Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете

Това моментно обезверение на деятел Тома става въплъщение на миговете на съмнение и подозрение, в които изпада всеки един човек. Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла или Празна неделя, тъй като е " празна " откъм работа - в седемте дни не се работи. На Томина неделя дамите наново боядисват яйца и ги раздават за душите на починалите си близки, като имат вяра, че по този начин ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден честват всички, носещи имената Тома, Томислав, Томислава. На Томина неделя дамите наново боядисват яйца и ги раздават за душите на починалите си близки, като имат вяра, че по този начин ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден честват всички с имената Тома, Томислав, Томислава. В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се назовава „ Софинден ”, „ Сувия ”, „ Сувинден ”.

Тачи се за попречване на суша. Според националните показа този ден е „ хаталия ”, т. е. неприятен ден. Затова традицията повелява да се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не би трябвало да сушат облеклата. Стопаните не копаят и не сеят, „ с цел да не изсъхва храната ”. Не се вари мляко, за " да не се подвига " млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се извършва забавен остарял бит за предотвратяване на хора и добитъка от заболяването „ топалък ” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: ”Тука да остане топаллъка! ” и „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца! ” Някъде обичаят включва разговор сред две дами: едната пита " Ко вързиш? Другата дава отговор: „ Топаллък вържа ”! Наричат този ден и „ Великден на умрелите ”, тъй като дамите носят и раздават на гробището червени яйца за „ Бог да елементарни ”.