове. Това преди се наричаше „ промяна “, само че никой не го прави години наред. Очевидно е, че би трябвало да го прекръстим по някакъв различен метод, тъй като сега, в който се каже „ промени “ и никой не желае да ги прави. Необходими са усъвършенствания в основни браншове, належащо е стесняване на работата на държавното управление, с цел да могат хората да взимат от ден на ден решения. Разбира се, належащо е България да стои там, където й е мястото – твърдо в НАТО и твърдо в Европейския съюз. Това е единствената рационална вероятност, която обезпечава естествена социална среда и политически живот на идващото държавно управление. Като приказваме за народен интерес е извънредно време да стане ясно, че националният интерес на България е обвързван с влизането в Еврозоната, т.е. икономическа сигурност и с влизането в Шенген, със усилване на всички други форми на сигурност. Крайно време е да стане ясно, че осъществяването на критериите за влизане в Шенген всъщност е битка с всевъзможни форми на престъпления, корупция и за потребление на страната за частни цели. Добре е политиците да се концентрират върху това.
Интервю на Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ