Георги Люцканов: Къде са били медиците, докато баща ми и останалите пациенти са горели?
Това разяснява в ефира на Нова тв Георги Люцканов, наследник на един от починалите пациенти в пожара в болничното заведение в Сливен.
Директорът на болничното заведение доста добре познава татко ми. Той не беше пушач, а сега се хвърлят някакви обвинявания против него, че бил запалил цигара. Това са безспорни нелепости. Един от другите починали, се споделя Георги и също беше непушач. Човекът е на 81 години, деен състезател, непушач. Баща ми е човек, който е кардинален и в случай че имаше някаква неправда, той щеше да каже на личния състав на болничното заведение и на мен. Докато той се лекуваше в болничното заведение, той ми споделяше с какви проблеми се сблъсква - с кислородната маска, с екипа. Той е бил санитар в болничното заведение повече от 6 години, описа той.
Той ми се обаждаше, когато имаше проблем с кислородния уред, тъй като в стаята нямаше нито паник бутон, нито телефон за връзка с медицинския екип. Затова бяхме измислили с жена ми да се обажда на мен и аз да мога да се свързвам с екипа в болничното заведение, описа Люцканов.
На 6 ноември сутринта в 6,30 часа получих позвъняване от него, че всички в стаята нямат О2, а пациентите в стаята бяха в съществено положение, при което аз звъннах незабавно на телефона в отделението, с цел да кажа, че има проблем с кислородната апаратура и то освен с татко ми, а с всички пациенти. Оттам със ядосан звук здравното лице ми отговори, че през нощта на четири етажа има единствено един доктор, една сестра и един санитар и не можели да бъдат на всички места. Обещаха по-късно да пратят някого да ревизира, само че това е станало чак след 23 минути и то откакто трябваше наново да се обадя, описа той.
След случая някакви хора ми описаха, че в болничното заведение имало процедура пациентите да бъдат заключвани. Може би това лекарите си разрешават да го вършат, тъй като хората когато са в тежко положение, стават буйни и нападателни, само че това не е опрощение, описа той.
Няма никаква логичност в изказванията на екипа в болничното заведение, че пациентите са били заключени, само че ключа е бил от вътрешната страна. Нали е станал пожар, нали тези хора, в случай че можеха, щяха да си отключат и да избягат, пита се индивидът.
От болничното заведение досега не съм получил нито едно позвъняване. Научих от медиите и пратих брат ми да вниди какво става там, защото не пребивавам в града, уточни той.
Питам къде 25 минути са били медицинските лица, къде е алармата, имало ли е противодимна система, какво е било положението на тези системи, разяснява той.
Следствието ще отговори на всички въпроси. Искам да се обърна към следствените органи, към съда, прокуратурата и проверяващите и да им кажа да си свършат отговорно работата, тъй като на нашето общество ни липсва отговорност, съвест и самоконтрол. Ако ги имахме, такива неща нямаше да се случват по лечебните заведения, приключи той.
Директорът на болничното заведение доста добре познава татко ми. Той не беше пушач, а сега се хвърлят някакви обвинявания против него, че бил запалил цигара. Това са безспорни нелепости. Един от другите починали, се споделя Георги и също беше непушач. Човекът е на 81 години, деен състезател, непушач. Баща ми е човек, който е кардинален и в случай че имаше някаква неправда, той щеше да каже на личния състав на болничното заведение и на мен. Докато той се лекуваше в болничното заведение, той ми споделяше с какви проблеми се сблъсква - с кислородната маска, с екипа. Той е бил санитар в болничното заведение повече от 6 години, описа той.
Той ми се обаждаше, когато имаше проблем с кислородния уред, тъй като в стаята нямаше нито паник бутон, нито телефон за връзка с медицинския екип. Затова бяхме измислили с жена ми да се обажда на мен и аз да мога да се свързвам с екипа в болничното заведение, описа Люцканов.
На 6 ноември сутринта в 6,30 часа получих позвъняване от него, че всички в стаята нямат О2, а пациентите в стаята бяха в съществено положение, при което аз звъннах незабавно на телефона в отделението, с цел да кажа, че има проблем с кислородната апаратура и то освен с татко ми, а с всички пациенти. Оттам със ядосан звук здравното лице ми отговори, че през нощта на четири етажа има единствено един доктор, една сестра и един санитар и не можели да бъдат на всички места. Обещаха по-късно да пратят някого да ревизира, само че това е станало чак след 23 минути и то откакто трябваше наново да се обадя, описа той.
След случая някакви хора ми описаха, че в болничното заведение имало процедура пациентите да бъдат заключвани. Може би това лекарите си разрешават да го вършат, тъй като хората когато са в тежко положение, стават буйни и нападателни, само че това не е опрощение, описа той.
Няма никаква логичност в изказванията на екипа в болничното заведение, че пациентите са били заключени, само че ключа е бил от вътрешната страна. Нали е станал пожар, нали тези хора, в случай че можеха, щяха да си отключат и да избягат, пита се индивидът.
От болничното заведение досега не съм получил нито едно позвъняване. Научих от медиите и пратих брат ми да вниди какво става там, защото не пребивавам в града, уточни той.
Питам къде 25 минути са били медицинските лица, къде е алармата, имало ли е противодимна система, какво е било положението на тези системи, разяснява той.
Следствието ще отговори на всички въпроси. Искам да се обърна към следствените органи, към съда, прокуратурата и проверяващите и да им кажа да си свършат отговорно работата, тъй като на нашето общество ни липсва отговорност, съвест и самоконтрол. Ако ги имахме, такива неща нямаше да се случват по лечебните заведения, приключи той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ