Това, което се случва в Украйна, е гореща военна форма

...
Това, което се случва в Украйна, е гореща военна форма
Коментари Харесай

Европа заплашва Китай със самоубийството си

Това, което се случва в Украйна, е гореща военна форма на спор сред Русия и англосаксонците, т.е. Съединени американски щати и Англия, спор, в който Русия е принудена да възвърне единството си с желязо и кръв, а атлантистите са пробват да задържат инцидентно (по геополитически и исторически стандарти) попадналият им надзор над част от съветската територия.

Да, англосаксонците не се бият сами, а с ръцете на жителите на Украйна - и това е покруса за целия ни триединен народ, само че същността на спора сред Русия и Съединени американски щати и Англия не се трансформира от това. Това дефинира отношението на всички останали международни центрове на мощ към протичащото се, в това число такива значими дейци като Китай и Европа.

Но не е ли Европа съдружник, в случай че не и спътник на Съединени американски щати? Дали тя не взе страната на англосаксонците, присъединявайки се към глобите и доставката на оръжие? Сега НАТО не подчини ли изцяло Европейски Съюз?

Тактически това е правилно, само че има и тактика. А в Европейски Съюз тя никога не е идентична с атлантическата, макар засилената взаимозависимост на Стара Европа от англосаксонците. Континентална Европа искаше да получи стратегическа автономност, т.е. да стане най-малко част от Запада, еквивалентна на англосаксонците.

Да, във военно отношение това е невероятно даже в средносрочен проект, само че стопански и геополитически има съществени предпоставки за това. Но има ли воля? При цялото „ атлантическо обучение “ на европейците можем да кажем, че най-малко част от немския, френския и италианския хайлайф са запазили самостоятелност на мисълта и схващат, че единствено мощна Европа може да бъде обединена и с цел да стане мощна, тя има потребност от самостоятелност (макар и като част от огромния Запад).

Тя обаче може да стане самостоятелна единствено като резервира свободата на деяние в връзките си с основни международни играчи, на първо място с Русия и Китай. Сега на мнозина наподобява, че залогът на англосаксонците за разрушаването на европейско-руските връзки е проработил, само че в реалност (и в динамика) всичко е по-сложно, в сравнение с наподобява.

Европа към момента има късмет да се избави в средносрочен проект, т.е. да се върне към невраждебни връзки с Русия. Разбира се, даже и от към този момент разгръщащата се борба с Москва, Европейски Съюз ще пострада доста, само че в случай че прибавим и спора с Китай, тогава върху бъдещето на европейската интеграция може да бъде подложен пълен кръст. Но точно към различията с Пекин англосаксонците тласкат Европа. Може ли тя да устои?

Вчера срещата на върха ЕС-Китай се организира под формата на видеоконференция, само че с присъединяване на висши чиновници. Китайците не пожелаха да приказват за Украйна, като предложиха да се съсредоточат върху двустранните въпроси на икономическите връзки, само че европейците сложиха Украйна в центъра на полемиката.

Не ориста на самата Украйна и даже не за аргументите за рецесията: тук, както сподели ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след срещата на върха, „ разменихме противоположни отзиви. Това не е спор, това е война и това не е европейски, а световен проблем”, а връзките на Китай с Русия. Тоест Европейски Съюз, младши сътрудник на Съединените щати, реши да предложения Китай, сътрудник на Русия, да отдръпна поддръжката си от Москва, заплашвайки да наложи вторични наказания в отговор.

Ето какво споделиха европейските участници на конференцията след срещата на върха.

„ Всеки опит за заобикаляне на глобите или оказване на помощ на Русия ще удължи войната. Ще следим от близко всички опити да се помогне на Русия финансово или военно “, сподели ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Китай би трябвало, в случай че не да поддържа западните наказания против Русия, то най-малко да не поддържа Москва по отношение на тях, сподели ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен:

„ Нито един жител на Европейски Съюз няма да прояви схващане, в случай че Китай дава военна помощ на Русия. В този случай Китай би трябвало да разбере риска от съществени репутационни загуби в Европа, които могат да обиден бизнеса и вложенията. “

Ясно е защо приказваме: китайските вложения бяха сдържани в Европа толкоз дълго (под натиска на същите англосаксонци), тъй че в този момент имаме поради търговията. Неслучайно Шарл Мишел подсети, че „ на Европейски Съюз се падат до 15 % от китайския експорт и единствено един % за Русия “, т.е. на Китай беше дебело намекнато с кого би било преференциално да бъде. Между другото, американците вършат същото: Байдън от време на време повтаря какъв брой пъти размерът на търговията на Китай със Съединени американски щати и Европа е по-голям от комерсиалния оборот с Русия.

Така европейците създадоха англосаксонската задача, намеквайки на Китай за следствията, само че не стопираха дотук. Те също по този начин взеха решение да припомнят на Пекин за другите му „ грехове “: „ дискриминационни “ търговски дейности против Литва, т.е. китайската обсада на вноса от тази страна.

Фактът, че възбраната за импорт беше въведена, едвам откакто Вилнюс де факто призна Тайван, не тормози европейците: те са възмутени, че това „ подкопава единния пазар на Европейски Съюз “. Тоест, допустимо е демонстративно да се подкопае правилото на единен Китай, само че е невероятно да се реагира на него?

Е, с цел да не се изненадват китайците от нищо, управлението на Европейски Съюз мина към интервенция във вътрешните работи на КНР:

" Обсъдихме и въпроси, по които не сме съгласни, в това число опасения по отношение на отношението на Китай към малцинствата в Синдзян, Вътрешна Монголия и Тибет, в това число репресиите против бранителите на правата на индивида. "

Мишел, който заяви това, също прикани КНР „ да възобнови непрекъснатия разговор с Европейски Съюз по въпросите на правата на индивида “.

Интересно е даже да предположим каква реакция се очакваше в Брюксел на целия този набор от искания?

В последна сметка това не можеше да провокира нищо друго с изключение на неспокойствие в китайското управление. И няма значение, че всичко това се обсъждаше главно с китайския министър-председател и че президентът Си се включи в договарянията към края, по този начин или другояче китайците схванаха степента на адекватност и самостоятелност на европейците. Си произнесе авансово готова тирада, само че в нея, в случай че желаят, европейците могат да намерят отговори на всичките си въпроси.

Европейски Съюз, Русия, Съединени американски щати и НАТО би трябвало да основат механизъм за сигурност в Европа, сподели Си, т.е. да разрешат въпроса за Украйна с Русия (чиято сигурност не сте взели поради, както от Пекин непрекъснато подчертават).

Светът е задължен да поддържа разговора сред Русия и Украйна и да не налива масло в огъня: какво е това, в случай че не апел към Европа да не взе участие в доставката на оръжие за Киев? И в това време това е отговор на апела на Европейски Съюз към Китай да не дава военна помощ на Русия. Пекин не оказва помощ на Москва, за разлика от Европа, която в това число и храни Украйна.

Може да отнеме години или даже десетилетия, до момента в който международната стопанска система се възвърне от последствията от рецесията в Киев, сподели Си:

„ Китай и Европейски Съюз би трябвало да положат взаимни старания, с цел да управляват обстановката и да предотвратят разпространяването на отрицателните последствия. Това е изключително правилно за поддържането на стабилността на международната икономическа система, нейните правила и основи и подсилване на доверието на популацията.

Тоест президентът на Китайската национална република прикани Европа да реши дали дружно с Китай ще се опита да предотврати международна икономическа рецесия или ще продължи да подкопава обстановката дружно с англосаксонците:

“Китай и Европа би трябвало да обезпечат стабилизиращи фактори в разтърсената световна среда.”

Напразни стремежи? Не, за какво - би трябвало да се опитаме да достигнем до съзнанието и възприятието за самозапазване на европейците:

„ Китай поредно поддържа постоянен курс към Европейски Съюз. Надяваме се, че европейската страна независимо ще оформи усещането си за Китай и ще организира самостоятелна политика по отношение на Китай.

Това е най-важното нещо, което Си Дзинпин сподели – апел за самостоятелност на европейците. Поне релативно, никой не изисква повече.

Заплашването на Китай с стопански наказания е неуместно, тъй като Европа има потребност от търговията с него най-малко толкоз, колкото и от Китай от нея. Ако европейците се преструват, че не схващат това, това е доста неприятно, само че на първо място е неприятно за тях.

Китай следи с огромен интерес какво се случва в западните околности на Евразия и към този момент изхожда от обстоятелството, че в случай че не алчността и разсъдъкът, то най-малко инстинктът за самозапазване ще надделее измежду неговите поданици. В края на краищата не можете да бъдете самостоятелни, само че не е належащо това наложително да се трансформира в самоубийство.

Превод: Европейски Съюз

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР