EURACTIV: Политическата криза в България разбива надеждите на Скопие за ЕС
Това разясняват политици и анализатори пред.
„ Скопие може да получи отговор от София през декември, в случай че България има държавно управление с явен мандат, само че шансът за това е доста дребен “, споделя шефът на софийския офис на Европейски съвет за външна политика Весела Чернева.
Според Чернева управляващите в Скопие би трябвало да изчакат резултатите от президентските избори в България, планувани за 14 ноември, тъй като позицията на президента ще бъде доста значима.
Настоящият президент Румен Радев има всички шансове да завоюва втори мандат. Той е значима фигура в София от април, тъй като служебното му държавно управление ръководи страната при липса на постоянен кабинет след два неубедителни избора.
„ Ако Радев не взе участие градивно по тази тематика, казусът ще бъде доста сложен за решение “, добави Чернева.
„ Вързани ръце “
Българският евродепутат Радан Кънев („ Демократична България “, ЕНП) отхвърля опцията служебно държавно управление, назначено от президента, да даде окончателния отговор на Скопие.
„ Кризата в връзките с Република Северна Македония изисква освен постоянно държавно управление, само че и постоянен парламент в България, с ясно болшинство и прилични връзки сред партиите в него “, сподели Канев пред EURACTIV.
Той изясни, че българският парламент има ограничаваща рамкова позиция за Северна Македония, която „ връзва ръцете на всяко държавно управление, изключително на служебно “.
„ Единственият излаз са доста деликатни дипломатически договаряния и съглашение, което по едно и също време ще отбрани българския народен интерес в процеса на интеграция на Скопие и ще предотврати риска Западните Балкани да станат жертва на схемите на Белград, които са намерено враждебни за нас (в България ) “, той сподели.
Кънев приема, че такава дипломация изисква мандат от българския парламент и доста необятна политическа поддръжка и народен консенсус.
„ В демократична парламентарна република се реализира консенсус в Народното събрание, в съдействие с президента и посредством потребление на опциите, които двете институции оферират за договаряния и взаимни отстъпки. “
„ Кризата в връзките с Република Северна Македония и изолацията на България в Европейски Съюз ще продължи до образуването на устойчиво постоянно държавно управление “, споделя Канев.
Политологът Георги Киряков предвижда, че след идните предварителни избори през ноември, третите за година, може да последват други избори при започване на 2022 година Засега той не вижда никаква опция за смяна на нестабилната политическа обстановка в София, като се изключи че крайната националисти от партията „ Възраждане “ (Възраждане) в последна сметка влизат в Народното събрание.
„ Докато проблематичната политическа обстановка в София не бъде позволена, казусът с европейската интеграция на Северна Македония ще остане “, сподели той и добави, че в случай че България успее да образува държавно управление без присъединяване на националисти, това може да даде зелена светлина за Скопие.
„ Във всеки случай възможностите за образуване на устойчиво постоянно държавно управление в България тази година са доста дребни “, сподели Киряков, като пресметна, че е доста евентуално въпросът за Скопие да бъде отсрочен за 2022 година
Източник от Европейски Съюз, който беседва с EURACTIV, съобщи, че позицията на Европейската комисия не се е трансформирала и би трябвало да се откри решение допустимо най-скоро.
Същият източник добави, че изпълнителната власт ще продължи да работи в тази посока с председателството на Словения в Съвета на Европейски Съюз за намиране на решение през 2021 г.; Те обаче признаха, че българските избори усложняват нещата, защото всичко ще зависи от равнището на „ управляемост “.
Дипломат от Европейски Съюз разяснява, че даже предходното служебно държавно управление е било „ в действителност неконструктивно “ по въпроса. „ Сега България се преглежда като развалящ член на Европейски Съюз, когато става въпрос за разширение, което подкопава напъните на Европейски Съюз в района “, сподели дипломатът.
Превод: Веселка Иванова
„ Скопие може да получи отговор от София през декември, в случай че България има държавно управление с явен мандат, само че шансът за това е доста дребен “, споделя шефът на софийския офис на Европейски съвет за външна политика Весела Чернева.
Според Чернева управляващите в Скопие би трябвало да изчакат резултатите от президентските избори в България, планувани за 14 ноември, тъй като позицията на президента ще бъде доста значима.
Настоящият президент Румен Радев има всички шансове да завоюва втори мандат. Той е значима фигура в София от април, тъй като служебното му държавно управление ръководи страната при липса на постоянен кабинет след два неубедителни избора.
„ Ако Радев не взе участие градивно по тази тематика, казусът ще бъде доста сложен за решение “, добави Чернева.
„ Вързани ръце “
Българският евродепутат Радан Кънев („ Демократична България “, ЕНП) отхвърля опцията служебно държавно управление, назначено от президента, да даде окончателния отговор на Скопие.
„ Кризата в връзките с Република Северна Македония изисква освен постоянно държавно управление, само че и постоянен парламент в България, с ясно болшинство и прилични връзки сред партиите в него “, сподели Канев пред EURACTIV.
Той изясни, че българският парламент има ограничаваща рамкова позиция за Северна Македония, която „ връзва ръцете на всяко държавно управление, изключително на служебно “.
„ Единственият излаз са доста деликатни дипломатически договаряния и съглашение, което по едно и също време ще отбрани българския народен интерес в процеса на интеграция на Скопие и ще предотврати риска Западните Балкани да станат жертва на схемите на Белград, които са намерено враждебни за нас (в България ) “, той сподели.
Кънев приема, че такава дипломация изисква мандат от българския парламент и доста необятна политическа поддръжка и народен консенсус.
„ В демократична парламентарна република се реализира консенсус в Народното събрание, в съдействие с президента и посредством потребление на опциите, които двете институции оферират за договаряния и взаимни отстъпки. “
„ Кризата в връзките с Република Северна Македония и изолацията на България в Европейски Съюз ще продължи до образуването на устойчиво постоянно държавно управление “, споделя Канев.
Политологът Георги Киряков предвижда, че след идните предварителни избори през ноември, третите за година, може да последват други избори при започване на 2022 година Засега той не вижда никаква опция за смяна на нестабилната политическа обстановка в София, като се изключи че крайната националисти от партията „ Възраждане “ (Възраждане) в последна сметка влизат в Народното събрание.
„ Докато проблематичната политическа обстановка в София не бъде позволена, казусът с европейската интеграция на Северна Македония ще остане “, сподели той и добави, че в случай че България успее да образува държавно управление без присъединяване на националисти, това може да даде зелена светлина за Скопие.
„ Във всеки случай възможностите за образуване на устойчиво постоянно държавно управление в България тази година са доста дребни “, сподели Киряков, като пресметна, че е доста евентуално въпросът за Скопие да бъде отсрочен за 2022 година
Източник от Европейски Съюз, който беседва с EURACTIV, съобщи, че позицията на Европейската комисия не се е трансформирала и би трябвало да се откри решение допустимо най-скоро.
Същият източник добави, че изпълнителната власт ще продължи да работи в тази посока с председателството на Словения в Съвета на Европейски Съюз за намиране на решение през 2021 г.; Те обаче признаха, че българските избори усложняват нещата, защото всичко ще зависи от равнището на „ управляемост “.
Дипломат от Европейски Съюз разяснява, че даже предходното служебно държавно управление е било „ в действителност неконструктивно “ по въпроса. „ Сега България се преглежда като развалящ член на Европейски Съюз, когато става въпрос за разширение, което подкопава напъните на Европейски Съюз в района “, сподели дипломатът.
Превод: Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ