Евгений Кънев: Високият пилон с българското знаме не е проблемът, а човекът зад него: Разединяващият парти...
Това мнение изрази в профила си в обществената мрежа " Facebook " икономистът и анализатор Евгений Кънев. Вижте и цялата обява:
" Разбира се, не високият стълб с българското знаме, а индивидът зад тази самодейност за събиране на нов партиен електорат с държавни пари е казусът: разединяващия, par excellence партиен президент, от който още веднъж чухме процедените през зъби закани за “безродие ” към несъгласните с него.
Защо Радев стоеше толкоз несъответстващо против един достоверен президент като Зеленски? Защото логиката му на отбрана на националните ползи пасваше на съветските, а не на българските национални ползи. В директен спор с Народното събрание и в крещящо нарушаване още на член 1 (3) от Конституцията: “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет ”.
Затова и нямаше обоснован отговор какво би направил, в случай че Русия реши да сбъдва вековната си фантазия за проливите още веднъж и окупира Черноморието ни като Варненска и Бургаска Народна Република, спасявайки забележителното към този момент съветско население от “българския терор. ”
Тази самодейност със знамето е най-вече медийно събитие и едва ли скоро ще имаме президент с толкоз интензивно медийно присъединяване съвсем всеки ден.
Как се вписва това с ползите, които пази Радев?
Политическият развой на Запад и Изток има една фундаментална разлика. Тя е, че на Запад се действа съгласно Закона, а на Изток съгласно Държавния глава. Върховенство на правото против Върховенство на вожда.
Оттук следват няколко основни аспекта за развиването на политическия развой у нас.
Първият аспект е институционалната архитектура. На Запад тя е хоризонтална с разделяне на управляващите, с съвместен надзор сред тях. На Изток е отвесна, където се спускат заповеди и контролът върху тяхното осъществяване е от горната страна - надолу без противоположна коригираща връзка. Затова е толкоз скъпо служебното държавно управление, тъй като е на процедура без надзор. И по тази причина Радев даде всичко да блокира и разпусне няколко Народното събрание.
Вторият значим аспект е по какъв начин се носи отговорността:
На Запад отговорността се търси при неспазване на разпоредбите на съответната институция.
На Изток - тя се търси от съответния човек, тъй като всички институции са подчинени на един човек. Именно, без парламент, до неотдавна това бе Радев.
Третият основен аспект е проявлението на горните два аспекта при пробутване на непознато въздействие в България.
У нас Западът работи единствено с задължения на институциите. Понеже те се съставляват постоянно от руски хора, които заобикалят да носят институционална отговорност - по тази причина институциите по принцип се провалят.
Обаче когато Изтокът има проект у нас, той не работи с институции, а с съответни хора, представляващи институциите. Затова постоянно уговорките и отговорността за осъществяването им са строго самостоятелни. Тогава руските хора са доста изпълнителни, а намесата на Изтока ефикасна.
Блокирането на конституционния парламентарен модел у нас - и с това на западното въздействие - зависи от инсталирането на известна фигура като президент, която да се радва на подслон от медии, служби и всевъзможни демократични процедури за публичен надзор. Срещу осъществяване на спуснатия й дневен ред.
Спецификата на тази фигура е, че тя по формулировка е над всички и при нея по източен модел властта се упражнява еднолично от горната страна - надолу. Колективните решения стават “демократичен анахронизъм ”, ерго, Народното събрание, където се вземат те - също.
Връзката с народа е единствено директна: по ТВ или Facebook. Или посредством всеобщи “родолюбиви ” начинания, които да бъдат щедро медийно отразявани. Било за българските надарени младежи, за самодостатъчната българска войска, за високото българско знаме. И по този начин с “родолюбие ” и против “безродниците ” да набира електорат за - да кажем - партия “Единна България ”, която да го преизбира и обезпечава някаква легитимност.
Така цялата демократична архитектура на институциите към този момент е непотребна.
След толкоз години народна власт, обществото би трябвало да е построило датчици за демагогията и подправената агитация и не трябва да позволява назначени с политически инженеринг вождове извън, както през 1944-1989 г, да моделират бъдещето на България. "
" Разбира се, не високият стълб с българското знаме, а индивидът зад тази самодейност за събиране на нов партиен електорат с държавни пари е казусът: разединяващия, par excellence партиен президент, от който още веднъж чухме процедените през зъби закани за “безродие ” към несъгласните с него.
Защо Радев стоеше толкоз несъответстващо против един достоверен президент като Зеленски? Защото логиката му на отбрана на националните ползи пасваше на съветските, а не на българските национални ползи. В директен спор с Народното събрание и в крещящо нарушаване още на член 1 (3) от Конституцията: “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет ”.
Затова и нямаше обоснован отговор какво би направил, в случай че Русия реши да сбъдва вековната си фантазия за проливите още веднъж и окупира Черноморието ни като Варненска и Бургаска Народна Република, спасявайки забележителното към този момент съветско население от “българския терор. ”
Тази самодейност със знамето е най-вече медийно събитие и едва ли скоро ще имаме президент с толкоз интензивно медийно присъединяване съвсем всеки ден.
Как се вписва това с ползите, които пази Радев?
Политическият развой на Запад и Изток има една фундаментална разлика. Тя е, че на Запад се действа съгласно Закона, а на Изток съгласно Държавния глава. Върховенство на правото против Върховенство на вожда.
Оттук следват няколко основни аспекта за развиването на политическия развой у нас.
Първият аспект е институционалната архитектура. На Запад тя е хоризонтална с разделяне на управляващите, с съвместен надзор сред тях. На Изток е отвесна, където се спускат заповеди и контролът върху тяхното осъществяване е от горната страна - надолу без противоположна коригираща връзка. Затова е толкоз скъпо служебното държавно управление, тъй като е на процедура без надзор. И по тази причина Радев даде всичко да блокира и разпусне няколко Народното събрание.
Вторият значим аспект е по какъв начин се носи отговорността:
На Запад отговорността се търси при неспазване на разпоредбите на съответната институция.
На Изток - тя се търси от съответния човек, тъй като всички институции са подчинени на един човек. Именно, без парламент, до неотдавна това бе Радев.
Третият основен аспект е проявлението на горните два аспекта при пробутване на непознато въздействие в България.
У нас Западът работи единствено с задължения на институциите. Понеже те се съставляват постоянно от руски хора, които заобикалят да носят институционална отговорност - по тази причина институциите по принцип се провалят.
Обаче когато Изтокът има проект у нас, той не работи с институции, а с съответни хора, представляващи институциите. Затова постоянно уговорките и отговорността за осъществяването им са строго самостоятелни. Тогава руските хора са доста изпълнителни, а намесата на Изтока ефикасна.
Блокирането на конституционния парламентарен модел у нас - и с това на западното въздействие - зависи от инсталирането на известна фигура като президент, която да се радва на подслон от медии, служби и всевъзможни демократични процедури за публичен надзор. Срещу осъществяване на спуснатия й дневен ред.
Спецификата на тази фигура е, че тя по формулировка е над всички и при нея по източен модел властта се упражнява еднолично от горната страна - надолу. Колективните решения стават “демократичен анахронизъм ”, ерго, Народното събрание, където се вземат те - също.
Връзката с народа е единствено директна: по ТВ или Facebook. Или посредством всеобщи “родолюбиви ” начинания, които да бъдат щедро медийно отразявани. Било за българските надарени младежи, за самодостатъчната българска войска, за високото българско знаме. И по този начин с “родолюбие ” и против “безродниците ” да набира електорат за - да кажем - партия “Единна България ”, която да го преизбира и обезпечава някаква легитимност.
Така цялата демократична архитектура на институциите към този момент е непотребна.
След толкоз години народна власт, обществото би трябвало да е построило датчици за демагогията и подправената агитация и не трябва да позволява назначени с политически инженеринг вождове извън, както през 1944-1989 г, да моделират бъдещето на България. "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ