Даниел Смилов за ФрогНюз: В мотивите на президента прозира замисъ...
Това сподели пред ФрогНюз политологът и експерт по относително конституционно право Даниел Смилов, с който говорихме за претекстовете против измененията в Конституцията, импортирани през днешния ден в Конституционния съд от държания глава Румен Радев.
Ето и цялото изявление:
В края на предходната година, в която определихте измененията в Конституцията като “политически триумф ”, а промените за “учудващо смислени ”. Продължавате ли да стоите на това мнение?
Да, мисля, че промените като цяло са положителни. Струва ми се, че причините на президента пред Конституционния съд удостоверяват моята теза.
Първо, тези причини не са и против всички ремонти. Ключови ремонти въобще не са атакувани - да вземем за пример разделянето на Висш съдебен съвет на прокурорски и съдийски съвет. Квотите също не са атакувани от президента. Това демонстрира, че даже съперниците на промяната смятат, че нейни централни хрумвания по повод ръководството на правосъдната система са положителни - точно тази автономност на съдиите.
Основните причини в президентските несъгласие разчитат на тезата, че такива промени би трябвало да се създадат от Велико национално заседание. Тезата на специалистите на президента е, че тези промени разместват пълномощия сред разнообразни центрове на власт в Конституцията, че нарушават салдото на управляващите, че засягат формата на държавно ръководство и по тази причина приемането им изисква Велико национално заседание.
Мисля, че този мотив в слаб, тъй като даже и да става дума за някакво разбъркване на салдото на управляващите, то въобще не е от такава големина и не е толкоз значимо, че да визира формата на държавно ръководство. Колкото и необятно да тълкуваме това разбиране, не може анулиране или прибавяне на относително дребни пълномощия към едни или други органи, да се пояснява като смяна във формата на държавно ръководство. В най-традиционния смисъл на това конституционно разбиране, то визира въпроси като дали една страна е република, или монархия и какъв е моделът на ръководство - парламентарен, президентски или полупрезидентски.
Промените в Конституцията не засягат формата на държавно ръководство, тя остава парламентарна. Ако вършат нещо, те по-скоро даже почистват парламентарния смисъл на републиката.
Преди да влезем в детайлностите на, слушайки Ви, поражда следният въпрос: дали президентът цели привикване на Велико национално заседание, или по-скоро това е следващ епизод от антиправителственото му говорене?
Според мен става дума по-скоро за следващ епизод от позиционирането на президента като партийна съпротива на това ръководство. Партийна, тъй като той опонира освен по кардинални въпроси, само че и по въпроси от рутинното ръководство на страната.
И във възраженията, които президентът има против конституционните ремонти, прозира неговият план президентството да има по-голяма роля в ръководството на страната, в сравнение с Конституцията разрешава.
Относно самите - прави усещане, че те са ориентирани по-скоро таман към пълномощията на президента: към рестриктивните мерки при избора на състав на длъжностен кабинет и по този начин нужното продължение на работата на депутатите по време на организирането и провеждането на нови парламентарни избори. Така ли е?
Правилно е, че възраженията са най-много по повод пълномощията на президента. Може би по тази причина не са атакувани други разпореждания като разделянето на Висш съдебен съвет на правосъден и прокурорски съвет.
Атакувани са обаче безспорни ремонти и това прави усещане. Такъв образец е удължаването на действието на Народното събрание и сред избори . Според мен това е една добра корекция, която ще стабилизира ръководството на страната и няма да се стига до това страната сред избори - които видяхме, че може да се случват много постоянно - да остава дълго време без Парламент.
Аргументите на президента съгласно мен са казуистични. Нито един от тях не е с решаваща тежест. Приведени са образци за вероятни несъгласия сред тази наредба и други конституционни разпореждания. Един от причините е много неуместен - че при изключително състояние, в случай че се продължи остарялото Народно заседание, може да се окаже, че има новоизбрано Народно заседание и има две Народни събрания. При недобронамерен прочит, във всеки текст могат да бъдат извлечени такива причини. При една естествена интерпретация на конституционните текстове обаче, със здрав разсъдък и минимална доброжелателност, ще се стигне до извода, че конституирането на ново Народно събрание приключва мандата на остарялото и това е пределно ясно.
Не мисля, че причините по повод тази корекция, която продължава действието на Народно събрание до конституирането на ново, ще устоят в съда. Трябва да забележим обаче какво ще се случи.
С сходна тежест са и другите централни причини. Два от претекстовете на президента са може би най-важни.
Първият претекст е по отношение на това с декрет на президента да бъдат назначавани и уволнявани ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и основния прокурор . От конституционните ремонти се планува известна смяна в съществуващия режим - тя е, че президентът още веднъж има право на отсрочи избирането на дадена фигура от висшите магистратски препоръки, само че интервалът, в който това закъснение може да се случи, се понижава до 7 дни. Има известно ограничение на президентските пълномощия, само че то е минимално - даже и да визира салдото на управляващите, не е с такава значителност, че да изисква Велико национално заседание. Дали политически е добре - следва да забележим. Това не е парламентарен въпрос. Струва ми се, че липсва конституционното съображение за анулацията на тази смяна.
Президентските специалисти дават и аргумента, че има опция за друго отнасяне на назначени и отстранени от поста по другата процедура, която новите ремонти допускат. Това обаче още веднъж са казуистични и странни хипотези, в които няма необикновен политически смисъл. Най-важното - те не засягат правата на тези, които са определени или отстранени от позицията ръководител на висшите съдилища или основен прокурор. Тези, които са определени или отстранени, имат цялостни права да се обръщат към съда, в случай че считат, че нещо не е както би трябвало. Дали това става с президентски декрет, или с предлагането на съответния магистратски съвет, в действителност е правно-технологично решение, което не носи доста огромен политически смисъл.
Другият огромен и значим мотив от претекстовете на президента е по повод неговите пълномощия при сформиране на длъжностен кабинет . Тук също централният мотив е, че новата смяна нарушава салдото на управляващите и изисква Велико национално заседание. Не мисля, че този мотив е защитим и в този проблем. Има понижаване на президентската дискреция по повод избора на министър-председател. Изборът се свежда до седем авансово избрани позиции, сред които президентът може да избира. Това стеснява кръга от хора, които президентът може да уточни.
Трябва да се върнем обаче към главния смисъл на Конституцията - България е парламентарна република. По практиката, която се наложи през последните 2-3 години, в които имаше доста служебни държавни управления, сякаш страната действа като парламентарна република, до момента в който има настоящ парламент, а когато няма, се трансформира в квази президентска република. От тази позиция, беше рационално президентската дискреция да се ограничи, а служебните държавни управления да станат в действителност служебни - да извършват служебни функционалности до сформирането на ново постоянно държавно управление, а не да са инструмент, с който президентът да поема ръководството на страната и да стартира да осъществя лични хрумвания за това по какъв начин страната да се движи.
Според мен новото решение е по-добро от остарялото. Няма условие за Велико национално заседание, с цел да се направи тази корекция. Тя е периферна. Никъде в конституционната доктрина, характерът на служебните държавни управления не се схваща като нещо, което е основно значимо за формата на държавно ръководство. В този смисъл - коства ми се, че причините и тук са слаби.
Как Ви се костват по отношение на оспорването на решението хора с двойно поданство да могат да бъдат депутати и министри?
Тук сякаш в претекстовете, които прочетох, напълно липсва парламентарен мотив. Политически можем да спорим дали е добре дадена фигура да има или няма двойно поданство, в случай че е народен представител или член на държавното управление. Политически са вероятни разнообразни прочити - прочитът на президента има своите причини. Въпросът е, че няма парламентарен мотив зад тази позиция. Българската конституция не не разрешава в другите си елементи на хора с двойно поданство да гласоподават на избори. Тоест в случай че дейното изборно право - да гласоподава, не се лимитират поради двойно поданство, има мотив и пасивното - жител да стане претендент, да не се лимитира поради двойно поданство.
С измененията Народното събрание смъква това ограничаване, което съгласно мен е в неговите пълномощия. Експертите на президента цитират правилото на националния суверенитет като конституционно съображение за своята теза. Народният суверенитет обаче значи, че властта произтича от народа - т.е. би трябвало да бъде конституирана въз основата на избори, в които жителите да вземат участие. Този принцип нищо не споделя във връзка с двойното поданство - дали да има, или да няма. Не виждам по какъв начин правилото на националния суверенитет може да обоснове анулация на тази корекция. Тя е изцяло конституционносъобразна.
Каква е Вашата прогноза по повод развиването на този проблем - по отношение на разпростиране във времето и по отношение на възможното решение на съда?
Няма периоди, в които Конституционният съд би трябвало да се произнесе. В този смисъл - не мога да предвиждам по какъв начин ще подходят конституционните съдии към този въпрос. Става дума за нещо в действителност значимо - за Конституцията на страната. Съдиите ще имат съображение да го прегледат обширно, да съберат отзиви от специалисти. Не ми се коства, че можем да чакаме бързо и стремително решение от страна на Конституционния съд.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
В края на предходната година, в която определихте измененията в Конституцията като “политически триумф ”, а промените за “учудващо смислени ”. Продължавате ли да стоите на това мнение?
Да, мисля, че промените като цяло са положителни. Струва ми се, че причините на президента пред Конституционния съд удостоверяват моята теза.
Първо, тези причини не са и против всички ремонти. Ключови ремонти въобще не са атакувани - да вземем за пример разделянето на Висш съдебен съвет на прокурорски и съдийски съвет. Квотите също не са атакувани от президента. Това демонстрира, че даже съперниците на промяната смятат, че нейни централни хрумвания по повод ръководството на правосъдната система са положителни - точно тази автономност на съдиите.
Основните причини в президентските несъгласие разчитат на тезата, че такива промени би трябвало да се създадат от Велико национално заседание. Тезата на специалистите на президента е, че тези промени разместват пълномощия сред разнообразни центрове на власт в Конституцията, че нарушават салдото на управляващите, че засягат формата на държавно ръководство и по тази причина приемането им изисква Велико национално заседание.
Мисля, че този мотив в слаб, тъй като даже и да става дума за някакво разбъркване на салдото на управляващите, то въобще не е от такава големина и не е толкоз значимо, че да визира формата на държавно ръководство. Колкото и необятно да тълкуваме това разбиране, не може анулиране или прибавяне на относително дребни пълномощия към едни или други органи, да се пояснява като смяна във формата на държавно ръководство. В най-традиционния смисъл на това конституционно разбиране, то визира въпроси като дали една страна е република, или монархия и какъв е моделът на ръководство - парламентарен, президентски или полупрезидентски.
Промените в Конституцията не засягат формата на държавно ръководство, тя остава парламентарна. Ако вършат нещо, те по-скоро даже почистват парламентарния смисъл на републиката.
Преди да влезем в детайлностите на, слушайки Ви, поражда следният въпрос: дали президентът цели привикване на Велико национално заседание, или по-скоро това е следващ епизод от антиправителственото му говорене?
Според мен става дума по-скоро за следващ епизод от позиционирането на президента като партийна съпротива на това ръководство. Партийна, тъй като той опонира освен по кардинални въпроси, само че и по въпроси от рутинното ръководство на страната.
И във възраженията, които президентът има против конституционните ремонти, прозира неговият план президентството да има по-голяма роля в ръководството на страната, в сравнение с Конституцията разрешава.
Относно самите - прави усещане, че те са ориентирани по-скоро таман към пълномощията на президента: към рестриктивните мерки при избора на състав на длъжностен кабинет и по този начин нужното продължение на работата на депутатите по време на организирането и провеждането на нови парламентарни избори. Така ли е?
Правилно е, че възраженията са най-много по повод пълномощията на президента. Може би по тази причина не са атакувани други разпореждания като разделянето на Висш съдебен съвет на правосъден и прокурорски съвет.
Атакувани са обаче безспорни ремонти и това прави усещане. Такъв образец е удължаването на действието на Народното събрание и сред избори . Според мен това е една добра корекция, която ще стабилизира ръководството на страната и няма да се стига до това страната сред избори - които видяхме, че може да се случват много постоянно - да остава дълго време без Парламент.
Аргументите на президента съгласно мен са казуистични. Нито един от тях не е с решаваща тежест. Приведени са образци за вероятни несъгласия сред тази наредба и други конституционни разпореждания. Един от причините е много неуместен - че при изключително състояние, в случай че се продължи остарялото Народно заседание, може да се окаже, че има новоизбрано Народно заседание и има две Народни събрания. При недобронамерен прочит, във всеки текст могат да бъдат извлечени такива причини. При една естествена интерпретация на конституционните текстове обаче, със здрав разсъдък и минимална доброжелателност, ще се стигне до извода, че конституирането на ново Народно събрание приключва мандата на остарялото и това е пределно ясно.
Не мисля, че причините по повод тази корекция, която продължава действието на Народно събрание до конституирането на ново, ще устоят в съда. Трябва да забележим обаче какво ще се случи.
С сходна тежест са и другите централни причини. Два от претекстовете на президента са може би най-важни.
Първият претекст е по отношение на това с декрет на президента да бъдат назначавани и уволнявани ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и основния прокурор . От конституционните ремонти се планува известна смяна в съществуващия режим - тя е, че президентът още веднъж има право на отсрочи избирането на дадена фигура от висшите магистратски препоръки, само че интервалът, в който това закъснение може да се случи, се понижава до 7 дни. Има известно ограничение на президентските пълномощия, само че то е минимално - даже и да визира салдото на управляващите, не е с такава значителност, че да изисква Велико национално заседание. Дали политически е добре - следва да забележим. Това не е парламентарен въпрос. Струва ми се, че липсва конституционното съображение за анулацията на тази смяна.
Президентските специалисти дават и аргумента, че има опция за друго отнасяне на назначени и отстранени от поста по другата процедура, която новите ремонти допускат. Това обаче още веднъж са казуистични и странни хипотези, в които няма необикновен политически смисъл. Най-важното - те не засягат правата на тези, които са определени или отстранени от позицията ръководител на висшите съдилища или основен прокурор. Тези, които са определени или отстранени, имат цялостни права да се обръщат към съда, в случай че считат, че нещо не е както би трябвало. Дали това става с президентски декрет, или с предлагането на съответния магистратски съвет, в действителност е правно-технологично решение, което не носи доста огромен политически смисъл.
Другият огромен и значим мотив от претекстовете на президента е по повод неговите пълномощия при сформиране на длъжностен кабинет . Тук също централният мотив е, че новата смяна нарушава салдото на управляващите и изисква Велико национално заседание. Не мисля, че този мотив е защитим и в този проблем. Има понижаване на президентската дискреция по повод избора на министър-председател. Изборът се свежда до седем авансово избрани позиции, сред които президентът може да избира. Това стеснява кръга от хора, които президентът може да уточни.
Трябва да се върнем обаче към главния смисъл на Конституцията - България е парламентарна република. По практиката, която се наложи през последните 2-3 години, в които имаше доста служебни държавни управления, сякаш страната действа като парламентарна република, до момента в който има настоящ парламент, а когато няма, се трансформира в квази президентска република. От тази позиция, беше рационално президентската дискреция да се ограничи, а служебните държавни управления да станат в действителност служебни - да извършват служебни функционалности до сформирането на ново постоянно държавно управление, а не да са инструмент, с който президентът да поема ръководството на страната и да стартира да осъществя лични хрумвания за това по какъв начин страната да се движи.
Според мен новото решение е по-добро от остарялото. Няма условие за Велико национално заседание, с цел да се направи тази корекция. Тя е периферна. Никъде в конституционната доктрина, характерът на служебните държавни управления не се схваща като нещо, което е основно значимо за формата на държавно ръководство. В този смисъл - коства ми се, че причините и тук са слаби.
Как Ви се костват по отношение на оспорването на решението хора с двойно поданство да могат да бъдат депутати и министри?
Тук сякаш в претекстовете, които прочетох, напълно липсва парламентарен мотив. Политически можем да спорим дали е добре дадена фигура да има или няма двойно поданство, в случай че е народен представител или член на държавното управление. Политически са вероятни разнообразни прочити - прочитът на президента има своите причини. Въпросът е, че няма парламентарен мотив зад тази позиция. Българската конституция не не разрешава в другите си елементи на хора с двойно поданство да гласоподават на избори. Тоест в случай че дейното изборно право - да гласоподава, не се лимитират поради двойно поданство, има мотив и пасивното - жител да стане претендент, да не се лимитира поради двойно поданство.
С измененията Народното събрание смъква това ограничаване, което съгласно мен е в неговите пълномощия. Експертите на президента цитират правилото на националния суверенитет като конституционно съображение за своята теза. Народният суверенитет обаче значи, че властта произтича от народа - т.е. би трябвало да бъде конституирана въз основата на избори, в които жителите да вземат участие. Този принцип нищо не споделя във връзка с двойното поданство - дали да има, или да няма. Не виждам по какъв начин правилото на националния суверенитет може да обоснове анулация на тази корекция. Тя е изцяло конституционносъобразна.
Каква е Вашата прогноза по повод развиването на този проблем - по отношение на разпростиране във времето и по отношение на възможното решение на съда?
Няма периоди, в които Конституционният съд би трябвало да се произнесе. В този смисъл - не мога да предвиждам по какъв начин ще подходят конституционните съдии към този въпрос. Става дума за нещо в действителност значимо - за Конституцията на страната. Съдиите ще имат съображение да го прегледат обширно, да съберат отзиви от специалисти. Не ми се коства, че можем да чакаме бързо и стремително решение от страна на Конституционния съд.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ